Сестра ми свиреше на акордеон , а аз се въртях около нея и или си пеех, или си танцувах. А може и двете.

Сестра ми разучаваше различни песни и етюди , а аз попивах и без труд научавах всичко.

Винаги обичах да правя това , което ми харесва и ме прави щастлива.

Тя пееше една полска песничка , която започваше така:

Кукувичка кука , момък булка дири ,

Вглежда се избира и носа си вири.

Ку ку , ку ку , а а а , а а а,

Ой гиди , ой гиди , ой гиди ,

Уха !

Слушай кукувица тя е сладкодумна, 

Най-богат е който , носи глава умна!

Ку ку , ку ку , а а а , а а а,

Ой гиди , ой гиди , ой гиди ,

Уха !

И аз пригласях и бях научила песента.

Учителката на сестра ми по акордеон Росица Попова ни чу и каза , че заедно ще изпълним

песента на тържеството. Аз тогава бях 5 годишна и всичко си спомням отчетливо.

Дойде щастливият ден , аз фърках в своята розова рокличка с волани. Сестра ми беше в бялата рокля с волани , която щеше да ми даде , когато аз станех първи клас.

Излезнахме ние на подиума . Сестра ми седна на стол , а аз до нея пеех и показвах как момъка си търси булка.

Завършихме първият куплет успешно и започнахме втория. Учителка , реши че не се чувам добре и ме бутна напред към публиката и тогава аз запецнах. Откъсната от орбитата на сестра ми , не можех да продължа. Гледах публиката , която ми се усмихваше дружелюбно , но главата ми беше празна и не знаех как да продължа. Когато стоях до сестра ми , тя ми подсказваше думите и аз уверено пеех, но сега надалеч бях безпомощна. Съзрях на първия ред татко седнал и се втурнах към него , като скрих лицето си. А татко се смееше. Сигурно е била комична ситуацията.

Така приключи безславно моята моята певческа кариера.

После пеех в хора , но там сме много и не се усеща грешката на някого.