Прочетен: 694 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2021 18:55
На следващата година обаче ни разрешиха.
В училище заместник директорката ни питаше , кой няма да е в София , защото другите ще са на бригада , труд за родината.
Аз станах от чина и казах , че заминавам за Италия. Другарката Дълбокова позеленя от злоба. Само дето не се пръсна. Нищо не каза. Аз знаех , че тези са много завистливи и злобни и затова изстрелях известието в лицето й , за да се пукне откъм гърба.
Както й да е , тя не можеше да спре хода на събитията. Започнахме с мама да се подготвяме за пътуване. Имах много малко дрехи. Парите ни бяха малко , щото Външно щеше да се охарчи , ако ни разрешеше да обменим пари и да пътуваме като бели хора. Все още пътуваше Ориент експрес . Ние приготвихме всички налични торби , раници , сакове , куфар и ги напълнихме с боб , ориз , леща, месо в буркани и всичко , което притежава едно българско семейство , защото освен да гледаме красоти , трябва и да се яде. Много прозаично , но това е истината. Една дамаджана с олио и две дини допълваха картинката.
Отидохме на Софийската гара , влакът пристигна и ние тичахме по вагоните , за да намерим място. Първите вагони бяха кушет , пък ние имахме обикновени билети , защото толкова ни бяха парите.
Стигнахме до един вагон и се качихме. Започнахме да обикаляме купетата. В първите се бяха настанили турците. Идваха още от Истанбул. Те си бяха събули обувките и чорапите и вътре смърдеше. Продължихме по-нататък . Най -накрая намерихме едно купе с един българин и момче с момиче , които говореха френски.
Българинът се измълча през целия път. Стягаше се за ченге и не си каза нито името , нито къде отива и за какво.
С французите си говорих на френски . После се качи един югославянин. Беше много приветлив. Може и албанец да е бил. С него се разбирахме и си говорехме , но не знам на какъв език. Просто се разбирахме. Работеше в Европата. Пътуването беше два дена и една нощ. Аз застанах на прозороца и гледах природата. Влакът препускаше пуф паф , трака трака. Гледах в далечината градчетата , селата , стадата , реките , планините. Минахме през Белград , после Загреб и Любляна ги видях като огърлица от светлини , защото стана тъмно. Разрязахме динята и гостихме цялото купе по български. Минахме Триест . Италианският митничар беше много смешен. Питаше за цигари и пиене. Навря си носа в дамаджаната с олиото , защото не ни повярва . Пристигнахме във Венеция.
Там трябваше да се прекачваме на друг влак за Рим. Имаше два часа престой. Оставихме си багажите и тръгнахме да се разхождаме из Венеция. Още на площада на гарата ме лъхна дъх на море. Беше прекрасно. Аз отидох до брега и реших да пипна с пръсти водата , но се подхлъзнах и щях да щопна във водата. Веднага се притичаха италианци да ме спасяват. Хората са много сърдечни и услужливи.
Качихме се пак на влака , но около нас бяха вече италианци. На Болоня се качи една пищна , хубава дама. Усмихната ни приказваше. Аз изобщо бях очарована от непринудената топлота на италианците.
Пристигнахме в Рим , помогнаха ни да си свалим торбите . Взехме такси и полетяхме по улиците на Рим. Шофьорът управляваше с един пръст кормилото на Фиата. Газ спирачка , газ спирачка. Аз такова каране не бях видяла. Най-после стигнахме до Пиацалле делле Провинче , където ни беше квартирата.
Това са стари сгради , 5 етажни , наредени една до друга в кръг и вътре има двор , където портиерът постоянно викаше , когато някой си изхвърлеше боклука през прозореца. Целият етаж се владееше от една позастаряваща госпожа , която се опитваше с парите си да ожени грозноватите си племенички.
Аз й отидох на гости , танцувах и пях френски и испански песни , а те ми се радваха. Аз не пеех правилно , но те нямаше как да знаят това , защото не знаеха нито френски , нито испански. Годеникът на по-голямата племенничка каза :
-Molto carina !
Аз италиански не знаех , но по погледа на годеницата разбрах , че не беше очарована.
От битака си купих бели летни обувки, бели кецове и син кадифен панталон.
Така екипирана можех да обиколя вечния град.
На другия ден излезнах сама с една пола , блузка и белите обувки. Не беше ме страх , че ще се загубя . Достатъчно беше да кажа Пиацалле делле Провинче и щяха да ме доставят на адреса. Както се разхождах стигнах до една градина и вътре момчета играеха мач. Бяха по-малки от мен и много симпатични. Аз наблюдавах играта им , после им подавах топката , после се включих в играта , защото ми харесва да играя мач. Момчетата ме приеха в своята компания , никой не ме нагруби , никой не ме изгони. Това бяха добри деца от средната класа . Имаха моторчета ,с които пристигаха. Всички мъкнеха дебели книги , защото имаха поправителен на есен. Разбираше , че не ги отваряха. Ние тук четем като побъркани , за да сме отличници и за да имаме шанс да станем студенти. Там - живота си живееха. Това най им харесвах. Спокойни , весели , никой на никого не се караше , никой не се притесняваше. Живееха си доволни и щастливи. По-големите сядаха на някоя пейка , един е с китара в ръка , свирят и пеят тихичко.
По това време Италия беше много добре. 4 сила в света. Заводите й бълваха продукция , включително и военна . Хората бяха облечени и нахранени. Не видях нито един нещастник. Модната им индустрия ръководеше модата в света. Италианките бяха облечени и гримирани. Хората строяха къщи. Страната беше се измъкнала от войната и беше в подем. Милиони италианци работеха и създаваха блага.
На мен ми хареса градинката и децата и често ходех да играя. Първите два дни говорех на френски , на третия ден минах на италиански. Разбирах ги по аналогия.
je veux - voglio
je peux - posso
je dois- devo
je vais-vado
il me plait - mi piace.
Останалите глаголи ги плясках отзад и не използвах никакви времена и спрежения. Децата помислили , че съм французойка. Аз им казах , че съм българка и те много ми се зарадваха , като на екзотично животинче. Веднага искаха да покажат , колко много знаят за България. Дойде едно момиче , което е било в България и като я попитах какво знае , ми каза :
- Стига , бе .
От цялото си пребиваване в България , това само беше запомнила.
Един ден взех картата на града и тръгнах за Колизеума.
Като се спрях на една пресечка ,за да видя накъде да продължа , веднага няколко души ме попитаха , какво търся . Щом им казах „Колосео “ , веднага започнаха да ме упътват , а едно момче предложи да ме заведе. И аз тръгнах по улиците на стария град и се чувствах , като у дома си. Стигнахме там и аз разгледах постройката. Била с мрамор , била красива , но после папите използвали мрамора , за да си стоят църквите и Ватикана.
Вече се мръкваше и момчето предложи да се върнем с метрото. Достави ме на адреса , а на другия ден ме чакаше пред входа , за да продължим обиколката на града. Аз обаче бях с мама и той не посмя да се доближи до нас. Такива добри бяха хората !
Обиколих и музеите на Ватикана , чак свят ми се зави, Станца делла Сенятура, Капела Систина . Форо Романо , Вилла Д‘ Есте , 100 фонтане. Сан Пиетро , Кaмпидольо , Пиацца ди Спаня , Пиацца Венеция, Пиацца Навона, Фонтана ди Треви, Фори Империали , Чирко Массимо , Пиацца Венеция , Пиацца дел Пополо, Палатино , Авентино , Куиринале, Челио , Ескуилино, Виминале, Пинчо , Джаниколо, Колона ди Траяно , ЕУР, Пантеон ...
Бях и на мач , бях и на Луна парк , Монтаня Руса .
