Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало
В. Кънчов
 

9. Възраждане на българите и черковната им борба

Усилване на християнския елемент в Скопие през последните две столетия. Народност. Всегдашна слабост на гръцкото влияние в Скопие. Първа българска книжарница в Скопие. Новобългарски двигатели в. Скопския край. Владици от миналия век. Митрополити Захария и Анания. Търсене от населението български владика през 1830—33 г. Хаджи Трайко. Митрополити Гедеон, Генадия и Неофит. Борба за Кучевишкия манастир. Иконом Димитри народен кандидат за скопски митрополит. Митрополит Гаврил и епископ българин. Съграждане на новата черква «Св. Богородица». Братя хаджи Георги и ходжи Христо Попович и тяхната деятелност. Две течения в града и начало на гъркоманската партия. Монах Павел Хърват пръв български общински учител в Скопие. Гръцки владишки учител. Митрополит Йоаким. Деятелност на хаджи Георги. Владишка гъркоманска партия. Йордан хаджи Константинов Джинот и неговата деятелност в Скопие. Развитие на училищното дело. Изгонване на братя Попович през Кримската война. Гонение против Джинот. Зафир Малев, водител на народа. Стоян Костов и неговата деятелност като учител и обществен деец. Нови гонения срещу Джинот и отстранението му от града. Недоволства срещу владиката. Георги Карайовев като водител на народа. Борба с владиката. Събрания в града. Мехмед Къбразлията в Скопие. Владиката с народа. Владиката против народа. Въздигане на българското ново училище. Успех на учебното дело в епархията. Смърт на Йоакима. Митрополит Паисия. Протести. Неговото поведение. Владиката не изпълнява обещанията си. Отказване от Патриаршията. Българска община. Народни тържества по случай на екзархийския ферман. Скопската епархия невписана във фермана. Владиката организира сръбска пропаганда. Протести. Истилями. Скопската епархия се причислява към екзархийската черква. Екзархийски владици.

125

Споменахме на друго място, че от покоряването на Скопие до австрийското му разоряване той е бил по преимущество мохамедански град. Малкото християни са се губели между множеството мохамедани и не са били забележвани от пътниците. В околността, както и днес, християнският елемент е бил преодоляющ. [1] При възобновяването на града християнският елемент е излязъл повече на сцената и оттогаз досега той постоянно се усилва и по значение вече надминава мохамеданския, защото е усвоил главната част от търговията и занаятите. По число също тъй християнският елемент скоро
 

1. Един руски пленник, който къде края на XVII и началото на XVIII в. е изходил цялото турско царство, пише за Скопие между друго още, че населението на града е турско, но има и много християни, a около Скопие от три страни околното население е все българско (вж. М. Дринов, Първа българска типография в Солун, Период, списание, кн. XXXI. стр. 16).

126

ще се сравни с мохамеданския и ще го надмине по причини, които изложихме по-преди.

Християнският елемент в Скопие, както и в цялата днешна Северна Македония е по народност български. Това са потвърдили всичките по-известни пътешественици; това са потвърдили и ония, които днес толкова много оспорват българската народност в тия места, именно сърбите. Цял ред сръбски учени мъже, когато им се е падало случай да се произнасят било за границата между сръбския и българския народ, било за самото население в Македония, са се произнасяли ясно и открито, че Шар и Черна гора са граници между двата братски народа. [1]

Най-силното и най-важното доказателство, че християнското население в Скопие и в цялата епархия е българско, е самото население. При първото начало на Българското възраждане това население излезе на сцената като българско; зима най-деятелно участие във всичките борби, които трябваше да води българският народ, докато се отърве от чуждата духовна опека, и до днес го стои начело на националните борби, които се водят в Македония, и упорито защищава своята народност. Кратките бележки, които тук се излагат за тия борби в Скопие и в епархията, ще покажат всекиму най-ясно какво голямо е националното самосъзнание в този важен македонски град.

Никога в Скопие гръцкото влияние не е могло да вирее. Тук не е имало нито гръцки колонии, нито пък е могло да се появи някаква гръцка образованост. В първите векове на християнската епоха до навлизането на славяните Скопие е бил поримчен град. През средните векове той е станал славянски и гръцката култура е останала чужда за него. В църковно отношение градът всякога е бил независим от Цариградската па-
 

1. Вж.: Един отговор от К. в Български преглед, год. III, кн. II; Дримколов, Сръбските претенции в Западна България, С., печ. «Просвещение», 1897; Атанас (Шопов), Сръбските пратеници в Скопската епархия, С., печ. «Просвещение», 1897. Драгоценни бележки за това има в 2 статии на М. Дринов: Яков Трайков от София и Кара Трифон от Скопие (Юбилеен сборник на Славянската беседа) и Първа българска типография в Солун (Пер. сп., кн. XXXI).

127

триаршия, която е представлявала гърцизмът. До Юстиниана скопската черква е била подчинена на Рим, както забележихме по-напред; сетне тя е станала независима архиепископия. От славянското завладяване на града до българското покръщение официална църква не е съществувала в Скопие. След покръщението Скопската епархия била подчинена на българската църква. Борис изпроводил св. Климента за епископ на Величската епархия в Македония и после му заповядал да управлява черковно третия дял от царството му, който се простирал до Драч. Св. Климент се установява в Охрид и туря началото на Охридската българска църква, която в Самуиловото време стана независима и преживя всичките страшни преврати, докато почина едва в средата на миналото столетие. Скопие е бил под ведомството на Охридската църква и Скопската епархия е била една от най-главните епархии на Българската патриаршия през цели 4 века. Едва в началото на XIV век сръбският крал Милутин я отнел от Охридската българска църква и я присъединил към сръбската Пекска архиепископия, под чието ведомство е стояло до смъртта на Душана. Вълкашин. наново повърнал Скопската епархия под Охридската патриаршия около 1368 г. и така останало до втората половина на XVI в. В 1557 г. знаменитият турски везир Мехмед Соколоолу, херцеговински потурняк, възстановил Сръбската патриаршия, която била съвсем унищожена с падането на сръбското деспотство. Тоя везир поставил брата си Макария за пекски патриарх и освен сръбските епархии подчинил му няколко български, именно Скопската, Кюстендилската и Самоковската. Оттогава цели 200 години Скопската епархия е била под Пек. Това нещо е помогнало много да се запази черковнославянският език в тая епархия и да се запази българският й характер. [1]

С падането на пекската църква през 1766 г. и Скопската епархия мина за пръв път под властта на гръцката Цариградска патриаршия и остана под това ведомство волею и неволею
 

1. Глед. бележките на Дринов за Яков Трайков от София и Кара Трифон от Скопие в Юб. сборник на Сл. беседа, стр. 33, 34.

128

дори до 1872 г. Това е периодът на Българското възраждане и църковната борба.

Забележително съвпадение е, че тъкмо тогава, когато изглеждаше, че елинизмът постига своите цели, като завладява целия български народ, се появява възраждането на тоя народ. В 1767 г. всичките български епархии били подчинени на цариградската църква и тя се завзела чрез свещеното писание и чрез школите да ги погърчи, а 5 години по-напред в 1762 г. Паисий написва своята българска история, която е пръв важен подтик за събуждането на българския народ. И тъй, преди да се погребе съвършено българската църковна независимост, почна се възкресяването на българския народ!

Старобългарската черковна писменост не е могла да бъде окончателно унищожена в Скопие през време на турското робство, както това е станало в много други южно- и западномакедонски градове, нито пък е могла тук да си пробие път гръцката алфавита. Който е бил грамотен, той е знаел да чете само черковнославянските книги. В манастирите и в селата около града и по малките паланки сякога е имало килии, в които се е преподавало азбукето на ония, които са искали да стават попове или да водят тефтери. Епархиите на Пекската патриаршия са били запазени от гърцизма по-добре, нежели ония на Охридската. В половината на XVI в, Скопие е станал център на книжарска търговия. Около 1569 г. скопянинът Кара Трифон е имал словенска книгопродавница в Скопие, която е снабдявала с черковни книги всичките ония църкви в Македония, дето гръцкият език не е могъл да се вмъкне. Такова също заведение е имал Яков Трайков в София. Дринов, който изкара на свят тия най-първи български книжарници, е намерил в един псалтир, печатан във Венеция от софиянеца Яков Трайков, следующата много важна бележка:

 [1]Пекските патриарси са гледали на Скопската епархия като на българска, затова патриарх Арсений Черноевич в една своя
 

1. Глед. бележките на Дринов за Яков Трайков от София и Кара Трифон от Скопие в Юб. сборник иа Сл. беседа, стр. 32.

129

записка казва, че пропътувал подвластните нему сръбски, поморски и български земи и пристигнал в Осоговския манастир, дето и писал това нещо в 1686 г. [1] А познато е всекому, че Осоговският манастир се намира в самата Скопска епархия.

Забележително е още това, че от Скопската епархия са излезли някои от най-първите нови български писатели. Такъв е бил дяк Велко Попович, от когото има останал ръкопис с различни избрани слова, писан в 1704 г. Сам писателят казва, че е родом от [2]. После идат хаджи Йоаким, който е учителствувал в Кратовско и е издал 1819 г. в гр. Будим своята книга «Различни поучителни наставления», и неговият ученик Кирил Пейчинович, който още в 1816 г. напечата в Пеща своя пръв труд «Огледало», преписано на простий язикъ болгарский Долнія Мисии, Скопский и Тетовскій, казва сам приснопамятният писател в предговора. [3]

Положително се знае, че в края на миналото столетие и в началото на днешното в Скопие, даже и в някои села в околията му, стари даскали са учили деца на азбуке и на псалтир и наустница. В град Скопие е достигнал голяма известност даскал Никола от Крушово, който е умрял в дълбока старост около 1838 г. и е бил даскал на цяло поколение от първата четвъртина на днешния век. Също тъй в манастира на село Кучевища е имало такова черковно българско училище, в което е получил първата грамотност днешният престарял пловдивски митрополит Натанаил.

От миналото столетие в народа не са се запазили никакви възпоминания за скопските владици. В един поменик, който се пази в църквата «Св. Богородица», стоят имената на следующите владици: Антим, Йосиф, Гаврил, Неофит, Генадия, Захария, Анания, Гаврил, Йоаким, Констандия и Доротей. Ние предполагаме, че това са владици, които са занимавали скопската катедра след скопското разрушение. Антим се споменува в един надгробен надпис от 1727 г., който се намира в двора на
 

1. Периодическо списание, кн. XXXI, стр. 17.

2. Там, стр. 17.

3. А. П. Шопов, Из новата история на българите в Турция, Пловдив, 1895, стр. 50.

130

старата църква «Св. Димитрия». За последователите му до Захария нямаме на ръка никакви бележки, нито пък в населението са останали някакви възпоминания.

Захария е добре познат скопски митрополит от началото на днешното столетие. Той е бил родом от Скопие [1] и е управлявал дълго време Скопскат а епархия. Преосвещеният Натанаил, който е запомнил този владика, предполага, че той е ръкоположен още от пекските архиепископи, но за това няма никакви данни. Известно е само, че Захария е бил добър църковен служител и народен пастир и че е служил на черковнославянски език в църквата. След дългогодишна деятелност Захария е бил преместен в Призрен, гдето е архиерействувал до самата си смърт, която го постигнала около 1828 или 1829 година.

На мястото на Захария е бил изпроводен от Цариград Анания неизвестно точно в коя година, но не по-рано от 1825. Той е бил по народност грък, но е знаел да говори и по малко български. В 1828 г. Анания е посетил селото Кучевища и е бил в манастирското училище, гдето митрополит Натанаил, тогава малко момченце, е учил азбукето. Децата са посрещнали владиката и той им раздал по 1 пара и им казвал: «уцете се деца, уцете се!» Българските първенци в Скопие не са били доволни от новия владика. Паметта на Захария е била още прясна в града и гражданите не са могли да се свикнат с новите фенерски архиереи, които са дохождали да печелят пари, а не да учат народа. Известно е, че х. Трайко, прочутият по онова време хазнатар на всесилния Амзи паша, е успял да накара пашата да поиска от Патриаршията сменяването на владиката, което е станало около 1829 или 1830 г.

Хаджи Трайко е бил български първенец и най-силен скопски чорбаджия и дълги години ходатай на християнското население пред политическата и църковната власт. Той е бил родом от Дебър, от околията Река. Спечелил е в Скопие голямо
 

1. Приятелское писмо на блъгарина къ гърку, написалъ И. Богданъ, исправилъ же и уредилъ И. Първанъ. Прага, 1852 г., стр. 2—4. Авторът на книгата И. Богдан е сегашният пловдивски митрополит Натанаил, от когото имаме на ръце допълнителни бележки за първите скопски владици от днешния век.

131

богатство и е бил пръв съветник на Амзи паша до самото му вдигане от Скопие. Ето що пише преосвещеният Натанаил в едно писмо за този първенец: «Прости и учени, богати и сиромаси, граждане и селяне за всякое нещо отидуваха при дяда хаджия да се допитват и за добро, и за лошово и в нужда да им помага или словом или делом. Името х. Трайково беше в уста и на голямо, и на малко по всякъде и в скопския пашалък, и вънка. Х. Трайко беше на пашата неотлъчен хазнатарин, съветник и вилаетски чорбаджия и, що одобреше он, това одобреше и пашата.»

След като е бил преместен Анания, х. Трайко заедно с други някои български първенци потърсили от Патриаршията владика от българската народност. Патриаршията пак изпроводила свой човек, съвършено приличен на предидущия. Това е бил Гедеон. Той пристигнал в епархията си през 1831 г. Скопските първенци го приели студено и никак не били доволни от него, заради това той скоро бил принуден да напусне епархията, в която е стоял около година време. Против него се повдигнали и селяните от Кучевища, понеже той искал да вземе управлението на манастира от ръцете на селяните. Той отлъчил от църквата трима селски първенци, един от които бил и бащата на пловдивския Натанаил. По настояване на населението Патриаршията повикала назад Гедеона и бързо изпроводила на мястото му Генадия, също тъй грък, както и предшественикът му. Той бил приет още по-зле и не можал да стои в Скопие повече от 6 месеца. Скопските първенци поискали вдигането му и наново настояли да им се изпроводи не грък, а българин, който да разбира езика на християнския народ, когото ще просвещава. Патриаршията, вярна на своите принципи, и сега не послушала народния глас и изпроводила в Скопие Неофита, който наистина не бил грък, но не бил и българин, а произхождал от азиатските караманлии, които имат матерен език турския. Същевременно от Патриаршията било писано на скопските първенци заплашително писмо, в което им се казвало, че ако не харесат и Неофита, то светата вселенска църква не може да им намери друг владика. Населението било недоволно и от него. Той се държал горделиво и заповеднически. Дохождал в Куче-

132

вища, за да подчини манастира под властта си. Гръцките владици извличали големи суми от манастирите, затова се стремили навсякъде да ги подчиняват направо под своята власт. Селяните първенци, вероятно подбуждани от скопските чорбаджии, ходили при Амзи паша да протестират срещу новия владика, но се завърнали по домовете си без успех. Неофит тръгнал да обикаля епархията си, ходил във Враня, оттам се завърнал в Тетово, гдето умрял от скоропостижна смърт.

