Страхът, че тълпата ще придобие колективен характер и мисли, които, ако бъдат ръководени, биха позволили да се маневрира като пасаж риби: това беше начинът на мислене на финансовата управляваща класа от края на деветнадесети век. Идеята на управляващата класа, свързана с неокласическата икономика, същата отново на мода, беше, че тълпата е опасна , съдържа риск от дерайлиране на обществото.

Тълпата е нов субект, способен да предяви претенции за преразпределение на планетарното богатство. Най-проницателният начин да се контролира такъв голям субект беше само един, да се лиши от критичен капацитет, тоест от капацитет за автономно аналитично мислене.

Il timore che la folla assumesse caratteri e pensieri collettivi che qualora guidati avrebbero consentito di manovrarla come un branco di pesci: questo era il modo di pensare della classe dominante finanziaria della fine del XIX secolo. L"idea della classe dominante legata all"economia neo-classica, la stessa ritornata di moda, era che la folla fosse un percorso pericoloso contenente un rischio di deragliamento della societа. Era un nuovo soggetto in grado di avanzare pretese di ridistribuzione della ricchezza planetaria. Il modo piщ astuto per controllare un soggetto cosм grande era uno solo, privarlo di capacitа critica cioи di capacitа di pensiero analitico autonomo. 
Si ripresenta l"incubo della classe dominante: la paura senza tempo che il popolo comprenda

https://www.youtube.com/watch?v=yPDDddyiJ9U