със нежни струни звъни ,

Твоята китара

дори звездите плени .

Защото ме зове и с бързи ветрове

тя песен ми изпраща.

И зная то е знак , че ти ми казваш пак

със обич „Лека нощ“.

Твоята китара отново свири навън .

Твоята китара е в моя сън.

И светът заспива тая нощ красива.

Само песента литнала в нощта ,

иде пак при мен.

Твоята китара отново свири навън .

Твоята китара е в моя сън.

И светът заспива тая нощ красива.

Само песента литнала в нощта ,

иде пак при мен.

Само песента литнала в нощта ,

иде пак при мен.

Маргрет Николова 1963г.

https://www.youtube.com/watch?v=PQBCp2np3JI