Тогива скопяни много енергически потърсили българин владика и посочили лице, което целият народ одобрявал. Това бил Иконом Димитрий, родом от Скопие, който се ползувал с голяма почит в цялата епархия. Иконом Димитрий бил на прекарана възраст, овдовял свещеник и още от времето на Захария изпълнявал в митрополията длъжността протосингел. Той бил на времето си грамотен човек и знаел даже гръцки, но никога не служил на този език. Той бил прав човек, известен на мало и голямо в епархията. Отвсякъде се изпроводили писма до Патриаршията, в които настоятелно се искало, щото протосингелът да стане владика. Обаче фенерската църква не е нито помислювала да ръкоположи един човек, възпитан в духа на Захарин и обичан от народа, нямал върху си патриаршеските симпатии.

За голяма скръб на скопските българи от Цариград дошъл нов владика, пак не от българска народност. Той се казвал Гаврил и пристигнал в Скопие през есента 1833. Хитрите фенерски отци не послушали народа в Скопие, но не искали да го докарат съвсем до отчаяние. Новият владика знаел български и говорил на населението, че майка му е българка. Скоро след дохождането си той посетил Кучевища и обядвал заедно с афоресаните първенци, от които било свалено отлъчението. Във време на яденето, когато дошла реч за манастирския спор, Гаврил казал на селяните: «Дзанам, и я сум бугарин, майка ми е бугарка и нема да боравим на манастирот.» Не се мина много време и митрополитът прибрал при себе си епископ от българска народност, който се казвал Софроний Вратчански и бил родом от гр. София. Със своето мирно обнасяне и с епископа той е уталожил духовете. Изобщо Гаврил е бил умен и хитър

133

архиерей, който е умеел да се държи и с първенците, и с властта, и с Патриаршията. Служил в църквата и по славянски, и по гръцки. Без шум успял да вмъкне един свой псалт, по народност грък, който пеел, от една страна, по гръцки, когато владиката присъствувал в църква. По такъв хитър начин той довел на свои средства и учител, който почнал да преподава елински език частно.

В първите години на владичествуването Гаврилово скопяни си построили нова великолепна църква. В града имало две стари църкви, «Св. Димитрий» и «Св. Спас», но те били много малки. Ходатай за построяване на църквата бил хаджи Трайко. Той подарил пространно място на левия бряг на Вардар. През-1834 г. се получило позволение за градене нова църква. Турското общество в града възнегодувало. Хаджи Трайко уверявал турците, че на същото място е имало някога църква, че то е свещено място и той трябва да го отстъпи за църква. И наистина, като копали за темелите, намерили в земята древни икони и други църковни утвари. Скопяни вярвали, че хаджи Трайко отдавна закопал тия неща в земята, като имал отрано пред вид да прави църква и като знаел мъчнотиите, които може да срещне. Както и да е, църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите й. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор Станишев, същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. [1] На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена «Св. Богородица».

Владиката е успял да спечели благоволението на хаджи Трайка едно със старанията си по направата на църквата и
 

1. За крушовското тембло пише G. Weigand (Die Aromunen, B. I, Leipzig, 1894—1895, S. 33). Той погрешно мисли, че са го правили власи.

134

друго, като се стремял всякога да бъде угоден на силния чорбаджия и на големците турци.

Малко по-късно, около 1835—1840 г., излезнали са на сцената по-млади сили, които били недоволни от поведението на хаджи Трайко. Те искали да се изпъди гръцкият владика и да се търси настоятелно на негово място българин. Начело на новото поколение се поставили двама братя хаджи Георги и хаджи Христо Поповичи, които са оказали голяма заслуга на Българското възраждане в Скопие. Те били големи търговци и добри патриоти. Работили с Виена, със Сараево и срещали по панаирите други търговци, срещали се в Белград с народни дейци и си поставили задача покрай търговските си работи да се посветят и на народното събуждане.

Незабележено се образували две течения в града: едното по-старо, начело с хаджи Трайко, и другото по-младо, начело с братия Попович. Хаджи Трайко имал със себе си няколко души от по-старите чорбаджии и неговите привърженици съветвали да се работи полека, да се не излиза в открита борба с Патриаршията, да се не въстава против владиката, който не бил лош човек. Те образували владишката партия, която полека-лека благодарение на голямата хитрина на гръцките владици и на влашкия елемент се обърнала по-късно от охранително-консервативна на гъркоманска — враждебна на Възраждането. Това обаче станало по-късно, подир смъртта на хаджи Трайко. Този старец, докато бил жив, не допуснал да се работи против народните интереси.

Около 1840—1841 г. Амзи паша бил дигнат от Скопие и заедно с него бил заточен в Цариград и хаджи Трайко. От това време тоя старец излиза от сцената на народните деятели. Със загубата на властта, която имал пред конака, той загубил и значение за скопските работи. През 1842 г. умрял и Гаврил и бил тържествено погребан в новата църква. В 1843 г. се въвели административните преобразования в Турско и с това се свършва първата епоха на Възраждането в Скопие, която се е състояла главно в искане българин владика за епархията и противодействие на стремлението на Патриаршията да се въведе гръцкият език в църквата. Населението не могло да на-

135

кара фенерската църква да му проводи пастир от рода му, но не дозволило да се погърчат църквите.

През това време и училищното дело в града направило една стъпка напред. Старият даскал Никола умрял през 1838 г. Той през целия си живот учил деца в частната своя къща и всичките псалтове и попове и грамотни скопяни били неговите ученици. Още преди смъртта на даскал Никола скопските първенци са усетили нужда от нов даскал; те не допуснали владишкия човек да учи децата им, а довели един калугер от дебърския манастир «Св. Иван», който се казвал монах Павел Харват. Монах Павел бил условен от църковните епитропи къде 1836 или 1837 г. за общински учител с 800 гр. годишна заплата. С това се турило основа на българското общинско училище в Скопие, което по-късно даде отлични резултати. Училището се поместило до църквата «Св. Богородица» в общинска къща и учението станало безплатно. Какво образование е имал монах Павел, не ни е известно. Също тъй не ни е известно дали той е въвел таблиците. Знае се, че учениците при монах Павел са учили църковни книги, но заедно с тях учили аритметика и нещо от история. Ами Буе, който е бил в Скопие през 1837 г., казва, че християните в града имали 3 училища, в които се преподавало география, история и философия, но повече нищо не ни казва за тия училища. [1] Вероятно едното е било общинското на монах Павел, другото е било на гръцкия даскал, а третото или на даскал Никола, или на друг килиотин.

Гръцкият даскал на владиката останал да преподава дома си частни уроци и учил децата на 2—3 чорбаджии, които по-сетне, ако и малко, оказаха голямо съпротивление на Българското възраждане.

И тъй хаджи Трайко оставил на българите една прекрасна църква и народно училище, пазил ги от турската власт и от гръцката църква, доколкото можал и доколкото позволявали неговите чорбаджийски понятия, но същевременно той оставил и зачатъци на една партия, която след неговата смърт стана антибългарска.
 

1. Ami Boue, Recueil d’itineraires, I, p. 211.

136

Във втората епоха работите почнали да се развиват по-бърже и взели строго определен характер. Хаджи Георги Попович, по-старият от двамата братя, оставил търговията в ръцете на хаджи Христо и се предал изцяло на народните работи. Той бил въодушевен патриот от категорията на Ангелко Палашев [1] във Велес, на Денкооглу в София и на много други първенци от оная светла епоха, благодарение на които българският народ можа да устои срещу много хитрия и силен със средства и опитност фенерски противник.

Главната цел на хаджи Георги била отначало да се доведе българин митрополит в Скопие, Обаче в това той не сполучил също тъй, както не сполучил и неговият предшественик в 1830—33 г. Фенерската патриаршия не допускала мисъл за българин, а изпроводила грък, достоен наследник на своя предшественик.

Новият владика се казвал Йоаким, той е владичествувал в Скопие от 1842—1868 г. Йоаким бил роден в Цариград и доста образован за времето си калугер. Надминавал своя предшественик по ум и хитрина. Той представлява добър образец на съвършен фанариотин: крайно мек и добър, когато има нужда да бъде такъв, крайно енергичен, когато го изисква времето, неразборчив в средствата, когато се касае да запази своите интереси, любезен и отстъпчив, когато противниците са силни, безжалостен гонител на същите хора, когато нямат подкрепа. Благодарение на тия свои качества Йоаким е могъл да устои против народа, можал е да го омаломощава и укротява и при малко по-благоприятни условия този човек можел да удуши българското движение. Обаче противната сила устоява с множеството си, с постоянството си и главно с въодушевлението от идеала, който я ръководел.

Първата грижа на Йоакима в Скопие е била да обезоръжи противниците си със своите ласкави обноски към тях. Особено внимателен бил към силните братя Попович. Той правил на първо време всичко, за да им угоди. Учил старателно български език, почнал да чете «Отче наш» на славянски в църква, по някой път пял ектении на славянски; но задържал гръцкия
 

1. Периодическо списание, кн. XL, стр. 564.

137

псалт от дясна страна в църквата, когато служил. От друга страна, владиката организирал противната партия на Поповичи, направил я да служи чисто на патриаршеските гръцки интереси и изкарал начело на тая партия сина на хаджи Трайка Ниче, който бил далеч по-некадърен от баща си. Душа на владишката партия станали братя Превле от арнаутско или влашко произхождение, но погърчени. Тези братя били преселени от Епир и се занимавали с търговия. Най-старият брат Яне Превле бил умен и хитър човек. Към тази партия се прибрали повечето влашки къщи и твърде малко български. При всичкото старание на владиката голямото болшинство преминало на страната на Поповича и неговата партия се нарекла «българска».

Хаджи Георги Попович държал в ръцете си яко църковно-училищните и други градски работи. Епитропите били негови човеци, също тъй градските мухтари; той имал на страната си християнските еснафи, които всякога съставлявали същинската сила на християните в града. Около хаджи Георги се сгрупирали по-видните младежи, които подир него взеха борбата на рамената си и я изведоха на благополучен край; такива са били тогава Зафир Малев, Гьоре Трайков, хаджи Кочо, Георги Карайовов и др. Те всички се възпитали в духа на хаджи Георги, който бил пламенен патриот, неустрашим, енергичен, щедър и готов на всякакви жертви зарад идеала, който въздигал духа му.

Хаджи Георги си турил грижа да намери достоен учител за Скопие. Преди това по негова инициатива било съградено ново училище в двора на църквата «Св. Богородица». Скоро се намерил такъв учител, какъвто търсили българите. Това бил велешкият ентусиазист Йордан хаджи Константинов, именуем от населението Джино [1] или Джинот, а сам се подписвал «многогоревностный Iордан х. Константинов Болгарскій Чинов» [2]. Скопските първенци по-напред осигурили училището със средства. Те образували основен капитал от 30 000 гроша, който бил внесен само от 4-ма граждани, именно: братя Поповичи, братя
 

1. Баща му се е казвал хаджи Константин Джино. Прякорът Джин трябва да е произлязъл от турската дума «джин», която означава неща като лош дух.

2. Цариградски вестник, г. II, 1851, бр. 44.

138

хаджи Кочови и Зафир Малев дали по 5000 гроша, а друг един скопски първенец, именуем Костадин Икономов, вложил сам 15 000 гроша и подарил на училището своята библиотека, която имала повече от 500 разни книги. [1] Какъв човек е бил тоя Икономов и какви са били книгите, които той е подарил на училището, не можехме да се научим. С тия пари и с приходите от църквата скопското училище било осигурено за дълги години. Освен това уредило се настоятелство на училището, което се състояло от църковните епитропи и Трайче Томкин Анастасков, който се наричал училищен настойник; последният имал главната грижа за стопанската част на училището. Този човек се посветил на училището и се грижил за него повече, нежели за своята собствена къща.

Йордан х. Константинов бил условен през 1848 г. за скопски български учител с годишна заплата 5000 гроша, които получавал от епитропите. Той е учителствувал в Скопие много години и е създал епоха там. Джино е бил преоригинален човек и екзалтиран патриот от типа на Раковски, чийто голям почитател е бил до гроба си. Той е играл важна рол при Възраждането не само в Скопие, ами в цяла Македония; бил е познат в цялата страна и навсякъде се ползувал с голямо уважение. [2] Джинот е бил учител, агитатор, проповедник и писател. Обиколил е много градове в Македония. Събирал стари надписи и паметници, проповядвал против гръцките владици и събуждал народа. Той е един от редките непреклонни, фанатизирани български патриоти, каквито е могло да роди тогавашното време. Сдружен със силния и влиятелния хаджи Георги в Скопие, той е почувствувал здрава почва под нозете си и се е предал с необуздана страст да буди народа. Положението му е било извънредно сгодно за деятелност. Джино е бил по-напред в град Велес. Той се е там родил около 1818 г., там е научил пръв път славянобългарска книга при славния даскал Митре, съвременник на скопския даскал Никола. После е учил в Солун гръцка книга и в Самоков при даскал Николай българска. Самоков
 

1. Цариградски вестник, год. II, 1851, бр. 59.

2. По-подробна биография на Джинот е напечатана в «Български преглед», год. III, кн. IV.

139

по него време е бил важен център на славянобългарското учение и той е дал много от първите народни труженици. В Солун той се запознал с Ланкастерската метода, а в Самоков видял българските таблици. Около 1840 г. той се завърнал във Велес и отворил дома си частно училище. Къде 1844 г. станал общински учител във Велес. През 1846 г, го виждаме, че пътува по разни градове из Македония и проповядва отваряне на български училища. Владиците го гонили по същия начин, както са гонили неговия съвременник Петко Славейков в Източна България. Като бил в Дойран, владиката го повикал при себе си и му казал: «Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града.» [1] В 1848 г. се е настанил в Скопие.

