Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2022 18:06 - ПОВЕДЕНИЕТО НА ГРЪЦКИТЕ ОКУПАЦИОННИ ВЛАСТИ СПРЯМО БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1912-1913 ГОД.
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 737 Коментари: 10 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Проф. Любомир Милетич ПОВЕДЕНИЕТО НА ГРЪЦКИТЕ ОКУПАЦИОННИ ВЛАСТИ СПРЯМО БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1912-1913 ГОД.


Предговор
Войната между балканските съюзници в 1913 година е събитие от твърде голяма историческа важност поради своите последици за сетнешния развой на междуособните политически отношения на балканските народи, а предимно на двата славянски съседа, българите и сърбите. Особено съдбоносна излезе тая война за България, понеже тя нанесе страшен удар на идеята за политическото обединение на целокупния български народ, а същевременно тури начало на нова ориентировка на българската външна политика от решаеще значение за националното ни бъдеще.
Тайните действия на заинтересуваната европейска дипломация, които са допринесли от своя страна, щото отношенията между съюзните балкански държави само няколко месеца след обявяването на Балканската война да достигнат до там, че те да се разделят на два враждебни лагера и най-сетне България да се намери сама против всички, — постепенно вече излизат на яве из дипломатическите архиви, та сега причините на тогавашното на глед внезапно и необяснимо за широкото обществено мнение сблъскване на България с нейните съюзници са вече доста разяснени, а несъмнено е, че в скоро време публикуването на досежни нови исторически данни ще спомогне, щото напълно да се разбере истината. Принос за тази цел е и това наше издание на документи, които разкриват неприятелското постъпване на съюзените в 1912-1913 год. с България държави спрямо българското население в окупираните от тях части на Македония.1 Документите са напълно автентични, писани повечето преди да избухне Междусъюзнишката война или веднага след нея още под прясното впечатление на печалните факти, които се излагат в тях. Заверени преписи на голяма част от тези документи аз направо получавах от Македония същевременно, когато те са били изпращани по прямото си предназначение, а преписи от другите документи още тогава старателно си набавях, имайки пред вид бъдещата им историческа важност. Сигурно е, че в България има още доста такива документи — в архивите на Екзархията, на Външното и на Вътрешното българско министерство, на тогавашните български войскови части, които бяха в прикосновение със сръбски и гръцки военни административни власти, и пр. Аз сега не прибавих нищо ново към сбирката си документи от 1912-1913 год., като смятах, че те сами по себе си хвърлят достатъчна светлина върху важния исторически въпрос досежно отговорността за пропадането на Балканския съюз както и за причините на враждебните отношения между България и съюзените й държави, които предшествуваха на кървавото сблъскване от 16 юни 1913 г.
Известно е, как победителите сърби и гърци в съдружие с новите си съюзници, румъните и турците, твърде умело и о време се погрижиха да хвърлят отговорността за съюзнишката измяна всецяло върху България, която тогава, смазана, ограбена и унизена, нито можеше да се оправдава, нито имаше кой да я слуша.
Зле осведоменото европейско обществено мнение тогава остана с впечатлението, че България без сериозни оправдателни причини се бе нахвърлила върху съюзниците си главно от желание сама да вземе лъвския дял от турската плячка та да си осигури надмощие на Балканите, без оглед към важни, извън договора принесени й военни услуги от страна на съюзниците й и пр. А в действителност, както се вижда и от обнародваните тук документи, Сърбия и Гърция, още докато България се гърчеше в страшния напън да преодолее голямата турска сила, са били решени да си поделят Македония, да задържат въпреки съюзния договор всичките земи, които войските им бяха завзели, и с тази цел немедлено бяха се заловили да потискат българското население по най-жесток начин, за да го отродят, — да го посърбят и погърчат. Особено безогледно ревностно се бяха предали на това грешно дело сръбските окупационни власти, та още към началото на 1913 година бе пропищяло от тях цялото българско население, което можа до край да изтърпи сръбските изтезания само утешавано с мисълта, че теглото е кратковременно, — докато се свърши войната с турците, докато се развържат ръцете на братска България ...2
Още през първите месеци на сръбската и гръцка окупация на Македония почнаха от там да долитат в България печални известия за лошото поведение на съюзниците, а скоро взеха да пристигат и множество избягали от там, особено по-интелигентни българи — учители, свещеници и по-събудени народни дейци, които бяха и главната прицелна точка на първите сръбски и гръцки гонения. Но в България, тогава всецяло заета в кървавата борба с Турция, едни вярваха, други не вярваха или слабо вярваха на зловещите слухове от Македония. Българското правителство, облегнато върху съюзния договор, се показваше спокойно, не одобряваше дори по-остри критики на противобългарските действия на съюзниците, а текста на договора щателно държеше в тайна, вярно на дадената си дума да не се публикува той освен с общо съгласие на съюзените правителства.
