ЙОСИФ КОВАЧЕВ

 (1839-1898)

Йосиф Ковачев произхожда от Щип. През 1863 г. завършва Бел­градската семинария, след което става учител в скопското село Гиляни. По-късно заминава за Киев, където продължава образованието си в духовната академия. Там той следва до 1868 г. със средства, завещани от В. Априлов за издръжка на ученолюбиви български мла­дежи. След завършването на академията е учител в Габрово, а после в Щип, Кюстендил и Прилеп.

През 1873 г. е отпечатана книгата на Й. Ковачев „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи". Тя носи посвещение на В. Априлов. През следва­щата година е издаден неговият „Буквар по нагледна и гласна мето­да", а през 1875 г. излиза и „Български буквар по звучната метода за народните школи", претърпял 5 издания до 1885 г.

Веднага след Освобождението Й. Ковачев се включва активно в изграждането на новата образователна система. През 1878 г. става началник на отделение в отдела за народното просвещение в Пловдив, а през следващата година — губернски училищен инспектор в София. Като народен представител взема участие в работата на учредителното Велико народно събрание в Търново. Непосредствено след това е из­бран за председател на губернския съвет в София. През 1881 г. става главен секретар на Държавния съвет, а по-късно и негов член. През 1886—1887 г. е кмет на София.

Й. Ковачев е извънреден преподавател по педагогика във Висше­то педагогическо училище (по-късно Софийски университет) от ос­новаването му през 1888 г. до смъртта си.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/kovachev/kovachev.html