Шумадийската доктрина и нейното изпълнение или

откъде ни дойде на главата отродяването на Българите !

Кои са основите на Великосръбския шовинизъм.

Илия Гарашанин е роден в с. Гараши, Шумадия, близо до Аранджеловац. Син на Милутин С. Гарашанин, един от вождовете на „уставобранителите“ - противници на династията на Обреновичите и привърженици на Караджорджевичите. Първоначално учи в гръцко училище, а после в немско училище в Банат.

Известно време се занимава с търговия като баща си. Синът му Милутин Гарашанин е също като баща си премиер-министър и министър на външните работи, но вече на Кралство Сърбия.

През 1837 г. княз Милош Обренович въвежда редовна военна служба в Сърбия и го назначава за главнокомандващ на армията.

По-късно заема постовете заместник-министър и министър на вътрешните работи. През 1852 г. е премиер-министър и министър на външните работи на Княжество Сърбия. Пенсиониран по искане на руския император Николай I през 1853 г., но през 1858 г. отново поема Министерството на външните работи на княжеството. През 1861 - 1867 г. е премиер-министър и министър на външните работи на Сърбия.

След френската и унгарската национални революции през 1848 г. се дистанцира от Русия. Гравитира към Франция. Радетел е за сближение на съседните славянски народи със Сърбия.

Публикува т.нар. "Начертание" - план за бъдеща южнославянска държава.

Издържана е в духа на модерния в 19 век панславизъм.

След разгрома на Османската империя трябва да бъде осуетено заменянето ѝ от друга европейска сила, най-вероятно Австрия. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили - Франция и Англия. Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останалите южни славяни и балканските народи, придържащи се към тезата "Балканът – за балканските народи".

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под османско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В „Начертанието“ с тъга признава, че измежду всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика.

Концепцията на Гарашанин се възприема от всички десни сръбски политически формации. „Начертанието“ става настолно четиво по сръбската външна политическа теория. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната Австро-Унгария.

Илия Гарашанин се счита за основоположник на т.нар. „Великосръбска доктрина“. Заедно с Милош Милоевич и Стоян Новакович е един от „тримата големи“, или т.нар. трима апостоли на сърбошовинизма.