При тежката атмосфера на постепенно растяще недоверие между съюзниците се нижеха дните и месеците, докато през пролетта на 1913 год., особено след падането на Одрин, стана явно и за най-наивните българи, че съюзниците тайно се сговорили против България, и тепърва тогава българското правителство се пораздвижи, за да предотврати удара. Обаче то действуваше бавно и несръчно та най-сетне падна в поставената й от съюзниците клопка. Междусъюзнишката война се води с голямо ожесточение, и България подлегна, смутена и поради намесата на Румъния и Турция на страната на противниците й.
Тогава настъпиха ужасите поради вършените турски, гръцки и сръбски жестокости над българите в Тракия и Македония. Не може човешко перо напълно да опише страданията на подгоненото от вси страни българско население, от част устремило се да се спасява през българската граница. Каквото можах да изнеса от своя страна в обнародваните си книги „Гръцките жестокости" (1913 г.) и „Разорението на тракийските българи" (1918 г.)3, е малка част от това, що преживяваха тогава македонските и тракийските българи. Карнегиевата анкетна комисия, към която бях причислен от страна на българското правителство за да й спомагам в изпълнението на задачата й в България, даде в своята докладна книга (Enquete dans les Balkans, Paris, 1914)4 сведения за неправдите и жестокостите, извършени над българското население през време на окупацията на Македония, а така също и през Междусъюзнишката война и непосредствено след нея. В тая многоценна книга са посочени от част и данни, които с по-големи подробности се съдържат и в издадените сега наши документи, особено относително действията на сръбските власти спрямо българските народни дейци, учителите и духовенството.
От нашите документи се вижда, че противобългарските действия на съюзниците в Македония са се водили по определена система както относително обектите на преследването тъй и по прилаганите за това методи. Първенство в тая работа безспорно се пада на сръбските власти, на които очевидно гръцките са подражавали, защото подобието в начина на действието личи, само че у гърците ревността да погърчват населението не е отивала до крайност, понеже гърците повечето се задоволявали тогава църковно да го подчинят, — да преобръщат екзархисти в патриаршисти, знаейки от опит, че последните, ако и „българогласни", с време стават добри гърци.
След Общоевропейската война печалната история от 1913 година се повтори и сърбите наново завладяха Македония. Сега е известно, как се постъпва там с българското население. Ако през 1912-1913 година тогавашните съюзници на България, не бидейки още сигурни за изхода на войната и ще ли успеят в плана си да потъпчат съюзния договор, не се стряскаха пред отговорността за вършените от тях над македонските българи произволи, всеки може да си представи, с каква безогледност се угнетява същото българско население сега, когато е напълно изоставено в ръцете на завоевателите, които явно и на всеуслушание постоянно повтарят, че в Македония българи не съществуват.
София, VI.1929.   
Л. Милетич.
 

ДОКУМЕНТИ


I. Костурско.
№ 1.
Още през първите дни на гръцката окупация гърците агитират против българския език и съветват на българите да си пращат децата в гръцки училища. Неприятелско поведение спрямо бившите български дейци на Македонската революционна организация. Реквизиции без реквизиционни разписки. Всичко трябвало в черква да се чете на гръцки. Гръцки войници чупят училищни помагала, унищожават училищни архиви. Екзархистите се заплашват, за да се обявят патриаршисти. Гръцката войска няма свое интенданство, храни се на гърба на населението, без да плаща. Гръцки войници в компания с гръцки андарти ходят по българските села, откарват жива стока и я продават. Официални разпоредби се печатат на гръцки и турски, даже на еврейски език, но не и на български. Български свещеник без вина зле изтезаван и държан в затвор. Насилствено се събират подписи от населението, без да му се съобщава, за каква цел. На управляющия Българската епархия в Костур се забранява да обикаля епархията си. Обискират се всички, които влизат и излизат от българската митрополия. Не се позволява да се отвори нито трикласното българско училище в Костур. Обезоръжаване българското население, придружено с големи жестокости. Не се обезоръжават турските села. Арестувани българи се водят в гръцката митрополия, за да ги насилят да се обяват гърци. Преследва се всеки, който е приел в дома си българи, дошли от България.

С пристигането си в Костурско гръцките войски започват да си служат с предизвикателства спрямо българското население. На 10.XI.1912 г. в с. Апоскеп, отстояще на един час разстояние от гр. Костур, кавалерийският офицер, квартируващ в къщата на българския учител в това село, е говорил на госпожата на учителя да праща занапред децата си в гръцко училище, а не в българско, защото местата в Костурско оставали на Гърция.
На 12.XI. вечерта, по инициатива на гръцките войски, са били ограбени турските и еврейските магазини в Костур. Гърците се помъчили да хвърлят вината върху българите от околните села. Гръцкият владика Йоаким, възседнал на кон и съпровождан от няколко военни, с камшик в ръце пъдел българите, мъже и жени, дошли от селата на 13.ХІ. да видят освободителната войска, с думите: „Февгате, клевтес!" (т. е. бягайте, разбойници, от града).
