Прочетен: 1452 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2021 00:33
От мизерните си заплати татко и майка бяха заделили огромната сума от 1000 лева.
С тях татко щял да участва в търг.
...
Историята беше следната. Един германец , сигурно аташе , катастрофирал с колата си по разбитите пътища на България , едва му спасили живота в Пирогов и той решил да се откаже от иначе луксозната си кола. Дал я за продажба. Търгът се състоя и Мерцедес Бенц 300 цъфна на нашата улица Авицена , където беше и Москвичът на агронома богаташ.
Такава кола имаше Аденауер и татко. Ха ха.
Татко ни возеше или до училище или до баба и дядо.
Когато ме возеше до училище , аз го молех да спре далече , защото се стеснявах да излезна от такава кола пред учениците ми. Такава беше мойта нагласа. Не обичах да се хваля .
Мерчо се държеше прилично . Когато катерехме Врачанския балкан , залепваше за пътя и тогава разбрах , какво означават чупещи се оси. Осите на колелата си променяха ъгълът и колата можеше с 80 да вземе завой , който един москвич от тогавашните би се обърнал и със 60.
Боята на Мерцедеса беше 6 слоя и нямаше гниене , нямаше изчегъртване. Стабилна следвоенна технология.
Сестрите на дядо се бяха съгласили в двора на къщата на пра дядо ми срещу Семинарията татко да сглоби един гараж. Резането на емблемите още тогава беше на мода и въпреки изобретенията на татко една вечер на гости някакви успяли да отрежат с ножовка донякъде емблемата.
Гумите на Мерчо бяха големи , затова трудно се вадеха от джантите.
Първо мивахме с колата върху гумата до джантата , за да се отлепи.
После я сваляхме. Татко проверяваше вътрешната гума с леген с вода , къде е спукана, после я лепеше , поставяхме я във външната гума , после джантата и помпах с ръчна помпа. Като ударя 100 помпи , я поставяхме и аз завъртах болтовете , а татко ги стягаше.
Това си беше цял ритуал.
След това миех колата и я триех с гюдерия , кожена.
Татко ме учеше къде се проверява и долива маслото , да доливам вода в радиатора. Случваше се колата да прегрее и тогава се отваряше капачката на радиатора , а водата вътре вреше , но колата беше железна.
Татко изпробваше колко може да дигне мерцедесът по пътя за Пловдив , където имаше аварийна самолетна писта. Мерчо вдигаше 150км.
Татко много беше мераклия да ме научи да карам кола и 12 годишна ми даваше кормилото по пътя за Банки. Тогава нямаше движение като сега и аз стисках кормилото и карах по средата на пътя , като следях емблемата да съвпада с маркировката. Умирах си от страх , че няма да се справя.
Когато се връщахме от излет в София , Слънцето блестеше в очите ни и залязваше.
Татко винаги пееше:
Хайде , Слънце зайди , между две планини ,
Хайде , Слънце зайди , между две планини.
Когато бях на село при баба и дядо , отидохме с дядо до царевицата , за да копаем. Редовете бяха дълги докъдето поглегът ти стига. Изведнъж татко се появи с Мерцедеса , очертал се на фона на хълма и викна:
- Тоничка !
И аз хукнах през царевицата , тя ми жулеше с листата голите рамене , но аз нищо не усещах и тичах.
Най-после излезнах от царевицата и прегърнах татко.
Станало му мъчно и дошъл да ме види ! Такъв беше моят татко , сърдечен.
Мина време , след тежка катастрофа с автобус , татко загуби вяра , че ще се оправи и продаде Мерчо .
После татко живя още 30 години . Издръжлив мъж!
Аз съм се возила и на селска каруца и на Мерцедес. За мен това е превозно средство.
Но споменът за татко е най-важен .
За татко написах Апотеоз на Българина , а за мама - Полиелей на Българката.
Аз съм това , което съм , благодарение на мама и татко.
https://www.youtube.com/watch?v=ZbnHQ1hJnaA
https://www.youtube.com/watch?v=L2rpZFwHHwc
https://www.youtube.com/watch?v=mw-MfBlSu3k
Мерцедесът на баща ти е бил награда за тебе! Затова те е научил на 12 години да го караш! Мерчеде на италиански е награда, нали?
Върна ме в детството Калеко ми, така казват на свако в края на майка ми, на 6 години ми даваше да държа кормилото на камиона Имаше частен камион- соатаджия
Впрочем, завълшил в Сорбоната, от старата буржоазия беше, но дълги години работеше като шлосер Баща му е бил собственик на фабриките около гарата в Пловдив! Аз станах неволна причина да се оженят с леля ми, впрочем един сладолед, но това е друга тема
Любимият му номер беше да оставя камионът с включен двигател пред магазин и да отива да пазарува Аз да стискам кормилото ,за да не тръгне? По-късно разбрах причината Не ме иска в магазина, защото ще трябва да ми купи шоколад, но и не може да ме остави без ангажимент в камиона, за да не взема да духна!
Имала си прекрасно детство, заобиколена от хора, които са те обичали и ти си обичала!
И аз бях така! Първият ,който прояви враждебност към мен ,беше именно калеко ми? Но с добра цел, разглезеното момченце да стане мъж! Даде ми уроци, за които съм му благодарен! Как да работя, какви обноски да имам!
Хубав ден!
Винаги съм живяла над възможностите си.
Мерчо и пътуването ми до Италия го доказват.
Има и други истории.
Господ бди над мен.
Бъдете благословени !
Тони
колко сте ми жалки, и смешни...само..))))
Това е разказ за отношенията между хората и Мерчо е само фон.... Красив фон.
А не раздрънкана, грозна бракма, като теб.;)
Истинско богатство са.
Благодаря, за споделянето.:)
Чак щях да се обидя .
Истинско богатство са.
Благодаря, за споделянето.:)
Гумите на Мерчо бяха големи , затова трудно се вадеха от джантите.
Първо мивахме с колата върху гумата до джантата , за да се отлепи.
После я сваляхме. Татко проверяваше вътрешната гума с леген с вода , къде е спукана, после я лепеше , поставяхме я във външната гума , после джантата и помпах с ръчна помпа. Като ударя 100 помпи , я поставяхме и аз завъртах болтовете , а татко ги стягаше.
Това си беше цял ритуал.
След това миех колата и я триех с гюдерия , кожена.
Татко ме учеше къде се проверява и долива маслото , да доливам вода в радиатора. Случваше се колата да прегрее и тогава се отваряше капачката на радиатора , а водата вътре вреше , но колата беше железна.
За татко написах Апотеоз на Българина , а за мама - Полиелей на Българката.
Аз съм това , което съм , благодарение на мама и татко.
Пан
Щастливи... :)
Що се отнася до мерудията, вземи самардела и левурда, изсуши ги на сянка и ги стрий добре Ще се подобри качеството и и то- много!
Ти май си от оная раса , на гущерите? Или, както казват дезертьорите- на рептилите! Студенокръвните?
Не , това не е обида! Тя и английската кралица ,твърдят някои, не само да предполагат, била от нея раса!?
А тя няма изобщо вид да е обидена!
Напротив!
Стой повече на слънце, с отворена към него уста. Ще добиеш по- сладък вкус към живота! Като усетиш ,че почва да нагарча, премести се на сянка!
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра