Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2021 11:39 - Адът
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 25.10.2021 11:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Божествена комедия Данте Алигиери

Преди 700 години ни го е написал Великият Данте Алигиери !
ПЕСЕН ПЪРВА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетът, след като се е бил лутал цяла нощ в един гъст и тъмен лес, в който се е бил изгубил, намира се при изгрев слънце в подножието на една могила. Кога захваща да се изкачва по нея, явяват се отпреде му три хищни звяра, които му препречват пътя Уплашен, той се готви да се върне назад, кога пред него се представя духът на Виргилия, който го ободрява и му обещава да го спаси от опасност, след като го заведе в царството на мъртвите, в Ада най-първо, а после в Чистилището, отдето след това по стъпките на друг водач ще се възкачи в Рая.

На попрището жизнено в средата

намерих се в лес тъмен по зла чест,

че правий път сбъркал бях в мрачината.[1]

 

Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,

че спомня ли го, цял ме мраз побива:

при грозний страх, с кой пълни ме до днес,

 

смъртта дори едва е по-горчива;

но зарад благото, кое добих,

ще кажа що видях в таз местност дива.

 

Не зная как се в тоя лес вглъбих,

от сън тъй в пълно бил съм упоен,

кога от правий път се отклоних!

 

Кога тоз дол изминах, кой с смущение

изпълнил бе душата ми и с страх,

могила стръмна се яви пред мене.

 

Дигна̀х очи нагоре и видях,

че слънцето плещите й огрява

на първи си зари с премилий зрак:

 

с младенческа сияеше то слава.

Страхът, кой беше през нощта смразил

кръвта ми, поутихна в мен тогава;

 

и както пътник, кой се е спасил

от буря, взор обръща към вълните

беснеющи, с кои се е борил,

 

така се спрях и аз и в теснините,

де смърт намира, кой би там стъпил,

обърнах, разтреперан йощ, очите.

 

Едва във себе бодрост бях сетил,

тръгнах по стръмний хълм с одушевление,

но стъпки няколко не бях сторил,

 

ненадано подаде се пред мене

една пантера[2] лека, със петна

по кожата, с очи в мен устремени.

 

От пътя ми се вече не махна

и неведнъж помислих си в душата

да сляза пак, в боязън от злина.

 

На изток се подаваше зората

и слънцето, с ония пак звезди,

що са го придружили в небесата,

 

на хаоса из мрачните гърди,

кога тез чудеса са се явили,

стрелеше животворни си зари.

 

Тоз сладък час и цветовете мили

на звяра, светлий вид на пролетта

доверье малко бяха ми внушили;

 

но лъв един внезапно връхлетя

и в мен възбуди нов страх и смущение.

Гладът разгаряше свирепостта,

 

с коя фучеше страшно, и към мене

вървеше право с зяпнали уста.

Вълчица мършава от озлоблене,

 

коя не знае насит и кръвта

без жал на много люде е изпила,

по стъпките му се подаде из нощта.

 

Тъй страшно очи беше в мене впила,

че не остана ни надежда в мен

да се изкача горе, нито сила.

 

И аз, пред туй виденье страховито,

заприщен тъй от всичките страни,

надире се върнах с сърце разбито.

 

Дор слизах в тия темни глъбини,

пред мен човек яви се, кой отдавна

свършил е на земята своите дни,

 

и с глас извиках в таз опасност явна:

„Ти кой и да си, призрак или жив човек,

смили се! Дай ми помощ беззабавна.“

 

„Жив бях, не съм — отвърна ми с глас мек —

във Мантова[3] от род благочестиви

живот съм аз получил в оня век,

 

в кой Юлий с подвизи света въздиви;

живях при Август добри в славний Рим,

кога царяха божества лъжливи.

 

Поет бях и Анхизовий любим

възпях аз син, кой Илион остави,

кога биде превърнат в прах и дим.

 

Защо се връщаш пак в дола мъгляви,

а не вървиш по тоя хълм блажен,

де всяка радост теб ще се представи!“

 

„Виргилий си, тоз певец несравнен,

кой с свойто име пълни вековете! —

извиках, от неволен срам смутен. —

 

Светило бляскаво на вси поети,

за моя жар към твоите песни

на помощ протегни ми днес ръцете!

 

Да уча тях са текли моите дни

и ако в моите песни наслаждение

светът намира — теб се то дължи.

 

Виж звяра диви, кой стои пред мене,

мъдрец велики, помогни!

Страхът до пълно ме й довел изнеможене-“

 

„Бедите, що смущават ги духът,

за да избегнеш — с вид благ отговори, —

ти требува да хванеш други път.