На 13.XI. българските войводи Вас. Чакаларов, Христо Силянов и Ив. Попов отишли в Костур с четите си. От почит и уважение посетили българската митрополия и комендантството, помещаваще се в гръцката митрополия. Като е станало дума, че бълг[арските] войводи проектирали да посетят с. Хрупище, гръцкият владика, разтревожен се обърнал към комендантина и много грубо му е забележил, че ако той позволи на бълг[арските] чети да отидат в Хрупища, жителите от Костур щели да бъдат принудени да напуснат, града а след това, колкото му глас държал, извикал на събралите се граждани: „Бийте камбаните! Щом дойдоха българите, ние да напуснем Костур!". Скандалът е бил избягнат благодарение на благоразумието на войводите.
На 27.XI. м. г. двама гръцки кавалеристи срещнали българина от с. Чурилово Дамян Петров и с насочени към него пушки питали го, какъв е, българин или грък. Свидетели са жителите от Чурилово Никола Петков и Костадин Начов.
На 3.XII. м. г. гръцки войници, евзони, квартируващи в къщата на българина Хр. Томов от Хрупища, са говорили на жена му: „Оставете българския език; вие бяхте безчестни, защото отивахте по-преди с турците, и затова говорите на този език, т. е. на български".
На 3.XII. м. г. българинът от с. Жужелци Илия Балючев се оплакал на гръцкия офицерин в Хрупища, че гръцки войници взимали от селото добитък за реквизиция без да издават реквизиц[ионни] разписки. Вместо отговор, офицеринът го е запитал, какво е селото, българско или гръцко, и от кое време. Като получил отговор, че селото е българско, офицеринът посъветвал Илия Балючев да се върнат на старото, т. е. гръцкото и да не се водят като слепи подир 5-6 души едепсъзи от селото. Същият офицерин се похвалил, че през 1905 г. бил андартин и взел участие при опожаряването на българското село Осничани.
На 16.ХІІ. м. г. десетникът в с. Горно Нестрам сърдито изкряскал на селяните Никола Висулчев и Пано Василиев защото отговаряли по български, като прибавил, че тук, в Костурско, е Гърция а, който говори български, да отиде в България да живее.
Според едно писмо от 11.XII. м. г. на кметството в с. Дъмбени (Костурско) първата грижа на всякой гръцки войник и офицерин била да узнае, какво е населението в тяхното и околните села. В с. Дъмбени, като узнали, че населението е българско, съветвали селяните наново да станат гърци, иначе животът им не щял да бъде добър.
Един десетник от гръцката войска отишъл в с. Четирок (Костурско) и казал на селяните да станат гърци, защото не бивало да има в селото им само 5 къщи гъркомански.
На 1.І. т. г. в с. Желигоже, във време на литургията гръцки десетник изругал един българин за смелостта му да чете апостола на български, като казал, че всичко трябва да се чете и пее в черква по гръцки.
На 1.XII. м. г. квартируващи в с. Маняк (Костурско) гръцки войници влезли в българ[ското] училище и унищожили архивата, изпочупили глобуса и училищни помагала, като узнали, че училището е българско.
В Олища и Загоричани. На 29.XII. м. г. в с. Олища отишъл гръцки андартин Миза от Клисура с гръцки войници и [взели] 33 овци. На едного от притежателите взели бакшиш, за да му освободят една овца; поискали му и чорапи, но не намерили. Същите лица са отишли в Загоричани на 12 и 15.І. и, под предлог, че са изпратени от комендантството да събират оръжие, събрали от селяните волове, крави и овци.
На 13.XI. м. г., когато били ограбени турски и еврейски дюкяни в Костур, гръцки войници под предлог, че българите са виновниците, взели са от мнозина мулетата им, оръжие, пари и всичко, каквото им се попаднало. Същия ден са арестувани 20-30 души мъже, жени и деца.
На 12.XI. м. г. група войници, счупили вратата на бълг[арското] училище в Костур, свалили са българското, черногорското и сръбското знаме и се настанили да квартируват в него, като причинили много повреди на зданието. Опитали се да навлязат и в митрополията, но не успели.
На 24.XI. м. г. българинът от с. Маняк Доро Наков, на връщане от Костур за селото си, е бил обискиран и му била взета пушката, която се харесала много на един гръцки офицерин, и револвера му, а след това и го арестували в гръцката митрополия.
Същият ден десетникът от V-a девизия Епаминонда Леораки от Воло, под предлог че търси заграбена стока, взел от Паско Дорев коня му, купен по-рано от един турчин из с. Четирок. За тая покупка Паско Дорев притежавал разписка, подписана от мухтарите — българския и турския в с. Четирок. Като се оплакал на градоначалника Стефанос Дукас за тая неправда, вместо отговор Паско Дорев бил бит и изпъден. Същият градоначалник набил през този ден и българския кмет в с. Апоскеп Георги Янакиев и мнозина други българи.
Градоначалникът Стефанос Дукас е известен на бълг[арското] население в Костур със своето грозно минало. Той, като андартин, под името „Капитан Мальо" през 1905 година избил 60 души българи в с. Загоричени и опожарил селото. От обноските му спрямо населението се вижда, че той таи ужасна омраза спрямо българите.
Такъв е и градоначалникът в г. Хрупища (Костурско) Лохагос Коста.
