Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2022 07:07 - Кирил и Методий в българската Моравия Петер Юхас
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 451 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кирил и Методий в българската Моравия

Петер Юхас

 

1. Една или две Моравии са съществували по време на Моравската мисия  (11)

2. Коя Моравия са владеели Моймир I и Ростислав  (24)

3. Къде е минавала южната граница на Велика Моравия  (49)

4. И бог е безсилен да промени миналото, но събитията се предават не така, както са се случили  (52)

 

 

1. ЕДНА ИЛИ ДВЕ МОРАВИИ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ ПО ВРЕМЕ НА МОРАВСКАТА МИСИЯ

 

 

Общоприето с мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, с моравските славяни и едва след нея то става достояние на останалите славянски народи и на първо място - на българския. Нека заедно с читателите на тази книга да анализираме посоченото общоприето мнение, защото човек се убеждава много по-добре, ако сам намери аргументите, а не му се поднасят готови. Междувременно нека отбележим и друго: в една демократична среда дадено мнение става общоприето решение, когато получи мнозинството от гласовете. Ала по отношение на трудно разкриваните истини позицията на мнозинството често пъти няма стойност, тъй като е напълно възможно дадена истина или загадка да бъде разбудена от един-единствен изследовател, а не от цяла армия учени. С други думи, не е изключено една личност да обори дори цяло поколение от учени, когато стигне до откриване и доказване на истината.

 

И най-видните слависти поставят началото на мисията на Кирил и Методий в Моравия. Бележитият славяновед Ватрослав Ягич [*] е споделял същото мнение. "Изходна точка на целия въпрос, отбелязва той, представлява повикването на двамата апостоли в Моравия." [7]

 

Нека се съгласим с него и тръгнем от същата изходна позиция.

 

Но дори и в този случай веднага ще възникне въпросът: в коя Моравия всъщност Михаил III изпраща Кирил и Методий, защото в историческите извори от IX в. се говори за две Моравии.

 

Баварския географ в труда си "Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове писан, между 817 и 843 г., съобщава, че през средата на IX в. на левия бряг на река Дунав са съществували две Моравии:

 

 

*. Ватрослав Ягич (1838-1923 ) - хърватски филолог.

 

11

 image

 

"В Бой Марка (по-късната Чехия) има 15 града. При моравите пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях навик да се строят градове. Има още един народ, наречен мархони (моравци), имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират." [8]

 

Както виждаме, Баварският географ говори за две Моравии. За него различни са не само названията им, но и техните градове и селища, географското им местоположение и големина на териториите. И още нещо, което е изключително важно: Баварският географ поставя едната Моравия на северния, т.е. левия бряг на р. Дунав в съседство с Бой марка (Чехия), а другата там, където е границата на Франкската империя, пак на левия бряг на р. Дунав, но вече при устието на р. Драва. Тези две Моравии не са представлявали някаква териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи.

 

Значи едната Моравия е била малка - с 11 крепости или окръзи до Бой марка (Чехия), а другата, по-голяма - с 30 крепости или окръзи, на югоизточната граница на Франкската империя срещу устието на р. Драва в Дунав. Същият автор, както видяхме, твърди, че между двете Моравии франките граничат с българите. В множествено число за Моравия говори и Регино, игумен от Лотарингия. В летописа си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски [*] води едновременно война срещу "Marahensium regna[9] (Моравските княжества), т.е. срещу двете Моравии. За две Моравии говори и император Константин Багренородни [**] в съчинението си "За управлението на империята". Едната той назовава последователно Μεγαλη Μωραβια, а другата просто "Μωραβια" [10] [***]. Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари

 

 

*. Людовик II Немски (840-876 ) - франкски император, син на Людовик Благочестиви (813-840).

 

**. Константни VII Багренородни (913-959) - византийски император и писател.

 

***. След X в. в топонима Μωραβια гръцката β се е изписвала на български като в и топонимьт е произнасян "Моравия", а в западната ортографска традиция гръцката β е замествана с латинската b и топонимът е произнасян като "Морабия".

 

12

 image

 

извори, баварски писател хуманист Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, нарича Моравия тетрархия, т.е. Четирикняжество, за чието обединение много е направил Ростислав [*], но осъществяването му се е отдало на Светополк I. [11] [**] Именно пълното мълчание във връзка с тук споменатите автентични и напълно достоверни исторически извори характеризира антинаучността на досегашните традиционни възгледи за Моравската мисия на двамата солунски братя. Защото може ли изобщо да се нарече научно такова становище, чиито представители по свой вкус селекционират, подреждат и цитират от изворите сами онова, което подкрепя единствено тяхната позиция. И за да не бъдем голословни, ще запитаме: в хилядите изследвания за Моравската мисия читателят дали се е срещал с позоваване на тук цитираните исторически извори, сочещи съществуването на две Моравии? Дали тези извори са били цитирани, опровергавана ли е била историческата им достоверност от автори, застъпващи тезата за една-единствена Моравия?

 

Или може би те не са познавали въпросните извори? Възможно е за някои подобно непознаване да е "смекчаващо вината обстоятелство", но би ли могло в науката да се говори за "смекчаващи вината обстоятелства"? С една дума - не издържа никаква критика аргументът, имаш в основата си позоваване на оформени едва през XIV в. традиции.

 

Не вярваме обаче тези извори да са били непознати, тъй като въпросът за местонахождението на двете Моравии има както извънредно важно научно значение, така и своята дълга история. Същевременно, въпреки усилията на Баварския географ, Константин

 

 

*. Ростислав (846-870) - княз на Южната (Българска) Моравия. В латиноезичните извори името му се среща под формите Radislaus, Rasisthlavus, Rostices, Rastilaus, Rastilavus, Rastilaus, Rastizi, Raytizius, Rastislavus, Ratzidus, Restitius. Вж. Асемами, Й. C. Пос. съч., бел. 36 към гл. I.

 

**. Светопол I (870-894) - племенник и приемник на Ростислав. С помощта на германския владетел Карл III Дебели (879-888) през 883 г. завладява и западната Моравия. Вж. Асемани Й. С. Пос. съч., с. 156-158.

 

13

 image

 

Багренородни, Регинон, презвитер Хелмолд [*], Гардизи [**] и Авентин да опишат точно географското разположение на двете Моравии, загадката във връзка с това остава, тя не е разбулена и до днес. От Баварския географ (живял и работил между 840 и 870) до Имре Боба [12] десетки историци и географи са давали правилна насока на издирванията. Но самият въпрос и до днес не е получил задоволително решение.

