„Книги на Йосиф Флавий за историята на Юдейската война срещу римляните“ (на гръцки: Φλαυίου Ἰωσήπου ἱστορία Ἰουδαϊκοῦ πολέμου πρὸς Ῥωμαίους βιβλία) е исторически труд на римско-еврейския автор Йосиф Флавий, написана около 75 година. Тя описва подробно приключилата малко по-рано Първа юдейско-римска война. Оригиналният език на книгата вероятно е арамейски, но тя е запазена в гръцки превод, вероятно направен с участието на автора. Познатите ръкописни екземпляри до изобретяването на книгопечатането са над 180 – 100 латински, ок. 50 гръцки, над 30 славянски.[1] В течение на 20в. се води дискусия относно най-ранния славянски превод, за който има основание да се счита, че е част от делото на Преславската школа.
Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма.[2] Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора.
Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са „Еврейската война“ (около 75 г.) и „Юдейски древности“ (около 94 г.). „Еврейската война“ разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус. (Виж основната статия „Йосиф за Исус“).
През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света.[2]
След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си.[2]
Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя.
Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.
https://www.youtube.com/watch?v=JFKPqHVKJhASolomon"s Temple
https://www.youtube.com/watch?v=oiF-wObznds
Solomon"s Temple 3Dhttps://www.youtube.com/watch?v=y2tha7ogpec
Solomon"s Temple Explained
https://www.youtube.com/watch?v=Xt6lQAe8ues
Падане на крепостта Раковица, или От ког...
Крепостта Цепина е истинската Масада
По-интересното е, че и днес става същото - Божият народ днес - протестантската лаодикийска църква е избълвана отпреди около 70 години и държавите с тази релегия бавно отиват към упадък.
http://slovosvetlina/?p=25495
Самсон. . . сочеше чрез дела си в живот съдбите на народа израилев. Тъй срещна го млад лъв – Христа, но в сила Самсон посегна и разкъса младия лъв. Това явление сочеше на това как израилевото съдийство ще посегне на младия Лъв Юдов в Лицето на Христа. . . Но това, че Самсон се повърна пак, за да види своето дяло и откри сладкия мед в утробата на лъва и яде от него, сочеше на стария Израил, в повторение ще се обърне към своята жертва Христа, очаквания Месия, и ще вкуси от благодатта, сладостта на лъвовата утроба. . . частично ще се спаси по благодат, чрез вяра в кръвния принос на Христа. 234/2
силата самсонова сочеше на двойната сила на действие съдебно сред всемирното църковно служение в едно реално изпълнение. . .всемирната църковна съдба . . . се облича в сила на „Съдия“ – самсонова. . . силата на Съда – съдийството израилево в действие над врага. . . А това, че Самсон погива, сочи на плътското, сляпо с две очи, временно съдийство (сляпа Лаодикия). Сочи и на земното плътско служение, като отваря път, врата на велико освобождение за новия духовен, трети Израил – победителя над плътта. 234/2
О, вие очакващи, не чакайте сила самсонова, която разкъса младия лъв, подобно на стария Израил, не приел „Месия“ Христа и на кръст Го разпнал. Днес подобно и Лаодикия чака плътски чудеса и отхвърли кръвната цена на Христа и дялото на Дух Святи не позна… 78/ 4
Особено последното служение на Самсона в явление на сила в „слепеца“ сред пира езически – света, като врагове на Израиля (духовния), сочеше на времето, когато ще се отдаде на Божия и народен враг – Сатанаиля, в един миг на тяхно пирувание (Данаил, 5 гл. – вечерята валтасарова), Естир – вечерята царска, дадена от цариц
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра