Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04 15:39 - Първото ми пътуване до Рим
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 295 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 02.04 18:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Още бях ученичка , когато майка подаде документи за разрешение да пътуваме двете до Рим. Тогава още не беше разрешено да си ходиш нагоре надолу както ти скимне и да нарушаваш социалистическия рай. Първият път ни отказаха , защото не било необходимо. Откъде накъде ще се шматкам аз из Европата. Може да ми се разшири кръгозорът , ако видя свят , а това е много опасно .

На следващата година обаче ни разрешиха.

В училище заместник директорката ни питаше , кой няма да е в София , защото другите ще са на бригада , труд за родината.

Аз станах от чина и казах , че заминавам за Италия. Другарката Дълбокова позеленя от злоба. Само дето не се пръсна. Нищо не каза. Аз знаех , че тези са много завистливи и злобни и затова изстрелях известието в лицето й , за да се пукне откъм гърба.

Както й да е , тя не можеше да спре хода на събитията. Започнахме с мама да се подготвяме за пътуване. Имах много малко дрехи. Парите ни бяха малко , щото Външно щеше да се охарчи , ако ни разрешеше да обменим пари и да пътуваме като бели хора. Все още пътуваше Ориент експрес . Ние приготвихме всички налични торби , раници , сакове , куфар и ги напълнихме с боб , ориз , леща, месо в буркани и всичко , което притежава едно българско семейство , защото освен да гледаме красоти , трябва и да се яде. Много прозаично , но това е истината. Една дамаджана с олио и две дини допълваха картинката.

Отидохме на Софийската гара , влакът пристигна и ние тичахме по вагоните , за да намерим място. Първите вагони бяха кушет , пък ние имахме обикновени билети , защото толкова ни бяха парите.

Стигнахме до един вагон и се качихме. Започнахме да обикаляме купетата. В първите се бяха настанили турците. Идваха още от Истанбул. Те си бяха събули обувките и чорапите и вътре смърдеше. Продължихме по-нататък . Най -накрая намерихме едно купе с един българин и момче с момиче , които говореха френски.

Българинът се измълча през целия път. Стягаше се за ченге и не си каза нито името , нито къде отива и за какво.

С французите си говорих на френски . После се качи един югославянин. Беше много приветлив. Може и албанец да е бил. С него се разбирахме и си говорехме , но не знам на какъв език. Просто се разбирахме. Работеше в Европата. Пътуването беше два дена и една нощ. Аз застанах на прозороца и гледах природата. Влакът препускаше пуф паф , трака трака. Гледах в далечината градчетата , селата , стадата , реките , планините. Минахме през Белград , после Загреб и Любляна ги видях като огърлица от светлини , защото стана тъмно. Разрязахме динята и гостихме цялото купе по български. Минахме Триест . Италианският митничар беше много смешен. Питаше за цигари и пиене. Навря си носа в дамаджаната с олиото , защото не ни повярва . Пристигнахме във Венеция.

Там трябваше да се прекачваме на друг влак за Рим. Имаше два часа престой. Оставихме си багажите и тръгнахме да се разхождаме из Венеция. Още на площада на гарата ме лъхна дъх на море. Беше прекрасно. Аз отидох до брега и реших да пипна с пръсти водата , но се подхлъзнах и щях да щопна във водата. Веднага се притичаха италианци да ме спасяват. Хората са много сърдечни и услужливи.

Качихме се пак на влака , но около нас бяха вече италианци. На Болоня се качи една пищна , хубава дама. Усмихната ни приказваше. Аз изобщо бях очарована от непринудената топлота на италианците.

Пристигнахме в Рим , помогнаха ни да си свалим торбите . Взехме такси и полетяхме по улиците на Рим. Шофьорът управляваше с един пръст кормилото на Фиата. Газ спирачка , газ спирачка. Аз такова каране не бях видяла. Най-после стигнахме до Пиацалле делле Провинче , където ни беше квартирата.

Това са стари сгради , 5 етажни , наредени една до друга в кръг и вътре има двор , където портиерът постоянно викаше , когато някой си изхвърлеше боклука през прозореца. Целият етаж се владееше от една позастаряваща госпожа , която се опитваше с парите си да ожени грозноватите си племенички.

