Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07 07:19 - Добротата на хората
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 456 Коментари: 5 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Родила съм се на ул.Веслец 5. Срещу нас на ул.Веслец 10 живееха баба и дядо.

Когато станах на 4 години се преместихме на булеварда.

В новия квартал беше много приятно. Когато ни докараха багажа , татко и майка започнаха да подреждат , а ние децата излезнахме навън да играем. Веднага си намерихме приятелки и даже се снимахме.

Кварталът ни беше тих и спокоен , потънал в зеленина.

По уличките имаше стари къщи и децата в тях бяха много мили.

Аз тичах по тротоарите на новия квартал и си пеех. Хората ми се радваха .

- Това е момиченцето , което тича и пее.

Още 5 годишна пазарувах. Не познавах парите , но никога не ме излъгаха. Даваха ми топъл хляб от фурната и мляко от млекарницата. Винаги ми връщаха точно парите.

В бакалницата човекът проверяваше едно по едно яйцата , дали са пресни.

Хората бяха бедни , състрадателни и добри.

Ако плачех , ме спираха и ме питаха , защо плача.

Ако носех тежки торби с газирана вода , ми помагаха да я занеса до вкъщи.

Аз бях Главният доставчик вкъщи и ходех по три пъти на ден на пазар.

В колбасарницата купувах Пражка шунка от бут . Режеха ми я на тънки резенчета. Такава шунка вече няма.

В сладкарницата купувах 2 литра боза. Първо си взимах една боза от 6ст., за да видя дали е хубава и после поръчвах двата литра.

Имахме две фурни , където хлебарите месеха хляба , мереха го и после го мятаха във фурната. Ние чакахме да излезне топлия хляб . Ох, пари ,пари.

В гостилницата си поръчвах 10 кебабчета ! Какви кебабчета , цвърчат! Занасях тържествено пакета в къщи и започваше пируването.

Един ден майка се сети , че е забравила нещо да ми поръча. Каза ми :

- Тоничка , купи това и това .

Аз обаче през цялото време си мислех , как ще й кажа на немски Ауфидерзейн . Вместо сол й купих захар. Нищо ,

после пак тичах до бакалницата.

Когато ме изпратеха за домати , аз пресмятах с парите ,които имам , колко кг чушки , грозде , картофи мога да купя. Носех в къщи цялото богатство на есенния пазар. Оттогава се научих всичко да си пресмятам наум.

По ул. цар Иван Асен Втори минаваше трамвайчето. Дзън , дзън ! Ние децата притичвахме пред него . Трамвайджиите знаеха и караха бавно. Ако караха така , както карат сега , щяха да ни изпогазят.

Записаха ме първи клас в новото училище Ленин. Сега го прекръстиха , както прекръстиха и квартала , който построиха. На честването на 50 години на това училище казах на сестра ми :

-Хайде да отидем и да разкажем от първо лице впечатления.

Но не отидохме. Не си струваше трудът.

В първия учебен ден бях с бялата копринена рокля с воланите на сестра ми . Хвърках от радост. Тичах до училището и обратно .

На училище , като на училище. Като свършваха часовете , хвърлях чантата в къщи и хайде игра. Докато се върнат майка и татко. Играехме на “ Да бие , да бие “ , народна топка “, „Стражари и апаши“, „пиян морков“, „Оракуле, оракуле“, „Бъззз“, „Развален телефон“, “ Морето е бурно „.

Когато топката ни паднеше на шосето , някой самотен Москвич спираше и ние си взимахме топката. Татко ни беше предупредил да не изкачаме на шосето , без да се огледаме.

В 5 ти клас татко ме премести в 31 училище Димитър Полянов , на което сега му викат СУЧЕМ.

Отивах до там с трамвая . Когато чувах звъна на трамвая знаех , че наближава и тичах.

Трамвайчето обръщаше на Ситняково . Още не беше построено посолството на Румъния. Там бяха Фондови жилища.

На връщане от училище си приказвахме с моята приятелка Анушка и се изпращахме хиляди пъти.

На Анушка баща й беше работил в Алжир , беше спечелил пари за един апартамент в Гео Милев и се беше разболял. Оттогава разбрах , че не си заслужава човек да си даде живота за един апартамент. За съжаление много българи работеха в чужбина , разболяваха се и умираха. Голямата печалба ! Горките !

Един ден го видях трамвая , затичах се , смятах че ще успея да се кача , скочих на стъпалото , но успях да се хвана само с една ръка , в другата държах чантата. Хората ме хванаха за раменете и ме издърпаха вътре. Установих , че съм си забравила билета в къщи , а те ми услужиха с билет !

Ето такива бяха хората ! Скромни и услужливи !

Завинаги ще останат в сърцето ми !

Панацея 
Ако си дал (Ako si dal) Emil Dimitrov  

https://www.youtube.com/watch?v=DXOSWlcox3Y






Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pantaleev - Панацея
16.07 09:05
И ти си Добър Човек! :)
цитирай
2. panazea - Благодаря
16.07 11:08
за коментара !
:))
цитирай
3. go4iito - :)
16.07 15:30
Един ден леля Вера, майката на Сашко му беше оставила пари и една тенджерка да купи тесто от фурната. Тръгнахме цялата тумба, защото колкото по-бързо Сашко свърши с домашните задължения, толкова повече време ще има за игра. Купихме тестото, но докато се заплесвахме по улиците, то започна да излиза от тенджерата. Никой от нас не знаеше, че тестото втасва. Биехме го с мръсните ръце, докато го напъхаме обратно в тенджерата. :))
цитирай
4. panazea - Мириса на топъл хляб и цвърчащо кифте !
16.07 15:42
go4iito написа:
Един ден леля Вера, майката на Сашко му беше оставила пари и една тенджерка да купи тесто от фурната. Тръгнахме цялата тумба, защото колкото по-бързо Сашко свърши с домашните задължения, толкова повече време ще има за игра. Купихме тестото, но докато се заплесвахме по улиците, то започна да излиза от тенджерата. Никой от нас не знаеше, че тестото втасва. Биехме го с мръсните ръце, докато го напъхаме обратно в тенджерата. :))

Незабравимо ! Старият квартал с цъфтящите салкъми и кестени !
Красота !
Пан
цитирай
5. zaw12929 - МНОГО ИНТЕРЕСНО!
17.07 14:37
МНОГО ИНТЕРЕСНО!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 3472733
Постинги: 1032
Коментари: 10582
Гласове: 46351
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930