Постинг
11.02.2022 22:22 -
Светлозар Попов Българската Писменост
Оказва се, че и Глаголицата, и Кирилицата са единствените азбуки, които съдържат букви, специфични за българския език, като например неподражаемия за гърци, славяни и европейци звук Ъ. Непозната за гърците е буквата Б (те нямат такъв звук), с която начева българското име. Специфична за азбуката ни е буквата Ж – символ на дадената от Господ царска власт и на свещеното число 7. Със своите шест свободни краища, насочени в различните посоки на света и общата пресечна точка в средата, този знак ни отпраща към древния царски символ у шумерите, станал известен и като символ на бог Митра. От него идва идеята за кралския герб на Бурбоните с двата трилистника и шестолъчната звезда, изобразявана в джамиите на Велики Булгар и станала известна през последните няколко века под името „Давидова звезда”, след присвояването й от евреите. Възможно ли е азбуката да е била завършена през втората половина на 862 г. и само за няколко месеца след това, цялата църковна книжнина да бъде преведена и записана на нея? Да не говорим за въпросите, които повдигат посланическите мисии на братята – до Арабския халифат, в Ровно, Хазария, Моравия и Рим. Бил ли е Константин в Етиопия и кога? Има ли това нещо общо с видимото сходство между графичните изображения на буквите от етиопската азбука и Глаголицата? Колко Моравии са съществували на картата на Европа по времето на Солунските братя – през Х в.? Коя е Мегали Моравия на Константин Багрянородни и Великоморавия на княз Ростислав? Кога Константин Философ е провел известния диспут с триезичниците във Венеция – на път за Рим или на връщане от Моравия? Защо историците ни не забелязват мисията на Константин и Методий по долината на българска Брегалница? Защо заобикалят въпроса за епископската дейност на Методий в българския град Сирмиум? Какво прави Методий в т. нар. Дюканжов списък на българските архиепископи? Убитият император Михаил ІІІ или българският цар Борис-Михил изпраща Кирил и Методий в Рим? Защо император Василий І Македонец кани така любезно Методий в Константинопол, след като преди това го е заплашвал със смърт? Как пратеник на Цариградската патриаршия приема иночество при папата в Рим, без да покрие името си с позор за вечни времена? Папско благодушие ли е накарало Адриан ІІ да допусне богослужението на черковнославянски език при болезнената ревнивост по въпроса на католическата институция, или е бил принуден от неизвестни за нас обстоятелства? Каква е ролята на Солунските равноапостоли за покръстването на България и кой е монахът живописец Методий, привлякъл кан Борис към християнската вяра?
https://www.istor-konf-varna.com/biblio/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.pdf
1.1. Кирил и Методий – общ поглед върху житията на Солунските равноапостоли в светлината на официалната историография Да тръгнем от безспорно известното за българската писменост, още повече, че то съвсем не е много. Първо, това са нейните съставители – братята Кирил и Методий. Второ - наличието на две азбуки: Глаголица (буквица) и Кирилица. Оттук нататък неяснотите и противоречията изцяло доминират и дават живот на изброените по-горе въпроси и на още много други. Ето защо, пристъпвайки към проблема, намираме за естествено да започнем от житията на двамата братя-просветители. Да ги разгледаме в тяхната хронология, като се опрем на логиката на събитията. Тръгнали по съвсем самостоятелни и различаващи се житейски пътища, съдбите им постепенно се сближават и в един момент се сливат, за да се говори днес