София беше с павирани улици  ,  окъпана от дъжда и потънала в зеленина . Улиците се миеха всяка нощ . На сутринта ни посрещаше приветлива и слънчева ! Витоша издигаше снага като пазител , като символ на града. В самия град и околните села има 60 минерални извора . Градът се е наричал Улпия Сердика Траяна . Имал е жители преди 7 хил. години .

Ние децата обичахме да се катерим по разцъфналите кестени , да играем на жумичка и народна топка. Когато играехме на улицата и като се зададе конска каруца едно от децата съобщаваше . Всички се качвахме на тротоара ,изчаквахме каруцата да мине и после продължавахме играта. Ако топката изкочи на булеварда ,гледахме дали преминава някой  „Москвич” и ако беше чисто си взимахме топката .

Срещу нас беше Борисовата градина с тенискортовете ,алеи с дървета и цветя . На времето тук са засадени екзотични видове от Мадридската ботаническа градина . Когато испанските кораби кръстосвали световните океани , отвсякъде мъкнели редки дървета , храсти и цветя . Именно с такива видове е насаден Парка . Направен е Алпинеум , по алпийски образец , вода се стича по камъни , а наоколо цветя.

Много си харесвах езерцето със златните рибки и водните лилии. Карахме колела и кънки около стадион „Васил Левски” . На езерото Ариана си взимахме лодка за да гребем , за 40ст. Точно там ,в ресторантчето на езерото ,мама и татко за пръв път седнали да пият по една лимонада.

В квартала момичетата бяха добри , а момчетата не толкова. Най-красивото момче беше Аси , синът на германката. Маргаритка , арменчето , ми беше приятелка . Нейният брат Пепи беше голям разбойник . Един ден без причина хвърли цяла тухла по главата ми. На мен ми се стори , че главата ми се счупи. Не казах нищо на татко , защато не исках да стават скандали. После този Пепи прави и други поразии и го прибраха в затвора ,ама нали ми счупи главата.

На кино ходех в кварталното „Влайкова” . После разбрах , че това е къщата на Тодор Влайков , който я подарил за всеобщо ползване. Първо минавах през сладкарницата и си купувах една боза от 6ст. И после отивах на кино. Филмите бяха подбрани и аз ги гледах по 9 пъти , докато започвах да повтарям репликите и да пея песните от филма. Филмите бяха със субтитри и слушахме оригиналния език . Особено ми харесваше „Укротяването на опърничевата „ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън .

Аз навсякъде ходех пеш : до баба на „Веслец” , до вуйчо на „Султан тепе” и до майка в службата на „Стамболийски” . До нея беше американското посолство и винаги имаше реклами и хубави коли . Там за пръв път видях „Понтиак” и „Линкълн” .

Къпехме се с минерална вода в Централна баня . В чешмите течеше Рилска вода . През лятото ходехме на басейна в Банкя . С влакчето пристигаха тълпи от момчета . Бяха толкова много , че седяха по стъпалата на влака. Сега влакът се движи празен .

Зимата дебел сняг покриваше града. Паркът изглеждаше прекрасен .Дърветата , целите покрити със сняг бяха красиви. Снежна приказка. Навсякъде белота и тишина. Само стъпките ми отекваха : хръс хръс . Снегът валеше по косата , лицето и миглите ми . Беше свежо и приятно.  

Така си живеехме в нашата хубава София.

Нямахме апартаменти , нямахме коли , телевизори , джи ес еми дори! Тичахме по топката , радвахме се на кристалния въздух , карахме лодки в езерото ,карахме кънки по асфалта, плувахме в басейни .

Такъв беше животът без компютри!

https://panazea.blog.bg/technology/2009/11/11/sofiia-moiat-roden-grad.433961

https://panazea.blog.bg/drugi/2010/01/14/dosega.472275

 

 

И аз си обичам София. Живеем в центъра и в двора на къщата ни имаше огромна череша, 2-3 вишни, лехи здравец и люляци. По улицата край нас имаше големи дървета с разкошни корони, а на ъгъла фурна за ръчен бял хляб. Сутрин целият квартал ухаеше на люляци и топъл хляб. Това е ароматът на детството ми - люляци и топъл хляб. :)))

Напълно те разбирам, живеех на Янтра 16 :)

Много хубави спомени имам от детството ми. София , огряна от Слънцето.
Хубав ден !

Улиците , успоредни на Булеварда , имаха имена на реки.
По вашата улица отивах на училище. Ние бяхме на Булеварда 33.
София свършваше с Полиграфическия. После строиха комплексите.

Обичах онази София!
Зелена, паважна и близка.
Всичко беше на пешеходно разстояние!

Навсякъде спомени за мама и татко , за баба и дядо, чичо и леля .
Аз съм голяма щастливка , да ги имам точно тях ! Бях заобиколена с любов и внимание! Дай Боже , всекиму !

и в Пловдив- сред градини в центъра на града, сред тишина и съседска доброта.
И тишината, и градините, и добротата ги няма вече в града, станал по-лош от пустиня, с хора- но в самота, с домпве- но от бетон и т.н.
Постингът Ви е искрен и хубав. Благодаря!

Мисля, че той се позапази от пагубното нашествие. Там е зълва ми и с радост се разхождам из Пловдив. Улиците ми се струват чисти , широки и обляни в светлина.