Защо се върнах на Венецианският търговец от Шекспир ? 

Защото някой в света пак иска да притежава парче от нас и да сме му длъжници.

13:42 - Върховен съд: Pfizer, Moderna и др. може да притежават вашите гени, след като ви инжектират тяхната лабораторно създадена иРНК, ДНК

https://zahariada.blog.bg/politika/2021/11/22/vyrhoven-syd-pfizer-moderna-i-dr-moje-da-pritejavat-vashite-.1790196 

„Венецианският търговец“ (на английски: The Merchant of Venice) е една от най-известните пиеси на Уилям Шекспир, написана  през 1596 г., в която се разказва за търговец от Венеция, който трябва да изплати огромен заем, взет от еврейски лихвар – измамник.
Басанио, млад венециански благородник, иска да впечатли красивата и богата наследница Порция от Белмонте. Вече пропилял богатството си, той се нуждае от 3000 дуката, за да бъде достоен претендент. Басанио се обръща към своя приятел Антонио, заможен търговец от Венеция, който го е спасявал в множество трудни моменти. Антонио се съгласява, но след като и той няма пари в наличност – всичките му кораби и стока са в морето – той обещава да заеме парите вместо Басанио. Тогава Басанио се обръща към евреиския лихвар Шайлок и обявява Антонио за свой гарант.

Антонио има навик да дава пари на заем без да иска лихва, това принуждава и Шайлок да дава пари с по-ниска лихва. От начало Шайлок не е съгласен да даде заема, защото вече е патил от действията на Антонио. В крайна сметка той се съгласява да даде сумата на Басанио без да иска лихва при връщането, но при едно условие: ако Антонио не успее да върне парите навреме, той ще отреже един фунт от плътта на Антонио. Басанио не е съгласен Антонио да се съгласява на толкова рисковано условие. Антонио е изненадан от тази постъпка на лихваря, която той вижда, като щедрост от негова страна и подписва договора. С парите в ръка, Басанио заминава за Белмонте с приятеля си Грациано, който предлага да му бъде компания. Грациано е симпатичен млад мъж, но е лекомислен, многословен и нетактичен. Басанио предупреждава спътника си да се упражнява в самообладание и двамата заминават за Белмонте.

Междувременно в Белмонте Порция е заобиколена от ухажори. Нейният баща е оставил завещание, в което се казва, че всеки от ухажорите трябва да избира между три ковчежета – едно пълно със злато, едно – със сребро и едно – с олово. Който избере правилното ковчеже, ще спечели ръката на Порция. Първият ухажор, принцът на Мароко, избира златното ковчеже, на което пишело „който ме избере ще получи това, което много мъже желаят“. Вторият ухажор, надутият принц на Арагон избира сребърното ковчеже с надпис „който ме избере ще получи толкова, колкото заслужава“, защото вярва, че той е пълен със заслуги. И двамата ухажори си тръгват с празни ръце, защото не са избрали оловното ковчеже, което било неугледно и с непривлекателен слоган – „който ме избере трябва да даде и рискува всичко, което има“. Последният ухажор е Басанио, за когото Порция желае победата, след като го е срещала и преди.^[2]Басанио прави своя избор, избира оловното ковчеже и така печели ръката на Порция.

Обратно във Венеция, корабите на Антонио са обявени за изгубени в морето, тоест търговецът не може да изплати взетия заем. Шайлок е все по-решен да си отмъсти на християните, защото дъщеря му Джесика бяга с Лоренцо, който е християнин и сменя своята религия. Тя взима и голяма част от богатството на Шайлок със себе си, както и тюркоазен пръстен, който Шайлок бил дал на втората си съпруга |Леа. Шайлок дава Антонио под съд.

В Белмонте Басанио получава писмо, че Антонио не може да изплати заема, взет от Шайлок. Порция и Басанио се женят, както и Грациано и прислужницата на Порция – Нериса. Басанио и Грациано заминават за Венеция с пари от Порция, за да спасят живота на Антонио, като предложат парите на Шайлок. Без знанието на Басанио и Грациано, Порция изпраща нейният слуга Балтазар, който трябва да потърси съвет от братовчеда на Порция, Беларио, който е адвокат в Пауда.

Кулминацията на пиесата настъпва в съда на херцога на Венеция. Шайлок отказва да приеме предложените от Басанио, 6000 дуката, които са два пъти повече от взетите. Той настоява да вземе фунт плът от Антонио. Херцогът иска да помогне на Антонио, но е неспособен да анулира договора, затова отнася случая към посетител на име Балтазар. Балтазар е млад мъж, който се представя като „доктор по право“ и носи със себе си препоръчително писмо от известния адвокат Беларио. Докторът всъщност е дегизираната Порция, а съдебният служител, който я придружава е Нериса, която също е дегизирана като мъж. Порция неколкократно моли Шайлок да прояви милост в известна реч, в която му казва, че милостта е „двойна благословия: за този, който я получава, но и за този, който я дава“. Въпреки това, Шайлок твърдо отказва всякакви компенсации и настоява за своя фунт плът.

След като съдът отсъжда в полза на Шайлок, Антонио се приготвя за ножа му, но Порция ловко се възползва от „специфичното изискване“ на Шайлок. Тя казва, че според договора той трябва да вземе само плътта, но не и кръвта на Антонио. Следователно, ако Шайлок пролее и капка от кръвта на Антонио, неговите земи и стоки ще бъдат задържани под венецианска власт. Тя му казва, че трябва да отреже точно един фунт, нито повече, нито по-малко, тя го съветва, че ако премине тази граница, дори с размера на един косъм, то тогава си заминава цялото му имущество.

Победен, Шайлок е принуден да приеме предложението на Басанио за парично възнаграждение. Предложението да му се плати три пъти от заетата сума бива отхвърлено от Порция, която съветва Шайлок да вземе само главницата, но после му казва, че не може да получи и нея, защото вече се е отказал от тези пари публично пред съда. Тя цитира закон, според който Шайлок, като евреин и следователно чужденец, опитал да вземе живота на гражданин, дължи половината си имущество на правителството и другата половина на Антонио, а животът му зависи от милостта на херцога. Херцогът помилва живота на Шайлок. 

„Венецианският търговец“ (на английски: The Merchant of Venice) е една от най-известните пиеси на Уилям Шекспир, написана вероятно през 1596 г., в която се разказва за търговец от Венеция, който трябва да изплати огромен заем, взет от еврейски лихвар – измамник.
В ново време:

 Д-р Мадей също е представена във видео, предупреждаващо хората за експериментална иРНК и снимки на вирусни вектори.

Тя каза в скорошно интервю за The New American :

Д-р Мадей каза пред The ​​COVID Blog по имейл, че е научила за патентоването на гени от д-р Крейг Вентър . Той говори за това по време на презентация на световен симпозиум. Всички законни лекари и учени приветстват проверката на фактите и партньорската проверка. Оказва се, че д-р Мадей е наясно с нещо и допълнително потвърждава всички причини да не се включите доброволно за тези експериментални инжекции. 
Фильм с Аль Пачино «Венецианский купец»
https://www.youtube.com/watch?v=6oLd2E4Ub14
National Theatre The Merchant Of Venice starring Laurence Olivier 1973

https://www.youtube.com/watch?v=FuZS1-pLQMM