за Кирило-Методиевото дело като за нещо общо. Те са родом от Солун, от издигнато семейство на вое-началник. За дядо им се знае, че е дошъл тук като преселник, след като е изпаднал в немилост пред владетеля, на когото е служил.2 Това предполага като най-вярна тезата, че той е беглец от съседна България. Според едни автори става дума за придворен на българския кан Кардам.3 Други данни за родословието им предлага сборникът „Джагфар Тарихи”, от които разбираме, че братята водят произхода си от рода на Органа – вуйчото на Кубрат. А колкото до анонимния им дядо, оказва се, че това е злополучният кан Саин (Сабин) – прогонен от България и намерил прием при византийския император Константин V Копроним. Това напълно съответства на недомлъвките, с които в житията им се загатва знатният произход на двамата братя и проблема с дядовата им чест. Баща им освен с името Лъв е записван и като Стефан,4 а според „Джагфар тарихи” той се е казвал Тархан, като по-вероятно става дума за титла. За самите тях в славянските източници се споменават имената Църхо и Страхота,5 а според древния летопис – Банджо и Кощан.6 2 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, 48-67; Симеонова, Г
И двамата братя получават високо образование. Константин-Кирил (826-869 г.) учи в Цариград, в Магнаурската школа. Двайсетгодишен, той придобива титлата „философ” и става библиотекар в църквата „Св.София”, а на 24 години му е гласувано доверието за опонент в диспута с иконобореца патриарх Анис. Пет години по-късно, през 855 г., Константин е изпратен на първата си мисия в чужбина - в Арабския халифат. Той има за учител императорския секретар и по-късен патриарх (858 г.) Фотий, който му става покровител и благодетел. Методий (815-885 г.) първоначално се отдава на военното поприще, а по-късно е назначен за управител на едно „славянско княжество”, за да „изучи” и „обикне” славяните като народ. След десетгодишна служба той напуска светския живот и се покалугерява в манастира Полихрон, в планината Олимп.7 В манастира на Олимп двамата братя се срещат и започват общия си жизнен път, след арабската мисия на Константин през 855 г.8 Смята се, че преди хазарската мисия на двамата братя от 860-861 г. Константин (а може би заедно с Методий) е покръстил българските земи по поречието на р. Брегалница (гр. Ровно), където българският княз Борис I (853-889 г.) построил църква, поставил духовен клир, който извършвал богослужението на български език. За този период се отнасят думите на Константин „и им написах (на българите) 35 (32) букви”.9 Т.е. в периода 855-860 г. се предполага, че той има контакти с българския владетел и не само покръства тези най-югозападни покрайнини на държавата му, но тук той за пръв път започва да разпространява азбуката си. Мисията в Хазарския каганат по инициатива на патриарх Фотий е предшествана от продължил повече от година престой в Херсон (Крим). Тук братята са изучили хазарски и самаритански езици, но най-знаменателното е, че се запознават с един самаранин, който им донесъл „книги самаранские” - Евангелие и Псалтир, написани с рушки (рошки) букви.10 Година по-късно (862) моравският княз Ростислав изпраща писмо до константинополския император Михаил III с молба да му бъдат изпратени духовници, които да водят черковната служба на разбираем от местното население – „наш” език. Това определя Моравската мисия на братята просветители, продължила три години 7 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 53; Охридски, К. Из живота на Методий. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 67, 68.
(863-866 г.).11 Официалната историография приема, че с тази мисия започва разпространението на „славянската” азбука за пръв път, както и на подготвената преводна книжнина на „славянски” език.12 Съществуват податки, че след тригодишния си престой в Моравия братята се завръщат във Византия и тук ги очаква известието за поредното им посланичество, този път по покана ,на самия Римски папа Николай I.13 По пътя си (866 или 867 г.) те минават през Блатненското княжество (Панония), където също разпространяват „славянската” писменост и богослужението на „славянски”език. Широко известен от това време е епизодът с бляскавата защита на Константин Философ срещу църковната схизма на триезичниците на нарочен диспут във Венеция. Трябва да се отбележи триумфалното посрещане на големите просветители в Рим, където те донасят мощите на папа Климент I, намерени в Хазария. За жалост, през 869 г. изтощеният от прекомерен труд Константин Кирил умира. Петдесет дни преди това той приема иночество и името Кирил.14 След неговата смърт Методий е посветен от папата в сан архиепископ на Моравия и Панония, със седалище в Сирмиум (Срем). Това му помага да мисионерства и сред хърватите, включително и по адриатическото крайбрежие. От това време са и тесните контакти на Методий и учениците му с панонския княз Коцел. Злепоставен от Залцбургския архиепископ, Методий е призован отново в Рим, където се защитил и отново е назначен за архиепископ на Моравия, този път в столицата Велеград на Великоморавското княжество. Тук Методий и неговите ученици остават дълго време – до неговата смърт през 885 г., като междувременно се наложило той за трети път да ходи в Рим и да се защитава от интригите и клеветите на непримиримото немско духовенство. Година след кончината му учениците на двамата братя идват в България, пресичайки Дунава при Белград, някогашната Алба Булгарика.15 Тук те намират радушен прием от българския цар Борис I, който им предоставя условия за мащабна дейност. Така възникват Търновската и Охридската книжовни школи – първите средновековни университети на Европейския континент, векове преди появата на този 11 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 62
в гр. Болоня, който дълго време носи наименованието „Курия Булгари”,16 което говори само по себе си.17 Двете книжовни школи, под ръководството на най-даровитите Кирило-Методиеви ученици, стават истинската люлка на българската и по-сетнешната славянска култура – катализатор за разпространението на църковно-славянската книжнина и православието по целия славянски свят. Това е истината за историята на славянската култура, оня „сладък плод”, който дълги столетия не дава мира на ревнивите радетели на заблудата, наречена панславизъм. 1.2. Писмеността като политически акт Понастоящем въпросът за народностната принадлежност на Св. Кирил и Методий представлява истински проблем, в резултат на упоритите фалшификации през последното столетие. В интерес на истината, в посветените им жития и други съчинения този въпрос почти не е коментиран, което означава единствено, че той е бил добре известен на времето и не е бил предмет на дискусии. Все пак, свидетелства от изворите не липсват. В Краткото Св. Кирилово житие (известно и като Успение Кирилово IX-X в.) е дословно записано: „Той беше родом българин”.18 Това свидетелство е единственото от онзи период, което конкретно указва народността на Св.Кирил. Да не забравяме обаче, че за негов автор се приема Св.Климент Охридски – най-близкият и изявен ученик и последовател на светите братя, което придава особена тежест на твърдението. Днес не са малко учените, които смятат, че това твърдение е напълно достатъчно за отговора на въпроса за етническата принадлежност на светите братя. Известни са и по-късни източници, определящи Св.Кирил като българин. Призненският сборник от XV-XVI в. недвусмислено свидетелства: „Преподобният отец наш Кирил бил родом от Солуна града, по рождение българин...” 19 Известен е и друг източник от предславистичния период – „Пролог”, издаден в Москва през 1641-1642 г., който определя Кирил като „родом българин”.20 За отбелязване е, че едва наскоро след това време започват да се изказват становища, че светите братя били гърци, римляни (византийци), славяни или илирийци. 16 Банковски, И. Нещо за прабългарите и по-специално за тези от тях, заселили се в Италия през VI-VII
https://www.istor-konf-varna.com/biblio/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.pdf
