Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

ПРЕДАНІЯ.

Царь Александръ

Охридъ

Охридско езеро

Два бракя

Пандзуръ

Свѣти-климентова стапалька

Вѫлче’а яма

Воденъ

Како Турци-те презедоха Прилепъ

Маркови бочви

Маркова нога

Марковъ каменъ

Марково седалище

Демир-капи (железна врата)

Марко крале

Фальба Маркова

 

Царь Александръ. Царъ Александръ. сакаше да ходитъ да земитъ безсмѫртна вода. Но кой одеше никой не сѣ вращаше назадъ; защо дури да стигнитъ некой до неа, требеше да пѫтуватъ три дни все во нощна темнина, во коя люгѥ-то сѣ заскитвеха, и не можеха да сѣ врататъ на бѣлъ денъ. ЦаръАлександръ зеде со себе си кобили и ждребина. Во темнина-та вѫрза кобила; и въ растоянѥ, що можитъ да сѣ чуетъ глас-отъ, вѫрза ждребе; потамо кобила, после ждребе, и така подалеку дури стигна до безсмѫртна-та вода, коя стоеше мегю две планини, кои сѣ отвораха и сѣ затвораха. Той со голема бѫрзина нацѫрпи едно шише, [*] и по гласови-те одъ кобили-те и ждребина-та, кои ѫржеха, находвеше пѫт-отъ, и така сѣ врати на бѣлъ денъ. Шише-то остави на прозорец-отъ за да сѣ напіетъ утрина-та во неделя; и нарѫча на сестра му, да вардитъ, дане некако истуритъ безсмѫртна-та вода. Сестра му [**] метеещемъ не догледа, и скѫрши шише-то. Царъ Александръ кога чу това, страшно сѣ налюти; а сестра му избегвеещемъ лютина-та негова, сѣ фѫрли во море и сѣ престори делфинъ, кои, кога чуетъ Александрово-то име, сѣ кріетъ въ морски-те глобини.

 

 

Охридъ. Велятъ че, кога сѣ правеше Охридска-та крепость, Јюстиніянъ сѣ качи на ридови-те, на кои лежитъ град-отъ, и гледаещемь прелепо-то местоположенѥ, извика охъ ридъ, т. е. охъ, каковъ хубавъ ридъ. И одъ тога остана да сѣ викатъ град-отъ Охридъ (Охритъ).

 

 

Охридско езеро. Велятъ, че Охридско-то езеро понапредъ не било, и че дно-то му бѣше била широка долина, разсеана одъ села. Стреде долина-та билъ источникъ, кои сѣ отворалъ и сѣ затворалъ, и одъ кои піеле вода, и си переле

 

 

*. Едни велятъ че вѫрза шише-то на гѫрло-то одъ голѫбъ, кому опашка-та сѣ скина отъ планини-те; а други велятъ, че опашка-та отъ конь-отъ му сѣ скина.

 

**. Коя сѣ викала Роксандра.

 

 

527

 

кошули. Една жена, како прала кѫмъ квечерина, заборави да затворитъ источник-отъ. Вода-та течела ’сѫ-та нощь; и кога утрина-та станаха, видоха долина-та покріена со вода. Не имаещемъ надежда да затворатъ источник-отъ, поспешиха да сѣ спасатъ на ближни-те планини. Така сѣ направи сегашно-то езеро.

 

Велятъ, че ключеви-те одъ езеро-то сетъ подъ планинче-то, надъ кое направенъ ѥ обитель-отъ одъ св. Наумъ, кого вѣрватъ чувачъ на ключови-те, кои, ако сѣ отворатъ, потопватъ ’сѫ-то Охридско и Струшко поле.

 

Още велятъ, че това езеро иматъ сообщенѥ со Преспонско-то, кое вѣрватъ, че подъ планина-та Галичица втеквитъ въ Охридско-то; и че, кога сѣ запнитъ това сообщеніе, Преспонско-то езеро потопвитъ ближни-те места.

 

Найпосле велятъ, че това езеро ѥ глобоко до неизмервенѥ, и че никой не можитъ да го измеритъ. Некога една жена, не слушаещемъ такви зборови, напѫлна чунъ со сиджимъ, вѫрза на край-отъ железо, и пойде стредъ езеро, да го измеритъ. Н’о тога сѣ кренаха високи бранови, кои безъ малу ке ѭ потопеха. Тая со горещо каенѥ сѣ помоли на св. Наумъ, да ѭ проститъ, и сѣ обеща да направитъ манастиръ на това место, кѫде ке излезитъ. Вистина кѫде тая излезе направи манастиръ. Св. Заумъ, т. е. за умъ направенъ.

 

 

Два бракя. Близу до св. Заумъ иматъ две каменя, кои велятъ че, бѣха два брата. Овіе за нещо сѣ скараха, сѣ збиха, и обайца-та сѣ опраха; и господъ ги престори на каменя, близу до кои камчина-та уще сетъ цѫрвени одъ кѫрв-та имъ.

 

 

Пандзуръ. Това ѥ место на западно-то ребро одъ Галичица планина надъ Охридско-то езеро. Велятъ че тамо Болгарски-те цареви дѫржале пандзурлія войска до четересетъ хиляди, и одъ тога остана да сѣ викатъ Пандзуръ.

 

 

Свѣти-климентова стапалька. Въ Охридъ иматъ каменъ надъ кои сетъ вглоблени петични стапальки одъ скорни, кои велятъ, че бѣха одъ св. Климетъ.

 

 

Вѫлче’а яма. Надворъ одъ Охридъ въ Месокастро иматъ дупка, во коя можитъ да сѣ ходитъ подъ земя. Тая, велятъ, сѣ отвори одъ свети Георгія, кои удри на това место со мѫздрак-отъ, и одъ кого стоитъ нѫтре образъ. Други велятъ че тая бѣше направена одъ Болгарски-те цареви за нихни-те имъ потреби во воено време. Велятъ уще, че тая износвитъ подъ земи на св. Петка (манастиръ).

 

 

Воденъ. Воденъ градъ, кѫде сѣ закопвеха Македонски-те цареви, окрепенъ одъ природа-та, велятъ че, во време одъ некоя война, бѣше сѣ презелъ одъ непріятели-те, после дѫлго обколисвенѥ, со помощ-та одъ кози-те, кои имъ показаха скришно плтче, по кое тіе обикновено сѣ качвеха, и по кое непріятели-те влезоха въ крепост-та.

 

 

Како Турци-те презедоха Прилепъ. Кога Турци-те дойдоха, Прилепчани-те сѣ затвориха во крепост-та, коя носитъ име Маркови кули. Турци-те ги обколисаха, и много време ги биха, безъ да можатъ да преземать крепост-та. Найпосле обколисани-те, немаещемъ що да ядатъ, ноще изпразниха крепост-та, во коя оставиха тапѫнъ, кои самъ біеше на ветаръ. Турци-те, думаещемъ че, обколисани-те готватъ войска за да ги удратъ, три дни преседоха со оружѥ-то въ рѫце, чекаещемъ нападвенѥ; дз’ри стара баба имъ каза че, крепост-та ѥ празна, и че тапѫн-отъ самъ біетъ на ветаръ. Тога Турци-те влезоха во крепост-та.

 

 

Маркови бочви. Не далеку одъ Охридъ иматъ планинче Гѫбавци, надъ кое биле Маркови кѫщи, во кои Марко си дѫржалъ вино, Едношка сѣ вруши

 

 

528

 

бочва-та му, и вино-то истече по планинче-то, кое одъ тога остана цѫрвено. (На това планинче ѥ нанастирче отъ св. Геразма).

 

 

Маркова нога. Не далеко одъ Охридско-то езеро въ Струшки-те лозя, сѣ находвитъ каменъ, кои сѣ викатъ Маркова нога, коя сѣ врезала (вглобила), кога той одъ камен-отъ сѣ качвѣлъ на конь.

 

Зам. Камен-отъ ѥ необработанъ, а стѫпалька-та не ясна. Тамо на суша ходеха предъ неколку години Стружани-те со кѫрстни ходъ.

 

 

Марковъ каменъ. Дванаесетъ часа одъ Кукушъ иматъ каменъ големъ како стена, кого Марко бѣше го фѫрлилъ одъ Светигьорска-та Кукушка тумба.

 

 

Марково седалище. На леви-отъ брегъ одъ Вардаръ, близу до Демир-капи, сѣ извишвитъ планина, коя повторвитъ глас-отъ, и на коя думаетъ че, живятъ Марко. Пѫтници-те поминвеещемъ одъ тамо викатъ: „Марко си живъ?” — А ек-отъ подторвитъ еднакво.

 

 

Демир-капи (железна врата). Това место ѥ на прави-отъ брегъ одъ Вардаръ. Тамо поминвитъ пѫтник-отъ низъ камнени дзиздови, кои сетъ рамни, како да бѣха мерени и нарѫчно пресечени въ планина-та. Тои пѫтъ низъ камен-отъ, велятъ, че го отворилъ Марко крале со сабя-та му.

 

Кажватъ че тога камен-отъ бѣше билъ мекъ, за това можелъ Марко да го сечитъ, и стѫпальки-те му да останвѣтъ вглобени въ него. А не билъ толку мекъ, що да можитъ секой да го сечитъ. Но още понапредъ некога каменъ-отъ бѣше билъ мекъ, како тесто.

 

 

Марко крале. Велятъ че, Марко Крале още ѥ живъ, како раскажвалъ Прилепчанинъ, кои зборвалъ со него. Тои билъ купецъ и пливалъ по море со стока. Одъ ветрища сѣ принудилъ да излезитъ на пустъ островъ, кѫде во великолепни кѫщи нашолъ Марка, кои бѣше отишолъ тамо одъ како излезе туфег-отъ [*]. Таковъ нечеканъ случай зарадва Марка, кои причека добро и гости сотатковник-отъ му, и го попрати велеещемъ „че скоро ке дойдитъ време да шетатъ той пакъ по земи.”

 

 

Фальба Маркова. Велятъ че Марко бѣше толку юнакъ, що едношка сѣ пофали да подкренитъ со мѫздрак-отъ ’сѫ-та земя. Господъ за да му видитъ юнащина-та, пущи ангелъ, кои со земя напѫлна торба, коя̀ стори тешка колку ’сѫ-та земя, и сѣ застои по край пѫт-отъ, одъ кѫде ке поминеше Марко. Кога Марко сѣ приблиза, ангел-отъ му рече „ейди незнаено деліо! подкрени ми торба-ва.” Марко одвай му ѭ подкрена на рамена со мѫздрак-отъ, кои сѣ сви одъ тежина. Одъ тога Марко си загина юнащина-та, и со хитростъ сѫде и подмамка наделвеше други-те юнаци, како Гина, Груица и др.

 

 

*. Велятъ че, Марко крале ѥ безсмѫртенъ; и че сѣ скри од кога сѣ изнайде пушка-та. Тои не вервеешеиъ, че тая иматъ таква сила, и че едно зѫрно олово можитъ да отепатъ човекъ, нарѫча на некои да устрелитъ на спружена-та му рѫка. Куршум-отъ му предупи рѫка-та. Тога Марко рече „не ѥ сега за живенѥ на свет-овъ, кога и едно дете можитъ да отепатъ найдобри-отъ юнакъ.” И одъ тога сѣ скрилъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/bnpesni/bm_predanija.htm