Стефан Илич Веркович (на хърватски: Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията^[1], е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход^[2], видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.

Роден е в село Угляра, Босненска Посавина в бедно селско семейство. Рано остава сирак и е отгледан от роднини. Изпратен е да учи във францисканско католическо училище, продължава образованието си във францискански манастир, където приема монашество, учи богословие в епископския лицей в Загреб (1837 – 1843). Но кариерата на католически духовник не успява да го увлече и Веркович напуска монашеството. Още в младежките си години той се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. В епископския лицей окончателно прегръща идеята, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири.

През 1843 г. се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватия, Черна Гора, Косово и Турция. По време на своите обиколки из балканските земи издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и разни антики, записва народни песни и обичаи. През 1860 година в Белград излиза книгата му „Народни песни на македонските българи“, която е най-ценният му принос в областта на българската фолклористика.^[3] Веркович сътрудничи активно на Сръбското дружество за словесност в Белград и през 1863 г. е избран за негов дописен член.

През 1855 г. се заселва в град Сяр, тогава в Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Установява и поддържа интензивна кореспонденция с десетки дейци на Българското възраждане, измежду които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и други.

През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната мисия да съдейства „македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци“. Оттогава до 1875 г. Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

Запленен от романтичните исторически концепции на Георги Раковски,^[4] Веркович е убеден, че сред родопските помаци е жива древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие „Веда Словена“ публикува през 1874 г. (в Белград) и през 1881 г. (в Санкт Петербург) 2 тома с народни песни за Орфей и Александър Македонски, за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, родопското откритие постепенно е оспорено поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов.

През 1877 – 1891 г. живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка. Много от античните монети в колекцията му се озовават в големи световни сбирки като Кралския монетен кабинет в Копенхаген, в Париж, в Британския музей и в Оксфорд. Там открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.

През 1891 г. Веркович идва в България и заради неговите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие към делото на неговия живот, през 1892 – 1893 г. предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов 2 пътувания в Западните Родопи (в Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни. Мисията му обаче претърпява провал и покрусен, няколко месеца по-късно Веркович умира в София на 72-годишна възраст.

В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:

12. Стефан Веркович. Народни песни на македонските българи
 

Стефан Ив. Веркович (1821-1893) е привърженик на късния илиризъм и последователен сторонник на идеята за единство на южните славяни.

Роден през 1821 г. в с. Угляра, Босна, Стефан Веркович още като дете остава сирак. Най-напред учи във францисканско католическо училище, а по-късно продължава образованието си в Сутинския манастир и в епископския лицей в Загреб. През 1843 г. в Белград, Веркович се включва в системата на сръбската национална пропаганда. Като мисионер на тази институция той посещава Далмация, Черна гора и Албания. През 1850 г. Стефан Веркович се установява в гр. Серес и насочва цялото си внимание към Македония. Тук той живее и работи до началото на Руско-турската бойна. През 1877 г. отива в Русия, където прекарва няколко години. През 1891 г. се връща в България. Стефан Веркович умира на 30 декември 1893 г. в София.

Въз основа на собствените си проучвания и богатите си лични впечатления Стефан Веркович установява, че славянското население в Македония е българско население. Той участва активно в борбата против асимилаторските домогвания на Цариградската патриаршия по отношение на българския народ, установява връзки и сътрудничи с широк кръг дейци на Българското възраждане, допринася твърде много за националното пробуждане и културното издигане на македонските българи. През 1860 г. Стефан Веркович издава в Белград книгата си НАРОДНИ ПЕСМЕ МАКЕДОНСКИ БУГАРА — най-ценния му принос в областта на българската фолклористика. В предговора на тази си книга авторът пише аргументирано и убедително за националната принадлежност на славянското население в Македония. Ето някои от по-характерните му мисли по този въпрос:

184


Стефан Веркович

185

Заглавната страница на книгата на Стефан Веркович „Народне песме македонски бугара”. Белград, 1860 г.

186

„Тъй като девет години живея и пътувам из тези краища — продължава Веркович, — аз имах възможност достатъчно добре да ги опозная заедно с техните жители и понеже съм уверен, че моите славянски читатели особено ще се радват да узнаят повече за тези свои далечни братя и за земята, в която живеят, тук накратко ще посоча границите на онази част от Македония, която обитават тези български славяни.

Стефан Веркович не крие откритата симпатия и съчувствието си към българското население в Македония. „Българските селяни и в Македония — пише той, — се отличават като примерни и опитни земеделци, градинари и пастири; те произвеждат необходимите храни и разните други продукти за останалото население и за големите градове.” [7] А в заключението на предговора на книгата Веркович подчертава: „Аз нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някои македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин (болгарин), и езика си наричат български (болгарски), въпреки че всички що-годе гра-

187

мотни хора наричат себе си славяно-българи (славяно-болгари)” [8].

От останалите произведения на Стефан Веркович ви следвало да бъдат посочени поне следните:

— ОПИСАНИЕ БЫТА БОЛГАР, НАСЕЛЯЮЩИХ МАКЕДОНИЮ. Москва, 1868;

— ТОПОГРАФИЧЕСКО-ЭТНОГРАФИЧЕСКИЙ ОЧЕРК МАКЕДОНИИ. СПб., 1889.

Стефан Веркович безспорно е една от най-интересните личности от времето на Българското възраждане. Макар и чужденец, той свързва изцяло личната си съдба със съдбата на българския народ. С пълно основание Иван Вазов подчертава: „За добра чест Г. Верковичевите заслуги лежат на много поздрави основи и той няма защо твърде да се съкрушава за испарението на „Веда Словена” [9]. Преди нея и после нея той е издал трудове по българския фолклор и отечествоведение, които му обезпечават завинаги място в народната признателност” [10]. А в по-ново време, като допълнение на Вазов, Петър Динеков пише: „Дошъл в нашата страна като агент на една чужда национална пропаганда, Веркович обикна нашия народ, изпълни се с дълбоко уважение към творческия му гений, опита се да проникне в неговата историческа съдба и стана негов горещ приятел и почитател, истински български патриот.” [11]

На живота и делото на Стефан Веркович са посветили свои изследвания редица български автори, между които: Иван Шишманов [12], Михаил Арнаудов [13], Петър Динеков [14], Христо Христов [15], Ана Райкова [16].

[Previous] [Next]
[Back to Index]

Стефан Веркович-Съхранил нашите народни песни и предания в книгата Веда Словена. Той е неин автор

^{https://www.youtube.com/watch?v=bmNA_EFZ7uY}