1.1. Кирил и Методий – общ поглед върху житията на Солунските равноапостоли в светлината на официалната историография Да тръгнем от безспорно известното за българската писменост, още повече, че то съвсем не е много. Първо, това са нейните съставители – братята Кирил и Методий. Второ - наличието на две азбуки: Глаголица (буквица) и Кирилица. Оттук нататък неяснотите и противоречията изцяло доминират и дават живот на изброените по-горе въпроси и на още много други. Ето защо, пристъпвайки към проблема, намираме за естествено да започнем от житията на двамата братя-просветители. Да ги разгледаме в тяхната хронология, като се опрем на логиката на събитията. Тръгнали по съвсем самостоятелни и различаващи се житейски пътища, съдбите им постепенно се сближават и в един момент се сливат, за да се говори днес за Кирило-Методиевото дело като за нещо общо. Те са родом от Солун, от издигнато семейство на вое-началник. За дядо им се знае, че е дошъл тук като преселник, след като е изпаднал в немилост пред владетеля, на когото е служил.2 Това предполага като най-вярна тезата, че той е беглец от съседна България. Според едни автори става дума за придворен на българския кан Кардам.3 Други данни за родословието им предлага сборникът „Джагфар Тарихи”, от които разбираме, че братята водят произхода си от рода на Органа – вуйчото на Кубрат. А колкото до анонимния им дядо, оказва се, че това е злополучният кан Саин (Сабин) – прогонен от България и намерил прием при византийския император Константин V Копроним. Това напълно съответства на недомлъвките, с които в житията им се загатва знатният произход на двамата братя и проблема с дядовата им чест. Баща им освен с името Лъв е записван и като Стефан,4 а според „Джагфар тарихи” той се е казвал Тархан, като по-вероятно става дума за титла. За самите тях в славянските източници се споменават имената Църхо и Страхота,5 а според древния летопис – Банджо и Кощан.6 2 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, 48-67; Симеонова, Г
И двамата братя получават високо образование. Константин-Кирил (826-869 г.) учи в Цариград, в Магнаурската школа. Двайсетгодишен, той придобива титлата „философ” и става библиотекар в църквата „Св.София”, а на 24 години му е гласувано доверието за опонент в диспута с иконобореца патриарх Анис. Пет години по-късно, през 855 г., Константин е изпратен на първата си мисия в чужбина - в Арабския халифат. Той има за учител императорския секретар и по-късен патриарх (858 г.) Фотий, който му става покровител и благодетел. Методий (815-885 г.) първоначално се отдава на военното поприще, а по-късно е назначен за управител на едно „славянско княжество”, за да „изучи” и „обикне” славяните като народ. След десетгодишна служба той напуска светския живот и се покалугерява в манастира Полихрон, в планината Олимп.7 В манастира на Олимп двамата братя се срещат и започват общия си жизнен път, след арабската мисия на Константин през 855 г.8 Смята се, че преди хазарската мисия на двамата братя от 860-861 г. Константин (а може би заедно с Методий) е покръстил българските земи по поречието на р. Брегалница (гр. Ровно), където българският княз Борис I (853-889 г.) построил църква, поставил духовен клир, който извършвал богослужението на български език. За този период се отнасят думите на Константин „и им написах (на българите) 35 (32) букви”.9 Т.е. в периода 855-860 г. се предполага, че той има контакти с българския владетел и не само покръства тези най-югозападни покрайнини на държавата му, но тук той за пръв път започва да разпространява азбуката си. Мисията в Хазарския каганат по инициатива на патриарх Фотий е предшествана от продължил повече от година престой в Херсон (Крим). Тук братята са изучили хазарски и самаритански езици, но най-знаменателното е, че се запознават с един самаранин, който им донесъл „книги самаранские” - Евангелие и Псалтир, написани с рушки (рошки) букви.10 Година по-късно (862) моравският княз Ростислав изпраща писмо до константинополския император Михаил III с молба да му бъдат изпратени духовници, които да водят черковната служба на разбираем от местното население – „наш” език. Това определя Моравската мисия на братята просветители, продължила три години 7 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 53; Охридски, К. Из живота на Методий. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 67, 68.
(863-866 г.).11 Официалната историография приема, че с тази мисия започва разпространението на „славянската” азбука за пръв път, както и на подготвената преводна книжнина на „славянски” език.12 Съществуват податки, че след тригодишния си престой в Моравия братята се завръщат във Византия и тук ги очаква известието за поредното им посланичество, този път по покана ,на самия Римски папа Николай I.13 По пътя си (866 или 867 г.) те минават през Блатненското княжество (Панония), където също разпространяват „славянската” писменост и богослужението на „славянски”език. Широко известен от това време е епизодът с бляскавата защита на Константин Философ срещу църковната схизма на триезичниците на нарочен диспут във Венеция. Трябва да се отбележи триумфалното посрещане на големите просветители в Рим, където те донасят мощите на папа Климент I, намерени в Хазария. За жалост, през 869 г. изтощеният от прекомерен труд Константин Кирил умира. Петдесет дни преди това той приема иночество и името Кирил.14 След неговата смърт Методий е посветен от папата в сан архиепископ на Моравия и Панония, със седалище в Сирмиум (Срем). Това му помага да мисионерства и сред хърватите, включително и по адриатическото крайбрежие. От това време са и тесните контакти на Методий и учениците му с панонския княз Коцел. Злепоставен от Залцбургския архиепископ, Методий е призован отново в Рим, където се защитил и отново е назначен за архиепископ на Моравия, този път в столицата Велеград на Великоморавското княжество. Тук Методий и неговите ученици остават дълго време – до неговата смърт през 885 г., като междувременно се наложило той за трети път да ходи в Рим и да се защитава от интригите и клеветите на непримиримото немско духовенство. Година след кончината му учениците на двамата братя идват в България, пресичайки Дунава при Белград, някогашната Алба Булгарика.15 Тук те намират радушен прием от българския цар Борис I, който им предоставя условия за мащабна дейност. Така възникват Търновската и Охридската книжовни школи – първите средновековни университети на Европейския континент, векове преди появата на този 11 Охридски, К. Из живота на Кирил. – В: Из стара българска литература. С., 1988, с. 62
в гр. Болоня, който дълго време носи наименованието „Курия Булгари”,16 което говори само по себе си.17 Двете книжовни школи, под ръководството на най-даровитите Кирило-Методиеви ученици, стават истинската люлка на българската и по-сетнешната славянска култура – катализатор за разпространението на църковно-славянската книжнина и православието по целия славянски свят. Това е истината за историята на славянската култура, оня „сладък плод”, който дълги столетия не дава мира на ревнивите радетели на заблудата, наречена панславизъм. 1.2. Писмеността като политически акт Понастоящем въпросът за народностната принадлежност на Св. Кирил и Методий представлява истински проблем, в резултат на упоритите фалшификации през последното столетие. В интерес на истината, в посветените им жития и други съчинения този въпрос почти не е коментиран, което означава единствено, че той е бил добре известен на времето и не е бил предмет на дискусии. Все пак, свидетелства от изворите не липсват. В Краткото Св. Кирилово житие (известно и като Успение Кирилово IX-X в.) е дословно записано: „Той беше родом българин”.18 Това свидетелство е единственото от онзи период, което конкретно указва народността на Св.Кирил. Да не забравяме обаче, че за негов автор се приема Св.Климент Охридски – най-близкият и изявен ученик и последовател на светите братя, което придава особена тежест на твърдението. Днес не са малко учените, които смятат, че това твърдение е напълно достатъчно за отговора на въпроса за етническата принадлежност на светите братя. Известни са и по-късни източници, определящи Св.Кирил като българин. Призненският сборник от XV-XVI в. недвусмислено свидетелства: „Преподобният отец наш Кирил бил родом от Солуна града, по рождение българин...” 19 Известен е и друг източник от предславистичния период – „Пролог”, издаден в Москва през 1641-1642 г., който определя Кирил като „родом българин”.20 За отбелязване е, че едва наскоро след това време започват да се изказват становища, че светите братя били гърци, римляни (византийци), славяни или илирийци. 16 Банковски, И. Нещо за прабългарите и по-специално за тези от тях, заселили се в Италия през VI-VII
Следващ постинг
Предишен постинг
"свещеното число 7". Кой го определи за свещено? Освен това не е число, а цифра.
За мен свещена е цифрата "8", символ на безкрайността.
цитирайЗа мен свещена е цифрата "8", символ на безкрайността.
kvg55 написа:
"свещеното число 7". Кой го определи за свещено? Освен това не е число, а цифра.
За мен свещена е цифрата "8", символ на безкрайността.
За мен свещена е цифрата "8", символ на безкрайността.
Светлозар Попов пише интересни неща и ще посветя няколко вечери на неговите писания.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56441
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
