Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2022 07:07 - Киев при Игор Олга Светослав Володимир Ярослав
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 200 Коментари: 1 Гласове:
3



КИЕВСКАЯ РУСЬ

Одесский Музей Нумизматики

http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html
imageimage Уже к концу IX века Киевская Русь объединяла половину всех славянских княжеств: КиевскоеГалицкое и ВолынскоеПолоцкоеТурово-ПинскоеСмоленскоеНовгородскоеРостово-СуздальскоеЧерниговскоеПереяславскоеСеверскоеМуромо-РязанскоеТмутараканское.

Важным геополитическим фактором существования Киевской Руси является постоянная борьба со степными кочевниками. Авары, хозары, затем печенеги, которых вытеснили половцы.

Другим важным фактором является то, что Днепр был неотъемлемой составной частью пути "из Варяг в Греки". Именно этим путем оказывала свое влияние Византия, особенно значительное после принятия в 988г. Христианства.
imageimage

Хронология княжения 879 - 912 Олег Вещий
912 - 946 Игорь Старый
946 - 972 Святослав I, Великая княгиня Ольга
972 - 980 Ярополк Святославич
980 -1015 Владимир I Святославич Красное Солнышко
1015-1015 Святополк I Ярополкович Окаянный
1015-1017 Ярослав Владимирович Мудрый
1017-1019 Святополк I Ярополкович Окаянный
1019-1054 Ярослав Владимирович Мудрый
imageimage

Разное географическое положение создавало неравномерную обстановку внутри Киевской Руси, каждое княжество развивалось по-своему. Великому Киевскому князю трудно было управлять огромной страной и он выделял своим князьям уделы в наследственное владение. Между князьями возникали усобицы, характерные для лествичного порядка наследования.

Такая обстановка не способствовала укреплению государства, вела к его расшатыванию и ослаблению. Если Владимир Мономах умел еще держать Киевскую Русь в единстве, то уже при его сыне Мстиславе она начала распадаться.
imageimage

1054-1068 Изяслав Ярославич
1068-1069 Всеслав Брячиславович Полоцкий
1069-1073 Изяслав Ярославич
1073-1076 Святослав II Ярославич
1076-1076 Всеволод I Ярославич
1077-1078 Изяслав Ярославич
1078-1093 Всеволод I Ярославич
1093-1113 Святополк II Изяславич
1113-1125 Владимир II Всеволодович Мономах
1125-1132 Мстислав Владимирович
imageimage
После смерти Мстислава почти все княжества вышли из повиновения великому князю. Отделились Новгород (1136-1137), Владимиро-Суздальское, Полоцкое, Смоленское, Северское, Черниговское, Галицко-Волынское княжества. К середине XII века Киевская Русь, как государство, полностью распалась. 15 княжеств постепенно превратились в маленькие суверенные государства. Власть Киевского Великого князя БЕЗВОЗВРАТНО УШЛА в прошлое, хотя символическая величественность престола сохранилась.
1132-1139 Ярополк Владимирович
1139-1139 Вячеслав Владимирович
1139-1146 Всеволод II Ольгович
1146-1146 Игорь Ольгович
1146-1149 Изяслав Мстиславич
1149-1150 Юрий Владимирович Долгорукий
1150-1150 Вячеслав Владимирович
1150-1150 Изяслав Мстиславич
1150-1150 Юрий Владимирович Долгорукий
1151-1154 Изяслав Мстиславич
1154-1154 Ростислав Мстиславич
1155-1155 Изяслав Давыдович
1155-1157 Юрий Владимирович Долгорукий
1157-1159 Изяслав Давыдович
1159-1159 Ростислав Мстиславич
1159-1160 Изяслав Давыдович
1160-1168 Ростислав Мстиславич
1168-1169 Мстислав Изяславич
После смерти Ростислава на великокняжеский стол предъявил свои наследственные права Андрей Суздальский, который организовал поход против Мстислава. Киев подвергся раззорению.

Андрей отдал опустошенный Киев младшему брату Глебу Юрьевичу (См. далее Киевское княжество). Киев с этого времени перестал быть стольным городом Руси и сидевший в нем князь не являлся теперь правителем Руси, что явилось событием поворотным, от которого история Руси приняла новый ход (см. Русь Владимиро-Суздальская).

Не имея прочных основ государственного быта Южная Русь после нашествия монголо-татар подпала под власть князей Великого княжества Литовского. Это обстоятельство не было гибельно для народности юго-западных русских областей, потому что литовские князья сохранили русскую веру, русский язык, все оставалось по-старому; но гибельно было для русской жизни на юго-западе соединение всех литовско-русских владений с Польшею вследствие восшествия на польский престол литовского князя Ягайла. С этих пор Южная Русь должна была вступить в бесплодную борьбу с Польшею для сохранения своей народности, основою которой была вера.
https://web.archive.org/web/20031002215704/http://rus-hist.on.ufanet.ru/main_k.htm 

Одесский Музей Нумисматики

http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html

ОТ РУСИ ДРЕВНЕЙ ДО ИМПЕРИИ РОССИЙСКОЙ 

https://web.archive.org/web/20031013170324/http://rus-hist.on.ufanet.ru/ 

Киевска Рус (на СтарорускиКїѥвскаіа Рѹсь; на УкраинскиКиївська Русь; на РускиКиевская Русь; на БеларускиКіеўская Русь; на латинскиRuthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус (Русия) в Източна Европа от края на 9 век,[1][2] като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г. от Олег и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на двата главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия), до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.

 Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.

През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писмени договори с Византия през 907 и 911 г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.

Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно. Походът през 944 г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.

След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957 г.

Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972 – 978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.

Покръстване на Киевска Рус[редактиране | редактиране на кода]

При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015 г., официална религия на Древноруската държава през 988 г. става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов ВеликиСуздалПсковПолоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодексОстромировото евангелиеПовесть временных летжития) и архитектурата – (Десятинната църкваСофийският събор в Киев и едноименният събор в Новгород). Установяват се връзки с южните и западните славяни, ВизантияЗападна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.

Църквата св. София, премъдрост Божия, в Новгород

Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегитетюрките и куманите.

Управлението на Ярослав Мъдри (1019 – 1054) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „Руска правда“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.

През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113 – 1125) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125 – 1132).

През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики. 

http://izbornyk.org.ua/litop/map_viii_ix.htm

http://izbornyk.org.ua/litop/map_862_912.htm

http://izbornyk.org.ua/litop/map_912_972.htm

http://izbornyk.org.ua/litop/map_980_1054.htm

 

Іван ФЕДОРОВИЧ АЗБУКА (ЧИТАНКА) (Острог, 1578)

http://litopys.org.ua/







Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - panazea,
29.01.2022 23:10
Началото на руската държава. Киев е руски град.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5457364
Постинги: 3719
Коментари: 11422
Гласове: 54710
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728