От малка бях чувствително и наблюдателно дете. Опитвах се да разбера света около мен . По-скоро съзерцателна , отколкото действена. Отвътре радостна и дива , отвън примерна. Нахлузвах тази маска на послушание и безпристрастие , за да се пазя от доброжелатели. А те не липсваха. И аз се научих да мълча и да не показвам чувствата си. Защото те бушуваха в мен и можеха да изпепелят всичко пред мен , а аз не исках това. Имаше голям дисонанс между вътрешното ми светоусещане и натрапващото се присъствие на околните. Не можех да понасям лицемерието и лъжата. Усещах органическо отвращение към несправедливостта.
И тогава се научих да се абстрахирам от околната среда . Учителката пееше някакъв отегчителен урок , аз си седях кротко на стола , гледах в далечината Балкана , облаците и Слънцето , и бях безкрайно далече. Това много пъти ме спасяваше в трудни моменти. Когато буреносни облаци се събираха над главата ми и бурята беше готова да се разрази , аз отивах на отворения прозорец , затварях очи и се молех , бурята да ме отмине и този път. И ставаше чудо. Облаците се разпръскваха и някаква невидима сила премахваше всички пречки пред мен. Аз вече можех да крача свободно , без препятствия по начертания път. Когато не говориш , другите не знаят какво мислиш и им е трудно да те нападат. “ Език мой , враг мой“- казваше майка ми и беше много права. Ако си признаех някоя вина , милите ми съученички ми се нахвърляха . С моите камъни по мойта глава. 
Татко ми казваше “Никога не се предавай без бой ! И да те бият , пак не се предавай!‘ И аз не се предавах .  А бях само 8 годишна !
В интерес на истината имаше добри деца , скромни и стеснителни и аз си спомням с умиление за тях. В училище не можех да бъда себе си ! Само пред птиците можех да бъда истинска. Качвах се на едно дърво , гледах Слънцето и пеех на птиците , а те ме слушаха и ми се радваха. Оттогава обичам техния свят. Животът ми помогна да си изградя броня и никой не може да я разруши. Няма такава сила на земята. В 8 клас смених паралелката защото щях да уча френски , а не английски. Тогава казах сбогом на оръжията ! Новите ми съученички бяха добри момичета , а съученикът ми - какъв съученик! Аз продължих да си седя кротко на чина , но вече никой не ме предаваше . Момичетата се момееха , което си е в реда на нещата и не им беше до мен. В класа нямах приятелка , но не страдах от това. В игрите приятелка ми беше Анушка , толкова мило момиче. С нея играех с часове на народна топка и никой не можеше да победи. Анушка имаше кръгло бяло личице , кафяви очи и руса коса до раменете. Когато говореше , аз й се възхищавах. След училище аз я изпращах до тях , говорехме си , после тя ме изпращаше до нас и после аз пак я изпращах до тях. Обикаляхме квартала от Ситняково до Орлов мост няколко пъти. Разказах ви и за хубавото , и за лошото .
Винаги има лъч надежда и в най-тъмната нощ.
Нека Силата Бъде с Вас !
Соловей поет соловушка видео
https://www.youtube.com/watch?v=-PhRvcn4big
Nightingale bird singing at sunrise
https://www.youtube.com/watch?v=mKqfcR4mXMI
  BEST NIGHTINGALE SONG
https://www.youtube.com/watch?v=NK2_bcQcoD4
Славей
https://www.youtube.com/watch?v=oTcxaqiIg4U

 

Смазаните, задушени и обезверени българи имат нужда от подкрепа, вяра и сили, за да дочакат деня на изборите и дано тогава - облаците се разсеят над земята ни!
Хубав ден за доброто.
Поздрав от мен:)))

И чудото ще стане !