Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 14:33 - Погледни ме с едното око , да те погледна с двете
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 333 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 28.05 14:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Така казваше моят дядо Ангел . Учеше ме да бъда учтива с хората.
...
Преди да излезнеш от къщи , първо си лъсни обувките , измий си очите и се среши ,
защото не се знае кого ще срещнеш на улицата и ще се срамуваш.
Много обичах да ходя на гости на дядо до ул.Веслец пеша. Първо по булеварда с цъфналите кестени и розите , после по Царя и накрая по една уличка Малко Търново излизах точно при Театъра на младежта .
Дядо готвеше хубави супички , каквито никога повече няма да намеря , защото бяха от ръцете на дядо Аз си хапвах с удоволствие , а през цялото време дядо ми се усмихваше и се радваше на факта , че аз съществувам. След обяда на мен ми се доспиваше и баба ме завиваше с най-хубавата си покривка , която беше изплела. Баба Ружа беше най-милата и незлоблива жена , която познавам. Аз не я чух нито веднъж да каже лоша дума за някого или да критикува. За нея всички бяха прекрасни. Само един път я чух да казва „Нула внимание“, когато сватята не дойде да я поздрави. Само това . „Нула внимание“. Дядо постоянно си пееше и се усмихваше. Такъв весел човек не бях виждала на земята. Наследих от него не само математическите умения , но и радостното възприемане на живота.
Животът на дядо не е бил никак лесен , но той намираше начин да се справя и да се радва на хубавото. От него разбрах , че човек може да се справи с всичко. Когато отивахме с мама и кака на гости , дядо ни приготвяше кафенце и ни го поднасяше с усмивка , за да ни е сладко .
-Иначе ще ви бъде горчиво - казваше той.
След това баба слагаше очилата и ни гледаше на кафе . И познаваше !
Веднъж , вече женена и с две деца , на мъжа ми му хрумна да ни закара с дядо и баба на Рилския манастир. Аз приготвих кюфтета , салата , питка . Отидохме с колата до дядо,  натоварихме се и полетяхме. Тогава имахме бял Москвич . Дядо седна отпред в колата , а ние с баба и децата - отзад. Дядо беше много развълнуван и през цялото време говореше , а аз слушах. После попита , дали не ни досажда.
- Не , дядо , много ни е приятно. Ти ни пееш като славейче. - Казах аз.
Дядо много хубаво разказваше. Отидохме до манастира , разходихме се . Оттогава това стана любимото място на децата. На връщане спряхме и разпънахме месалите. Хубаво си хапнахме. Само на баба и дядо им беше трудно да станат от поляната. Не бях се сетила , че те не могат като нас да седят . Както и да е , помогнахме им да станат и пак полетяхме с колата.
Само за едно ми е мъчно , че не повторихме тази разходка.
Баба и дядо обичаха да пътуват. Баба имаше 4 сестри и 3 братя. Докато ги навести , обикаляше няколко пъти София.
Дядо имаше две сестри ,
които живееха в родната къща на дядо , на кюшето срещу Химическия и Физическия Факултет и срещу Семинарията. Къщата беше двуетажна , масивна с красива елипсовидна тераса . Мама им викаше семинаристите . Братовчедката на мама Марианчето беше младо момиче колкото нас , бяло и русо , толкова нежно. Аз й се възхищавах. Тя седеше на тази тераса на един стол и четеше по френски.
Сега тази къща я бутнаха и построиха някаква висока грозна сграда.
Един ден дядо и баба тръгнали за Копривщица с влака. Влакът вече влизал в града , но не бил още спрял. Дядо отворил вратата , решил че влакът не се движи бързо и нали си е пъргав , скочил. Обаче паднал. Баба стои на стъпалото и плаче , а дядо вика :
- Скачай , Ружке !
Баба обаче не смее да скочи. Откарали дядо в болницата с комоцио. Вуйчо се обади и с мъжа ми отидоха да го докарат.
Дядо се оправи , но ходеше с глава на една страна. Такъв беше моят любим дядо . Живя до 95 години , обичан от деца , внуци и правнуци. Аз водех и децата си при него и той им се радваше. Не помнеше кои сме , но ни се радваше. Когато баба умря , той вече нямаше за какво да живее. Умря няколко месеца по късно. Живяха с баба заедно 70 години и никога не си казаха лоша дума .
-Ангеле , Ружке , Ангеле , Ружке !
Семейството на дядо и баба беше за мен еталон в живота . Как може жена и мъж да се обичат и уважават цял живот.
Когато баба капризнечеше и дъщерите й се ядосваха , дядо викаше:
- Имайте милост! Имайте милост !
Така ще запомня моят прекрасен дядо !
Имайте милост !  
Любовта, без която не можем
https://www.youtube.com/watch?v=dRxbI3tNpm0  

 






Гласувай:
12
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pantaleev - Панацея
28.05 17:40
Юлия е на сухо.. злобее.. Харесала е един гей и иска да го прави мъж. Не и обръщай внимание.
цитирай
2. panazea - Благодаря , че ми обясни !
28.05 20:32
pantaleev написа:
Юлия е на сухо.. злобее.. Харесала е един гей и иска да го прави мъж. Не и обръщай внимание.

Иначе щях да се притесня за нея :))
Привет !
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
29.05 08:56
Трогателна история, която и мен върна в миналото Изпълнено с живот, радост, задружност! Дядо ти е бил голям, истински човек Така е, човек живее един път, един миг във вечността ,трябва да се радва на живота! И да не върши злини И като не върши злини, никой няма право да му диктува, какво и как да прави! Или да прави нещо, което на него се харесва
Като не му харесва, да си направи нещо,което му харесва Или да го потърси другаде,за да го намери там
За всеки влак си има пътници-И за Каспичан, и за Магадан, и за Врадивосток/ а ,веднъж го изчаках на прелез и много исках да съм във влака , а някой от него да е на моето място/

Спомних си покрай тебе за старата къща на дядо ми в центъра на града Баща ми бяха пет братя плюс сестра и всички живееха в нея Бях четиригодишен, губех се в стаите Господар на дома беше дядо ми, но задочно Беше на легло в резултат на една ужасна телеграма, за щастие, с неверен текст Баба ми управляваше тези около 30 човека, имаше и роднини Но от името на дядо ми! Ако имаше опит за протест, следваше краткото- Това каза баща ти!
Отлетяха тези времена
Бил съм едва на четири години, като ни отчуждиха къщата , майка ми се чудеше, как си спомням такива детайли?
След години, градския фотограф, на една негова изложба на стари фотоси ме привика! Да види ,ще позная ли старата ни къща? Познах я Смаян, попита, на колко години съм бил? Е, казах му-нямал съм още четири Нямам представа, запазена за външността и, освен за един голям балкон над входа Ориентирал съм се по разположението й и от съседните ,запазени сгради!

Благодаря ти за тази ретроспекция Трогнат съм ,че си съхранила прекрасни спомени за едни, също прекрасни ,близки хора!

Хубав ден , Тони!
цитирай
4. panazea - Тези хора поддържат в мен Вярата в доброто и в хората.
29.05 14:15
[quote=leonleonovpom2]Трогателна история, която и мен върна в миналото Изпълнено с живот, радост, задружност! Дядо ти е бил голям, истински човек Така е, човек живее един път, един миг във вечността ,трябва да се радва на живота! И да не върши злини И като не върши злини, никой няма право да му диктува, какво и как да прави! Или да прави нещо, което на него се харесва
Като не му харесва, да си направи нещо,което му харесва Или да го потърси другаде,за да го намери там
За всеки влак си има пътници-И за Каспичан, и за Магадан, и за Врадивосток/ а ,веднъж го изчаках на прелез и много исках да съм във влака , а някой от него да е на моето място/

Спомних си покрай тебе за старата къща на дядо ми в центъра на града Баща ми бяха пет братя плюс сестра и всички живееха в нея Бях четиригодишен, губех се в стаите Господар на дома беше дядо ми, но задочно Беше на легло в резултат на една ужасна телеграма, за щастие, с неверен текст Баба ми управляваше тези около 30 човека, имаше и роднини Но от името на дядо ми! Ако имаше опит за протест, следваше краткото- Това каза баща ти!
Отлетяха тези времена
Бил съм едва на четири години, като ни отчуждиха къщата , майка ми се чудеше, как си спомням такива детайли?
След години, градския фотограф, на една негова изложба на стари фотоси ме привика! Да види ,ще позная ли старата ни къща? Познах я Смаян, попита, на колко години съм бил? Е, казах му-нямал съм още четири Нямам представа, запазена за външността и, освен за един голям балкон над входа Ориентирал съм се по разположението й и от съседните ,запазени сгради!

Благодаря ти за тази ретроспекция Трогнат съм ,че си съхранила прекрасни спомени за едни, също прекрасни ,близки хора!

Хубав ден , Тони![/quoteРадвам се , че и ти си имал голямо задружно семейство!
Родната къща на единия ми дядо , на другия ми дядо.
Ако още не са я бутнали , ще я снимам .
Такава интересна къща и цялата от дърво .
Отпред Излък , така викаха на верандата , на която се събирахме всички лели и братовчеди .
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 3373605
Постинги: 1008
Коментари: 10507
Гласове: 45768
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930