 

Тоз звяр, кой всяка доблест в теб събори,

без жалост е, той не остава жив,

кой мерне му се тука в тез простори.

 

Все жертви търси погледа му див,

а всяка жертва повече го дразни

и става още по-немилостив.

 

Той с зверове се съюзява разни[4]

и зло при всеки нов съюз плоди:

но всуе кръвожаден сън го блазни!

 

Над него скоро враг[5] ще полети

и той света от него ще избави.

Във Фелтро тоз юнак ще се роди;

 

с любов и доблест той ще се прослави;

Италия, напита със кръвта

на челяд храбра, пак ще се изправи

 

и мир ще найде. С страх ще бяга тя,

дор падне в мрачний Ад, отдето

пръв път я вън извлече завистта.

 

Тук място е опасно и проклето;

да се спасиш, подире ми тръгни

и мен си крепко довери сърцето.

 

Ще минем през ония глъбини[6],

кои плач горки вечно огласява,

де гордий дух, за своите злини

 

наказан там, смърт втора призовава;

и тез ще видиш, кои, всред борба

с мъченья, мисъл сладка утешава[7],

 

че някои ден, по Божа доброта,

ще идат горе и ще ги приемат

на светли праведници в радостта.

 

На Рая, дето всяко бреме снемат,

желайш ли славата да видиш сам,

ръце по-чисти тебе[8] ще подемат

 

и тям за светъл път ще те предам.

Защото мен остаха непознати

и всемогущий, кой царува там.

 

и неговите заповеди святи;

там мойта мисъл да лети не смей.

Там сяйните са негови палати,

 

отдето над вселената владей;

блажени, на които въз челата

безсмъртната му слава тамо грей!“

 

„Във името на тоя Бог, молбата

ми чуй, казах, спаси ме от беди,

води ме в царството на тъмнината,

 

а после горе сияйните врати

да видя, кои свети Петър пази,

и тез, които ублажаваш ти.“

Тогаз тръгна, упътих се и ази.

https://chitanka.info/text/3776-bozhestvena-komedija-ad

 

Inferno

CANTO I

Nel mezzo del cammin di nostra vita

 mi ritrovi per una selva oscura

chй la diritta via era smarrita. 3

Ahi quanto a dir qual era и cosa dura

esta selva selvaggia e aspra e forte

che nel pensier rinova la paura! 6

Tant"и amara che poco и piщ morte;

ma per trattar del ben ch"i" vi trovai,

dirт de l"altre cose ch"i" v"ho scorte. 9

Io non so ben ridir com"i" v"intrai,

tant"era pien di sonno a quel punto

che la verace via abbandonai. 12

Ma poi ch"i" fui al piи d"un colle giunto,

 lа dove terminava quella valle

 che m"avea di paura il cor compunto, 15

guardai in alto, e vidi le sue spalle

 vestite giа de" raggi del pianeta

 che mena dritto altrui per ogne calle. 18

Allor fu la paura un poco queta

 che nel lago del cor m"era durata

 la notte ch"i" passai con tanta pieta. 21

E come quei che con lena affannata

 uscito fuor del pelago a la riva

 si volge a l"acqua perigliosa e guata, 24

cosм l"animo mio, ch"ancor fuggiva,

 si volse a retro a rimirar lo passo

 che non lasciт giа mai persona viva. 27

Poi ch"иi posato un poco il corpo lasso,

 ripresi via per la piaggia diserta,

sм che "l piи fermo sempre era "l piщ basso. 30

Ed ecco, quasi al cominciar de l"erta,

una lonza leggera e presta molto,

che di pel macolato era coverta; 33

e non mi si partia dinanzi al volto,

anzi "mpediva tanto il mio cammino,

ch"i" fui per ritornar piщ volte vтlto. 36

Temp"era dal principio del mattino,

e "l sol montava "n sщ con quelle stelle

ch"eran con lui quando l"amor divino 39

mosse di prima quelle cose belle;

sм ch"a bene sperar m"era cagione

di quella fiera a la gaetta pelle 42

l"ora del tempo e la dolce stagione;

ma non sм che paura non mi desse

la vista che m"apparve d"un leone. 45

Questi parea che contra me venisse

con la test"alta e con rabbiosa fame,

sм che parea che l"aere ne tremesse. 48

Ed una lupa, che di tutte brame

sembiava carca ne la sua magrezza,

e molte genti fй giа viver grame, 51

questa mi porse tanto di gravezza

con la paura ch"uscia di sua vista,

ch"io perdei la speranza de l"altezza. 54

E qual и quei che volontieri acquista,

e giugne "l tempo che perder lo face,

che "n tutt"i suoi pensier piange e s"attrista; 57

tal mi fece la bestia sanza pace,

che, venendomi "ncontro, a poco a poco

mi ripigneva lа dove "l sol tace. 60

Mentre ch"i" rovinava in basso loco,

dinanzi a li occhi mi si fu offerto

chi per lungo silenzio parea fioco. 63

Quando vidi costui nel gran diserto,

«Miserere di me», gridai a lui,

«qual che tu sii, od ombra od omo certo!». 66

Rispuosemi: «Non omo, omo giа fui,

e li parenti miei furon lombardi,

mantoani per patria ambedui. 69

Nacqui sub Iulio, ancor che fosse tardi,

e vissi a Roma sotto "l buono Augusto

nel tempo de li dиi falsi e bugiardi. 72

Poeta fui, e cantai di quel giusto

figliuol d"Anchise che venne di Troia,

poi che "l superbo Iliуn fu combusto. 75

Ma tu perchй ritorni a tanta noia?

perchй non sali il dilettoso monte

ch"и principio e cagion di tutta gioia?». 78

«Or se" tu quel Virgilio e quella fonte

che spandi di parlar sм largo fiume?»,

rispuos"io lui con vergognosa fronte. 81

«O de li altri poeti onore e lume

vagliami "l lungo studio e "l grande amore

che m"ha fatto cercar lo tuo volume. 84

Tu se" lo mio maestro e "l mio autore;

tu se" solo colui da cu" io tolsi

lo bello stilo che m"ha fatto onore. 87

Vedi la bestia per cu" io mi volsi:

aiutami da lei, famoso saggio,

ch"ella mi fa tremar le vene e i polsi». 90

«A te convien tenere altro viaggio»,

rispuose poi che lagrimar mi vide,

«se vuo" campar d"esto loco selvaggio: 93

chй questa bestia, per la qual tu gride,

non lascia altrui passar per la sua via,

ma tanto lo "mpedisce che l"uccide; 96

e ha natura sм malvagia e ria,

che mai non empie la bramosa voglia,

e dopo "l pasto ha piщ fame che pria. 99

Molti son li animali a cui s"ammoglia,

e piщ saranno ancora, infin che "l veltro

verrа, che la farа morir con doglia. 102

Questi non ciberа terra nй peltro,

ma sapienza, amore e virtute,

e sua nazion sarа tra feltro e feltro. 105

Di quella umile Italia fia salute

per cui morм la vergine Cammilla,

Eurialo e Turno e Niso di ferute. 108

Questi la caccerа per ogne villa,

fin che l"avrа rimessa ne lo "nferno,

lа onde "nvidia prima dipartilla. 111

Ond"io per lo tuo me" penso e discerno

che tu mi segui, e io sarт tua guida,

e trarrotti di qui per loco etterno, 114

ove udirai le disperate strida,

vedrai li antichi spiriti dolenti,

ch"a la seconda morte ciascun grida; 117

e vederai color che son contenti

nel foco, perchй speran di venire

quando che sia a le beate genti. 120

A le quai poi se tu vorrai salire,

anima fia a ciт piщ di me degna:

con lei ti lascerт nel mio partire; 123

chй quello imperador che lа sщ regna,

perch"i" fu" ribellante a la sua legge,

non vuol che "n sua cittа per me si vegna. 126

In tutte parti impera e quivi regge;

quivi и la sua cittа e l"alto seggio:

oh felice colui cu" ivi elegge!». 129

E io a lui: «Poeta, io ti richeggio

per quello Dio che tu non conoscesti,

acciт ch"io fugga questo male e peggio, 132

che tu mi meni lа dov"or dicesti,

sм ch"io veggia la porta di san Pietro

e color cui tu fai cotanto mesti». 135

Allor si mosse, e io li tenni dietro.

