от Уикипедия, свободната енциклопедия

Отец Христо Стефанов от Крушево, участник в Съзаклятието, присъствал на събора в Слепченския манастир, осъден на 101 години и заточен на остров Лесбос

Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.

Съзаклятието е създадено след Берлинския конгрес, който оставя Македония под властта на Османската империя и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година. В основата на съзаклятието е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит Натанаил Охридски, който пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий.

Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села Велмей, Лактине, Годиве, Брежани, Върбяни, Мраморец, Плаке, Лешани и Речица, както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор Константин Робев Иван Паунчев, на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид Мехмед Еюп паша, духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са:

• Константин Робев, лекар от Охрид
• Зафир Белев, член на българската община в Охрид
• Златан Бойкикев, брат на Натанаил Охридски
• Коста Лимончев, член на българската община в Охрид
• Наум Филев, взаимен учител от Охрид
• Коста Манулов, църковен настоятел от Охрид
• Ангел Спространов, скотовъдец от Охрид, баща на Евтим Спространов
• Петър Спространов, скотовъдец от Охрид
• Христо Томиров, търговец от Охрид
• Коста Писинов, търговец от Охрид
• Кръстан Блажев, опинчар от Охрид
• Яне П. Х. Атанасов, самарджия от Охрид
• Христо Попов от Годиве
• Велян Стефов от Велмей
• Спас Ангелов от село Спростране, Демир Хисар
• Христо Боюкли от Сливово
• Яни Кочабаши от Брежани
• Атанас Блажев от Старо Велмей

Обвинителният акт твърди, че те са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. От Илино, Кичевско идва капитан Илия с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. Подсъдимите съставят прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско, което Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов подават до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат очакваните пушки. Подсъдимите заявяват, че показанията им са взети след побой.

На 11 юни Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост, а Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение.^[1] Кръстан (Кръстю, ? – 1921) и Иван Блажеви или Блажови (1856 – 1927) оцеляват.^[1][2]

Вследствие на разкритията много охридски българи емигрират в Княжеството и Източна Румелия.^[3]

Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония - "Охридското съзаклятие (предшественици, вдъхновители и дейци)", София, 1966 г.

https://www.strumski.com/books/k_crnushanov_ohridskoto_sozakljatie_1966.pdf

https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2115