Моите врабченца се събудиха . И синигерчетата също. Посрещат Слънцето.  В тези студени дни им приготвих брашънце с олио и им сложих в мрежичка , за да си кълват. Така ще презимуват зимата и после цяла година ще ми пеят. Катеричката днес не дойде на ореха да си търси орехчетата. В студа не се страхува от нас и се доближава. Аз я гледам от прозореца и не мърдам , за да не я изплаша. Миналия студ беше тук. Излезнах навън и й носех счупени орехчета, подредих й ги . Катеричката ме наблюдаваше , но не избяга. Не знам дали изяде орехчетата. Тя цяла есен ми хвърляше орехчетата от върха на дървото. Сега ще й върна малко от тях. Така ще бъдем хубава компания . Добро утро , Слънчице ! Добро утро , птици и зверчета! Добро утро , хора ! 

Браво, колко свежа радост и светлина излъчват думите ви.
Когато усмивка се появи по лицата, значи една най голяма истина зазвучава, техниката на писането, винаги може да се поправи, но мигът, първото докосване до сърцата на хората остава завинаги

Аз пиша на един дъх ! Това което извира от душата.
Не смея да го украсявам , за да не го разваля.
Благодаря , че беше тук !