Постинг
13.02.2022 22:22 -
Мисията по долината на р. Брегалница
Периодът след тази първа за Константин мисия при сарацините – следващите 5 години (855-860 г.) е най-слабо известният от житието на Св. Кирил и Методий. Точно тогава Константин напуска бляскавия дворцов живот и се уединява в манастира Полихрон при брат си Методий. Доколко това е негово лично решение, договорка между двамата братя или е по волята на императора, или пък на патриарха, не е известно. Във всеки случай, житията не споменават нещо, но това мълчание на фона на по-сетнешния им бурен живот прави впечатление. То като че ли подсказва, че точно тогава нещата са назрявали, за да поемат своя неспирен ход през следващите години. Защото след него идват: мисията в Хазария (860-861), в Моравия (863-866) и посещението в Рим (868-869). До самата кончина на Кирил събитията са твърде сгъстени и следват едно след друго с кратки прекъсвания. Прекъсвания, като че ли повече за подготовка към следващото изпитание, отколкото за отдих и почивка. Едва ли някой може да изключи, че точно този задъхан ритъм е причината за крайното изтощение и ранната смърт на Кирил – в разцвета на силите си, едва на 42-43-годишна възраст. Равносметката е категорична: за този близо десетгодишен период - повече от седем години, минали на чужда земя и сред чужди хора. Ето защо липсата на данни за предхождащите тези събития пет години озадачава. Същевременно този „мъртъв” период се оказва особено подходящ за „вътрешна” работа – като например, за съставянето на азбука и за трудоемките преводи на църковната книжнина от гръцки на славянски език. Но това е единственото време, когато Константин (а може би и Методий) би могъл да проведе малко известната мисия по долината на р. Брегалница. По-горе споменахме съображенията на Фани Попова-Мутафова, когато повдига въпроса за мисията по Брегалница и коректността изисква той да бъде разгледан задълбочено. Както отбелязахме, тя се позовава на три източника: „Българска апокрифна летопис”, Житие на св. Климент Охридски от архиепископ Теофилакт и на „Солунската легенда”. Трябва обаче да признаем, че единствено „Солунската легенда” свидетелства за кръстителската дейност на Константин-Кирил в областта. Самото заглавие е твърде красноречиво, за да не го забележим – „Слово на Константин-Кирил Философ как покръсти българите”. Останалите два източника не споменават нищо относно Кирил, а единствено за дейността на българския кан Борис: че е основал българска епископия и е поставил клир, проповядващ на български език, или че е съградил тук черкви. Тези събития обаче са от по-късно време, след покръстването на България и не могат да бъдат свързани с интересуващия ни период (855-860 г.). Известно е, че първите шест български епископии са създадени през 865 г.33 А строителството на църкви по долината на Брегалница е след 889 г. и най-вероятно е свързано със създаването на Брегалнишкия диоцез.34 Така се изясни, че първите два източника, посочени от Фани Попова-Мутафова, не могат да бъдат ползвани в случая. Същевременно датирането на Солунската легенда също не е възможно, доколкото св. Кирил се е споминал поне две столетия по-рано. В действителност е известен и друг, също ранен източник, свидетелстващ за кръстителската дейност на Константин по Брегалница. Става дума за Краткото житие на Кирил (Успение Кирилово), в което четем: „... отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А които намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра, бяха 54 000”.35 С други думи, „Успение Кирилово” подобно на „Солунската легенда” твърди: първо, че Кирил е покръстил населението по поречието на Брегалница и второ, че е създал азбука точно за това население. Излишно е да казваме колко ценна намираме тази информация. Стойностно определяме и единственото различие между двата източника. Житието говори за славяни, докато легендата – за българи, когато определя населението в района на р. Брегалница. Това различие може някому да се стори незначително, но ние сме склонни да му отдадем нужното внимание, след като го откриваме точно в „Краткото житие на Кирил”. Защото нали това бе единственият източник, дал информация за етническия произход на самия Кирил. Възможно ли е той да бъде определен за българин, а населението – за славянско, без авторът да е бил наясно с различията между двата етноса? Още повече, когато този автор се предполага да е Климент Охридски? И така, Кирил е представен за българин, а населението – за славянско. Нека разгледаме това твърдение. Трябва да се съгласим, че неговата втора част е достоверна – в основни линии населението в района е било наистина славянско. Следователно достоверността на българския произход на Кирил ни предоставя самото житие. Как обаче да си обясним противоречието при определяне етническия състав между „Успение Кирилово” и „Солунската легенда”? Явно е, че след като веднъж сме приели житието за достоверно, то грешката трябва да търсим в легендата. Но дали изобщо става въпрос за грешка или има някакво друго обяснение? Допуснатото различие бихме могли да обясним с различното време, когато са съставяни двата източника. Успение Кирилово е писано през ІХ в. Областта на Брегалница наскоро преди това е влязла в границите на българската държава, а населението е било с предимно славянско самосъзнание. Два века по-късно, когато е писана Солунската легенда, това население вече се е било интегрирало и авторът й го е записал като българско. Разбира се, причината за подобно записване би могла да е и в автора. Така или иначе, без значение дали причината е субективният фактор