С майка отидохме на гости на синьора Анжела. Тя беше едра , красива жена със зелени очи. Малко скандинавски тип жена. Беше вдовица на лекар и не можеше да му изхарчи пенсията , та купуваше имоти . Анжела много ми се зарадва , какви успехи съм направила с италианския. Тя искаше да ме осинови , да ме запише в Шатобриан , за да уча на френски . В българското посолство казаха - Не може !
Така аз се разминах с престоя си в Италия. Дали щях да бъда по-щастлива. Едва ли. Анжела беше властна натура , аз пък съм непокорна и не знам как щяхме да се спогодиме. Освен това Анжела никога не е имала деца и не знае какво е да бдиш над детето , да трепериш , когато е болно . Това не е милата ми майчица , която все ме жали и е готова всичко да даде за мене.
Анжела ме заведе при девера си , сигурно да разбере и неговото мнение. Това беше уважаван господин , имаше две дъщери на моята възраст. Аз не знаех италиански , но видях техните сборници и веднага започнах да решавам техните задачи. А пък момичетата имали двойки по математика. Господинът видя , че това диво българче има акъл и предложи да отивам при тях , когато пожелая.
В Италия учеха 13 години и по-равномерно учеха науките , а не като нас на тъгъдък. Ние учихме даже материал , който там се изучава в университетите.
Затова смятам , че българите не трябва да се самоподценяват. Другите не са нито по-умни , нито по-способни от нас!
Изобщо в Италия аз си повиших мнението за собственото Аз .
На другия ден отидох пеша до къщата им, защото нямах пари за трамвай. 50 лири бяха много.
Аз мислех , че ще преподавам задачи на госпоиците , защото искрено исках да съм от полза , но те вече се момееха .Предложиха ми да отидем на стадиона и аз се съгласих. Мислех , че ще тренират.
На стадиона момчета играеха мач , нашите ги гледаха , после се започна някакъв флирт , на мен чак ми стана неудобно.
Да отида до стадиона , за да бъда ухажвана!
Моята компания в градинката повече ми харесваше.
Момчетата ме разхождаха с моторчетата си . Даже ми даваха да карам и аз едва не се пребих. Като паднах се разплаках , а момчето ме питаше , много ли съм се ударила. Аз плачех , защото му счупих моторчето.
Ето такива добри бяха децата.
Прекарах един незабравим месец в един красив град с мили хора и завинаги ще ги обичам , защото те бяха много човечни с мен и ме обградиха с внимание.
Бъдете Благословени !
Панацея
Lando Fiorini - Roma Nun Fa" La Stupida Stasera
https://www.youtube.com/watch?v=S_EucEJDTHs
https://www.youtube.com/watch?v=A0W6Lz4ZOIk
Аз съм бил там само един ден, но един от най- фантастичните в живота ми! Даже, посред нощ, търсих мавзолея на Август Не го намерих,разбира се, улицата на която се намира беше пуста и тъмна! Беше затворен!
Майка ми искаше да отидем във Франция, до Париж! Имахме право на безплатни билети, баща ми работеше в системата на БДЖ! Изведнъж, както се подготвяхме, замълчаха по тази тема? След време ,сам разбрах ,че не са ни разрешили и защо!
Е, компенсирахме през лятото, докато завърша гимназия , с двуседмична обиколка на България! Така ,че не съжалявам! Дадох даже обет, кракът ми да не стъпи в Париж, не съм умрял за него!
Е, изпълних го!
Все пак, благородно ти завиждам, за месеца, който си прекарала в Рим!
Хубава вечер!
П.П. Чудесен разказ си написала, на база спомени от ученическите ти години! Поздравления за него!
Аз учех френски , изучавах площадите на Париж и мислех , че ще отида , но животът ме завърта . А сега Париж не е същия и нямам в мен този огън да го посетя.
Поздрав!
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра