НАТАНАИЛ ЗОГРАФСКИ (ОХРИДСКО-ПЛОВДИВСКИ)

(1820-1906)

          Натанаил Зографски е роден на 26 октомври 1820 г. в село Кучевища, Скопско. Светското му име е Нешо Стоянов Бойкикев. Бога­тата библиотека на Кучевищкия манастир станала негово първо учи­лище. През 1835 г. той отишъл да се учи в Самоков. След това продъл­жил образованието си в Прилеп, където заедно с учителя Георги Самуркашев превели „Служение еврейско". През 1837 г. станал монах в Зографския манастир. Година по-късно Н. Зографски заминал за Кишинев. Там отначало посещавал духовното училище, а после по­стъпил в семинарията. На няколко пъти ходил в Одеса, привлечен от богатия политически и културен живот на тамошната българска емиграция. Запознал се лично с В. Априлов и Н. Палаузов. През 1840—1841 г. заедно със Захарий Княжески превели „Зерцало или ог­ледало християнское", отпечатано в Москва през 1847 г. След като завършил семинарията, Н. Зографски се записал в Киевската духовна академия. Там по това време се учели тридесетина български младе­жи. През 1851 г. завършил академията и се отправил на научно пъте­шествие из Русия, Австро-Унгария, Сърбия, Румъния и Османската империя. В Москва и Петербург попаднал сред влиятелни руски поли­тически, културни и духовни дейци, пред които защищавал искания­та на народа ни за разрешаването на черковния въпрос. В Прага се за­познал с Шафарик, Ханка и др., а у проф. Фр. Шумавски оставил ня­колко свои произведения и преводи, излезли от печат през 1852—1853 г.: „Детинский подарок", „Краткое християнское наставле­ние", „Дружеское писмо българина к гърку" и др.

        През 1853 г. се завърнал в Зографския манастир. По време на за­почналата наскоро след това Кримска война Н. Зографски завързал приятелство с Г. С. Раковски, в чиито идеи и политическа далновид­ност дълбоко вярвал. След войната станал игумен на Добровецкия манастир близо до Яш. Оттук поддържал тесни връзки с много бъл­гарски културни и революционни дейци. Бил в приятелски отноше­ния и с румънския княз Куза. По това време издал „Кратко изясне­ние на божествената литургия", „Буквар славено-български", „Про­изшествие в Скопската епархия от 1860 до 1865 г." и др. Някои от произведенията му са подписани с псевдоними — Б (ългаринъ) Бого-молецъ, Н (атанаилъ) Богданъ.

      През 1872 г. бил ръкоположен за митрополит на Охридската епархия, но бератът за утвърждаването му се забавил чак до 1874 г. В Охрид властите не гледали на него с добро око и още в началото на Руско-турската война го изпратили в Цариград. След Освобождение­то Н. Зографски, макар и вече в напреднала възраст, се включил ак­тивно в борбата против несправедливите решения на Берлинския конгрес. Той застанал начело на Кресненското въстание. След разгро­ма на народното движение в долината на Струма той се установил в София, а по-късно във Враца и Ловеч. През 1880 г. бил освободен от Охридската митрополитска катедра, защото неговото връщане там поради участието му във въстанието било невъзможно. Както и дотогава, Н. Зографски продължавал да поддържа връзки с най-видните политически и обществени дейци у нас — Ст. Стамболов, П. Каравелов, Др. Цанков, П. Р. Славейков, Н. Геров и мн. др. След преместването на Българското книжовно дружество от Браила в Со­фия станал негов действителен член. След 1891 г. бил митрополит на Пловдив.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/nzografski/nzografski.html