или факторът време, различието е логически обяснимо. И за да бъдем изчерпателни, нека разясним, че освен посочените два източника, темата косвено намира продължение и в други още някои ранни свидетелства за кръстителска дейност на Константин по българските земи преди отиването на братята в Моравия. В „Проложното житие на Кирил” е записано: „След това отиде при българите, проповядвайки Христовото учение”.36 Пак за същото свидетелства и „Моравска легенда” №4, където четем: „като тръгнал, първо пристигнал при българите, които с Божията помощ обърнал със своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия.37 Подобна картина рисува и „Чешката легенда”.38 Кога Кирил би могъл да проповядва в България - преди посещението му в Моравия? Преки данни по въпроса липсват, освен тези относно Брегалнишката мисия. Да покръстиш хиляди хора в една кампания, със сигурност е изисквало немалко време и едва ли е било възможно това да стане „на крак”, преминавайки през българските територии на път към Моравия. Нека да обобщим. Налице са данни за посещението на Константин-Кирил в района на р. Брегалница. Тук той е извършил масово покръстване на местното, предимно славянско, население. За целта той е разполагал и носел със себе си църковна книжнина – преводи от гръцки на църковнославянски език, написани на азбуката, съставена от него. И да поясним, че по това време областта вече е попадала на територията на Борисова България. Тези факти се подкрепят и от други данни, говорещи за провеждано покръстване по българските земи, предхождащо това в Моравия. Не е трудно да съобразим, че забързаният ритъм на живот през следващите години, до самата смърт на Кирил, не разполага с подходящо свободно време за подобна дейност. Оказва се, че единствено подходящото за целта време е преди мисията в Хазария, т. е. в „тъмния” период между 855 и 860 г. Така стигаме до извода, че мисията по Брегалница трябва да е била в края на 50-те години на ІХ век. А азбуката е била подготвена и по-рано. Оказва се, че тези малко коментирани и останали извън вниманието на историографите данни внасят твърде различна представа за делото на двамата братя. Първо, защото става ясно, че преди Моравската и дори преди Хазарската мисия те са имали дейност в пределите на България. Второ, защото тази мисия е била първата, 36 Проложно житие на Кирил. – В: Прослава на Кирил и Методий, с. 63. 37 Моравска легенда №4, цит. по П. Юхас, с. 73.
свързана с разпространението на писмеността, съставена от Константин-Кирил. Трето, защото става ясно, че близо десетилетие преди официалното покръстване на българската държава, Борис I е покръстил подвластните му покрайнини. Естествено е населението на тези наскоро присъединени от Византия земи да е било вече християнизирано. Това съвсем не омаловажава стореното от Борис, а внася нови щрихи в цялостната картина от покръстването на България. Излишно е да казваме, че всичко това представя по значително нов начин мястото на България в дейността на светите братя. Опровергаваме наложеното мнение, че тя никога не е била цел на тяхната мисия, а само земя, съседна на страните, които те са посещавали, през която само са минавали. Друг въпрос е, че изворите не дават гласност на тази им дейност и премълчавайки я, сякаш я отричат. И забележете, единствено младият български владетел допуска Константин и Методий в царството си - не само да преминат, както се твърди, но да покръстват смесеното местно население. Нещо повече – и да проповядват на собствения му език, като за целта Константин изготвя азбука от 35 (32) букви. Тук покръстването и налагането на новата азбука е едновременен процес. Това става десетина години преди официалното покръстване на българите. С мисията по р. Брегалница е свързана една от седемте построени от Борис църкви в България – една от тях е в гр. Ровно, смята И. Снегаров.39 Необяснимо и недопустимо е премълчаването на тези факти в официалната историография през годините
свързана с разпространението на писмеността, съставена от Константин-Кирил. Трето, защото става ясно, че близо десетилетие преди официалното покръстване на българската държава, Борис I е покръстил подвластните му покрайнини. Естествено е населението на тези наскоро присъединени от Византия земи да е било вече християнизирано. Това съвсем не омаловажава стореното от Борис, а внася нови щрихи в цялостната картина от покръстването на България. Излишно е да казваме, че всичко това представя по значително нов начин мястото на България в дейността на светите братя. Опровергаваме наложеното мнение, че тя никога не е била цел на тяхната мисия, а само земя, съседна на страните, които те са посещавали, през която само са минавали. Друг въпрос е, че изворите не дават гласност на тази им дейност и премълчавайки я, сякаш я отричат. И забележете, единствено младият български владетел допуска Константин и Методий в царството си - не само да преминат, както се твърди, но да покръстват смесеното местно население. Нещо повече – и да проповядват на собствения му език, като за целта Константин изготвя азбука от 35 (32) букви. Тук покръстването и налагането на новата азбука е едновременен процес. Това става десетина години преди официалното покръстване на българите. С мисията по р. Брегалница е свързана една от седемте построени от Борис църкви в България – една от тях е в гр. Ровно, смята И. Снегаров.39 Необяснимо и недопустимо е премълчаването на тези факти в официалната историография през годините
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56449
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра