Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ „Папуаси“ (1883), и пише на издателя, че той вече има „няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър“. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романа и разкази.

Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Салгари сключва брак с Ида Перуци – по прякор „Аида“ – с която е щастлив години наред и има четири деца.[1] Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му.[1] След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.

Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку – по маниера на японските самураи.

През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.[1]

https://www.youtube.com/watch?v=GevDWtFVTUU