На 30.XII. м. г. квартируващата в с. Мокрени гръцка войска изпочупила чиновете, черните дъски и унищожила училищната архива. Войници и офицери са говорили на бълг[арския] кмет, че селяните трябвало да говорят гръцки, а не български, а свещеникът да служи по гръцки, а не по славянски.
Гъркоманите от с. Осничани (Костурско) заплашвали съселяните си екзархисти, или да станат гърци, или да си отидат в България.
Гръцки войници влезли в училището на село Руля (Костурско) и с особена ярост унищожили училищната архива. Те говорили, че не трябвало да остане и следа от българщина в места, окупирани от гръцки войски.
На 25.І. т. г. гръцкият офицерин, на име Навтопулос, с 26 войници отишъл в с. Долно Дреновени и държал реч на селяните. Между другото казал, че уж се получила телеграма в гръцката митрополия, според която са станали споразумения между г. Венизелос5 и г. Данев6 за Костурско, което оставало гръцко владение. Българите трябвало да се помирят с новото си положение и да не мислят, че може да дойде бълг[арска] войска. Същият обискирал след това всички селски къщи и записал, колкото овци намирал.
Гръцката войска нямала почти никакво интендантство. На всеки войник било предоставено правото сам да се грижи за прехраната си. По селата са били разпределени по 10, 20 30, 50 и 100 войници, които се хранели от гърба на населението. Войниците били много взискателни и нищо не плащали. Чупили врати на плевни и грабели сено, слама, кукуруз за обозния добитък. В бълг[арските] села Мокрени, Маняк, Жупаница, Орман, Косинец, Желево, Търново, Руля, Ощима, Брезница плевните са ограбени от войниците и никакви реквизиционни разписки не са издавани. Костурската бълг[арска] митрополия пази подробен поименен списък на заграбените храни.
Има много случаи щото гръцки войници, в компания с гръцки андарти, да отиват по българ[ските] села, откарват жива стока: овци, крави, волове и др. и ги продават. Такива случаи има.
На 25.І. т. г. жителите от с. Брезница (Костурско) Пенче Валтов, Пандо Жубаков, Христо Кръстев, Йото Йончев, Павле Румбов, Коле Белков, Петър Танасов и Стерйо Атанасов отишли да посрещат г. Андрея Ляпчев7, очакван с такава голяма радост. Връщайки се по пътя срещнал ги патрул от евзони и ги подвел под следствие, защото по клевета на гъркоманите от същото село били отишли, уж, да канят сръбски войски, бидейки недоволни от гърците. Арестуваните са били откарани под конвой в Лерин, а от там в Караферия (Бер) и предадени на военния съд, обвинявани в съпротивление на гръцкия патраул и войската. Целта е да се обезкуражи българското население в селото, което брои 105 къщи, и да се засилят гъркоманските 8 къщи. В същото село гъркоманите откачили камбаната на опожарената от турците българска черква и са я окачили на своята черква, въпреки протестите на бълг[арската] митрополия, които останали безрезултатни.
На 21.І. т. г. градоначалникът в Хрупища Лохагос Коста взел от селяните на с. Желин (бълг[арско] село) подарените им от съселяните им турци тридесет бели меджидии от благодарност, че били пазени във време на войната. Градоначалникът обещал, че ще им ги повърне, ала това не е направил до днес.
На 28.І. т. г. същият градоначалник от Хрупища извикал селянина Илия Балючев из с. Жужелци, обвинен, че отивал по селата да агитира между селяните да станат българи, и след като отправил към него и към всичко българско груби псувни, изпъдил го. Един десетник съпроводил Илия Балючев до големия мост в Хрупища, посочил гроба на майка му, убита от гръцки андарти в 1905 година, и му казал: „Видиш ли този гроб? Началникът ми поръча да те убия; аз ти спасявам живота, но с условие никога да не дохаждаш в Хрупища."
На 1.II. т. г. гръцкият учител в с. Кърчица Темистокли, по заповед на Костурската гръцка митрополия направил нов ключ и заключил бълг[арската] черква в това село. Българите от този ден няма где да се черкуват.
Гръцки войници, които обикалят бълг[арските] села, питат селяните, християни ли са или българи.
На 11.XI. м. г. управляющият Костурската епархия е направил визита на гръцкото комендантство, но не се удостоил с никакво посещение от това последното.
Обявено било военно положение в Костурско от името на Н. В. крал Георги I и всички разпоредби по тоя случай били печатани на гръцки, турски, френски и даже еврейски езици, но не и на български. Митрополията е обърнала вниманието на надлежните власти върху това обстоятелство, но получила само голи обещания и нищо повече.
С цел да омаловажат значението на митрополията пред населението, гръцките власти, в отговор на правени постъпки за някои арести на българи, отказват й правото да се застъпва за подобни работи като оспорват и самата длъжност управляющ епархията в Костур.
По клевета на турци от с. Забърдени и гъркомани от Хрупища архиерейският наместник в този последния град, свещ[еник] Анаст. Шишков, е арестуван на 4.II. т. г. и отведен в Кожани, вързан като най-голям престъпник и малтретиран по пътя и в затвора. Обвиняван е в следното: че събирал печати по селата, за да се оплаква против своеволията на гръцката власт; че взимал, уж, насилствено пари от някои турци в с. Забърдени; че говорил по обиколките си по селата, че в Костур и Костурско щяла да дойде българска войска и че гърците ще изпразнят костурските места.