Аз й отидох на гости , танцувах и пях френски и испански песни , а те ми се радваха. Аз не пеех правилно , но те нямаше как да знаят това , защото не знаеха нито френски , нито испански. Годеникът на по-голямата племенничка каза :

-Molto carina !

Аз италиански не знаех , но по погледа на годеницата разбрах , че не беше очарована.

От битака си купих бели летни обувки, бели кецове и син кадифен панталон.

Така екипирана можех да обиколя вечния град.

На другия ден излезнах сама с една пола , блузка и белите обувки. Не беше ме страх , че ще се загубя . Достатъчно беше да кажа Пиацалле делле Провинче и щяха да ме доставят на адреса. Както се разхождах стигнах до една градина и вътре момчета играеха мач. Бяха по-малки от мен и много симпатични. Аз наблюдавах играта им , после им подавах топката , после се включих в играта , защото ми харесва да играя мач. Момчетата ме приеха в своята компания , никой не ме нагруби , никой не ме изгони. Това бяха добри деца от средната класа . Имаха моторчета ,с които пристигаха. Всички мъкнеха дебели книги , защото имаха поправителен на есен. Разбираше , че не ги отваряха. Ние тук четем като побъркани , за да сме отличници и за да имаме шанс да станем студенти. Там - живота си живееха. Това най им харесвах. Спокойни , весели , никой на никого не се караше , никой не се притесняваше. Живееха си доволни и щастливи. По-големите сядаха на някоя пейка , един е с китара в ръка , свирят и пеят тихичко.

По това време Италия беше много добре. 4 сила в света. Заводите й бълваха продукция , включително и военна . Хората бяха облечени и нахранени. Не видях нито един нещастник. Модната им индустрия ръководеше модата в света. Италианките бяха облечени и гримирани. Хората строяха къщи. Страната беше се измъкнала от войната и беше в подем. Милиони италианци работеха и създаваха блага.

На мен ми хареса градинката и децата и често ходех да играя. Първите два дни говорех на френски , на третия ден минах на италиански. Разбирах ги по аналогия.

je veux - voglio

je peux - posso

je dois- devo

je vais-vado

il me plait - mi piace.

Останалите глаголи ги плясках отзад и не използвах никакви времена и спрежения. Децата помислили , че съм французойка. Аз им казах , че съм българка и те много ми се зарадваха , като на екзотично животинче. Веднага искаха да покажат , колко много знаят за България. Дойде едно момиче , което е било в България и като я попитах какво знае , ми каза :

- Стига , бе .

От цялото си пребиваване в България , това само беше запомнила.

Един ден взех картата на града и тръгнах за Колизеума.

Като се спрях на една пресечка ,за да видя накъде да продължа , веднага няколко души ме попитаха , какво търся . Щом им казах „Колосео “ , веднага започнаха да ме упътват , а едно момче предложи да ме заведе. И аз тръгнах по улиците на стария град и се чувствах , като у дома си. Стигнахме там и аз разгледах постройката. Била с мрамор , била красива , но после папите използвали мрамора , за да си стоят църквите и Ватикана.

Вече се мръкваше и момчето предложи да се върнем с метрото. Достави ме на адреса , а на другия ден ме чакаше пред входа , за да продължим обиколката на града. Аз обаче бях с мама и той не посмя да се доближи до нас. Такива добри бяха хората !

Обиколих и музеите на Ватикана , чак свят ми се зави, Станца делла Сенятура, Капела Систина . Форо Романо , Вилла Д‘ Есте , 100 фонтане. Сан Пиетро , Кaмпидольо , Пиацца ди Спаня , Пиацца Венеция, Пиацца Навона, Фонтана ди Треви, Фори Империали , Чирко Массимо , Пиацца Венеция , Пиацца дел Пополо, Палатино , Авентино , Куиринале, Челио , Ескуилино, Виминале, Пинчо , Джаниколо, Колона ди Траяно , ЕУР, Пантеон ...

Бях и на мач , бях и на Луна парк , Монтаня Руса . 

С майка отидохме на гости на синьора Анжела. Тя беше едра , красива жена със зелени очи. Малко скандинавски тип жена. Беше вдовица на лекар и не можеше да му изхарчи пенсията , та купуваше имоти . Анжела много ми се зарадва , какви успехи съм направила с италианския. Тя искаше да ме осинови , да ме запише в Шатобриан , за да уча на френски . В българското посолство казаха - Не може !

Така аз се разминах с престоя си в Италия. Дали щях да бъда по-щастлива. Едва ли. Анжела беше властна натура , аз пък съм непокорна и не знам как щяхме да се спогодиме. Освен това Анжела никога не е имала деца и не знае какво е да бдиш над детето , да трепериш , когато е болно . Това не е милата ми майчица , която все ме жали и е готова всичко да даде за мене.

Анжела ме заведе при девера си , сигурно да разбере и неговото мнение. Това беше уважаван господин , имаше две дъщери на моята възраст. Аз не знаех италиански , но видях техните сборници и веднага започнах да решавам техните задачи. А пък момичетата имали двойки по математика. Господинът видя , че това диво българче има акъл и предложи да отивам при тях , когато пожелая.

В Италия учеха 13 години и по-равномерно учеха науките , а не като нас на тъгъдък. Ние учихме даже материал , който там се изучава в университетите.

Затова смятам , че българите не трябва да се самоподценяват. Другите не са нито по-умни , нито по-способни от нас!

Изобщо в Италия аз си повиших мнението за собственото Аз .

На другия ден отидох пеша до къщата им, защото нямах пари за трамвай. 50 лири бяха много.

Аз мислех , че ще преподавам задачи на госпоиците , защото искрено исках да съм от полза , но те вече се момееха .Предложиха ми да отидем на стадиона и аз се съгласих. Мислех , че ще тренират.

На стадиона момчета играеха мач , нашите ги гледаха , после се започна някакъв флирт , на мен чак ми стана неудобно.

Да отида до стадиона , за да бъда ухажвана!

Моята компания в градинката повече ми харесваше.

Момчетата ме разхождаха с моторчетата си . Даже ми даваха да карам и аз едва не се пребих. Като паднах се разплаках , а момчето ме питаше , много ли съм се ударила. Аз плачех , защото му счупих моторчето.

Ето такива добри бяха децата.

Прекарах един незабравим месец в един красив град с мили хора и завинаги ще ги обичам , защото те бяха много човечни с мен и ме обградиха с внимание.

Бъдете Благословени !

Панацея 
Lando Fiorini - Roma Nun Fa" La Stupida Stasera

https://www.youtube.com/watch?v=S_EucEJDTHs

https://www.youtube.com/watch?v=A0W6Lz4ZOIk

 











Тагове:   Roma,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
02.04 16:57
Все пак си щастливка, цял месец да прекараш в Рим!!
Аз съм бил там само един ден, но един от най- фантастичните в живота ми! Даже, посред нощ, търсих мавзолея на Август Не го намерих,разбира се, улицата на която се намира беше пуста и тъмна! Беше затворен!
Майка ми искаше да отидем във Франция, до Париж! Имахме право на безплатни билети, баща ми работеше в системата на БДЖ! Изведнъж, както се подготвяхме, замълчаха по тази тема? След време ,сам разбрах ,че не са ни разрешили и защо!
Е, компенсирахме през лятото, докато завърша гимназия , с двуседмична обиколка на България! Така ,че не съжалявам! Дадох даже обет, кракът ми да не стъпи в Париж, не съм умрял за него!
Е, изпълних го!

Все пак, благородно ти завиждам, за месеца, който си прекарала в Рим!

Хубава вечер!

П.П. Чудесен разказ си написала, на база спомени от ученическите ти години! Поздравления за него!
цитирай
2. panazea - Здравей , Лео !
02.04 17:11
Аз знам къде е Мавзолея на Август ! Имам няколко справочника ,с които обикалях Рим пеша. Ако е писано , пак ще отида.
Аз учех френски , изучавах площадите на Париж и мислех , че ще отида , но животът ме завърта . А сега Париж не е същия и нямам в мен този огън да го посетя.
Поздрав!
цитирай
3. panazea - https://www.youtube.com/watch?v=BwAW80IASlM
03.04 21:35
Rome Reconstructed
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 3431272
Постинги: 1021
Коментари: 10566
Гласове: 46044
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031