Новият учител се заловил енергично да уреди скопското училище. Настоятелят и черковните епитропи му помагали във всичко. Джино въвел в училището подпълно Ланкастерската метода, което нещо беше направил тоже и във Велес през 1840 г, Направени били чинове, докарани таблици, устроена песочница и всичко, що е трябвало, за едно тогавашно училище. Учениците скоро усвоили новия ред, ходили из улиците смирно, пели църковни песни пред началото на обучението и вечер при свършване на уроците; почнали да пеят и в църква и всичко това възхищавало скопяните. Джино е обръщал голямо внимание на пението и краснописанието. Както в училището към учениците, тъй и към себе си той е бил много точен, редовен и строг човек. Водил е строг монашески живот, останал е неженен до смъртта си, хранил се е и е живял много скромно, но се е обличал хубаво и е мразил ония, които занемарват дрехите си и чистотата на тялото си. Винаги е имал чиста бяла риза, добре колосана, хубава връзка и красиви европейски дрехи. Йордан хаджи Константинов е имал ръст по-долу от среден, бил е сух и имал тънки приятни черти на лицето. Очите му са били живи и погледът остър. Той е бил човек много самонадеян, имал е хубав увлекателен говор и е пленявал простолюдието. Никога не е могъл да търпи противоречия, затова не е живял добре с
 

1. В Цариградски вестник, 1852 г., бр.95 и 96, в статията «Училище и учение» И. Х. К. разправя за това си пътуване.

140

велешките чорбаджии, които не са могли да го слушат безропотно. По тая причина той не е могъл по-сетне да се слага и с по-новите учители, които не одобрявали изцяло неговия начин на преподаване. Той е владеел добре гръцкия език, знаел е сръбски и руски. Чел е много и е имал голяма библиотека. Обичал е да се занимава със старини, затова е обикалял манастирите и търсил древни паметници. Той е изпроводил множество ръкописи в сръбската народна библиотека и е писал в «Гласник» статии; по-после той е бил редовен кореспондент на Цариградския вестник, дето срещаме от него множество дописки, описания на градове, манастири, писане на поучителни диалози и пр.

Всяка неделя и празник Джинот е държал слово в църквата, а подир литургия е събирал гражданите в училището и им е говорил оригинални, повечето иносказателни речи с патриотически дух. Много от тия речи после са печатани в Цариградския вестник. Тук привеждаме една за пример: лошавите и добрите страсти се препират на кои се пада правдата. Те хвъргат жребие. Случва се, че се пада на лошавите страсти, правдата не иска да стои при тях и бяга. Друг път се пада на добрите страсти. Правдата остава при тях, но лошавите правят протести, интригуват и успяват да прогонят правдата. Тогаз излиза дяволът и разказва на лошавите страсти, че те могат да преуспяват, докато владее между човеците простотия, неука, тъпост, затова те трябва да се грижат да поддържат тия неща в народа. А добрите страсти заедно с правдата плачат пред божия престол за изгубените славянобългари, които още стоят прости, неуки и затова са под господството на лошавите страсти. [1]

Джинот е съчинявал сцени и карал учениците да правят представления; това е ставало подир отпуск църква. Всеки е могъл да гледа, без да плаща нещо. И представленията му са били оригинални, патриотически. Някои от тях са правили такова впечатление на народа, щото са запазени в паметта на населението и до ден днешен. Един път напр. учениците представлявали следующето: един млад момък, облечен в черни
 

1. Цариградски вестник, 1852 г., бр. 89.

141

женски дрехи, представлявал спящата България. При нея идат един по един разни апостоли и проповедници да я будят. Дохожда един и говори: «Ставай, клета Българио! Ставай! Не е вече време за спане.» Но България спи тежък сън. Будачът заплаква и си отива. Дохожда друг и вика: «Ставай, майко Българийо! Събудиха се руси, сърби, гърци, само ти спиш.» Почва да я тегли; България едвам се разклатва по малко, но продължава да си спи. Дохожда трети и вика още по-силно, тегли я, плаче, сърди се и най-после с една тръба тръби на ушите й. България си отваря очите, будачът ликува със сълзи на очи и разправя как е време вече за събуждане и пр.

Всеки може да си представи как са действували на народа подобни сцени и да си обясни защо скопяни са били толкози предадени и послушни на своя учител.

Училището на Джино било разделено на три отделения. Първото отделение се наричало детовоспитное; в него са се учили малките деца да четат и пишат по таблиците и на песочницата. Второто отделение се наричало гимназиално, в него се е учило граматика (художнословесие), география, астрономия, всемирна и свещена история, числителница и алгебра и «собрания» от древни писатели; това се е продължавало две години; а който е искал да учи още, преподавано му е краснописание, търговия и пение. Третото отделение било церковное, в него са се учили децата черковен ред. През 1851 г. в първо отделение имало 120 ученици, във второ — 24 ученици и в трето — 35 ученици. [1]

Училището на Джино се е прочуло и в него са се събирали деца и от околните градове: Тетово, Куманово, Дебър, Река, Призрен. Макар че хаджи Йордан бил много строг учител, учениците му го обичали, с радост отивали в училището, за да слушат не само преподаването на учителя си, но и неговите възторжени проповеди, които са увличали младежта.

За 1852 г. Йордан х. Константинов е обнародвал пълна програма на скопското училище, [2] от която ние изваждаме следното по-кратко съдържание:
 

1. Цариградски вестник, 1851 г., броеве 44 и 59.

2. Пак там, 1852, бр. 68.

142

а)  М а л к и т е  д е ц а.

Буквар. Славянски присловници. Благонравница. География (Европа). Граматика (име съществително). Аритметика (4-те прости действия). Църковна история (до 5-то гонение). Свещена история (до израилските съдии). Катихизис. Пословици. Вексели и облигации.

б)  С р е д н и т е  д е ц а.

Буквар. Славянски разговори. Сръбски имена (сръбски език). Руски пространи катихизис. География (Турция, Русия и Германия). Пример добродетели (5 глави от първата част). Граматика (осемте части). Слова сръбски, славянски и руски, с правила. [1] Числителница (прости раздробления и тройно правило). Всемирна история (старите времена до Христа). [2] Църковна история (седемте събори). Свещена история (до иерусалимското пленение от Новуходоносора). Три слова за възкресение! преображение и успение Богородично. Енциклопедиите. [3] Кратка антропология. Нещо за планетите. Пословици и дневник чаршийски.

в)  П ъ р в и т е  (н а й – г о л е м и т е)  д е ц а.  Граматика Мразовича. Захаревича. Цветник. [4] Всемирна история с генеология, хронология и география. Физика. Стематография. Свещена история. Църковна история. [5] География с изображение на карти. За планетите. Митология (слишателно). Практическа аритметика. История на Кирила и Методия със свидетелства (ръкопис и слишателно). За старитите философи. Компас. Биография на знаменити мъже и философи (слиша-
 

1. Джино е знаел освен гръцки език още сръбски, руски и черковнославянски. Заедно с българската граматика той е учил децата същевременно сръбски, славянски и руски.

2. Във всемирната история на Джино се е вмещавала и българската, която се почвала 2000 г. до н.е.

3. От някого си Г. А. С. Б. и подарени от Александра Екзарха на училището.

4. От Цветника трябало да се изучат 50 листа «с писмом» и «слишателно”. Под думата с писмом се е разбирало, че ще се преписва, а пък слишателно е означавало, че ще се учи науст. При всичките други предмети е забележено учение «науст».

5. Също с «писмом» и «слишателно».

143

телно). Славянска граматика. Свещенослужене. Речник 500 речи славянско-руско-български с етимология. Български речи със славянско граматическо склонение. Писмо.

Тия материали не са били само за по една година. Вероятно 2-то и 3-то отделение са имали по двегодишен курс.

Всичко това е преподавал един учител с един помощник.. Какъв труд са носили тогавашните учители!

Джино развил твърде разностранна деятелност в Скопие. Той проповядвал по къщята, проповядвал в църквите, проповядвал в училището и чрез печата. И всичките му проповеди се съсредоточавали около вярата, народността и нравствеността. Той бил добър християнин, пламенен българин и високонравствен човек и е искал всички да бъдат като него. На първо място в своите проповеди той турял народността. Който се отрича от народността си, той не може да бъде добър човек според Джинот. Той е възхвалял името българин по различни начини и се е гордеел с него, като искал и другите да следват примера му.

Тая деятелност на Джино не е могла да не обърне вниманието на гърка владика в Скопие, Хитрият Йоаким вънкашно се е преструвал, че не обръща внимание на Джиновите проповеди, но търсил случай да му напакости и щом обстоятелствата му помогнали, турил в дело своите планове.

В неделни и празнични дни Джино държал слова в църквата, а след литургия събирал гражданите в училището и им говорил иносказателни речи в патриотически дух. В Цариградски вестник ние срещаме доста статии, написани от Джино в такъв дух. Много е за вярване, че той ги е говорил в Скопие и после ги е печатал.

Подобна е напр. статията «Минерва и девет музи и остри меч се разговарят ради изгубена Болгарія». [1]

В същия Цариградски вестник от 1852 г. ние срещаме една оригинална хронология, написана от скопския учител. Тя заслужва да се прочете, затова ние изваждаме по-голямата част от нея:
 

1. Цариградски вестник, 1851 г., бр. 48.

144

«От миробітіе лета 7360
«От Христа лета 1852
«От како е сляпа Болгарія лета 1852 (?)
«От како се отвориха училища в Болгарія 12
«От како не (ни) любят гърците лета 3505
«От како ни думат хондро-кефали лета 613
«От како ни принудила слепота гречески да учиме и во черквите гречески да служиме лета 202
«От како умрели нашите владици и патрици има лета 181
«От како ги храниме и облечуваме и им полниме кесиите на греческите гладници има лета 291
«От како е български пространи език има пред Христа лета 2000
«От как учителите болгарски како апостоли ги гонят от град в град има лета 13

Подобни хронологии не са били по угодата на скопския владика Йоаким, но той ги е търпял, както споменахме и по-горе, защото се боял да не би с гоненията си срещу автора да раздразни народа и първенците.

Една още по-оригинална и характерна статия, изляла изпод патриотическото перо на Джино, срещаме в 44-я номер на Цариградски вестник от 1851 г., на която съдържанието излагаме тук изцяло:

«Бог».

«Азъ оживуейки и живимъ като се услаждавамъ гледая народотъ нашъ пресладкій и ради това не ме остава неговата доброта да будемъ лукавъ. И ако ме пита нкой, школски человкъ ли си или Болгаринъ? Азъ полноотвтимъ Болгаринъ съмь. Че не е честно на моето Славяно-Болгарство да творимъ зло и лукавство; прави Болгаринъ не лаже, незавидуе, неблудуе, за печена кокошка врата не размнуе. Болгаринъ е произведенъ от Богъ Болгъ-а-ря рка-богата или ри, и прилегателно неправилно степенно:, болій, болшій, вышій, величайшій. По истина нема по величествено от Болгаринъ. Болгаринъ

145чрезмерно ради, оре, се, торгуе, воинствуе, почитаніе своего царя и всичкото, колкото е узаконено Богу и царю.

Ради това азъ съмъ Болгаринъ, и моето благородно болгарство не ме допуща да не бъдамъ добъръ, за това имамъ вра и надежда и любовь о человчество и учителство, с което туне дломъ роду моему, и кой иска безлицеприятіе и безпристратие учитель, ето кой самь во пламени реченіе, распаленъ самь подобно етна и хекна и вулканъ диамантовъ венецъ ми кова. Нека служимъ роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявамъ и да вракямъ зло за зло. Болгаринъ прави и врны и благородны човкъ, Болгаринъ е любитель всякое добро, Болгаринъ е срамота да се отричува от своя родъ и языкъ, той Болгаринъ, който родо свой си хули името му е ни день ни нощь. Азъ самь Болгаринъ, плачемъ за нашите изгубени болгаре, които с во Долния Мисія, [1] затова сдолжни ме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкій болгари.
многоревностнии Юрданъ х. Константиновъ Болгарскій Чиновъ.»

Тия редове подпълно характеризуват скопския учител. Той се е изрисувал сам такъв, какъвто си е бил: горделив за своите знания и за своята деятелност, пламенен патриот, захласнат мечтател и почитател на всичко, което е било българско, безкористен, дълбоко нравствен и готов на всякакви жертви заради българския народ. Джино претърпя гонения, изтезания, заточвания и най-сетне присмехите на своите съотечественици, но никога не можа да напусне пътя, който беше си предначертал.

Тук му е мястото да отблъснем твърденията на някои сръбски писатели, че Джино е проповядвал сръбски идеи в Македония. Той е обичал сърбите, имал е сношение с някои учени в Сърбия, писал е две статии за св. Кирил в «Гласник», ползувал се е напоследък от сръбската литература, намерил е даже веднаж прибежище и покровителство в Сърбия, но всякога си е оставал на дело и по душа фанатик българин.
 

1. Скопската област пада в Долна Мисия.

146

Йордан х. Костандинов е пропътувал цяла Македония, [1] проповядвал е навсякъде събуждане, събирал стари паметници, правил е описания и е познавал добре страната. По всичките статии, писани от него, той нарича Македония и Долна Мисия страни български. Между многото му статии за градове и за манастири, обнародвани в Цариградски вестник, ние привеждаме тук част от една, писана в 1852 г. и напечатана в броевете 94, 95 и 96 на същия вестник. Тя е озаглавена «Училище и ученіе».

В първата й част се разправя, че българите са православни, богобоязливи, но прости и неучени; имат славянски обичаи, които той описва, па сетне продължава по следния начин:

«Иматъ ли Болгарете други сосди?»
«Има, но с достойни и тези за сожаленіе: Греци, Цинцаре, Куцоцинцаре, Тоскогреци, Гегогреци, Бугарогреци, Цинцаро-греци, всичките прости и неучени.»

Тук под името тоскогърци, гегогърци Джино подразумява погърчени или гърчеещи се албанци, под името бугарогърци — гърчеещи се или погърчени българи, и под името цинцарогърци — гърчеещи се власи.

По-нататък продължава:

«Охрид е (град) за сожаленіе, защото (Охридянит) се гнусатъ отъ своя болгарскій языкъ. Дано Богъ ги уразуми. Дебар, Кърчова, [2] Галикъ, [3]Река. [4] — Болгари в злохуди мста, страдаят от дивихъ арнаутовъ, но са големи майстори, иматъ прочутъ манастиръ св. Иоанъ монаси Болгаре. Тетово, Гостиваръ най прости Болгаре. Скопіе градъ старъ, великъ и чудесенъ, окресть него близу 20 монастира, зидани от србскій царе. (Скопянит с) стари Болгаре, но како (с се) вселили между

1. Гл. Цариградски вестник, 1853 г., бр. 113. И. Х. К. в един отговор на Радулов между другото пише, че е бил във Велес, Скопие, Прилеп. Охрид, Елбасан, Кавая, Берат, Кроя, Дебър, Кърчово (Кичево), Щип, Кратово, Куманово, Радовиш, Струмица, Мелник, Неврокоп, Тиквеш, Аврет-Хисар (Женско), Бабадаа (?), Веленде (Валандово), Пирава, Хурка, Дойран и Кукуш.

2. Кичево.

3. Вероятно Галичник.

4. Област по долината на река Радика, приток на Дрин; тя съставлява особена каза, подчинена на дебърския мютесариф.

147

тхъ 10 кущи арбаногегогреци [1] променили нрави и гостолюбія болгарскій. Народъ собранъ от разни мста, иматъ 3 церкви, глужба мешана болгарогреческа и безпорядокъ. Неучени. Незнаятъ що е добро учение. Иматъ 3 училища, но неуредени. Народъ ленивъ много-ядникъ, зангвиничавъ.»

По-нататък Джино говори за още много градове. Тук ще направим само извлечение: Враня е град български. Жителите му са стари българи, неучени, непостоянни и суеверци. Куманово е паланка, населена с българи, неучени, непостоянни и един другиму злочинци. Четат български, но безпорядъчно. Велес е чудноват град с 8000 българи славяно-пеони, неучени, излишно горделиви, мечтателни, непостоянни, суеверни, лъжливи. От друга страна пък били трудолюбиви, весели, песнопевци, играчи чудесни, духове неустрашими, бистроумни, непокорни. Имат училище, но неуредено. Жените са красиви във Велес. Прилеп е красен древнобългарски град. Щип град български и в църквите му се служи български. Тиквеш има много богати села, всички населени с българи. Струмица е населен с българи, които много са пропаднали в гърцизма. Дойран, Кукуш, Воден, Мъглен, Енидже-Вардар и Солун са градове, на които населението не е подпълно нито българско, нито гръцко, нито турско. «Можемо да речемо болгаре изгубени», казва Джино.

Тия сведения са събирани и писани още през 1846 г., когато Джинот обикалял Македония и проповядвал събуждането на българите.
 Наведените примери са достатъчни да ни покажат какви са били идеалите и стремежите на Джино и как е гледал той на населението в Македония.

Ако се взрем внимателно в деятелността на този патриот, ние ще видим в неговото лице един от ония апостоли, които напънаха всичките си сили да пробудят от сън майка България. Те й викаха, теглиха я, биеха й тъпани, свиреха й с тръби на ушите и всяко нейно разклащане, всяко разтваряне на очите посрещаха с пламенен възторг. Те бяха наистина разпалени
 

1. Гърчеещи се геги.

148

«подобно Етна и Хекла», те дълбоко вярваха, че «няма по-величествено от Българин», те бяха готови да служат роду своему, ако ще би «и за крива Бога». Тия апостоли не бяха яко учени мъже, но вярваха дълбоко в своите идеали, имаха пълна надежда в бъдещето на своя народ и бяха готови всякога да се жертвуват за своите братя «пресладкій Болгаре».

По-последното поколение, което завари майка България вече събудена, гледаше с недоразумение на захласнатостта на първите апостоли и понякога се подсмиваше на техните наивни вярвания, на тяхната твърдост и непоколебимост; но това поколение заборавяше, че за да се разсъни един дълбоко заспал народ, трябваше именно подобни труженици.

Йордан, подпомаган от скопските първенци, направил епоха в Скопие. В тази епоха Скопие се уякчи и кристализира духовно и национално и стана яка крепост срещу сърбизма, който в по-последните години направи, па и досега даже прави отчаяни усилия да си пробие път по долината на Вардар.

Гръцкият владика Йоаким е гледал със съкрушено сърце на всичките тия работи и не е стоял в бездействие. Той не е могъл открито да се опълчи срещу Джино, защото е знаел, че с това ще рискува със своето положение. В конака Джино е имал силен покровител в лицето на Зафир Малев, който е станал влиятелен конашки чорбаджия, а пред народа го е пазил големият авторитет на хаджи Георги и самата негова слава. Йоаким решил да събори изпърво братя Поповичи и тогава да пристъпи към по-нататъшна работа.

По-малкият брат, хаджи Христо, е отивал по търговски работи в чужбина. Той е бил някои пъти и в Русия. На връщане е донасял книги и ги е разпространявал между населението. Владиката почнал да пуща приказки, че двамата братя са руски агенти и подготовляват населението за бунт. Българските патриоти наистина са имали някакви сношения с Русия; вероятно те са били в преписка с одеската българска колония, която се е грижила по онова време за събуждането на българите. Когато преследванията срещу Поповичи се усилили, тогава те издействували от руското правителство да ги вземе под свое покровителство. Това е било около 1850 или 1851 г. Хаджи Георги

149

получил назначение почетен руски консул и почнал да дига руска бандера. Това обстоятелство подкрепило клеветите на Иоакима и турските власти почнали да гледат много подозрително и на Джино. Той се сматрял като опасен човек и щял да пострада много рано, ако да нямаше на страната си Зафир Малев. Тоя скопски първенец бил по-друг нежели братя Поповичи. Той не бил така буен като тях, нито имал тяхното образование, но бил не по-малък патриот. със своето спокойствие, със своя ум, с лоялното си държане гой спечелил уважението на турските първенци, а с щедростта си и с честния си характер спечелил почет от цялото християнско население. Той обичал Джино и го спасил от преследвания, ако и не за дълго време.

Така се продължавали работите до Кримската война. Щом се почнали неприятелските действия между Русия и Турция, скопското правителство арестувало братя Поповичи и ги изпроводило на заточение в гр. Сяр. Тогава дошъл редът и на Йордан хаджи Костадинов. Той държал веднаж в църква иносказателна реч за една мечка и едно село. Мечката постоянно правила пакост на селото, отнасяла кога овца, кога кон, кога вол. Селяните се ядосвали и постоянно се каниди да прогонят мечката, но от несговор не туряли в действие своята закана. Понякога викали, гърмели, но мечката знаела, че гърмежът е празен, и повече се одързостявала. Най-сетне един ден те дошли до отчаяние, събрали се на селската поляна и решили селски да излязат и да убият вредителния звяр. Мечката, като се научила за това нещо, видяла, че не ще може вече безнаказано да прави пакости, и се прокудила сама. Иносказанието било лесно изтълкувано от народа. Щом като името на мечката се замени с онова на владиката и вместо село се каже Скопие, работата излиза наяве: Джино подбуждал скопяни единодушно и енергически да излязат срещу владиката и той сам ще побегне от епархията.

Това накарало владиката да действува по-енергически срещу опасния учител. Мутесариф в града бил някой си Мехмед Али бег. В разгара на Кримската война владиката излязъл с нови клевети срещу Джино. Мутесарифът заставил българските първенци да махнат учителя от училището. Джино се оттеглил

150

в къщата на един от скопските граждани Божидар Ботуш и се прехранвал, като прибрал няколко по-богатички деца да гн учи. Той бил сроден вече със Скопие и не му се щяло да го напусне.