От достоверно място се знае, че гръцките власти са изпратили по селата десетници да подписват и подпечатват едно колективно заявление, в три екземпляра, съдържанието на което се пази в тайна. Предполага се, че това заявление съдържа желание на населението да остане за винаги под гръцка власт.
На управляющия епархията в Костур е запретено да обиколи епархията си, бидейки в турско време нямало берат за съществуването на митрополията.
Селяни, които влизат в митрополията, се обискират. Имало е случай да бъдат обискирани такива и в самата митрополия тъкмо в това време, когато полицейският пристав Карагунас и офицеринът Григориядис в горния етаж на митрополийското здание оспорвали съществуването на митрополията. Така е обискиран Паскал Дорев от с. Маняк, а в участъка свещ[еник] Теохар Желязков от с. Апоскеп и други. На излизане от митрополията обискират Никола Суков от с. Жупаница.
Старанията на Костурската митрополия за отварянето на III-кл[асно] училище в Костур са осуетени. През коледната ваканция, по молбата на кметството, били настанени в пансионското здание гръцки войници само за 5-6 дни; срокът изминал, а зданието и до последно време не било освободено. Кметството има на разположение три свободни здания, но нито тях отстъпва, за да се приберат в него пансионерите нито пък изпразнува пансионското здание.
Най-вече измъчва българското население обезоръжителната акция, предприета от гръцката власт, която по жестокостите и несправедливостите, които се вършат, в нищо не отстъпва на младотурската обезоръжителна акция. От турците и гърците не се събира оръжие, а само от българите. Строгостите на законите се прилагат само спрямо последните.
От българина Георги Стойчев из с. Поздивища, бивши работник в Мак[едоно]-Одр[инската] организация, властта иска 140 пушки, а той няма нито една. При обиска на къщата му не е намерено никакво оръжие. Георги Стойчев вързан е закаран в Костур и арестуван.
Не са обезоръжени турските села: Жервени, Сливени, Св[ета] Неделя, Зелен град, Божи град, Гърлени, Забърдени, Резани и др. Гръцките власти, за да имат на своя страна турското население, нарочно го закрилят и фаворизират. Стига един турчин да наклевети някой българин, властта хваща последния и го осъжда без да бъде изслушан. Ако ли пък се осмели да се самозащити, бива бит и изтезаван. Такива случаи напр. има с двама българи от с. Комнец и с учителя в това село.
По заявление на българите от някои села, арестувани са били 10-15 турци. Щом обаче се узнало, че те през въстанието в 1903 г. са услужили на гърците като терористи против българите, били освободени.
Всички арестувани българи властта води в гръцката митрополия с явната цел да им покаже, че ако станат гърци, ще бъдат освободени. Такъв е бил случаят с учителя Коста Благоев из с. Косинец.
На 6.ІІ. т. г. гръцките власти са изпратили окръжно до всички села в смисъл да съобщават на време за пристигането на всякой чужденец и по каква работа дохожда. По този случай офицеринът Андронико Григориядис събирал жителите по селата и им говорил, че щяла да дойде някаква комисия на чело с г. Андрей Ляпчев да събира подписи и печати за някаква автономия, но те да не се поддават на подобни внушения, да не подписват и подпечатват заявление с такова съдържание, а да казват всекиму, че са доволни от гръцката власт и войска.

II. Воденско.
№ 2.
При идването на гръцките войски във Воден българската митрополия напълно е пренебрегната. При тържествените манифестации българите не са били допуснати. Явно преследване на българските революционни дейци. Не се позволява на българските свещеници да служат без позволение от воденския гръцки владика. Не се търпят българските коледни обичаи. Административните органи превзимат български черкви в полза на патриаршистите. Затварят се български училища по селата. Арести и изтезания на родолюбиви българи. Грабежи, извършени от гръцки войски в 16 български села. Арестуване на българския училищен инспектор във Воден на 23.ІІ.1913 и интернирване в Солун.

При дохаждането на гръцките войски във Воден гръцката митрополия съвършено игнорира българската. Пратениците на последнята да узнаят за пристигането на войската и посрещането й са били пъдени.
На 28.X. м. г. станало тържествено забиване на гръцкото знаме. Станали са големи манифестации на чело с митрополията, музика и много войска. Българите не са били поканени или уведомени за тези тържества.
На 20.X. м. г. войводите дякон Евстатий и Григор Джинджиков заедно с четата се опитали да отидат във Воден, за да се споразумеят с началствующите гръцки войски върху начина за по-нататъшните действия във Воденско, тъй като околията не била още освободена, а населението живеело под страх. Тъкмо приближили до града, заповядало им се да се върнат назад. Това е било един удар за българското население във Воден.
