Балдаг Белдег

....

Балдур (съвременен исландски: Baldur; Balder – в съвременния норвежки, шведски и датски) е, в скандинавската митология, бог на светлината и правдата, втори син на Один в германския паганизъм.

Бальдр (др.-сканд. Baldr), или Ба́льдер (исландское написание «Ба́льдур») — в германо-скандинавской мифологии один из асов, бог весны и света.

Baldr (conosciuto anche come Balder o in islandese moderno come Baldur) и una divinitа della mitologia norrena.

Appartenente alla famiglia degli Asi nonchй secondogenito di Odino e Frigg, la sua consorte и Nanna, da cui ha avuto Forseti.

Бальдр — сын Одина и Фригг.

Образ Бальдра имеет параллели в индоарийской мифологии. Жорж Дюмезиль открыл схожесть мифа о Бальдре с сюжетом о Юдхиштхире из древнеиндийского эпоса «Махабхарата»[4]. В «Махабхарате» Дурьодхана (аналог Локи), используя слепого Дхритараштру (Хёд), вызывает Юдхиштхиру (Бальдр) на игру в кости, в которой, став жертвой мошенничества, Юдхиштхира проигрывает всё и отправляется в изгнание. Также аналогия в том, что и Бальдр, и Юдхиштхира в конце концов получают справедливое вознаграждение. 

Один е върховният бог в митологията на германите. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливостта. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.

Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствали силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Според митовете той създал човешките закони, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света – Рагнарьок

Один е известен под различни имена според географските региони: англосаксонското Wōden и старото горногерманско Wotan, които произхождат от протогерманската дума Wōрinaz или Wōрanaz.

Аси (на старонорвежки: Жsir, в ед.ч. бss, женски род бsynja, мн.ч. за ж.р. бsynjur – асини; на немски: Die Asen – асите или асените) е термин, обозначаващ основната група богове в пантеона на скандинавската митология, модифицирана, разпространена и в немскоговорещия свят.

Включват повечето важни богове като Один, Фрига, Тор, Балдур и Тир. Те са една от двете групи богове, като другата е Вани.

В скандинавската митология двете групи се описват като враждуващи. Водят война помежду си, позната като Войната между Асите и Ваните, завършваща с обединение на двете групи в едно племе от богове.

Асите живеят в Асгард, намиращ се много високо в облаците на полето Идавьол (на върха на ясена Игдрасил – световното дърво в скандинавската митология). Основните им противници са великаните йотуни и муспели, хримтурси, с които те са в постоянна вражда.

А́сы (др.-сканд. м. р. ед. ч. бss (ǫ́ss, бs), мн. ч. жsir; ж. р. ед. ч. бsynja, мн. ч. бsynjur) — в германо-скандинавской мифологии основная группа богов. Верховным богом и вождём асов является Один.

Согласно легендам, асы живут в Асгарде — городе богов-асов, находящемся на небе.

 Nella mitologia nordica, gli Asi[1][2] (maschile singolare Ase, femminile singolare Asinia e plurale Asinie[3]; in norreno Жsir, al singolare Бs, Бss o anche Ǫss, al femminile singolare Бsynja, al femminile plurale Бsynjur, in anglosassone ōs al plurale ēse, dal proto-germanico *Ansuz), meglio conosciuti come Aesir, sono gli dиi, signori assoluti del cielo

 Odino (in norreno: Урinn, in proto-germanico: Wotan) и la divinitа principale, personificazione del sacro o "totalmente Altro", a un tempo il principio dell"universo e la sua modalitа di attuazione, della religione e della mitologia germanica e norrena. Le fonti principali che permettono di delineare la figura di Odino e i miti relativi provengono principalmente dai miti scandinavi, compilati in lingua norrena (l"antenato delle lingue scandinave odierne) nell"Edda, il ramo meglio conservato nonchй piщ recente dei miti germanici.

Nella mitologia eddica Odino и il principale rappresentante della classe di divinitа dette Asi, ed и associato alla sapienza (visione del sacro), all"ispirazione poetica, alla profezia, alla guerra e alla vittoria. 

 Il nome del dio in tutte le lingue germaniche deriva dalla comune radice proto-germanica *Wōđanaz oppure *Wōđinaz: norreno e islandese Урinn, faroese Урin, danese e norvegese Odin, svedese Oden, inglese antico Wōden, sassone antico Uuoden, sassone odierno Wode, frisone Weda, tedesco Wotan, alto tedesco antico Wuotan, alemannico antico Woatan, bavarese e lingue francone Wodan, olandese Woen, longobardo Godan o Guodan.

 Nella mitologia nordica, gli Asi[1][2] (maschile singolare Ase, femminile singolare Asinia e plurale Asinie[3]; in norreno Жsir, al singolare Бs, Бss o anche Ǫss, al femminile singolare Бsynja, al femminile plurale Бsynjur, in anglosassone ōs al plurale ēse, dal proto-germanico *Ansuz), meglio conosciuti come Aesir, sono gli dиi, signori assoluti del cielo

Secondo l"interpretazione evemeristica di Snorri Sturluson, gli Asi erano originari dell"Asia (Asнб in norreno) e da quel luogo si sarebbero spostati seguendo il loro capo Odino verso le terre del nord, fermandosi in Svezia (Svнюjур). La loro patria d"origine era Бsaheimr ("regno degli Asi"), anche chiamata Goрheimr ("terra degli Dиi"), e capitale di tale regno era Бsgarрr ("recinto degli Asi") che Snorri curiosamente identifica con Troia.[5]

Freia[1][2] (AFI: /ˈfrɛja/[2]; in norreno Freyja) и una divinitа della mitologia norrena, chiamata anche Gefn, Hǫrn, Mardǫll, Sэr, Valfreyja e Vanadнs