И тъй с началото на Кримската война благодарение на владишките интриги българите в Скопие се лишили от три енергични лица, които в късо време създали от мирното и тихо еснафско население един войнствен елемент, една събудена гражданска маса със съзнателно народно чувство. Сега не било вече работа за българин владика, желанията станали по-големи: Джино проповядвал българска патриаршия, а Поповичи мечтаели за българско царство.

Събитията, които последвали Кримската война, раздвижили целия български народ. Настанал един период на по-голяма свобода, на административни преобразования, на по-добра търговия и бързо се повдигна в българските градове доста интелигенция. Училища никнеха като гъби, черкви се правеха навсякъде. В Цариград се образува силна българска търговска колония, около нея се прибраха първостепенни книжовни и агитаторски сили и стана възможно да се открие явна борба иа Фенер. Това почувствуваха българските градове в Провинцията и всякъде се почна почти едновременно енергическа борба за черковна самостоятелност.

В западната част на българските земи Скопие и Велес стояха начело на народното движение; малко по-късно се присъединиха към тях Прилеп и Щип, а още по-късно дойдоха Битоля и Охрид и движението стана всеобщо.

Скопският Йоаким останал излъган в своите планове; той, ако и много хитър, не познавал добре народното движение в Скопие и мислел, че като съсипе отделни личности, ще омаломощи народа. Не излиза тъй. Българското общество било уякнало. Начело на народа се поставя Зафир Малев, който при въвеждането на мезличите през 1854 г. е избран от санджака да представлява християнския народ в конака. Той събра около себе си всичката младеж и владишката партия си остана такава нищожна, каквато си беше по-напред,

След войната братя Поповичи се завърнали в Скопие, но

151

били материално съсипани. Те не могли дълго време да стоят в града, защото турското население било много зле насочено срещу тях, затова се изселили в Сърбия, дето и досега има от тях потомци в Белград.

След отстраняването на Йордан х. Костадинов главното училище останало с един учител, който бил по-преди помощник на Джино. Владиката не можал да мисли за окончателно затваряне на българското училище, но желаел да се намери човек за учител, който да бъде лично нему предан и да въведе и гръцкия език като предмет на преподаване. Едва къде началото на 1855 г. се намерил подобен учител. Това бил Стоян Костов от Враня, възпитаник на Груевата школа в Пловдив. Новият учител бил посрещнат зле от българската младеж, защото го считали, че ще бъде оръдие на владиката. Зафир Малев обаче познал Костова хубаво и тогава се съгласил за уславянето му; по-нататъшните работи ни показват, че той не се излъгал с избора, а, напротив, владиката останал излъганата страна. Стоян Костов е бил хитър, потаен човек, който можал хубаво да се преструва. Той е бил по характер съвършено противоположен на предшественика си, също тъй както Зафир Малев бил противоположен на Георги хаджи Попович. Джино с огнени проповеди разгорещявал масата и действувал като революционер, същата посока държали и водителите на народа. След Кримската война борбата в Скопие се изменя и Зафир Малев й дава тих, мирен и лоялен характер. Тъкмо такъв път държал и Костов. Той успял в скоро време да спечели доверието на властите и се осигурил срещу клеветите на владиката.

Новият учител, докато да се закрепи на положението си, докато да се запознае с обществото и да спечели доверието му, имал нужда да угажда на владиката. Затова той въвел в начало и гръцки език в училището, което нещо предизвикало нови негодувания между българите. Обаче след малко време Костов безшумно прекъснал преподаването на гръцкия език и училището си останало чисто българско, както било по-напред. Не се минало много време и българските еснафи видели, че Костов е добър патриот и умее да работи добре. Той бил хитър и способен човек и по хитрина можал едничкият да се противоположи на

152

владиката. Той узнавал плановете му против българите и взимал мерки предварително да се противодействува.

Стоян Костов уредил училището много добре по същата метода, която имало тогава пловдивското българско училище. Първоначалното учение се свършвало на таблиците, а вторият курс, който отговарял на днешните наши долни гимназиални класове, завършвал образованието. В този курс се преподавало свещена история, всеобща и българска история, аритметика, българска граматика, турски език, краснописание и църковно пение. Обучението било много пригодно за времето си и тая школа принесла неоценими ползи на българския народ. Тя създала действителни борци и много добра за онова време интелигенция. Не се обременявали учениците с много науки, а учели това, което им било необходимо, за да станат развити граждани. Турският език се изучавал систематично и тогавашните деятели умеели добре да си служат с него. Даже до днес всички ония между нас, които владеят писмено тоя език, са от оная епоха.

В същото време се отворили още две основни училища в Скопие: едно в оная част от града, що е по десния бряг на Вардар, а друго в Чаира. В Чаира е имало и преди това училище, но то е било наустничарско. Сега и в двете тия нови училища се въвела Ланкастерската метода и те се турнали под надзора на Стоян Костов, който имал при себе си помощник учител.

Джино не е преставал да стреля срещу владиката и след като се оттеглил от общинското училище. Около него се образувал кръг от най-буйните българи и всяка вечер къщата му била пълна с посетители, на които той ту разказвал своите захласнати теории за древните българи, с които Александър Македонски покорил целия свят, понеже според него българите били известни 2000 години до н.е. на Балканския полуостров, ту негодувал против потаения нов учител, който не смеел зъб да обели срещу владиката, ту укорявал обществото, което било-много хладнокръвно към обществените работи и не смеело да изгони владиката. Всички тия работи съглеждал Йоаким и той се много боял от стария фанатик даскал и предприел нов поход срещу него. Почнал да го клевети в конака, че бунтува

153

народа против държавата, че учи населението да не дава даждие и пр. Най-сетне мутесарифът се убедил, че Джино е лошав човек, и решил да го отстрани от града. През нощта на 20 януари. 1857 г. жандарми взели Джино от дома му и го арестували. Тогава бил в града някой си стамбулски големец Тефик паша. Българските първенци се събрали и се застъпили за Джина пред пашата, като гарантирали, че той не е лошав човек. Властта обаче останала непреклонна. Джино трябвало да се отстрани от Скопие. Направена му била една милост с това, дето го освободили от затвора и му заповядали до три дни да напусне града. На 23 януари многострадалният възторжен патриот напуснал града, изпроводен от цялото население. Мало и голямо излязло да изпроводи своя учител и той напуснал Скопие подир 9-годишна деятелност не като злочест изгнаник, а бил изпроводен така, както рядко някой народен труженик се е удостоявал по него време. Само изпращането на Пърличева от Охрид, когато бил заточен в Дебър, могло да се равнява на Джиновото изпроваждане. Джино със сълзи на очи се простил със своите приятели и почитатели, с многобройните си ученици, с градските първенци и целия народ и тръгнал за Сърбия. [1] Едва се изминало един месец и Джино се върнал от Белград, снабден с препоръчителни писма от тамошния турски консул и от сръбското правителство. Мутесарифът го арестувал и го изпроводил в Призрен при валията заедно с писмата. След няколко време Джино бил интерниран в Битоля със строга заповед да се не връща вече в Скопие. [2]

С това се свършва Джиновата деятелност в Скопие. За понататъшните гонения, причинени от гръцките владици в Битоля н Велес срещу тоя човек, за неговите