На 21.X. м. г. българска чета е заминала да обезоръжава турското население в околията поради опасността, че то може в съгласие с намиращата се в Острово, на 3 часа разстояние от Воден, турска войска да направи никакви изстъпления над християнското население и да застраши тила на гръцката армия. Обезоръжени били няколко села тихо и спокойно. Явява се обаче архиерейският наместник на Съботско (Караджа Абатско) и почва да агитира между турското население да не предава оръжие на български четници, а само на гръцка войска. Един от войводите отишъл във Воден да се оплаква на гръцкия войсков началник за този начин на действие на наместника, но и от думите и постъпките на началника излиза, че той не зачита четите за войскови команди, а чисто и просто за националистически банди.
Христо Доне Митрев от с. Воденска Вещица е бил бит до смърт от бившия гръцки четник Панайот от с. Бер и от Зинел бей от същия град, защото е подарил къщата си на с. Св[ета] Марена. Четникът го псувал и казал следните думи: „Докато ти поддържаш българизма, за тебе няма живот".
Офицеринът на квартируващите в с. Св[ета] Илия, Воденско, гръцки войски на 2.XII. м. г. при една среща с енорийския свещеник е казал на последния: „Занапред, ако не ми представиш позволение от воденския гръцки владика, няма да служиш в селската черква".
Селото Св[ети] Илия е чисто екзархийско.
Дино Николов от с. Оризари, Воденско, бил псуван на майка и вяра и заплашван със смърт от гръцки войници, защото бил българин и не знаел да говори по гръцки.
На 1.XII. м. г. гръцките войски са арестували и докарали в Солун селяните от с. Воденска Вещица Вангел Ташев (22 г.) и Мице Стойнов (22 г.) под предлог, че са били съучастници на известния български войвода Христо Аргиров Чаушът. Жандармерийският офицер в Негуш говорил на домашните им, че момчетата ще се освободят, ако станат гърци. Домашните обаче отговорили, че предпочитат да ги видят мъртви или в затвори, отколкото да станат гъркомани.
На 24.XII. м. г. рано в зори обичай е във Воден децата да коледуват и да събират подаръци, тропайки по вратите и викайки: „Коледе, бабо!". Тази година гръцките власти, обезпокоявани от този стар български обичай, са арестували много деца-коледари.
Един полицейски стражар в кафенето на българина Доре Свейкяров се заканил с псувни и ругателства по адрес на българите, че ще видят, „що им се крои".
Гръцки стражари по турските села поканвали населението, щом види бълг[арски] комити, заедно с тях (стражарите) да ги гони и избива.
Стражари, патраули, полицейски и доброволци сноват по селата във Воденско и говорят по адрес на българите нелепости, че са глупави, че нищо не направили в настоящата война, никакъв град не са превзели и пр.
Във Воденска Вещица гръцките власти употребяват насилия, за да наплашат селяните та да предадат черквата на гъркоманския свещеник и да не искат да си учат децата в бълг[арското] училище на тоя „див", варварски език. Селяните не смеят да се явят във Воденската бълг[арска] митрополия, защото мнозина от тях са арестувани и откарани в Лариса под предлог, че били крадци, а след това стражари и андарти придумвали домашните им да станат гърци, ако искат да видят своите си освободени.
Христо Янев и Мицо Лазев от Воден са били бити, защото не знаели „Отче наш" на гръцки.
От първите дни на февруари т. г. в с. Св[ети] Илия (Воденско) гърци стражари, заедно с патриаршеския свещеник Ив. Шивенов, се заловили да превзимат селската екзархийска черква и да вербуват с разни заплашвания патриаршисти. Директорът на полицията във Воден също превзима черкви и училища.
10.ХІІ. м. г. отишъл в с. Воденска Вещица един гръцки офицерин, придружаван от 5 души жандарми. Той казал на бълг[арския] учител от това село Трайко П[оп]андонов, че трябва да му представи назначително от бълг[арската] митрополия, потвърдено от гръцкия митрополит и околийския началник във Воден, иначе ще бъде вързан и откаран във Берския затвор. Дал му еднодневен срок да направи това. На следующия ден дошли в селото един офицерин, 4 комисари и 2 жандарми и съобщили на учителя, че училището не може да се отвори до свършека на войната.
Известният първенец във Воден Ив. Занешев е бил приятелски подканен да се обяви за грък.
Селяните от с. Епископия и Голешево са били заставлявани с разни заплашвания да се обявят за гърци.
На 19.XII. м. г. вечерта дошъл в с. Воденска Вещица един гръцки офицерин с 50 войника и арестувал селяните Пино Настев, Йован Танасов, Дине Бричков и Хр. Манолчев под предлог, че преди 10 дена са имали свиждане със съселяните си Гоце Мирок и Ване Карамиче, обвинени в кражба и забягнали неизвестно къде. Арестуваните били закарани, според едни в Бер, а други в Солун. С тяхното затваряне се цели да се съсипе българизмът в това село.
Георги Х[аджи]ното от Негуш, влахогъркоманин, със съдействието на гръцките войски ограничил селското землище в с. Голешани, Воденско, половина от което е притежание на Расим ефенди, а другата на същия Георги Х[аджи]ното чак до къщите на селяните, и не им позволява да пасат добитъка си по землището.
