Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2022 07:07 - Кирил и Методий в българската Моравия Петер Юхас
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 507 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кирил и Методий в българската Моравия

Петер Юхас

 

10. Къде е била епископската епархия на Методий  (108)

11. Панонска или илирийска е била епископията на Методий  (124)

12. Свещенодействал ли е Методий и в малка Моравия  (148)

13. Откъде е минавал "Моравският път", по който Кирил и Методий са се отправили по време на мисията си  (180)

 

10. КЪДЕ Е БИЛА ЕПИСКОПСКАТА ЕПАРХИЯ НА МЕТОДИЙ

 

 

Ако в Кирило-Методиевската енциклопедия [176] имаше статия за епархията на Методий, както има статия за епархията на Климент [177], то нашият въпрос би бил риторичен. Недоумяваме защо във въпросната енциклопедия липсва статия за епархията на Методий, та нали енциклопедията е Кирило-Методиевска (!). Отговор на този въпрос намираме в студията на Маргарита Младенова "Върху едно мнение от относно местоположението на Методиевия диоцез" [178]: "Както е известно, въпросът за мястото, където е изпълнявал своята архиепископска функция първоучителят Методий, все още остава неизяснен в славистичната наука". [179]

 

За това у нас казват: "Разбирам, но умът ми не го побира". Една научна енциклопедия, каквато е безспорно Кирило-Методиевската, трябва да включва в себе си не само изяснени въпроси, но и такива, около които се спори, за които научният отговор все още се търси и да се опита в крайна сметка да даде възможно най-точното научно заключение.

 

В следващото изречение на Маргарита Младенова се долавя, че за липсата на статия за Методиевата епархия има и други причини: "Като единствен източник на данни по този въпрос обикновено се посочва Проложното житие на Кирил и Методий... където се казва:

 

image

[180]

 

Това вече не е мълчание "по този въпрос", а съзнателно пренебрегване и премълчаване на исторически извори. Как може да наречем Проложното житие на Кирил и Методий: "единствен източник на данни по този въпрос", когато познаваме още десетина достоверни източника, които са неоспорими и потвърждават казаното в Проложното житие.

 

108

 image

 

Защо авторката затваря очите си пред изворите, които недвусмислено сочат, че Методий е бил поставен за глава на диоцеза в Панония, област на юг от Дунава? Нима не знае, че Папа Йоан VIII в писмата си до Людовик Немски, до неговия син Карломан и до епископите в Бавария последователно твърди горното. [181] И в т.н. Залцбургски меморандум [182], представен в Папството през 871 г., епископът на Залцбург, твърди недвусмислено, че Методий е действал в източната част на Долна Панония, където Драва се влива в Дунава. В Пространното гръцко житие на Климент Охридски диоцезът на Методий е определен също в тази област:

 

"Папа Адриан... ръкоположи Методий за епископ на Морава в Панония". [183]

 

В един списък на епископски катедри от XI в., свързани някога с Охрид, Методий е наречен "архиепископ на Панонска Морава" (Морава в Панония) [184], затова именно Охридският архиепископ претендира за нея. Тъй като знаем, че Северна Моравия на територията на днешна Словакия никога не е била в пределите на Панония, защото северната ѝ граница е била винаги Дунав, не можем да я наричаме "Панонска Моравия" или "Моравия в Панония". Панонска Моравия е стигала до северозападната граница на България.

 

Недоумяваме как може да се преиначават тези извори, но още по-голямо е недоумението как може да се нарича Проложното житие на Кирил и Методий "единствен източник на данни по този въпрос" и да се противопоставя на Пространното житие на Методий. Та нали и двата извора твърдят, че папа Адриан ръкоположил Методий за епископ на Панония, на катедрата на св. Андроник. Как тогава може да вярваме, когато се противопоставя единият извор на другия, когато и двата говорят едно и също! Ето фактите. В Проложното житие на Кирил и Методий, както видяхме, пише:

 

"Римският папа Адриан постави блажения Методий за архиепископ на престола в областта Панония на престола на апостол Андроник". [185]

 

А в Пространното житие на Методий четем:

 

Коцел поискал от папата Методий "да бъде ръкоположен за епископ на Панония, на катедрата на Андроник... и така и станало". [186]

 

109

 image

 

Ако вземем под внимание, че "св. Андроник е бил епископ на античния Сирмиум, който по времето на Методий е бил в границите на българската държава..." [187], как може с Пространното житие на Методий да доказваме, че "... архиепископската дейност на Методий се свързва с историята на Великоморавското княжество, съществувало през IX в. на територията на днешна Чехословакия и отнасящо се към чехословашката езикова и етническа област" [188], както прави това Маргарита Младенова! Та нали видяхме, че и според Пространното житие на Методий престолът на Методий е бил в Сирмиум. Не можем да отхвърлим твърдението, че Методий е бил епископ на Сирмиум, единствено заради предположението, че Сирмиум е бил в пределите на тогавашна България. И авторите на академичното издание на "История на България" (1981) пишат: "Трудно е да се определи къде точно е минавала границата на България на северозапад, север и североизток, тъй като по онова време едва ли е съществувала строго трасирана гранична линия в отделните райони". [189] По отговора на този въпрос българските историци се разделят на две. Едната група приема, че северната граница на България е била р. Тиса, а другата - р. Дунав. Точно в тази спорна буферна зона са живели славянобългарските племена (абодрити, браничевци и тимочани), известни в науката със събирателното име моравци или моравяни, които в 818 г. са се откъснали от България и след това са били подчинени ту на франките, ту на българите. Тази област, която преминавала в различни ръце, е имала за свой централен град Сирмиум или днешната Сремска Митровица, където според цитираните източници Методий е бил епископ.

 

По-надолу ще видим, че са погрешни и становищата, които отъждествяват епархията на Методий с имението на франкския васал Коцел.

 

Съставителят на Пространното житие на Методий пише:

 

"Когато изпрати (пратеници) при папа (Адриан II), Коцел поиска да му се отпусне Методия, нашия блажен учител. А папата рече: - За учител не само на тебе единаго, но на всички онези славянски области го изпращаме (курсивът мой - П. Ю.) от Бог и

 

110

 image

 

светия апостол Петър, първия (Христов) приемник и ключедържец на небесното царство". [190]

 

Независимо че от горецитираните думи на папа Адриан II категорично се изяснява изпращането на Методий във "всички онези славянски области", мнозинството от славистите все още продължават да отъждествяват епархията на Методий с някогашното ленно владение на Коцел.