 

Няма столетие, в което някой от учените да не е поставял въпроса за съществуването не на една, а на две Моравии през IX в. Още през XVIII в. унгарският учен Дьордь Скленар публикува книга с документи на латински език и разграничава две Моравии, като уточнява, че в Старата "Велика" Моравия, на юг от Дунава, се е разпространявала славянската писменост. В наше време същото мнение поддържат редица учени, между които Петер Пюшпьоки Надь, Имре Боба (1971) и японецът Сенга Topy (1983) [13]. Възможно ли е привържениците на така нареченото традиционно схващане да не са вярвали на тези извори? Едва ли. Защото една истина никога не може да се изрече така, че хората да я разберат, но да не ѝ повярват. С други думи - колкото и да ни е трудно да си го представим, все пак трябва да предположим: привържениците на така нареченото традиционно схващане не са познавали споменатите извори. Премълчаването на последните, поне засега, не бихме могли да обясним с друго.

 

Народностното име на моравците и названието на самата Моравия са произлезли от името на река Морава. Терминът "моравци" (лат. maravani, marvani; гръцки: μωραβων) първоначално е бил географско понятие, употребявано за обозначаване на населението по Поморавието. В басейна на Дунав обаче има две такива реки: едната, вливаща се в Дунав при Братислава, а другата, също приток на Дунав, но съединяваща се с него при Белград - първата е Морава, а втората

 

 

*. Автор на "Славянска хроника", издадена през 1581 г. във Франкфурт на Майн.

 

**. Гардизи (IX в.) - хорасански (източноирански) историк, автор на съчинението "Зейнад-ахбар" (1048-1050). представящо историята на древните персийски царе, историята на халифите и историята на Хорасан до 1041 г. Летописът завършва с много интересна глава за "тюрките", в която се споменават маджарите и българите.

 

14

 image

 

image

Географското разположение на двете Моравии прели 871 г. според японския изследовател Сенга Тору. Картата препечатваме от унгарското списание "Szfбzadok", бр. 2 от 1983 г.

 

15

 image

 

през IX в. - Българска Морава. През осемдесетте години на IX в. във Франкските анали вече наричат живеещите по поречието и на двете реки славяни "марахоци" или "моравани". Не бива да забравяме, че името "моравци" като народностно обозначение за пръв път се появява през 884 г., когато Светополк, след завоеванията си от периода 873-879 г., се отправя от южните земи на Великоморавия към северната част на така наречената Малка Моравия, за да я подчини на своята власт. До тази година франкските хронисти последователно споменават Ростислав като княз (крал) на живеещите по поречието на Българска Морава (Маргус) славяни (rex margonum) [*].

 

Не случайно по данните на Фулденските анали Йосиф Асемани [**] във връзка със събитията от 846 г. нарича живеещите около южната. Българска Морава (Маргус) славяни маргенци. Независимо от обстоятелството, че той определя мястото на владенията на Прибина между Драва и Сава [***], тъй като не е прозрял грешката на Фулденските анали, слагаща бенефиция [****] на Прибина не до р. Зала (Сала), а до р. Сава. Все пак от споменаването на реката Маргус и живеещите по поречието ѝ славяни Асемани пръв разбира, че въпросните Фулденски анали последователно сочат като място на владенията на Ростислав земите южно от р. Дунав, по поречието на Маргус (Българска Морава):

 

 

*. Ростислав слиза от политическата сцена през 870 г., когато с измама е заловен от Светополк I и предаден на баварския принц Карломан (830-870) - син на Людовик II Немски.

 

**. Йосиф Симоний Асемани (27.08.1687 - 13.01.1768) - бележит учен-хуманитарист и църковен деец. Подробности за живота и творчеството му вж. у Кискинова, М. Й. С Асемани и неговият труд "Календари на Вселенската църква". - В: Асемани. Й. С. Пос. съч., с. 9-57.

 

***. Според латинския паметник Comersio Bagoariorum et Carantanorum (История на покръстването на баварците и каринтийците или т.нар. Залцбургски меморандум) ок. 833 г. Прибина е бил прогонен от престолнината си гр. Нитра (по-късно отъждествявана със словашкия гр. Нитра) от Моймир I (830-846), "княз на моравците отвъд Дунава". Прибина търси спасение при българите и хърватския княз Ратимир, около 848 г. с помощта на Людовик II Немски се установява при р. Сава. Води пронемска политика: убит от Ростислав през 861 г. Вж. Асемани Й. С. Пос. съч., с. 136, 154.

 

****. Бенефиций - средновековно поземлено владение, предоставяно от суверен на васал, без право на наследяване.

 

16

 image

 

"По времето, когато славяните в Долна Панония, между Драва и Сава, били управлявани от Прибина [*], княз на моравците отвъд Дунава е бил Растица, племенник на Моймир [**], който след смъртта на чичо си, още през 846 г. след Христа получил властта от краля на Германия Людовик."

 

И самият фулденски аналист отбелязва:

 

"Към средата на месец август Людовик се отправи с войски срещу славяните маргенци, които се опитвали да се отцепят, и след като уредил въпроса според желанието си, им поставил за княз племенника на Моймир Растица." [14]

 

Същевременно Асемани не е различавал вклиненото между сърби и хървати, оформено етнически от славянобългарски племена (тимочани, браничевци и др.) население "колективно" наричано моравци, от родствения с чехите, но говорещ на отделно свое наречие народ от Северното моравско маркграфство. Това е така, защото под влиянието на чешките хронисти от XIV в. става общоприето становището, че Моравия следва да си я представяме като единствена, политически обединена страна. Но като обективен учен - на базата на писмените паметници - Асемани съвсем коректно прави известна разлика между тях. Говорейки за славяните по поречието на Маргус, той ги нарича не моравци, а маргенци и под линия отбелязва: "Маргенци, мархенци, маруани и другояче се срещат наречени моравците, чиито пратеници са били изслушани и отпратени от Людовик Благочестиви [***]".

 

В българския превод на трудовете на Асемани би било по-правилно вместо "маргенци" да се пише за "славяните по поречието на Маргус", тъй като при Асемани понятието има точно такова значение. По този начин би се откроило по-ясно, че славяните на Прибина и Ростислав (Растица), т.е. "маргенците" са живели край бреговете на р. Маргус (Българска Морава). Защото в противен случаи нещата са разбираеми само за онези,

 

 

*. Прибина (Привина) - панонски княз. Преч 835 г. е свален от престола от Моймир I. Около 848 г. е възстановен от Людовик II Немски.

 

**. Моймир I (818-846) - моравски княз.

 

***. Людовик I Благочестиви (813-840) - франкски император, син на Карл Велики.

 

17

 image

 

които предварително знаят, че терминът "маргенци" идва от названието на р. Маргус, т.е. Българска Морава.

 

Йосиф Симоний Асемани безспорно е блестящ учен, една от най-забележителните личности на XVIII в., изучавал - по сведение на съвременниците си - 30 езика. В основата на неговите проучвания винаги стоят автентични исторически извори. Но дори и към тях Асемани е подхождал критично, прилагайки комплексния метод на изследване. В интерес на историческите си изследвания Асемани несъмнено се е ползвал от достиженията на етимологията, лингвистиката, филологията, историческата и политическата география, хронологията и т.н., реализирани до неговата епоха. Обстоятелството, че от вниманието на Асемани все пак са убегнали историческите извори за съществуването на две Моравии днес може да си обясним само с "осветеното" и от Еней Силвий, под името Пий II (Пиколомини), папа през периода 1458-1464 г., традиционно становище по въпроса, дадено в съчинението му "История на Бохемия" [15]. Един свещеник, един титулярен епископ, какъвто е Асемани тогава, не е могъл да постави и под най-малко съмнение казаното от папата. Според папа Пий II териториите на Моравия и Моравското маркграфство от XV в. са идентични по своето географско разположение. Самият Еней Силвий, работейки като началник на канцеларията на император Фридрих III (1442-1447), написва труда си като за основа използва хрониките на чехите Далимил и Пулкава [*]. Или с други думи: когато представяме онези исторически извори, които са автентични документални свидетелства за съществуването на двете Моравии, в действителност опровергаваме становището не на един някогашен папа, а на един началник на императорската канцелария. Защото Еней Силвий не в качеството си на римски първосвещеник е написал "История на Бохемия".

 

 

*. Хрониката на Далимил славистите я датират около 1314 г. Хрониката на Пршибик Пулкава е писана между 1374 и 1380 г. За Далимил и Пулкава вж. последната глава на настоящото изследване.

 

18

 image

 

Както вече споменахме, за две Моравии говори и игуменът на Лотарингския манастир Регинон. В хрониката си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски води война едновременно срещу "Marahensium regna" (моравските княжества), т.е. и срещу двете Моравии. От своя страна император Константин Багренородни в труда си "За управлението на империята" също съвсем определено сочи съществуването на две Моравии. Едната той назовава последователно "Мегали Моравия", а другата - просто "Моравия". В главите 13 и 40 на тази своя книга Константин Багренородни още отбелязва, че "Мегали Моравия" преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарите и хърватите.

 

Нека да видим къде по-точно между маджарите и хърватите се е намирала Велика Моравия?

 

Константин Багренородни в 13-а глава на цитираната вече книга, описвайки границите на Унгария, сочи:

 

"С тюрките (маджарите) граничат следните народи: пу на запад е страната на франките, пу на север са печенезите, на юг от тях се шири Мегали Моравия, т.е. страната на Светополк, която тези тюрки (маджари) напълно опустошили и завладели. А към планините тюрките граничат с хърватите." [16]

 

А в 40-а глава на книгата си императорът уточнява:

 

"... на близката до тюрките (маджарите), източна граница са българите, отделени от река Истрос, която наричат още Дунав, на север от тюрките са печенезите, на запад от тях - франките, а на юг - хърватите." [17]

 

Както видяхме, в 13-а глава на книгата си императорът съобщава, че южната съседка на маджарите е била Мегали Моравия, която маджарите напълно опустошили и завладели. А в 40-а глава се твърди, че южните съседи на маджарите са хърватите. На читателите ще направи впечатление, че император Багренородни твърди: южната съседка на Унгария е Мегали Моравия, която маджарите опустошили и завладели, а след като я завладяват, то тя вече не може да им бъде съседка. Това противоречие произтича от обстоятелството, че авторът в един и същи абзац говори за положението от преди войната и след войната.

 

19

 image

 

За нас сега е по-важно следното - според императора преди завладяването на Мегали Моравия тя е била южна съседка на Унгария, а след нейното завладяване южни съседи на маджарите стават хърватите. От това недвусмислено следва: Мегали Моравия преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарските и хърватските земи.

 

Изключено е дори ида помислим, че "Мегали Моравия" може да бъде отъждествена с днешна Моравия и Словакия, тъй като тези области не са били никога на юг от Унгария. Последното се потвърждава и от друг факт - императорът нарича Мегали Моравия винаги "езическата", "непокръстената" Моравия, а е известно, че на територията на днешна Моравия и Западна Словакия християнството е възприето още около 830 г. [*]

 

В 40-а глава на цитираната книга на император Константин Багренородни са очертани точно южните граници на Унгария:

 

"където започва Тюркия (Унгария) е мостът на Траян (днешният град Турно Северин в Румъния - б. м. П. Ю.), отстоящ на три дни път от Белград, където е кулата на свети Константин Велики и при завоя на реката (Дунав - б. м. П. Ю.) е така нареченият Сирмиум (Сремска Митровица - б. м. П. Ю.) на два дни път от Белград, и от тях започва Мегали Моравия - непокръстената" [18].

 

А в глава 42-а четем:

 

"От Солун до река Дунав, на която се намира град Велеград (Белград - б. м. П. Ю.), има осем дни път, ако не се върви бързо, а с почивки. А отвъд реката Дунав, именно в земята Моравия, а също и по-нататък - между реките Дунав и Сава , обитават тюрките." [19]

 

Видно е още веднъж, че според императора Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава, областта Сирмиум, и оттам на юг до р. Морава, на север Мегали Моравия се е простирала до района на р. Тиса при нейното устие в Дунав. Видно е още и това, че Константин Багренородни локализира мястото на Мегали Моравия и очертава границите ѝ така, както, независимо от

 

 

*. Най-старият паметник, потвърждаващ този факт, е едно писмо от 825 г. на папа Евгений II (824-827). Вж. Асемани, Й. С. Пос. съч., с. 115.

 

20

 image

 

него, го е направил Баварския географ. [20] Нещо повече, презвитер Дуклянски (средата на XII в.) изтегля границата на Мегали Моравия още пуна юг. Той съобщава, че Светополк е бил погребан в града на Диоклетиан, т.е. в Диоклея в Черна гора. [21] От тази информация изводът е: южната граница на Мегали Моравия е стигала до изворите на р. Дрина.

 

Анализът и на 14-а глава от книгата на Константин Багренородни ни дава основание да твърдим, че Мегали Моравия е граничела на юг е хърватите и българите. В нея намираме следното:

 

"Владетелят на Моравия Свендоплок (Светополк - б. м. П. Ю.) бил храбър и страховит за съседните народи. Той имал трима сина. Преди смъртта си разделил своята страна на три части и дал на всеки един от синовете си дела му. Най-големият по рождение направил велик княз, а другите двама оставил под негова власт. Посъветвал ги обаче да не се делят един от друг със следния пример: като донесъл три пръчки, свързал ги и ги дал на първородния да ги пречупи; а след като той не успял да направи това, дал ги в ръцете на втория, а после - на третия. След това ги разделил на три, една по една, и им наредил, като ги вземат, да ги пречупят, и те направили това, без каквото и да е усилие, След като сторил това и по този начин им дал урок, съветвайки ги, им казал: "Ако останете единни в съгласие и любов, никога вашите врагове не ще ви покорят, нито ще ви отведат в плен. Ако ли пък поради вражда и честолюбие разделите върховната власт на три части, отказвайки да се подчинявате на най-големия си брат, ще разгромите сами себе си и ще бъдете напълно разгромени от съседните ви врагове." [*] След смъртта на Свендоплок обаче, след като преживели една година в мир, а после започнали междуособна война, тюрките (нахлуването на маджарите в Моравия е станало вероятно през лятото на 892 г. - б. м. П. Ю.) ги нападнали, унищожили ги напълно и завладели тяхната страна, която обитават до ден

 

 

*. Цитираният откъс от съчинението на К. Багренородни представлява едно от т. нар. "общи места" или странстващ сюжет в средновековната историография. Най-известна за нас е легендата за кан Курбат и синовете му, предадена от Теофан и Никифор.

 

21

 image

 

днешен (950 г.). А народът, който оцелял, се разпръснал и разбягал при съседните племена - при българите, тюрките, хърватите и останалите народи". [22]

 

От разказа на император Константин Багренородни личи, че след смъртта на Светополк е минала едва една година, когато през 895 г. избухват междуособиците, за да улеснят покоряването на Моравия от нахлулите в нея три години по-рано маджари. Ясно е и друго: маджарите ще да са завладели Моравия или в годината на вътрешните размирици, или най-много една година по-късно. Ала известно е, че маджарите са завладели териториите на днешна Моравия и Западна Словакия около 900 г., следователно трудно бихме си представили и приели, че пръсналите се бежанци от народа на Светополк, спасявайки се при българи и хървати, са преодолели няколко стотици километри на територията на враждебните на тях маджари.

 

За обстоятелството, че угрите (маджарите) са пленили част от народа на Светополк, която не е успяла да се спаси при българите, научаваме и от Житието на Наум от X в. В това житие намираме податка за пряката граница на Моравия с България:

 

"Еретиците, много мъчиха едни (учениците на Кирил и Методий), а други продадоха на евреите за пари - презвитерите и дяконите. Като ги взеха, евреите ги заведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божия наредба тогава във Венеция [*] пристигна от Цариград царски човек, който вършеше царската работа. И щом узна за тях, царският човек ги откупи. И като ги взе така, той ги заведе в Цариград на цар Василий [**] разказа за тях. И пак ги въведоха в техните чинове и санове - презвитерите и дяконите, - както беше реди. Дадоха им и служби. И никой в робия не умря, а едни, покровителствани от царете, получиха успокоение в

 

 

*. Едва ли пресметливите еврейски търговци биха се изложили на риск да карат роби от територията на дн. Словакия (ако там се е намирала въпросната Моравия) до Венеция. Явно споменатата в Житието на св. Наум Моравия се е намирала доста пу на юг в съседство на Далмация, от която пътят до Венеция е бил несравнимо по-лесен и кратък.

 

**. Василий I Македонец (867-886) - византийски император.

 

22

 image

 

Цариград, а други отидоха в българската земя, с голяма чест получиха успокоение.

 

А моравската земя, както бе предсказал светият архиепископ Методий, наскоро получи отмъщение от Бога за беззаконията поради делата им и за ересите, и за изгонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които моравците вярваха. Защото не след много години дойдоха маджарите, пеонският народ, и завладяха земята им и я опустошиха. Но тях маджарите не плениха, затова те забягнаха при българите, а опустялата им земя остана под властта на маджарите". [23]

 

 

От Регинон научаваме, че земите на моравците, от една страна, граничат с българските, а от друга, с каринтийските земи - между Драва и Сава. След като описва как печенезите са изгонили маджарите от Скития, Регинон отбелязва, че маджарите

 

"са се сбогували с родината си и са тръгнали на път, за да намерят такава земя, където да се установят завинаги. Най-напред са номадствали из пустата на панонци и авари, където са допълвали прехраната си с риболов, после често нападали границите на каринтийците, моравците и българите". [24]

 

Докато Регинон споменава моравците между каринтийците и българите, презвитер Хелмолд († 1177 г.) отъждествява моравците с каринтийците. Той разказва, че на юг от поляците живеят чехите и тези славяни, които са известни като "моравци" или "каринтийци", и сърбите още пу на юг. [25] Анонимният хронист на унгарския крал Бела (в края на XII век) също говори за "каринтийски моравци". [26] Тъй като по-голямата част на Каринтия е била между реките Драва и Сава, Стара Моравия, т.е. Мегали Моравия според Регинон, Хелмолд и унгарския хронист Анонимус, е обхващала територията между Драва и Сава. По данните от Пространното житие на Методий и хрониката на Нестор епископското седалище на Методий е било именно тук, в столицата на Панония Савия, т.е. в Сирмиум.

 

23

 image

 

Не е безинтересно да споменем още един извор, според който "домовете на езичниците моравци" са били между реките Дунав и Тиса и пу на юг от тях. От житието на Свети Апри (Мракула санкти Апри), което е написано след 978 г. от неизвестен монах, научаваме, че маджарите, като са опустошили Мизия и домовете на "езичниците моравци", са навлезли в Панония и по-късно са се утвърдили в нея. [27] Това съобщение не можем да свържем с падането на Моравия (на територията на днешна Словакия). Причината се крие не само във факта, че цитираният извор нарича моравците езичници (последното в никакъв случаи не е възможно да се отнася за земите в днешна Моравия и Западна Словакия, защото, както вече споменахме, в тях християнството е наложено около 830 г.), а на първо място и главно заради друго когато маджарите са били завладели тези земи, не е било нужно те да нахлуват в Панония, тъй като тя отдавна вече е била в техни ръце. С една дума - и житието на Апри е още един сигурен извор за местоположението на Стара Моравия, т.е. на Мегали Моравия на юг, в областта Сирмиум.

 

 

2. КОЯ МОРАВИЯ СА ВЛАДЕЕЛИ МОЙМИР I И РОСТИСЛАВ

 

 

Както видяхме, едната Моравия при Константин Багренородни се определя с прилагателното "мегали", което може да означава "стара". Дьордь Скленар е прав, когато твърди, че Великоморавия най-напред се е зародила в Мизия, а ако пък прилагателното"мегали"означава "голяма", а не "стара", тогава естествено то ще се отнася и се отнася до територията на Южна Моравия. Следователно Южна Моравия е била онази Великоморавия, чисто точно място търсим.

 

От своя страна Баварския географ описва само границите на Франкската империя, стигащи на юг до устието на р. Драва, и затова не говори за южните области на Моравия, т.е. на южния

 

24

 image

 

image

Разположението на Великоморавия съгласно традиционното схващане

 

image

Разположението на Великоморавия според новото схващане на Петер Пюшпьоки Надь

 

25

 image

 

бряг на р. Дунав. За последното ще намерим точна информация в онези бележки на франкската хроника 24 от 864 г., които проследяват походите на Людовик Немски срещу моравските славяни, когато немският император сваля от престола Моймир Ι и на негово място поставя Ростислав.