На 27.XI. м. г. Сюлейман бей, Абдулах, Джемал и Али, предвождани от 5-6 души гърци жандари, отишли в с. Въртикоп и търсели изгубената си стока: добитък, храна и пр. Без да има някакво основание, вързани са били Вангел Мицев, Сотир Григоров и др. и оставени в това положение 2 часа. Мария Георгиева пък за смях и удоволствие на бейовете е била карана да се кълне на една икона.
На 30.XI. м. г. Шамил бей, придружен от един жандарин, е взел за войската храна и земледелчески сечива от Кольо Митрев из с. Въртикоп, без да му плати нещо за работата му през цялото лято.
С горните два факта се цели с насилие да се заставят селяните да признаят, че те са ограбили имотите на бейовете, а не войската.
На 16.II. т. г. е арестуван отличният българин от с. Чеган, Атанас П[оп]лазов, доброволец в Македонското опълчение. Дохождането му в селото възбудило жлъчката на гъркоманите в селото и те не закъснели да го набият пред властите. Веднъж в дома му един гръцки стражар скъсал доброволческия му герб и го хвърлил на земята, а нему запретил да излиза из селото. На 12.II. т. г. той отишъл по частна работа във Воден и посетил българската митрополия. Поради това на 16 февруари бил арестуван в селото си, а на 17 докаран през най-страшния студ във Воден и там арестуван. На 18.II. за позор е бил вързан с въже посред чаршията и откаран неизвестно къде, а може би и погубен.
Атанас П[оп]лазов е бил в турско време най-събуденият българин и е претърпял най-големи страдания от турците и гърците. Нанесени му са щети на повече от 1000 лири турски, стреляно е върху му от младотурците и, като не можаха да го унищожат тогава, искаха да сторят това сега, когато българи и гърци са съюзници.
На 9.II. т. г. вечерта главният учител на българ[ското] училища във Воден, Гр. П[оп]атанасов, и българ[ският] книжар Дим. Занешев били арестувани, защото нощно време се връщали по домовете си. Гъркоманските младежи обаче цяла нощ се скитат по улиците, а властите нищо не предприемат против тях.
Грабежи и обири от гръцките войски са извършени в следните села:
1. В с. Требулец, Воденско, са ограбени 15 души. Взети им са силом кокошки, патки, слама, царевица, шалвари, минтани, пешкири, дърва, свине, кошери с пчели, кересте и пр. за около 300 лири турски;
2. В с. Воденска Вещица са ограбени три къщи. Загубите възлизат на 50 л. т.;
3. В с. Кронцелово, Воденско, ограбени са 4 души. От един от тях е взето едно муле за 12 л. т., от друг магаре, а от трети един часовник, револвер и около 100 гр. пари;
4. В с. Цармориново, Воденско, ограбени са 6 души. Загубите възлизат на около 40 л. т.;
5. В с. Жерви, Воденско, ограбени са 29 души селяни. Загубите възлизат на около 280 л. т.;
6. В с. Ваменик, Воденско, ограбени са 7 души селяни. Загубите са около 30 лири турски само на тия селяни, имената на които се знаят.
7. В с. Липор, Воденско, ограбени са 7 души селяни. Загубите им възлизат на около 7 лири турски;
8. В с. Оризари, Воденско, ограбени са 18 души селяни. Загубите възлизат на около 160 лири турски;
9. В с. Нися, Воденско, ограбен е един селянин. Загубите му възлизат на около 40 л. т.;
10. В с. Владово, Воденско, ограбени са 45 души селяни. Загубите възлизат на около 400 л. т.;
11. В с. Яворени, Воденско, ограбени са 2 семейства. Загубите възлизат на около 250 л. т.;
12. В с. Въртикоп, Воденско, ограбени са 24 семейства. Загубите възлизат на около 500 л. т.;
13. Във Воден ограбени са 6 семейства. Взети са пари на Хюсеин Мелинов 200 лири турски; на Тодор Костов — пари, палто, чорапи, фанели, ризи, дисаги, конски торби, въжета, сено; на Иван Петров — часовник, револвер, пари и брашно; на Нино Глисафов — револвер, фес, бяла капа, кутия с тютюн.
14. На Мино Кехая, Серафим Дичев, Аpco Йосифов и Ламбо Петров от Лазарополе са били взети във Воденско 3200 овци на стойност 3200 лири турски, 1 кон, 8 магарета и 12 лири турски.
15. На Хаджи Фаик бей му е била разграбена цялата покъщнина, оценена на около 322 лири турски.
16. В Негуш е бил обран Тая Петров. Взети му били 3 пушки, 3 револвера, 1 крава, 2 вола, 1 кон всичко оценено на около 40 лири турски.
На 23.II. т. г. е арестуван във Воден училищният инспектор на Воденската епархия без да има някаква причина, а на 25.ІІ. е интерниран през Солун за Дойран. В Солун г. Нейков е бил държан под затвор два дни, като тежък престъпник, и може-би е щял да бъде дълго време държан още, ако по една случайност не се бе узнало за неговото държане тук. Едва на 27.ІІ. е бил изпратен в Дойран.