 

Това погрешно становище е намерило отражение и в Большая Советская Энциклопедия, в която за Блатненското княжество можем да прочетем следните редове: "В седемдесетте години на IX в. в Блатненското княжество е провеждал своята дейност славянският просветител Методий (вж. статията за Кирил и Методий), основал тук Панонското архиепископство". [191]

 

От своя страна В. Сл. Киселков, макар и да не приема Коцел за "духовен баща" на "Панонската мисия", също не е обърнал внимание на горните думи на папа Адриан II и по тази причина, както и Большая Советская Энциклопедия, отъждествява епархията на Методий с някогашното ленно владение на Коцел:

 

"След смъртта на брата си, Методий продължил да моли Адриана да го удостои с епископски сан и да го изпрати да възстанови някогашната Панонска епархия заедно с неколцината си ученици и сътрудници. Той ще е насочил вече погледите си към Панония, понеже тъкмо тогава се почнала новата вражда между немците и моравците. Навярно и самият княз Коцел е направил постъпка пред папския двор в духа на Методиевата молба. Най-сетне Адриан отстъпил малко: той позволил на Методий да замине за панонската столица Блатно (курсивът мой - П. Ю.), за да запознава народа със славянското четмо и писмо като обикновен учител и да насажда евангелски истини като всеки проповедник, но при изричното условие да служи само на латински език. Едничката отстъпка, която Адриан си позволил да направи, е била да разреши на Методия да прочита евангелските и апостолските текстове при всяко празнично и неделно богослужение най-напред на латински, а после и на славянски език, за да може и неукият народ да проумее съдържанието им и да извлече поука.

 

111

 image

 

В качеството си на славянски учител и на папски свещенослужител Методий се отправил за Панония през лятото или есента на 869 г. (Курсивът мой - П. Ю.) С надежда, че ще настъпят по-добри условия за неговата официална мисия и за неговите по-далечни замисли Методий се отдал на работа заедно с преданите си сътрудници. Просветната му дейност била щедро покровителствана от Коцела: последният ценял славянската писменост като мощно средство срещу немския културен и политически гнет и като як щит на самобитния развой на панонските славяни в културно и народностно отношение. (Курсивът мой - П. Ю.)

 

За щастие на Коцела, на панонците и на Методия в началото на 870 г. Цариградският вселенски църковен събор, който бил свикан още в есента на 869 г., решил да позволи на българите да имат своя архиепископия, управлявана на първо време от висши и нисши гръцки духовници. Тези духовници веднага пристигали в България начело с един архиепископ. Те бързали да заместят римското духовенство, което се настанило в нея още през 866 год.

 

Щом узнал за решението на Цариградския църковен събор и за извършената промяна в България, Коцел незабавно изпратил Методия в Рим с молба да се възобнови древната Панонска архиепископия, като за неин ръководител бъде поставен Методий с титлата епископ. Животът налагал на Коцел да жадува за национална църква и национална просвета, за каквито е копнеел и моравският княз Ростислав, и българският княз Борис I.

 

Загрижен да не би и панонците да си основат църквата със съдействието на Цариградската патриаршия, както направили българите, този път Адриан посветил Методия за епископ и му възложил да възкреси някогашната Панонска архиепископия, унищожена от аварите в 582 г. С това си решение папата целял да изтръгне Панония и Моравия от влиянието на Залцбургската архиепископия и да ги постави под непосредствената си власт, въпреки недоволството на Залцбургския архиепископ и на всички папски мисионери и немски агенти сред моравските и панонските славяни". [192]

 

112

 image

 

Пространното житие на Методий не дава възможност за подобно тълкуване. В него четем:

 

"Коцел прие (Методий) с голяма чест. И пак го изпрати при папата с двадесет мъже, почтени люде, за да го посвети за епископ на Панония, на престола на св. Андроника, апостол от 70-те, което и стана". [193]

 

Съобразявайки се с обстоятелството за местонахождението на престола на свети Андроник в Долнопанонската провинция на България, трудно ще се съгласим, че Коцел, комуто, както предполагат някои, животът е налагал... "да жадува за национална църква и национална просвета" [194], е изпратил Методий в Рим при папата, "за да го посвети за епископ" с център Сирмиум, т.е. в България. [195]

 

Досега славистите решаваха това явно противоречие като подчертаваха следното: Методий не е могъл да заеме епископското си седалище, защото тогава Сирмиум е бил в България и именно по тази причина той е отишъл в Блатноград при княз Коцел. [196] Представителите на споменатото мнение обаче забравят друг факт: по това време вече в течение на четири години в цяла България са работили римски духовници, т.е. до решението на Цариградския вселенски събор от 4 март 870 г., когато се решава българският диоцез да остане и занапред под юрисдикцията на Цариград. Изводът е категоричен: преди събора не е имало никакви пречки Методий да заеме определения му престол на св. Андроник в Сирмиум.

 

Впрочем и сам Коцел едва ли ще е могъл да моли папата "да посвети за епископ на Панония Методий" [197], защото неговото княжество е само бенефиций, получен от Франкската империя, и въз основа на това той е трябвало стриктно да изпълнява всичките изисквания на франкския император, т.е. Коцел не е бил владетел на някакво самостоятелно, независимо княжество, та дори и на васално, каквито през тази епоха са били тези на Ростислав или Светополк. С една дума немската политическа и духовно-културна опека над Коцел е била пълна. Последният не се е явявал даже и управител на Панонската марка, защото такъв - както ни съобщава Фулденският хронист

 

113

 image

 

в бележка от 865 г. - е бил Веринхар. В "столицата" на Коцел се е намирало и седалището на залцбургския епископ. От казаното се налага заключителният въпрос: при изброените обстоятелства как Коцел - противно на волята на франкския владетел и на залцбургския епископ е могъл да покани Методий в Блатноград?

 

Житиеписецът на Методий описва този твърде добре обмислен стремеж на папата, сякаш той се осъществява не в интерес на самата Римска курия, а като израз на изпълнението на молбата на Коцел. В действителност истината е коренно противоположна.

 

За да разберем истинските подбуди на папата, следва да вземем под внимание, че император Лъв Исавриец (717-741) откъснал Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на Римската курия и заедно с Балканския полуостров, т.е. с Илирия, ги поставил в подчинение на Константинополската патриаршия. Дейността на византийските църковни мисии предизвикала ожесточената съпротива на западната църква, която - естествено - искала да разширява и утвърждава собственото си влияние и авторитет. Това всъщност е главната причина за многобройните остри сблъсъци между Римската курия и Константинополската патриаршия. Борбата между тях за власт и влияние, за увеличаване на църковните приходи се е водила и през средата на IX в., когато от гледна точка на filique [*] започва и острата полемика дали Светият дух произхожда от Отца и от Сина" (становището на Западната църква), или има единно начало (позицията на Източната църква). Един от учениците на Кирил и Методий Климент († 916), стожер на българската култура в течение на цели три десетилетия, се обявил остро против учението на западните теолози, че Светият дух произхожда освен от Отца и от Сина, смятайки това за опит за разлагане на две първоначала на единната монотеистична субстанция. Той пише следното:

 

"Светият дух не произхожда от две начала, но Той е един и от едно Начало. Отецът е Началото и Той стои

 

 

*. Filique - добавка към Никейския символ на вярата, според който Светият Дух произхожда от Отца и от Сина.

 

114

 image

 

над всяко предвечно начало. Светият дух съществува от вечност заедно с Отца и пребивава върху Сина". [198]

 

Климент обяснява и взаимовръзките - Духът произхожда от Отца, който е негов виновник и производител, но е присъщ и на Сина, чрез когото се раздава:

 

"Едно е обаче изхождението, а друго раздаването. Първото изяснява начина на съществуването на Духа, защото както Синът е от Отца по рождение, така Духът е по произхождение от него. Даването не обяснява начина на съществуването, а показва обогатяване и раздаване." [199]

 

Явно е, че това е било становище и на Кирил и Методий, наследено и защитавано от техните ученици - позиция, която в крайна сметка илюстрира и определена несъвместимост на възгледите на двамата братя със схващането на Римската курия. Всъщност тези догматически прения са играли твърде второстепенна роля. От днешна гледна точка можем да кажем, че зад споменатата теологична полемика всъщност се криела борбата за влияние между двете църкви. По отношение на Илирик обаче претенциите както на Римската курия, така и на Византийската империя са били адекватни и това се обяснява с историческите събития: когато през 395 г. Теодосий Велики разделил Римската империя между двамата си сина [*], Илирик бил включен към териториите на Западната римска империя, а след падането ѝ под ударите на германските варварски племена през 476 г. управлението ѝ преминало в ръцете на византийските императори, но последното не ликвидирало юрисдикцията на Римската курия в тези земи. По този начин солунският епископ се явявал наместник на папата в Епир, Илирия, Македония, двете Далмации и в Мизия до онзи момент когато император Ираклий (610-641) ги откъснал от Римската църква през 20-те години на VII век.

 

Накратко: в случая е ставало дума не само за това, че "Адриан посветил Методия за епископ и му възложил да възкреси някогашната Панонска архиепископия, унищожена от аварите през 582 г." С това си решение папата целял да откъсне

 

 

*. Теодосий I Велики (346-395) преди смъртта си разделил Римската империя между синовете си Аркадий (Източната част) и Хонорий (Западната част).

 

115

 image

 

Панония и Моравия от влиянието на Залцбургската архиепископия и да ги постави под непосредствената си власт...". [200] С обновяването на някогашната Панонска архиепископия, по-точно казано, на старата Илирийска архиепископия целта на папата обаче не е била само отстраняването на влиянието на Залцбургската архиепископия (в нейно подчинение всъщност е била само Горна Панония, върху Долна Панония залцбургският архиепископ точно тогава е искал да наложи юрисдикцията си), но и откъсване от Константинополската патриаршия.

 

Това е мнението на Ф. Дворник, учен-византолог и славист, който безспорно е измежду най-добрите познавачи на Кирило-Методиевската проблематика. Още през 1933 г. в основното си изследване в областта на кирилометодиевистиката Ф. Дворник изтъква, че с възстановяването на старата Панонска, а най-точно Илирийска епископия (тъй като самата Панония е била разположена само на част от територията на Илирик) папата е искал да възстанови онова някогашно статукво на Балканския полуостров, при което юрисдикцията на Римската курия се е простирала над Илирик, Мизия, Македония и ред други провинции. (Les Legendes de Constantin et de Mйthode vues de Byzance, p. 248-271). Последното се оценява и от учените, съставили авторитетния сборник "Жития Кирилла и Мефодия", издаден съвместно в Москва и София: "Как убедително показал Ф. Дворник, акт восстановления сирмийской митрополии - один из шагов по реализации папством своей программы восстановления на Балканах положения, когда Илирик, Мизия, Македония, Фессалия и другие римские провинции на Балканах подчинялись верховной власти папского престола". [201]

 

Ф. Дворник обаче не бе първият учен, който изтъкна, че в средата на IX в. римските папи, без изключение, са предявявали правата си за църковното господство на Балканския полуостров. Още през шестдесетте години на XIX в. П. Лавровски посочва нереалните претенции на папа Николай I по отношение на някои църковни области, подчинени по негово време на Цариградската патриаршия. [202] Тогава папата настоявал да му

 

116

 image

 

бъдат върнати следните области: Епир, Илирия, Солунското архиепископство, Македония, Тесалия, Ахая, Дакия, Мизия, Дардания, Калабрия и Сицилия. Не е трудно да се види, че с изключение на Калабрия и Сицилия всички останали области са се намирали и се намират на Балканския полуостров.

 

С други думи, претенциите на Римската курия за собствено църковно върховенство и власт на Балканския полуостров са били актуални и през IX в., но именно Ф. Дворник беше онзи учен, който най-убедително показа, че първата крачка по пътя на действителното реализиране на въпросните претенции е била възстановяването на някогашната Сирмиумска архиепископия. С това Папството е искало не толкова да откъсне и да изведе от влиянието на Залцбургската архиепископия Средна Европа (и в тези рамки намиращото се в Горна Панония княжество на Коцел и лежащата на север от Панония Моравия), а най-вече друго: да си възвърне териториите на Балканския полуостров, на първо място Илирик, озовали се под върховенството на Цариградската патриаршия. Именно Сирмиум и неговите околности са били мястото на постоянните сблъсъци на интересите на Рим, Константинопол и Германия. Затова този район е и терен на непрекъснати стълкновения между гръцкия и латинския език. Само от това място князът на славяните край р. Маргус (Българска Морава) е могъл да напише следното до император Михаил III:

 

"Между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Гръцко и Немско, които ни учат различно. А ние, славяните, сме прост народ и няма кой да ни напъти към истината и да ни научи". [203]

 

Византийските управници никога не са признавали, че окончателно са загубили властта си в определени райони, макар и на практика винаги да са били принуждавани да се съобразяват с реалната действителност. По тази причина към новите, независими "варварски държави", и особено към възникналите на бившите територии на Византийската империя, те са се отнасяли като към някакви временни формации с изключително местно значение, а за техните владетели, за "варварските князе", те говорели

 

117

 image

 

като за господари, които не само не са самостоятелни, но и не са равни на "василевса", т.е. смятали са ги за своего рода местни управители, упражняващи правата и властта си само благодарение на византийското благоволение. На тази база Византия е предявявала териториални претенции както спрямо съседна България, така и към днешните унгарски земи. Така например към средата на V в. император Маркиан (450-457) "определил" като място за заселване на остготите средната и южната част на Панония. Също със съгласието на византийския император, но вече на Юстиниан (527-565), през 546 г. лонгобардите се заселили в крайдунавските области на Панония, а не след дълго византийският владетел предложил друга част от Панония на аварите. Схващането, че южните краища на днешните унгарски земи са представлявали част от Византийската империя, е намерило място и в Хрониката на Анонимус, писана в началото на XIII в. [204] - според разказа на хрониста поданиците на българския вожд Салан (Залан, Шалан), владеещ земите между Дунав и Тиса, споделили със заселващите оттам маджари "как Великият кан, предтеча на вожда Салан, посъветван от гръцкия император и с негова помощ дошъл от България и завзел тези земи." [205] Всичко казано дотук ясно свидетелства, че още към края на IX в. във Византия са смятали тези територии за принадлежащи към сферата на византийското влияние

 

След разпадането на Аварския каганат обаче владетел на Горна Панония и на част от Долна Панония станал Карл Велики [*]. Войските на императора и свещенослужителите влезли в бившите аварски земи почти едновременно. По заповед на император Карл Велики към войските му се присъединили епископи, мисионери, проповедници. В завоевателната си политика спрямо съседните народи Германия в еднаква степен използва както меча и военната сила, така и кръста и евангелието.

 

Но и Рим не останал безучастен. Още през 737 г. в граничните райони на Панония била създадена баварската

 

 

*. Това е станало през 809 г. В разгрома на Аварския каганат равностойно участва и българският кан Крум.

 

118

 image

 

църква, пряко подчинена на върховенството на Римската курия. Франките възприели последното като накърняване на интересите им и през 788 г. с въоръжена сила ликвидирали самостоятелната баварска държава и подчинената на Рим баварска църква. Този триумф на франките обаче бил в разрез с интересите на Византийската империя, още повече, че тя дори и не могла да мечтае за разпростиране на влиянието си върху аварската пуста, тъй като заселилият се между Хемус и Дунав български народ играел ролята на разцепващ клин между равнината в подножието на Карпатите и Византия и същевременно възпрепятствал осъществяването на интересите на Римската курия.

 

Завладените от франките земи били разделени на три мисионерски района: територията около езерото Балатон до вливането на р. Драва в р. Дунав била дадена на Залцбургската епископия: всички новопридобити земи на запад от р. Раба били подчинени на епископията в Пасау; областта между реките Крайна, Драва и Сава била включена към Аквилея.

 

Естествено Римската курия е искала да наложи влиянието и върховенството си и върху тези земи, но е имала толкова тънко развито чувство за дипломация, че в никакъв случай не е възнамерявала да определи именно в тях място за епископско седалище на Методий. По това време значителна част от Долна Панония, и в нейните рамки - столицата ѝ Сирмиум и цялата Южна Великоморавия, разположена в междуречията на реките Дунав и Тиса, Драва и Сава, Дрина и Българска Морава - са били извън посочените по-горе три мисионерски района. Независимо от факта, че между тях са съществували безспорни контакти.

 

Нашето мнение, базиращо се на географските описания на Франкските анали, Баварския географ, Константин Багренородни и Гардизи, е, че Кирил и Методий са работили в Южна Моравия. А след смъртта на Кирил Методий се е върнал именно в тези земи.

 

Ако приемем предположението за отиването на Методий в двора на княз Коцел в Блатноград след смъртта на Кирил,

 

119

 image

 

ако се съгласим, че там, в Горна Панония, е била неговата епархия, то тогава ще сме длъжни да отговорим на въпроса: Защо Методий е изменил на съвместно вършената с неговия брат дейност, т.е. на Моравската мисия? Та нали знаем: в двора на Коцел Кирил и Методий са пребивавали за твърде кратко време, и то след като са престояли цели 40 месеца в Моравия. А освен това последният престой (при Коцел) изобщо не е влизал в рамките на Моравската мисия. В Пространното житие на Кирил четем:

 

"Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел, го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученика да се учат от тях. И като отдаде голяма почит, изпрати го нататък". [206]

 

От този цитат стават ясни както фактът, че Кирил и Методий са се отбили при Коцел едва след 40 месечната си Моравска мисия, така и намерението на двамата апостоли да се завърнат в Моравия. Защото те са взели със себе си и собствените си ученици, за да ги осветят. И къде наистина - след освещаването - биха могли да се завърнат техните ученици, ако не там, откъдето са се отправили за въпросната церемония?! Ако обаче Методий с учениците си би отишъл - при завръщането си от Рим - не другаде, а в двора на Коцел, ако предположим, че там евентуално е била неговата епархия, то тогава това би било не продължение на дейността на Кирил, а започване на нова мисия.

 

Мнозинството от славистите, изхождайки от предположението, че Методий е тръгнал от Рим за Блатноград в изпълнение молбата на Коцел, правят заключението: център на неговата дейност тогава е бил Блатноград. Ала възможно ли е върху основата на една хипотеза да изграждаме нова хипотеза?

 

За пътуването на Методий от Рим за Блатноград и за престоя на Методий в двора на Коцел до нас не са стигнали никакви данни. За тези събития има само едно предположение, неподкрепено от какъвто и да е извор. Данните, с които разполагаме, категорично сочат: от Рим Методий заедно с учениците

 

120

 image

 

си се с завърнал във Великоморавия, разположена в Долна Панония. Последното твърдение се подкрепя и от израза на Теофилакт "се завърна". [207] В Пространното житие на Методий, както вече видяхме, житиеписецът е отбелязал: Коцел е помолил папата да ръкоположи Методий за епископ със седалище в Сирмиум. Същевременно обаче е широко известно, че Сирмиум се е намирал в онази Моравия, която е била в Долна Панония. А фактът за завръщането на Методий - след смъртта на Кирил - именно там, може да бъде подкрепен от множество извори. Във Второто житие на Наум четем:

 

"Методий пък остави скръбта си по своя роден брат Кирил и като получи разрешение от блажения папа Адриан, отиде с всичките си ученици в Панония, в град Морава, гдето наследи архиепископството. И там всичко уреди и поучи". [208]

 

Същото пише и Теофилакт Охридски в Пространното житие на Климент Охридски:

 

"Методий стана епископ на град Морава в Панония". [209]

 

Общоизвестно е и следното: град Морава се е намирал на мястото на стария град Margus - на десния бряг на р. Дунав при устието на р. Българска Морава (Margus) - там, където е днешното селище Дубровница. Същевременно Морава и Сирмиум, както и техните околности, са разположени в Долна Панония, а Блатноград е в Горна Панония. С една дума, не можем да сложим знак за равенство между Долна Панония и Блатноград (или Блатненското княжество), както това последователно правят авторите на Кирило-Методиевската енциклопедия. В споменатата книга Блатноград е синоним на Долна Панония, което е невъзможно и погрешно: "Блатненско княжество, Панонско княжество, Долнопанонско княжество - политическо обединение на част от западните славяни, населяващи земите по течението на Средния Дунав, просъществувало няколко десетилетия през IX в. ...". [210] И ако погледнем публикуваната на следващата страница карта, веднага ще се убедим, че въпросното Блатненско княжество всъщност е било в Горна Панония. Как е възможно и в редакцията на такава авторитетна енциклопедия дясната ръка

 

121

 image

 

да не знае какво прави лявата? Както ще видим по-нататък: авторите последователно титулуват маркграф Коцел като владетел на Долна Панония, владението му е наричано "долнопанонско", а на картата, както вече казахме, Блатненското княжество правилно е поставено в Горна Панония. С други думи: авторите твърдят по този начин, че Горна Панония е била в Долна Панония.

 

Защо е трябвало границите на Долна Панония "да се разширят" и върху Горна Панония? От текста на Conversio [*] категорично става ясно, че епархията на Методий е била в Долна Панония. Последното обаче противоречи на традиционното схващане за Моравската мисия. Или с други думи: "съгласуването" (съобразяването) на Conversio с традиционното схващане за Моравската мисия може да се реализира само ако Коцел се направи маркграф на Долна Панония, а бенефицият му се нарече долнопанонско княжество. Това е пътят, по който Долна Панония е станала идентична с Горна Панония!