 

Кведлинбургските хроники лаконично отбелязват:

 

"Крал Людовик, син на Людовик, покори Панония и връщайки се, унищожи Чехия." [28]

 

Идентично съобщение ще намерим и в Магдебургските хроники [**]:

 

"Крал Людовик, син на Людовик, покори Панония и връщайки се оттам, унищожи Чехия." [29]

 

Саксонските хронисти [***] отбелязват споменатия факт по почти същия начин:

 

"Кралят на немците Людовик покори Панония и по пътя за родината си унищожи Чехия." [30]

 

За този поход по-подробно се споменава във Фулденските хроники. Още Имре Боба обърна внимание на това, че за идентифицирането на точното място на Моравия голямо значение имат аналите от Фулда, в които във връзка със събитията в Моравия се споменава и река Дунав, конкретно там срещаме израза "Транс Данубиум". [31] Ако изходим от местонахождението на самата Фулда на север от Дунав и употребата на споменатия израз по отношение на Моравия, то не можем да не направим заключение, че събитията в Транс Данубиум са произтекли южно от р. Дунав, а не на север, на територията на по-малката Моравия, намираща се днес в Словакия. В аналите от Фулда четем:

 

"Людовик Немски ... през средата на месец август с войската си тръгна на поход срещу славяните по поречието на Маргус (т.е. Българска Морава; курсивът мой - П Ю.). които се готвеха да се разединят. След като уреди делата си там и ги реши по свое усмотрение и възкачи на княжеския

 

 

*. Annales regni francorum - отразява генеалогията и основни събития от живота на първите Каролинги. Публикувана е за първи път в Хановер през 1895 г.

 

**. Магдебургски хроники - компилирани са от по-стари хроники през 1175 г. в манастира Бриген кран Магдебург. Вж. ЛИБИ, т. III, С., 1965, с. 200.

 

***. Саксонските аналисти обхващат историята от 741 до 1139 г.

 

26

 image

 

престол Ростислав, братовчед на Моймир (Моймир I - б. м. П. Ю.) - С големи трудности и загубвайки значителна част от войската си — се завърна..." [32]

 

 

Ако вземем предвид обстоятелството, че и преди похода на Людовик Немски от 846 г. Панония, до реката Драва, е била под господството на франките, то тогава ще стане ясно: през 846г. Людовик Немски е завладял територията между Драва и Сава, така наречената Панония Савия, която нито Пипин [*] през 796 г., нито Карл Велики през 803 г. успяват да присъединят към франкската империя. Южната граница на антична Панония е минавала по брега на р. Сава, следвайки първите хълмове от успоредната на реката планинска верига. С други думи, войските на Людовик Немски са водили сраженията си в междуречието на Драва и Сава. В резултат на победите си е трябвало да минат и на другия бряг на Сава, защото само по този начин ще са могли да влязат в допир с живеещите около p. Маргус (Българска Морава) славяни, а Людовик Немски - да свали Моймир I и на негово място да възкачи на княжеския престол Ростислав. А тъй като според Баварския географ Великоморавия е включвала в границите си и земите срещу устието на р. Драва, долната част от междуречието на Дунав и Тиса, то Людовик Немски ще е бил принуден да сломи съпротивата и на живеещите там великоморавски славяни. Оттук, от левия бряг на р. Дунав, е съвсем закономерно баварските войски да са се върнали, именно през "земите на боеманите".

 

Многобройните извори потвърждават, че Великоморавия се е простирала и върху южната част на равнината, разположена източно от Тиса. Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари извори, баварски писател-хуманист Авентин отбелязва:

 

"През 892 г. маджарите се съгласяват да участват във войната на император Арнулф срещу Светополк само "ако получат като ландкнехтско заплащане онези земи, които те с оръжие са успели да завоюват". [33]

 

По време на общия поход Франкско-баварската войска, нападайки от запад, "навсякъде

 

 

*. Пипин (781-810) - крал на Италия, син на Карл Велики.

 

27

 image

 

пали, убива, граби и хвърля в скръб всички", а "маджарите са още по-яростни и безмилостни... отсам и отвъд Тиса", в тила на тогава хванатия в клещи моравски княз. [34] С други думи, и този извор потвърждава, че границите на Великоморавия са се простирали по двата бряга на р. Тиса.

 

За географското разположение на Великоморавия между 1050 и 1053 г. по идентичен начин съобщава и северноафганистанският учен-историк Гардизи, който в тази връзка е използвал произведенията на пишещия на арабски език мохамедански лексикограф и писател-географ Ибн Руста [*] от периода около 930 г. Всъщност първоначалният извор на описанието, което ще цитираме по-долу, е от Драйхани [**] - то е минало през Ибн Руста, осъвременено е от него, а Гардизи го допълва и превежда на персийски език.

 

Според Гардизи в обратната посока на течението на Долния Дунав

 

"над нандорите (унгарското название на българите оногури - б. м. П. Ю.) има една голяма планина (южните Карпати - б. м. П. Ю.). Покрай нея тече една река, а зад планината живее един християнски народ, когото наричат моравски. Между него и нандорите има десет дни път пешком. Многоброен народ са (моравците). Дрехите им напомнят на арабските - тюрбан, риза и връхна дреха. Имат градини и лозя. Казват, че са повече от византийците и са отделен от тях (византийците) народ." [35]

 

А всъщност за кои моравци говори афганистанският учен-историк става пределно ясно, когато прочетем описанието му на славяните:

 

"Между страната на печенезите и славяните има десет дни път пешком... Най-известният между тях (славяните - б. м. П. Ю.) е споменатият вече мъж, когото наричат "вожд на вождовете", а името му е Светополк. Той разполага с по-висок ранг от Субандж, този последният е само негов заместник." [36]

 

В случая само името на Светополк не е било и не е предмет на

 

 

*. Ибн Руста (вт. пол. IX в. - първа пол. X в.) - ирански историк и пътешественик, известен от по-старите историографски трудове като Ибн Даста.

 

**. Драйхани (IX в.) - персийски историк и пътешественик.

 

28

 image

 

каквито и да е спорове от страна на учените. За Субандж, както и за няколко имена на селища - поради оскъдните данни, все още се водят полемики.

 

Изводът обаче е един и ясен: Гардизи също поставя Великоморавия на юг, при Долния Дунав, над българите, т.е. на територията на Южна Моравия.

 

 Както вече изтъкнахме Баварския географ, Франкските хроники, Гардизи и император Константин Багренородни единодушно поставят Великоморавия в района на Сирмиум, точно там където според Пространното житие на Методий, е било и самото епископско седалище на Методий.

 

Тогава възниква въпросът: на какво основание славистите твърдят, че Великоморавия е била на територията на средновековното Моравско маркграфство?

 

Авторът на Панонските легенди не споменава дори и дума за това къде е била разположена Моравия, в която Кирил и Методий са проповядвали Божието слово, но съобщава, че папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ на "престола на св. Андроник един от седемдесетте апостоли Христови", т.е. в Сирмиум. [37] И от този факт изводът може да бъде един: центърът на дейността на Методий е бил Сирмиум, на брега на р. Сава [*], който тогава е в пределите на българската държава.

 

Невъзможно е да се предположи, че Методий е работил не в Сирмиум и неговите околности, а далече на север, на територията на днешна Словакия, тъй като църковните канони категорично ограничават юрисдикцията на всеки един епископ само в рамките на собствената му епископия.

 

Ако бихме искали да определим географското положение на Великоморавия въз основа на данните от Панонските легенди, можем да изходим само от споменаването на "престола на Свети Андроник, един от седемдесетте апостоли Христови" и от твърдението на Франкските летописи, че Ростислав е бил княз на славяните, живеещи по течението на р. Маргус, т.е. на р. Българска Морава. Защото, както

 

 

*. Днешната Сремска Митровица в Сърбия.

 

29

 image

 

ще видим, селище с име Нитра или Нитрава, за което знаем и от други извори, можем да намерим през тази епоха и в двете Моравии. Едното е "старият град" на Прибина в Южна Моравия, а другото се е намирало в Северна Моравия, където през 880 г., по искане на моравския княз Светополк, папа Йоан VIII (872-882) ръкополага Вихинг за епископ като помощник на Методий. Смесването на едната Нитрава с другата е възможно и поради това, че след 873 г. Светополк обединява двете Моравии и така и двата града Нитра (Нитрава) са вече във владенията на Светополк; според известното папско писмо от 880 г., започващо с думите "Industrie tue", по това време римският папа разширява юрисдикцията на Методий и върху всички новоприсъединени към Моравия земи, т.е. Методий е ръкоположен за архиепископ на една вече териториално разширена, цялостна Моравия. Така става разбираемо и съобщението в Пространното житие на Климент Охридски, че "Методий, който украсил Панонската епархия, станал архиепископ на Моравия". [38]

 

Ако преди 873 г. епархията на Методий е била в околностите на Сирмиум и е включвала области от Долна Панония и Горна Мизия, Дакия и Далмация, а според Пространното житие на Методий епископското му седалище е било в Сирмиум, тогава няма и не може да има никакво противоречие между Панонските легенди и онези жития и легенди, които поставят Моравската мисия на Методий в Македония, Горна Мизия, Далмация и Дакия, т.е. в България и разположените в съседство със северозападните ѝ граници територии. Тъкмо поради последното и въз основа на факта, че седалището на Свети Андроник (Сирмиум) е единственото географски точно определено място в Панонските легенди, свързано както с епархията на Методий, така и с Моравската мисия на Кирил и Методий, то у нас буди недоумение как е могло и как може тази важна податка да не се взема под внимание, с мотивировката за евентуалното незаемане на епископското седалище от страна на Методий. А

 

30

 image

 

image

Разположението на Великоморавия след 873 г.

 

31

 image

 

Методий не го заел, защото Сирмиум тогава е бил в пределите на българската държава! Може ли Коцел, обърнал се към папата с молба да ръкоположи Методий за епископ в Сирмиум [*], а и самият папа. ръкоположил Методий за епископ в Сирмиум, да не знаят, че Сирмиум е бил в пределите на българската държави? Разбира се, знаели са и двамата много добре са знаели този факт.

 

Онези, които твърдят, че Методий не е могъл да работи в Сирмиум, защото Сирмиум е бил в България, забравят, че точно по това време вече четвърта година изпратени от Римската курия свещеници са покръствали българите, организирали са църковното дело на цялата територия на България. Ако това е така, тогава защо да е било невъзможно българският Сирмиум да е бил епископското седалище на Методий?

 

Нататък: след едно такова самоволно "изключване" на Сирмиум, защо трябва да се оставят без каквото и да е внимание всички онези извори от IX в., които съобщават за съществуването на две Моравии и дават точно описание на тяхното географско местоположение? Може би поради това, че всичките тези достоверни писмени извори от IX в. са в противоречие с оформилото се и станало традиционно становище за една-единствена Моравия? Но защо тогава тази току-що спомената традиционна представа за Моравия не се основава на писмените извори от IX в., определящи мястото на Моравия около град Сирмиум, на брега на р. Сава и Маргус (Българска Морава), а изхожда от мистификациите на чешките хронисти от XIV-XVI век? И защо трябва днес да вярваме повече на последните, а не на достоверните писмени изводи, създадени от съвременниците на Кирил и Методий? Нали още от пръв поглед е ясно, че споменатите "традиционни" възгледи, господстващи до ден-днешен в науката, са антинаучни и противоречат на достоверните писмени извори от IX в.

 

След като изворите от IX в. съобщават за съществуването на две Моравии, ненаучно е всяко изследване, което оставя без

 

 

*. Ръкополагането е станало през 869 или 870 г.

 

32

 image

 

внимание този факт и на тази основа не поставя въпроса в коя от двете Моравии Кирил и Методий са проповядвали Божието Слово и са организирали църковните дела на славяните.

 

А дали нашият читател се е срещал дори с едно изследване от хилядите, посветени на живота и дейността на Кирил и Методий, което е цитирало и с убедителни аргументи е опровергало съобщението на Баварския географ, че през средата на IX в. са съществували две Моравии - едната на север, в непосредствено съседство е по-късната Чехия, а другата, по-голямата - на юг, срещу устието на р. Драва? Как е възможно никой от привържениците на традиционното схващане да не обърне внимание на съобщението на Баварския географ, адекватно с това на Авентин, че Моравия е била тетрархия, т.е. четирикняжество, за чието обединение усилия полага Ростислав, но успява да го обедини едва Светополк? В огромния поток от ценни монографии и статии за двамата братя защо никой от привържениците на традиционното схващане не цитира Франкските анали, които на десетки места категорично и точно сочат: Ростислав, който е поканил Кирил и Методий, е бил княз на славяните край р. Маргус, т.е. Българска Морава? Защо във внушителната литература за Кирил и Методий липсва анализът на труда на император Константин Багренородни "За управлението на империята"? Защо в хилядите и хилядите изследвания нито един от авторите, привърженици на така често споменаваното традиционно схващане, не цитира съобщението на императора, според което Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава в областта Сирмиум, между маджарите и хърватите, т.е. на територията на юг до Българска Морава, а на север до устието на р. Тиса в Дунав? Как е могло да убегне от вниманието на хилядите изследователи, че и Регинон споменава моравците именно на посочената по-горе територия, между каринтийци и българи? Как е възможно всичко това да се приема за грешка, когато презвитер Хелмолд направо отъждествява

 

33

 image

 

моравците с каринтийците, а анонимният хронист на маджарския крал Бела (от края на XII в.) също говори за каринтийски моравци?