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%8F#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Freya_by_Penrose.jpg

Балдаг Белдег Bжldжg

epithets of heroes. In continental Saxon

o-Saxon tradition, the son of Woden is called not Bealdor but Baldag (Saxon) and Bжldжg, Beldeg (Anglo-Saxon), which shows association with "day", possibly with Day personified as a deity. This, as Grimm points out, would agree with the meaning "shining one, white one, a god" derived from the meaning of Baltic baltas, further adducing Slavic Belobog and German Berhta.[5]

 https://en.wikipedia.org/wiki/Baldr

 Baldr (also Balder, Baldur) is a god in Germanic mythology. In Norse mythology, Baldr is a son of the god Odin and the goddess Frigg, and has numerous brothers, such as Thor and Vбli. In wider Germanic mythology, the god was known in Old English as Bжldжg, and in Old High German as Balder, all ultimately stemming from the Proto-Germanic theonym *Balрraz ("Hero", or "Prince").

During the 12th century, Danish accounts by Saxo Grammaticus and other Danish Latin chroniclers recorded a euhemerized account of his story. Compiled in Iceland during the 13th century, but based on older Old Norse poetry, the Poetic Edda and the Prose Edda contain numerous references to the death of Baldr as both a great tragedy to the Жsir and a harbinger of Ragnarцk. 
Anses

Anses circa corpus Balduri congregant. Pictura a Christophoro Gulielmo Eckersberg anno 1817 facta.

Anses,^[1] vel Ansus,^[1] vel di/dei arctoi^[2] (Nordice antique: masc: sg. ǫ́ss, бss, vel бs, pl. aesir; fem: sg. бsynja, pl. бsynjur), in mythologia Nordica sunt dei Asgarthi, unum ex tribus deorum generibus, quorum alii sunt Vanires et Alfi.

https://la.wikipedia.org/wiki/Anses#/media/Fasciculus:Baldr_dead_by_Eckersberg.jpg

 Odin (/ˈoʊdɪn/;[1] from Old Norse: Урinn, IPA: [ˈoːрinː]) is a widely revered god in Germanic mythology. Norse mythology, the source of most surviving information about him, associates Odin with wisdom, healing, death, royalty, the gallows, knowledge, war, battle, victory, sorcery, poetry, frenzy, and the runic alphabet, and projects him as the husband of the goddess Frigg. In wider Germanic mythology and paganism, the god was known in Old English and Old Saxon as Wōden, in Old Dutch as Wuodan, and in Old High German as Wuotan, all ultimately stemming from the Proto-Germanic theonym *Wōđanaz, meaning "lord of frenzy", or "leader of the possessed".

Old Norse texts associate female beings connected with the battlefield—the valkyries—with the god, and Odin oversees Valhalla, where he receives half of those who die in battle, the einherjar. The other half are chosen by the goddess Freyja for her afterlife-location, Fуlkvangr. 

The Жsir (Old Norse pronunciation: /"ɛ:sir/) are the gods of the principal pantheon in Norse religion. They include Odin, Frigg, Hцрr, Thor, Baldr and Tэr.[1] The second Norse pantheon is the Vanir. In Norse mythology, the two pantheons wage war against each other, resulting in a unified pantheon. Unlike the Old English word god (and the Old Norse word goр), Жsir was never adopted into Christian use.

Frigg (/frɪɡ/)[1] is a goddess in Germanic mythology. In Norse mythology, the source of most surviving information about her, she is associated with marriage, prophecy, clairvoyance and motherhood, and dwells in the wetland halls of Fensalir. In wider Germanic mythology, she is known in Old High German as Frīja, in Langobardic as Frēa, in Old English as Frīg, in Old Frisian as Frīa, and in Old Saxon as Frī, all ultimately stemming from the Proto-Germanic theonym *Frijjō, meaning "(the) Beloved" or "(the) Free". Nearly all sources portray her as the wife of the god Odin.

In Old High German and Old Norse sources, she is specifically connected with Fulla, but she is also associated with the goddesses Lofn, Hlнn, Gnб, and ambiguously with the Earth, otherwise personified as an apparently separate entity Jцrр (Old Norse: "Earth"). The children of Frigg and Odin include the gleaming god Baldr. Due to significant thematic overlap, scholars have proposed a connection to the goddess Freyja.

О́дин, или Во́тан (прагерм. *Wōđanaz или *Wōđinaz; др.-сканд. Урinn) — верховный бог в германо-скандинавской мифологии, отец и предводитель асов, сын Бора и Бестлы, внук Бури. Мудрец и шаман, знаток рун и сказов (саг), царь-жрец, колдун-воин, бог войны и победы, покровитель военной аристократии, хозяин Вальхаллы и повелитель валькирий. Супруга — Фригг.

Фригг, или Фригга[2] (др.-сканд. Frigg); также Фрия[3] (др.-в.-нем. Frija, «возлюбленная») — в германо-скандинавской мифологии жена Одина, верховная богиня[4]. Родоначальница рода асов[2]. Покровительствует любви, браку, домашнему очагу, деторождению. Является провидицей, которой известна судьба любого человека, но которая не делится этими знаниями ни с кем[5].

Фрейя (др.-сканд. Freyja — дама); также Ванадис (др.-сканд. Vanadнs — дочь Ванов); Гефна, Хёрн, Мардёлл, Сюр, Вальфрейя (др.-сканд. Gefn, Hцrn, Mardцll, Sэr, Valfreyja) — в германо-скандинавской мифологии богиня любви и войны, жительница Асгарда.

 Спароток бил писал още 2009 за това !

Още един поглед над нещата.

https://sparotok.blog.bg/politika/2009/11/17/bog-odin-i-hunite.437856