С арестуването на инспектора Нейков се цели да се обезсърчи българското население във Воден, да се премахне една интелигентна сила от този град, а при това да се омаловажи значението на бълг[арската] митрополия пред населението във Воден.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./ 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovesteliseev - ужасно
20.01.2022 18:18
а българската държава що е правила по това време
цитирай
2. panazea - Ние сме били във война срещу турците , Булаир – Шаркьой – Люлебургас – Одрин.
20.01.2022 18:33
Удържали сме победи , а през това време гърците и сърбите са си поделили македония и са извършвали геноцид над българите.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Таня!
20.01.2022 20:01
В предварителния договор на съюзниците, Македония е била определена като безспорна, Българска зона Сраженията на войната изнася България Солун също влиза в Българската зона Там трябва да влезе Българска войска Турците го изоставят и влиза, с часове по- рано , гръцка войска! Но не го освобождава след това!
Затова дядо ми ги наричаше разбойници!-сърбите и гърците!
Че на тях вяра човек не може да има!

Всичко най- добро, Тони
цитирай
4. panazea - Това са записките на Милетич !
20.01.2022 21:37
Сложих ги тук , за да се знае !
Съюзници Разбойници !
цитирай
5. kvg55 - panazea,
20.01.2022 23:42
"Съюзници-разбойници"
цитирай
6. leonleonovpom2 - Разбрах ,че са на Милетич записките, Тони!
21.01.2022 10:09
Но знам и от дете спомените на очевидец за сърби и гърци, какви келепири са!
Дядо ми, сутрин , като станеше и запяваше-
Съюзници-разбойници,
коварни ,подли и без срам,
за всичко туй смегка държим
и люто ще ви отмъстим!
В Балканската война сърбите са обкръжени от полка им Пристига заповедта за примирие Войниците се разполатат но поляните ,да обядват С просто око се вижда ниско долу сръбската артилерия
Едно оръдие стреля и снарядът убива 12 човека ! Командирът обявява " бойна готовност"! Да щурмуват сърби Натъкват щиковете на пушките!
От щаба на дивизията звънят Какво става при тях? Командирът докладва, че заради убийството на 12 души ,ще щурмува сръбските позиции! Нареждат му да изчака половин час Ще има отговор Ако не се получи, тогава да атакуват
След малко, над тях профучава снаряд И дядо ми картинно го описваше-как кацнал в цевта на сръбското оръдие и го пръснал Сърбите , ужасени, вдигнали белите знамена Предали се, след примирието? Защото са знаели, че срещу тях е железният Български полк-Чепинският, от когото идва " По пет на нож!"
С него шега няма!

Хубав ден!
цитирай
7. panazea - Благодаря , Лео !
21.01.2022 10:54
В прословутия Чепински полк е и нашия дядо Ненко Татаров !
Те са били заедно. Няма как сега да ги попитаме .
Естествено , че са били заедно!
От София , жената на Ненко , имам спомени за войната , които ще напиша.
И бунтът на жените в Пазарджик , когато са им събрали брашното , а фурнаджията казал , че няма хляб за децата им ,ще опиша. Кметът и фурнаджията въртели далавери . И за доставчика на сухари за войската , ще опиша. Царят му дава поръчка да подготви сухари за войската , пък той си спестил дървата и на войниците раздали клисав хляб . Те се разболяват от холера !
Знае се кои са героите ! Знае се кои са келипирджиите , натрупали наполеони върху нещастието на хората.
цитирай
8. panazea - Та думите на този същия Ненко Татаров :
21.01.2022 10:57
Не ни трябва Македония , тя само беди носи на България.
В смисъл , нека си е самостоятелна , но не ни трябва у къщата.
Думи на човек , изкарал всичките войни .
цитирай
9. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
21.01.2022 13:24
8. panazea - Та думите на този същия Ненко Татаров :
10:57
Не ни трябва Македония , тя само беди носи на България.
В смисъл , нека си е самостоятелна , но не ни трябва у къщата.
Думи на човек , изкарал всичките войни .
цитирай

Да, не ни трябва, за да я сложим в джоба, като придобивка!Ккаквото е правено, е правено за тях, да са свободни и да сме заедно!
Ами македонстващите, какво са търсели в България? Колко убийства им тежат на съвестта?
Та, никого не каним насила на трапезата си!
Но и никого не сме длъжни да го даряваме от нашето, като младоженец!?
Особено пък, ако ни ненавижда?! Такъв, с ритник и навън!
Нямаме задължения към него! Да се спасява сам, без нас!

Радвам де ,че и тук намерихме нещо общо, освен всичко останало!

Всичко най- добро, Тони!
цитирай
10. panazea - Здравей , Лео ,
21.01.2022 13:36
за другия дядо Върбан Нешков , който с конете е осигурявал боеприпасите , трябва да проверя към кой полк се е водел !
Дедите ни всичките са участвали във войните и са се били заедно !
Затова България още я има ! Напук врагу ! Само преди 100 години !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5457820
Постинги: 3720
Коментари: 11422
Гласове: 54710
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728