 

С какво право привържениците на традиционното схващане - при наличието на категорично определение на географското местоположение на Моравия от споменатите извори оставят без внимание и съобщението на автора на Житието на Свети Апри, че Моравия е била между Мизия и Панония, с други думи, в областта Сирмиум? Каква е причината, накарала тези привърженици на традиционното схващане да си затворят очите пред съобщението на Авентин, според което територията на Моравия, респективно на Моравското четирикняжество е била твърде обширна. На запад тя е граничела с Чехия, а нейната източна граница по поречието на р. Дунав по онова време е стигала едва ли не до Черно море"? [39]

 

Посочените автентични исторически документи от IX-X в., както и базиращите се на тях тогавашни им съобщения, взаимно се допълват и потвърждават.

 

Защо най-удобно се оказва премълчаването на споменатите автентични исторически извори? Отговорът е прост и логичен: ако щяха да ги цитират, псевдоучените нямаше да са в състояние да опровергаят тяхната достоверност. Нататък: ако те биха приели неопровержимите по своята автентичност факти от IX в., тогава нямаше да имат възможността да нагаждат (по свой вкус) тезите си с онези постановки на чешките хроники от XIV в., на базата на които в цяла Европа се оформи традиционното (и неправилно) схващане за местоположението на Моравия.

 

Разкриването на истината с помощта на автентичните исторически извори от IX в. не само сваля ореола от привържениците на традиционното схващане (занимавали се цял живот с определяне на географското място на Моравия при пренебрегване на автентичните исторически документи от IX в.), но и срива до основи лелеяните столетия наред

 

34

 image

 

надути до пукване митове, харесващи се на определени политически среди.

 

Баварският автор Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, в седемте си книги, написани между 1517 и 1534 г. под общото заглавие "Баварски анали", се опира на извори от IX в. и, както вече видяхме, отбелязва, че Моравия се е простирала там, където някога са били квадите, гетите, готите:

 

"... Синът на нашия крал, Карломан [*], събирайки войските си в южната и източната част на Бавария и заедно с краля на гостите си, с Прибина, който живееше около Дунава, обърна оръжията си срещу Моравия. Победи войската на Ростислав, разби цяла Моравия, по тези земи, където някога са властвали квадите от скандинавски произход, гепидите и даките, т.е. гетите и готите..." [40]

 

Всеизвестно е, че Квадското кралство било разположето между северната р. Морава (днес на територията на Словакия) и р. Ипой, Гепидия е лежала под басейна на р. Ипой, в междуречието на Дунав и Тиса, а от Тиса се е простирала до източните xpeбети на Карпатите, като южните ѝ граници са стигали и долното течение на р. Дунав.

 

Въз основа на Фулденските анали Авентин предава събитията от 892 г. по следния начин:

 

"Светополк биде обявен за враг на държавата. Маджарите и поляците обещаха помощ на Арнулф [**] срещу Светополк, ако този същият им позволи да завземат Дакия.

 

В началото на пролетта Арнулф излезе на границата на Авария с Австрия; през май месец той проведе тържествено имперско събрание покрай Хенгстовелд. Тъй като на него Светополк не дойде, той биде обявен за враг на държавата. На имперското събрание се бяха представили княз Вратислав,

 

 

*. Карломан (830-886) - син на Людовик II Немски. От 857 г. Людовик му предава управлението на Бавария и на зависимите от нея славянски земи на изток. През 858 г. осъществява споменатия поход срещу Ростислав. Вж. Кирило-Методиевска енциклопедия, т. II, С., 1995, с. 233.

 

**. Арнулф (887-899) - извънбрачен син на Карломан, херцог на Каринтия, от 880 г. крал на Бавария, крал на Германия от 887 г., император - 899 г.

 

35

 image

 

на намиращата се оттатък Полша, още пратениците на Кушал [*], княз на унгарците, които тогава във въоръжени отряди бродеха из различните, неопределени (с граници) европейски земи на Сарматия: и те всички предложиха войските си срещу Светополк, ако като ландкнехтско заплащане ще получат онези земи, които с оръжието си ще завоюват. Подобна молба бе приятна за Арнулф: той веднага се съгласи с молещите го и реши, че войските ще нападнат моравците от три страни. За Кушал и неговия маджарски народ той определи Дакия, а на Братислав заповяда да нападне в гръб противника със своите веди.

 

Арнулф напада Моравия. Маджарите завземат Дакия и с теглене на жребий помежду си си разделят нейните земи и поданици.

 

Арнулф заедно с франките, швабите и баварците направо напада моравците: за един месец, през целия юли преброжда надлъж и нашир цяла Моравия, навсякъде пали, убива, граби и хвърля в скръб всички. Който излиза пред тях, бива веднага съсечен: в пламъци са посевите, селата, орните земи, къщите и постройките. Разбеснелите се войници изтръгват овошките из корен.

 

Кушал и маджарите са още по-яростно безмилостни; като облак покриват и двете страни на Дакия, отсам и отвъд Тиса, додето тя се простира - от река Гарам, от планината Свев и от реката Дунав до Черно море: с меч си проправят път и избиват старото население, земите си разделят с жребий и веднага съграждат свои домове, за да останат завинаги тук. Тези места и днес писателите наричат Маджарско, Ердей и Седмоградско. По тези места са живели язиги и гети, наричани още даки, а граничещите със свевите даки назовавали още и готи; старите писатели наричат тази провинция Дакия, на по-разпространен език - Скития. Гетите бидеха изгонени от хуните и Атила. След смъртта на Атила и изгонването на хуните [**] - казват - по тези места се били заселили потомците на гепидите. Гепидите били

 

 

*. Курсан, Корсан, Кусан - унгарски вожд от края на IX в.

 

**. Атила умира през 453 г., за хунско държавно присъствие отвъд левия бряг на Дунав в историческите извори се споменава до 485 г.


36

 image

 

победени от един народ от скандинавски произход, от лонгобардите: а когато тези последните се преселили в Италия, то след тях тук се укрепили венедите. Едната част от хуните и аварите бяха изгонени от Норик [*] и Панония от баварците и Карл Велики [**], които с оръжие преминаха и река Тиса. Тамошните народи тогава се подчиняваха на споменатия Светополк, на могъщия и войнствен княз на славяните. Значи мажарите унищожиха венедите, аварите и хуните, които живееха в Дакия и взеха тези земи от Светополк по заповед на Арнулф и тук избраха за себе си място за живеене..." [41]

 

 

Както виждаме, Авентин пише историята на родината си Бавария, придържайки се към общоприетите традиции на тогавашната историография: за характеристиката на средновековните народи, институции и населени места използва античната терминология. Това архаизиране не е от полза за труда му, неточностите се обясняват именно с него. Например пише, че маджарите "като облак покриват и двете страни на Дакия, отсам и отвъд Тиса [***]" и във връзка с това употребява старото име на р. Тиса. Защото от стари извори и предания са известни поне 50 названия на тази река, сред тях е и формата "Tibiscus", употребявана погрешно от мнозина, тъй като в действителност е древното наименование на р. Темеш. Авентин изпада в същата грешка (citra et ultra Tibiscum), стараейки се да бъде автентичен. Същевременно обаче отбелязва, че въпросният Тибискус разделя на две простиращата се от Дунав до Черно море Дакия. Именно въз основа на тук посоченото съобщение може да бъде направен само един извод: названието крие в себе си конкретно р. Тиса. Следва да се добави и друго: Авентин засвидетелства почти съвременна историографска ерудираност в съчиненията си, защото при написването на своя труд използва не само вече споменатите средновековни хроники и анали, а и всички достъпни

 

 

*. Норик - стара римска провинция. През средновековието е включвала земите между дн. р. Ин, Винервалд, Дунав и Алпите. Главен град Регенсбург.

 

**. Карл I Велики (768-814) - франкски император (800), родоначалник на династията на Каролингите.

 

***. Дакия на запад се е простирала до р. Тиса.

 

37

 image

 

нему грамоти. За историята на Моравия например той се опира на такива достоверни исторически извори, които в течение на почти половин хилядолетие са били пренебрегвани от учените. Затова произведенията на Авентин имат важно значение като извори. Това е съзнавал и той самият, защото неведнъж подчертавал съвестното си отношение към изворовия материал:

 

"Тук аз следвам, бих казал, не бляновете на хронистите, тъй като не бих искал да ги нарека лъжа, а следвам достоверните документи и достоверните съобщения на баварския епископ. В публичните библиотеки на Бавария пазят казаното от майнцския архиепископ Хато, от залцбургския архиепископ Теотмар, от архиепископа на Пасау Рихарнус, от фрайзингерския архиепископ Валдо, от айнщадския архиепископ Захариас, пазят сега из пратените до папа Йоан IX [*] писма на бриксенския епископ - в тези документи изброените по повече от трагичен начин изплакват онова, което аз тук описах и което те - като съвременници - са били преживели, на което те са били съпричастни". [42]

 

От цитата е видно съвестното отношение на Авентин както към изворовия материал, така и към всички въпроси, третирани в него. Именно по тази причина изключително голямо значение има съобщението на Авентин, че прогонените от Норик и Панония хуни и авари след преминаването на р. Тиса попадат сред такива народи, които "тогава се подчиняваха на споменатия Светополк, на могъщия и войнствен княз на славяните" [43] (курсивът мой - П. Ю. ). От цитата се вижда, че владенията на Светополк са се простирали и на изток от р. Тиса, т. е. включвали са в себе си и южната част на днешната Голяма унгарска низина (Алфьолд). Достатъчно е да хвърлим мигновен поглед върху картата, за да видим, че това всъщност е северната част на Горна Мизия. От посочения разказ на Авентин обаче става ясно и друго: страната на Светополк е включвала и западния бряг на р. Тиса, или с други думи междуречието на Дунав и Тиса, за което той, както споменахме по-горе, отбелязва:

 

"Кушал и маджарите са още по-яростно безмилостни; като облак

 

 

*. Йоан IX (898-900) - римски папа.

 

38

 image

 

покриват и два е страни на Дакия, отсам и отвъд Тиса, додето се простира - от река Гарам, от планината Свев и от река Дунав до Черно море..." [44]

 

Ако прецизираме горното съобщение на Авентин и го допълним с досега изброените други податки, ще видим, че то напълно съвпада с казаното от император Константин Багренородни и Гардизи.

 

Въз основа на извори от IX в. Авентин още е предугадил, че Моравия е включвала и очертаната от реките Драва и Сава провинция около Сирмиум, даже тази провинция е стигала до междуречието на Сава и Южна (през IX в. - Българска) Морава. Във връзка с Методий, когото тогавашните извори наричат архиепископ на Моравия (но не на Северната!), Авентин потвърждава: славянската писменост е създадена южно от Дунав в Далмация, та даже оттам Методий е започнал мисионерската си дейност.

 

Два века и половина по-късно, в написаната на латински език и издадена през 1784 г. своя монография "Най-старото местоположение на Великоморавия..." Дьордь Скленар, [45] отличен познавач на изворите на моравската история, обобщавайки почти напълно събраните до негово време извори, прави заключението, че Великоморавия най-напред се е зародила в Мизия, сетне е разширила своята територия в Дакия (междуречието на Дунав и Тиса), била е по-могъща при Ростислав, за да достигне върха на могъществото си при Светополк, който с оръжие разширил Моравия до най-големите ѝ, познати досега граници. [46]

 

Възниква въпросът: ако на автентичните извори от IX-X в. все пак по някаква причина не са обърнали внимание, защо това е станало и с трудовете на Авентин и Дьордь Скленар? И неволно трябва да си спомним една мисъл на Фрснсис Бейкън: "Ако човешкият Разум веднъж възприеме нещо, по-късно ще подрежда всичко така, че то да подкрепя и да бъде в съзвучие с вече приетото някога." [47]

 

Именно с подобен подход и подобна цел славистите, дори и несъзнателно, са отъждествявали някогашния град на

 

39

 image

 

Прибина Нитрава със седалището на епископ Вихинг, т.е. със словашката Нитрава. Последното обаче следва да се ревизира така, както и становището, че градът на Ростислав - Довина, е идентичен с днешния град Девен, разположен




Гласувай:
5



1. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
14.02.2022 08:57
От написаното става ясно ,че Методий е пратен в земи ,населени от Българи!
Чии земи са те?
Хронологично, Карл Велики и нашият Крум установяват граница на държавите си по поречието на Тиса Тя тече северно от Дунава На юг, границата е била установена и не се коментира Като се има предвид , че реките са естествена граница, вероятно ,това е река Драва
Наследникът на Крум, Омуртаг, води две успешни войни с франките и те повече нямат контакт с нас Възможни е някоя граница да е преместена на северозапад
Унгарците стават фактор в този район по- късно, когато Симеон ги изтласква там В сключения договор, на унгарците се дават земите- днешните , в замяна те са длъжни да дават войски , когато сме във война - имат статут на федерати- съюзници! Тези задължения ги изпълняват стриктно и при цар Петър
Будапеца, Балатон/ блато/, Печ / пещ/ са с Български имена и днес Унгария- също!
Няма съмнение ,че Методий е пратен в Български земи! Или ,поне, при Българи!
Защо тогава, ако това не е така ,учениците му са прогонени в България, а друга част от тях- продадени в робство, като са откупени отново ,...от България?

Поздравления за просветителското ти дело!
цитирай
2. panazea - Радвам се , Лео , че попаднах на този материал ,
14.02.2022 09:27
защото търсех деказателства за твоят постинг !
Даже не си спомням вече , какво мислех и какво търсих тогава.
Отдавна знам , че сме живяли там , че оттам е и родът на Крум.
Чела съм много книги по въпроса , но вече не знам къде какво съм чела.
Създала се е една база у мен както и у теб от многото прочетени книги , но няма как да я прелеем на невярващите.
Да си живеят в щастливо неведение!
Всички находки стават случайно !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6842601
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031