 Roberto Benigni recita il primo canto dell"Inferno di Dante

 https://www.youtube.com/watch?v=igC8UcnAZHE

Inferno Canto I - Divina Commedia - Spiegazione

 https://www.youtube.com/watch?v=FssYkac4p00

 Divina commedia - inferno - prosa - canti 1-8 - Dante Alighieri

 https://www.youtube.com/watch?v=oqbHB--4FLE

 Perchй Dante и il padre dell"italiano?

https://www.youtube.com/watch?v=uotspWVrGVs

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ПЪРВА Бележки

[1] Цялата тая песен, както и втората, могат да се смятат като един вид предговор, в който Данте обяснява, чрез символи и алегории, причините, които са го накарали да напише своята пое ма, и целта, която е имал предвид. В широк смисъл Данте иска да посочи чрез какви средства може човек да вземе връх над страстите и заблужденията, които се стремят да го погубят, и по кой път може да достигне до пълно нравствено съвършенство. В по-тесен смисъл поетът е имал предвид и печалното положение, в което се е намирала тогавашна Италия (началото на XIV в.) и от което не е могло да се излезе освен чрез нравствено прераждане на човека, защото само при добри нрави може да има истинска свобода и щастие. На тия две идеи отговарят тъмният лес (гора), в който поетът се е изгубил, и могилата, в подножието на която се е намирал при излизането си от леса. Лесът означава заблужденията, в които се лута човек и отдето не го оставят да излезе страстите и пороците. Лесът изобразява едновременно политическата и нравствена анархия, в която се е намирала Италия. Могилата е идеалът, към който се стреми мъдрецът, душевният мир и блаженството, до които се достига чрез съзерцание на вечните истини и пречистване от пороците. Към този идеал се стреми поетът, но за да го постигне, той трябва да слезе по-напред в Ада, където пред зрелището на престъпленията и мъките, които влекат след себе си, ще може да се проникне напълно от ония знания и истини, от които има нужда, за да може да довърши щастливо предприетия път.

Действието на поемата захваща на 24 март 1300 г. през нощта срещу велики петък, когато Данте е бил на 35 години, възраст, в която, както той пише в „Пир“, човек достига „на жизненото поприще в средата“ и в която разумът взема връх над страстите. ↑

[2] Трите звяра, които поетът среща, когато излиза от леса и захваща да се качва по могилата, изобразяват пороците, които пречат на нравственото прераждане на човека: пантерата — завистта, лъвът — гордостта, вълчицата — сребролюбието. Според някои тълкуватели по-вярно е да се приеме пантерата като алегорическо изображение на сладострастието. В по-тесен смисъл Данте е искал да представи в тая алегория причините, които са препятствували за доброто уреждане на Италия. Пантерата е самото отечество на поета, завистливата Флоренция, лека, подвижна и разделена на бели и черни, лъвът е гордата и честолюбива Франция, която освен че е владяла в Неапол, е причинявала големи злини чрез постоянната си намеса в италианските работи, а вълчицата е папската курия, която са обвинявали изобщо в безмерна жажда за пари. С това тълкувание се схождат политическите идеи на Данте, за когото най-съвършено управление е била монархията, и само то, с един император, който ще стои в Рим, е могло да дари ред, свобода и щастие на Италия. Всички ония, които са пречели да се създаде тая монархия, са били врагове на Италия и виновници за нейните нещастия. ↑

[3] Виргилий (Вергилий) е роден всъщност не в Мантова (град Мантуа), а в едно село, близо до Мантуа, Андес, сегашното Пиетола. ↑

[4] Според по-широкия или по-тесен смисъл, който се приписва на зверовете, поетът иска да каже, че сребролюбието се съюзява с много други пороци за постигане на своите цели или че папската курия прибягва до помощта на разни могъщи лица и власти, за да запази своята светска власт и благата, които е извличала от нея. ↑

[5] В текста е наречен хрът (ловно куче) онзи, който ще подгони вълчицата и ще я погуби. Не мисля, че съм сторил грешка, като не съм превел буквално текста. Той е бил в мисълта на поета някой храбър и щастлив юнак, който, въодушевен от любов към Италия, ще възобнови империята, като унищожи гуелфизма. По всяка вероятност Данте е имал пред вид Кан Гранде делла Скала, владетел на Верона, храбър гибелински вожд. който един от първите, с брат си, Бартоломео делла Скала, е дал гостоприемно убежище на поета след изгнанието му от Флоренция. Кан Гранде често се споменава в „Божествената комедия“. Според някои тълкуватели думите на Вергилий се отнасят по-вероятно до Угучьоне дела Фоджьола, също така храбър гибелински вожд, който е държал няколко години под властта си Сиена, където, благодарение на това обстоятелство, и Данте е могъл да поживее известно време. ↑

[6] През Ада. ↑

[7] Грешниците от Чистилището. ↑

[8] Намеква се за Беатриче. ↑

Към следващата част или към съдържанието 











Тагове:   Данте,   ад,


Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5414663
Постинги: 3689
Коментари: 11409
Гласове: 54626
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728