 

Естествено, съобразяващите се с фактите изследователи едва ли биха могли да смесят въпросните географски понятия. На базата на изворите, с които разполагаме, Петър Коледаров констатира: "Панонската марка вероятно е обхващала само земите на бившата римска провинция Горна Панония, а под върховенството на българския владетел е била Долна Панония с главния град Сирмиум - Срем (дн. Сремска Митровица). Не е ясно положението в бившата римска провинция Валерия [**] - по десния бряг на Дунав, към големия завой на средното му течение. След безуспешното въстание на каринтийците начело с Людевит и след българските военни действия по Драва има данни, че князът в Долна Панония Ратимир (827-838) е бил български поставленик, който признавал върховната

 

 

*. T. нар. Залцбургски меморандум.

 

**. Известна още като Панония Валерия.

 

122

 image

 

image
Блатненско Панонско княжество

(Картата публикуваме по Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 1, с. 200, София, 1985)

 

 

власт на Плиска през управлението на Омуртаг, Маламир и Пресиан". [211]

 

Напълно съм съгласен с Петър Коледаров, цитираната по-горе негова констатация би могла да бъде допълнена със следното: южната част на Валерия, околностите на Пейч, в разглежданата епоха са били имение на залцбургския епископ. С други думи тези земи също са били в рамките на Панонската марка, но не в ръцете на Прибина, а по-късно на Коцел.

 

123

 image

 

 

11. ПАНОНСКА ИЛИ ИЛИРИЙСКА Е БИЛА ЕПИСКОПИЯТА НА МЕТОДИЙ

 

 

С цел да се избегнат каквито и да е недоразумения трябва да подчертаем: Сирмиумската епископия в еднаква степен можем да наречем и панонска, и илирийска, защото, както знаем, Панония бива създадена след разделянето на Илирия на две, тогава, когато Горен Илирик се превръща в Далмация, а Долен Илирик - в Панония. Не бива да убягва от вниманието ни и един друг факт: територията на Панония не винаги е имала еднаква площ. По време на император Август (31 пр.н.е. - 14 сл.н.е.) тя е била само една тясна ивица южно от р. Драва, при Тиберий (14-37) включвала вече и междуречието на Сава и Драва. Едва при император Траян (98-117) на север и изток Панония стига до брега на р. Дунав в днешните унгарски земи, а на запад се разпростира върху източните райони на Долна Австрия, Щирия и Крайна. Извършената по време на император Траян през 107 г. окупация е била повод за разделяне на Панония на две - западната част на провинцията се превръща в Горна Панония (Pannonia Superior), чиято граница на север е река Дунав, на изток достига до някогашния Бригетио в околностите на днешния град Естергом, а на юг - до устието на р. Врбас на десния бряг на р. Сава. Ако прокараме една въображаема линия от устието на р. Врбас до Естергом, то източно от тази граница с лежала Долна Панония, чиято най-голяма по площ територия се е намирала в междуречието на Драва и Сава.

 

Както виждаме, територията на Панония многократно е променяла големината на площта си, но Горна Панония никога не е била наричана Долна Панония. Даже и тогава не е ставало подобно смесване, когато император Диоклетиан (285-337) е разделил всяка една от тези две Панонии на по още две части. Тогава южната част на Горна Панония между реките Драва и Сава била наречена Савия, а северната ѝ получила името Панония Прима. Северната част на Долна Панония нарекли Валерия, на дъщерята на Диоклетиан, а южната, обхваща междуречието на Драва и Сава - Панония Секунда, именно неин

 

124

 image

 

image

Карпатската долина по време на Римската империя

 

125

 image

 

главен град станал Сирмиум, определен от папа Адриан II за епископско седалище на Методий.

 

Тук, на територията на някогашната Авария, се е формирала онази Моравия, която според грамотата на папа Евгений II (824-827) - смятана за фалшификат на епископа на Пасау Пилигрим - е включвала освен южната част на Долна Панония (Панония Секунда) и Мизия. Грамотата свидетелства, че в тези земи управлявали както аварските владетели, така и Моймир I. Последното също категорично доказва: именно тук, в тази южна част на Долна Панония, т.е. в състоящата се от Панония Секунда и Горна Мизия Моравия, славянският княз Ростислав, след като е сменил на престола Моймир I, е поканил Кирил и Методий. Това се потвърждава и от многобройни податки във Франкските анали. [212] Именно те наричат Ростислав княз на славяните, живеещи около р. Маргус (Българска Морава).

 

С една дума, мястото за епархия на Методий не е избрано случайно. Тук Методий продължил онази дейност, която започнал с Константин-Кирил.

 

Както вече споменахме, според житиеписците на Методий папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ във възстановената от Римската курия някогашна Илирийска митрополия, чисто седалище е било Сирмиум. По думите на Теофилакт обаче Методий е бил епископ в "панонския град Морава" [213], разположен недалече от Сирмиум. Отбелязахме още, че същото пише и житиеписецът на един от най-близките ученици на Методий, на Наум:

 

"Методий пък остави скръбта си по своя роден брат Кирил и като получи разрешение от блажения папа Адриан, отиде с всичките си ученици в Панония, в град Морава, гдето наследи архиерейството". [214]

 

Сред тук цитираните извори няма противоречие, тъй като, от една страна, и двата града са били в една и съща географска област, а от друга, е напълно възможно житиеписците да са обединили, да са смесили двете събития, т.е. ръкополагането в два висши църковни сана.

 

126

 image

 

Както ще видим от Залцбургския меморандум [215] Методий действително е заел някогашния трон на св. Андроник в намиращия се на брега на р. Сава Сирмиум и така станал епископ на Долна Панония, включваща междуречието на Драва и Сава, Горна Мизия, част от Дакия и значителна площ от Великоморавия. След завладяването ѝ от аварите през 582 г. тази епископия всъщност не функционира и остава без църковен глава до 869 г., и както по-горе бе споменато: след отстъплението на Аварския каганат от тези земи, по нареждане на Карл Велики панонските територии, разположени северно от р. Драва, били поделени между архиепископите със седалище Залцбург и Пасау.

 

Действително през 869 г. папа Адриан II възобновява тамошната епископия и я подчинява пряко под върховенството на Рим (това е бил някогашният Илирик, по-късно Панония Савия, включваща междуречието на Драва и Дунав и земите на Дакия, Горна Мизия и Далмация), но преди тази дата в течение на 75 години именно Залцбургската епископия е разпространявала християнството там. И тъкмо по тази причина ръкополагането на Методий за епископ в Сирмиум е предизвикало гнева на баварското архиепископство.

 

Залцбургският архиепископ Адалвин (859-873), явяващ се и инспиратор на преследването, осъждането и заточението на Методий, не е могъл да се примири с подобно "осакатяване" на църковната си област. В интерес на възстановяването на някогашната ѝ цялост един негов приближен, съставил така наречения "Залцбургски меморандум" (около 871 г.), станал по-късно известен със заглавието си "Покръстването на баварците и каринтийците" ("Conversio Bagoariorum et Carantanorum).

 

Този Меморандум също свидетелства, че епархията на Методий е била в Долна Панония, т.е. в Южна Моравия, а не в бенефиция на Коцел, намиращ се в Горна Панония. Потвърждение на последното можем да намерим и в издадените на български език съчинения на Йосиф Симоний Асемани, който цитира и обяснява Меморандума:

 

127

 image

 

"Наистина от древни времена римляните са управлявали отвъд средната част на Дунава в областта на Долна Панония и съседните ѝ области и сами са строили градове и укрепления там за своя защита, а и много други постройки, както става ясно дотук". [216]

 

Веднага заслужава да се спрем на това, защото никой освен залцбургският архиепископ не знае по-добре къде е действал Методий. Нека не пропущаме коя област архиепископът сочи като епархия на Методий: "областта на Долна Панония и съседните ѝ области"!

 

И следващите изречения на Меморандума потвърждават, че Методий е действал в областта на Сирмиум, където гепидите са живели след 377 г.:

 

"Те наистина са държали под властта си готите и япидите (гепидите). Но след 377 г. и повече от Рожденство Господне, след като преплавали от местоживелищата си, намиращи се в северните части на Дунава, където обитавали пустинни места, хуните изтласкали римляните, готите и гепидите. Но някои от гепидите все още останали да пребивават там, тогава, когато дошли славяните, след хуните (аварите), те ги изтласкали оттам и започнали да се заселват в различни области в тази част на Дунава.

 

А сега смятаме, че трябва да се узнае как хуните (аварите) са били прогонени оттам (от Долна Панония) и как славяните са започнали да я заселват, и как тази част от Панония преминала към Ювавенската (Залцбургската - б. р.) епархия.

 

Прочее, през лето 796 след Рождество Господне император Карл пропъдил граф Ерик и заедно с него - огромното множество хуни. Без да окажат и най-малка съпротива, те се предали чрез споменатия граф на император Карл. И тъй през същата година Карл изпратил в Хуния сина си Пипин с голяма войска. След като достигнал до тяхното известно селище, което се нарича Ринх, където всички първенци също се предали на Пипин, на връщане оттам, по силата на властта си той натоварил Ювавенския епископ Арнон да се грижи до пристигането на баща му, император Карл, за поучението и за църковната уредба в част от Панония около местността в Долна Пелеса отвъд реката, която се нарича Рапа (Раба), и също така - до река Драва, а оттам - чак докъдето

 

128

 image

 

Драва се влива в Дунав (курсивът мой - П. Ю.), както и за населението, което било останало от хуните (аварите) и славяните в тези области. И така, след това, през 803 г., император Карл навлязъл в Бавария, а през месец октомври - в Залцбург, и като разбрал за споменатата разпоредба на сина си, я утвърдил пълновластно в присъствието на много свои доверени хора, и наредил тя да бъде ненарушима. По подобен начин след това поел пастирската грижа епископ Арнон, приемник на Виргилий на Ювавенския престол, като назначил навсякъде презвитери и изпратил дукове и графове в Славония, именно - в земите на каринтийците и на Долна Панония (курсивът мой - П. Ю.), както преди бил направил Виргилий". [217]

 

Тук заслужава пак да спрем за миг. По-горе видяхме, че според залцбургския архиепископ Методий е действал "в областта на Долна Панония и съседните ѝ области", още по-точно в Срем, където след 377 г. са живели потомците на гепидите. Методий, според Залцбургския меморандум, разпространявал Божието слово там, където: "епископ Арнон ... назначил навсякъде презвитери и изпратил дукове и графове в Славония, именно - в земите на каринтийците на Долна Панония". Известно е, че каринтийците са живели между Драва и Сава в съседство на Долна Панония. Значи и залцбургският архиепископ посочва епархията на Методий в Долна Панония и в междуречието на Драва и Сава.

 

Не е безинтересно да споменем, че и според Й. С. Асемани "ювавенски (залцбургски) епископи, по времето на които славяните и моравците са имали епископи", са били едни и същи и са били именно тези, които и според Меморандума са действали само в Долна или Източна Панония, като споменатия Арнон и др.

 

Заслужава да продължим разглеждането на текста на Меморандума, защото залцбургският архиепископ отново сочи епархията на Методий в Долна Панония и между Драва и Сава.

 

"Един от тях се наричал Ингон, много скъп на народа и достоен за обич поради своята мъдрост, и владеещ целия си народ така, че ако някому бивала изпратена харта, т.е. писмо, от него, никой не дръзвал да пренебрегне заповедта му. При входа

 

129

 image

 

повикал със себе си на масата вярващите си служители, а невярващите, които били в негово подчинение, наредил да останат отвън като кучета, като поставил пред тях хляб и месо, и пълни с вино съдове, та така да се хранят. А пък на служителите си заповядал да пият от позлатени стакани. Тогава го попитали първи оставените отвън, казвайки: "Защо постъпи с нас така?" А той: "Не сте достойни, след като телата ви не са пречистени, да общувате с възродените със светата вода, а да се храните вън от къщи като кучета". От друга страна, случило се, че когато през 798 година от Рождество Господне вече споменатият епископ Арнон, връщайки се от Рим, след като бил получил от папа Лъв палиум [*], стигнал отвъд Паду, (там) го посрещнало пратеничество от Карл с негово послание, с нареждане да се отправи лично в земите на славяните, да проучи желанията на този народ и да проповядва там словото Божие. Но понеже не можел да направи това преди да предаде отговора на своето пратеничество, той бързо отишъл при императора и му съобщил какво е наредил чрез него милостивият господар папа Лъв. След приключване на мисията му императорът наредил на архиепископ Арнон да отиде в земята на славяните, да огледа цялата област, да се погрижи за църковната служба под ръководството на епископ и да укрепи с проповед народите във вярата и християнството. Както той му наредил, така и направил: отивайки там, освещавал църкви, назначавал презвитери, поучавал народа с проповеди, а като се върнал оттам, известил на императора, че би могло да има много голяма полза, ако някой поведе борбата оттам. Тогава по заповед на императора за епископ бил назначен от Ювавенския епископ Арнон Теодорик. Провождайки го в Славония, сам Арнон и граф Герлод го предали в ръцете на князете, които поверили на епископа областта на каринтийците и съседните им области западно от река Драна (Драва), чак докъдето Драва се влива в река Дунав (курсивът мой - П. Ю.), за да управлява пълновластно с проповедта

 

 

*. Бял вълнен пояс с червен цвят и кръст върху него, представителен атрибут от облеклото на палата и архиепископите.

 

130

 image

 

си народа и да го поучава с евангелското учение да служи Богу и за да освети построените църкви, да назначи и ръкоположи презвитери и да организира напълно църковната служба във всичките ѝ части така, както изисква каноническият ред, бидейки под властта и в подчинение на ювавенските управители, както и той постъпвал, докато бил жив". [218]

 

Заслужава отново да обърнем внимание на това коя област залцбургският епископ иска да му бъде върната от Методий и папата:

 

"областта на каринтийците и съседните им области заедно от р. Драна (Драва), чак докъдето Драва се влива в река Дунав". [219]

 

В Меморандума три пъти се среща точното географско определение "където Драва се влива в р. Дунав". Тъй като Сирмиум, престолът на св. Андроник, на който римският папа ръкоположил Методий за епископ се намира точно тук, не може да се съмняваме в това, че Методий наистина е действал в тази област. Кой знае по-добре това от папа Адриан II, който го ръкополага за епископ и от залцбургския архиепископ, който протестира срещу това.

 

"А след деня на оттеглянето на архиепископ Арнон от живота, през 821 година, управлението на Ювавенската епархия поел преблагочестивият учител Адалрам. Между останалите си благочестиви дела, преди да завърши жизненият път на епископ Теодорик, както преди това архиепископ Арнон бил поверил на епископ Теодорик славяните, така и самият той поставил за епископ Отон. Самият Адалрам получил от папа Евгений през годината 823-а от Рождество Христово палиум и управлявал повереното му папство в продължение на 15 години. А когато, призован по милост свише, бил освободен от тленното си тяло, пастир на споменатия почитаем архиепископски престол станал Луитпрад. Него папа Григорий удостоил с палиум през 836 година. След като извършил неизброими богоугодни дела, той се възнесъл в небесните селения през годината 859. Наследил го достопочтеният епископ Адалвин, на когото самият той бил настойник; удостоен от папа Николай с палиум, той блести до днес и напътства с голяма грижовност повереното му по Божия воля папство. По тяхно време, именно

 

131

 image

 

на архиепископите Луитпрам и Адалвин, славянския народ управлявал епископ Освалд, както още от стари времена са правили споменатите епископи, подчинени на Ювавенския епископ. И досега архиепископ Адалвин се старае самият той да управлява в името Господне този народ така, че вече се е прославил на много места в онези области.

 

И така, след като изброихме Ювавенските епископи (продължава Анонимът), се опитваме да представим на любознателните написаното така, както го намерихме по-правдиво в хрониките на императорите и кралете на франките и баварците. И така, когато император Карл, след като подгонил хуните (аварите), поверил епископското достойнство на предстоятеля на Ювавенската църква, именно на архиепископ Арнон, и предоставил и на неговите приемници да го заемат и ръководят за вечни времена, в земята, откъдето били прогонени хуните, започнали да се заселват и да се умножават народи като славяните и баварците. Тогава от императора бил назначен за пръв граф на пограничните области Гонтеран, за втори - Веренхарий, за трети - Албрик, за четвърти - Готфрид, за пети - Герлод. Но докато междувременно споменатите графове управлявали Източната област, в земите, принадлежащи към вече споменатата епархия, живеели някои князе. Те се подчинили на споменатите графове в служба на императора. Техните имена са: Принихлавуга, Цемика, Хроймар, Етгар. А сред тях управители на споменатата земя според едикта на кралете станали баварските херцози Хебривин, Албгарий и Пабо. След като нещата били извършени така, защитата на пограничната област поел Ратбод. През този период при Ратбод дошъл Привина, прогопен от княза на моравците Моимир отвъд Дунава". [220] (Курсивът мой - П. Ю.)

 

"Отвъд Дунава" тук може да означава само Срем или Сремската област, защото от следващите изречения става ясно, че се говори за Долна Панония.

 

"Той веднага го представил на нашия господар крал Людовик. И въведен във вярата по негова заповед, Привина бил кръстен в църквата "Св. Мартин", в преди принадлежащата именно към Ювавенската епархия

 

132

 image

 

местност, наречена Трейсма. След това, изпратен при Ратбод, останал известно време с него. Но не много след това Хецило (Коцел - б. р.) преминал от вулгаризите (т.е. от България) в страната на княз Ратимар". [*] [221]

 

Тук Й. С. Асемани уточнява:

 

"Междувременно между тях избухнал отново старият раздор, поради което Привина (Прибина), уплашен, избягал в страната Вулгария (България) със своите хора и синът му Хоцил (Коцел) - заедно с него. Не много след това от вулгарите преминал на страната на княз Ратимар. А по това време крал Людовик изпратил с голяма войска Ратбог, за да прогони княз Ратимар и т.н.". [222]

 

И от това се вижда, че имението на Прибина не е било в Нитра, на територията на днешна Словакия, а в Нитрава на северозападната граница на България. И затова българският васал Прибина е избягал при българите.

 

След това важно уточнение ще разгледаме Залцбургския меморандум:

 

"А по това време кралят на баварците Людовик изпратил с голяма войска Ратбод, за да прогони княз Ратимар. Понеже не бил уверен, че може да се защитава, той бил обърнат в бягство заедно със своите хора, които били избегнали смъртта. А споменатият Привина оцелял и преминал със своите хора река Сава и там, приет от граф Залахон, се помирил с Ратбод. Когато пък отново се появил удобен случай, по ходатайство на доверените на споменатия крал хора, предоставил на Привина като бенефиций земя в Долна Панония около реката, която се казва Сала. (Зала е в Горна Панония. Грешката идва оттам, че авторът бърка Сала, т.е. Зала със Сава.)

 

Тогава той (говори за Привина, владеещ земята около Целейя в Долна Панония) заживял там и започнал да строи укрепления в една гора и край река Паласеледе и да струпва наоколо народа си и се разположил много по-нашироко в земята, в която някога архиепископ Адалрам (823-838) беше осветил църква в своето владение отвъд Дунава, в селището, наречено Нитрава. А след като било построено споменатото укрепление, първо издигнал

 

 

*. Ратимар е хърватски княз.

 

133

 image

 

църква, която архиепископ Луитпрам, докато упражнявал пълновластно свещеническата си служба в онази област, като отишъл в крепостта, посветил в чест на св. Богородица Мария, именно през 850 г." [223]

 

Тъй като тази черква е била осветена от архиепископ между 821 и 836 г., посочената за освещаване на черквата 850 г. е погрешна. Знае се, че Прибина е бил прокуден от Долна Панония в 833 г., следователно освещаването трябва да е станало по-рано. Така смята и Й. С. Асемани, който по Ханзиций пише:

 

"... от грамотата на папа Евгений II, издадена през 824 г., е известно, че през тази година Алевин е бил Нитравски епископ в Моравия. Следователно Нитравия е била епископско седалище отвъд Дунава. Прибавя, че владението на Привина е било в Долна Панония отсам Дунава, около град Целейя. Следователно Нитрава на Привина е различна от епископското седалище Нитрава, т.е. Нитрия, разположена отвъд Дунава". [224]

 

Именно затова мнозина слависти, позовавайки се само на Панонските легенди и незнаещи за съществуването на две Нитрави, сочат епископията на Методий на територията на днешна Словакия.

 

"Там присъствали Коцел, Унцхат, Котемир, Ливтемир, Зуербенс, Силиц Вулкма, Витемир и 23 други, чиито имена са споменати. Те видели и чули взаимната любезност между Луитпрам и Привина в Деня, когато била осветена църквата, т.е. на 24 януари. Тогава Привина предал своя презвитер, на име Доминик, в служба и под разпореждане на архиепископ Луитпрам, а Луитпрам предоставил на презвитера свобода да отслужва литургията в неговата епархия, като му поверил грижата за църквата и за народа, както изисква свещеническият дълг. Като се връщат оттам заедно с Хецил, архиепископът осветил църквата на презвитер Зандрат, на която Хецил, в присъствието на споменатите мъже, дал земя и гора, и ливади, и очертал границата около територията. Тогава и на църквата на презвитер Еремберт, която споменатият архиепоскоп осветил, Хецил дал земи, доколкото са имали там Енгелдих и

 

134

 image

 

двамата му сина и презвитер Еренберт, и очертал границите на имотите на споменатите мъже. И така, след като изминал почти две или три години, осветил в Залапургис църквата в чест на св. Руперт, която с всичко горепосочено Привина отдал на Бога, на св. Петър и на св. Рудперт, за да я имат Божиите мъже от Залцпург с право на ползване на вечни времена. А след това, по молба на Привина, архиепоскоп Луитпрам изпратил от Залцпург майстори, строители и зографи, и резбари, и дърводелци, за да построят близо до града на Привина достолепна църква, която там Луитпрам наредил да се построи, и постановил да се съблюдава църковната уредба; в тази църква почива, наскоро погребан, Адриан. В този град се намира и църквата, посветена на св. Йоан Кръстител, а извън града - в Дудлепи, в Узитис, в Бузивиха, в Бетовия, в Степиреперх, Линдолуес - Кирхен, в Ризи, във Виейдбиерес-Кирхен, в Изангримес-Кирхен, в Б. - Кирхен, във В. - Базилика, са осветени по времето на Луитпрам църкви, а и в Отахерс - Кирхен и в Палпрумес - Кирхен, и на други места, където са пожелали Привина и неговият народ. Всички те са построени по времето на Привина и са осветени от Ювавенските (залцбургските) предстоятели. И така, достигнало до знанието на преблагочестивия крал Людовик, че Привина бил благосклонен към службата на Бога и към служителите му, и след като се съветвал многократно с някои от своите доверени хора, му отстъпил в пълна собственост това, което по-рано имал като бенефиций, с изключение на онези имоти, които очевидно се отнасят към епископството на Ювавенската църква - именно към (църквите на) княза на апостолите св. Петър и (на) преблажения Рудберт, където почиват тленните му останки, на което, както се знае, по това време начело стои като ръководител достопочтеният архиепископ Луитпрам. По тази причина господин сеньорът, нашият крал, определи точно имотите, които тогава били отдадени лично от него по тези места и които можело занапред да се увеличат още повече с Божия милост, за да могат без човешки възражения и съдебни потвърждения да се прикрепят за вечни

 

135

 image

 

времена към местата на споменатите светци. Присъствали следните: архиепоскоп Луитпрам, епископ Ерхенберт, епископ Ерхенфрид, епископ Хартуиг, Карломан, Людовик, Ернст, Рапот, Веренхер, Пабо, Фрител, Тахов, Диктерих, Ваних, Геролт, Ливетолт, Дитер, Волфреги, Ихи, Егилолф, Пуобо, Аделбрехт, Мегингох. Също Алдпрат, Удалрих, Перенгер, Манголт. Това е било обявено в Регенспурх през 848 г., индикт XI, на 12 октомври. Наистина, докато живял този крал Людовик, не намалил църковните имоти, нито отнел нещо от властта на споменатия престол, а насърчаван от архиепископа, се стараел, колкото можел, да се увеличава това, което служело първоначално за увеличаване на божиите служители там. След смъртта на презвитер Доменик там бил изпратен заедно с дякон и духовници Зуварнагел, презвитер и православен учител. След него пък Луитпрам отправил Алтфрид, презвитер и магистър на тази наука. Него приемникът на Луитпрам Адалвин назначил там за архипрезвитер, като му поверил ключовете на църквата и грижата за целия народ, която след онзи трябвало да поеме той. Когато и той починал, за архипрезвитер бил назначен Рихапалд. Той останал там дълго време, изпълнявайки службата си пълновластно, както му бил наредил неговият архиепископ, дотогава, докато някакъв грък на име Методий, след като изнамерил наскоро славянските букви, превеждайки мъдро от латински език Римската доктрина и необходимите латински книги (на славянски език), станал причина да се изоставят от целия народ на страната литургиите, Евангелията, и църковната служба на онези, които ги отслужвали на латински. Не можейки да понесе това, той (Рихапалд) се върнал в Ювавенската епархия. И така през 865 г. достопочтеният Ювавенски архиепископ Адалвин отслужил Рождество Христово в крепостта на Хецило, наречена по-късно Мозебурх (Блатноград на славянски - б.р.), която той бил наследил след смъртта на баща си Привина, когото моравците убили; и на онзи ден отслужил там църковна служба. А на следващия ден осветил църква в чест на св. първомъченик Стефан във владението на Витеймар. А пък на 1 януари

 

136

 image

 




Гласувай:
4



1. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
13.02.2022 09:22
От публикацията ти се затвърждава убеждението ми, че в основата си мисията на братята е Българска!
Сирмиум или Сермон е в Българска Морава След смъртта на Карльоман-Карл Великият означава допълнението льоман, настъпва междуособен период във Франската империя за преразпределението и И в България- за кратко е така Границата между двете държави минава по течението на река Тиса-Това е решено между Карл Велики и нашият Крум
Възможно е земите на аварският каганат, които са си поделили, отново да са се отцепили- 819 г, както е посочено от тебе Както и да е, в тези райони живеят не чужди на нас племена , а Българи, както посочваш другаде! Самият Крум е оттам А династията ,до края -Иван Владислав, е негова! Има и един Сермон, но това явно не е име на владетел, а означава ,че седалището му е в Сермон
Професор член кореспондент, Академик Къркор твърдеше ,че бил арменец Сермон , заради един печат от един грам-златен?
Но е в напреднала амнезия, забравил, че го е казал
Хванал се в капан, не знае ,че Сермон идва от Сирмиум И оттам беше подхванал и Стримон?

Извинявай за отклонението, картинката е ясна, поне такава я виждам аз!

Всичко най- добро , Тони!
цитирай
2. panazea - Благодаря , Лео , за коментара.
13.02.2022 10:08
Аз сега открих доклада и нещата се навръзват .
Къде е роден Крум , защо се е бил за тези краища , кого е освобождавал.
Много бели петна се попълват. Затова Крум не е завоевател , а освободител. Моята учителка по история да си хвърли дипломата. Аз 4 клас разбрах , че Крум Страшни се е бил за своя Народ.
Затова Борис посреща Седмочислениците в Белград , който си е наш и разпределя силите в две книжовни школи , за да учат ученици за целите на Българската култура,
И Косово си било наше , а не както твърдят сърбите , че било техно. Сърбите са били в Рашка , а всички църкви в нашия Диоцез или Епархия са построени от Българите.
Културата и Църквите , това е влиянието на Българите по местата , където са живяли.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6843222
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031