Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924

Анастасъ Разбойниковъ

При решаване сѫдбата на Западна Тракия въ Ньойи, както и по-после въ Санъ-Ремо, Севъръ и Лозана, въпросътъ за етнографското ѝ положение винаги се е поставялъ отъ общественото мнение въ разнитѣ страни, отъ съседнитѣ ѝ страни, а понѣкога дори и отъ политицитѣ, които, изобщо, сѫ били по-глухи къмъ етнографскитѣ аргументи, освенъ къмъ тия, които имъ сѫ изнасяли. Американската делегация особено много е държала на икономическитѣ принципи: Западна Тракия е географско продължение на България, последната има срѣдата на Балканския полуостровъ, тя не може безъ териториални свои излази на южното, на Бѣло море.

 Усилията на гърцитѣ, особено на хитрия Венизелосъ, да заблудятъ oбщественото мнение и политицитѣ, относно еtнографията на Тракия, бѣ постигнало резултати.

Френското обществено мнение постепено се е оформило да държи, относно Западна Тракия, на етнографския принципъ, дори въ нея да се произведе и плебесцитъ. В. Le Tempes (21 априлъ 1920 г.), когато Западна Тракия бѣ управлявана като „Междусъюзнишка Тракия” отъ генералъ Шарпи и, когато надъ нея се надвесваше решението на победителкитѣ въ Санъ-Ремо, писа за Западна Тракия между другото и следното: „Различнитѣ раси въ Тракия сѫ разположзни по най-разнообразенъ начинъ. Въ съседство съ гръцка

Македония (т. е. Македония подъ гръцка власть— Б. М.) преобладава турското население; по-наизтокъ населението въ болшинството си е българско; а още по-наизтокъ по крайбрѣжието на Мраморно море гърцитѣ господствуватъ”. Така щото, споредъ в. Танъ, точно, именно, населението на Западна Тракия, отъ Ксанти до р. Марица, по онова време „въ болшинството си е българско”. Графъ Бегуенъ по сѫщото време, кореспондентъ на Journal des Dйbats, направи сѫщо интересна констатация, следъ посещението си въ Западна Тракия, относно етнографското ѝ положение и ползата отъ междусъюзнишкия режимъ, който дори да се разпростре въ Източна Тракия и Македония.

 Исметъ Иньоню въ конференцията въ Лозана, 1922 год., сѫщо е оспорвалъ етническото надмощие на гърцитѣ въ тая область, подържано отъ Венизелосъ. Той е предлагалъ плебесцитъ, считайки, че турчското ѝ население ще излѣзе болшинство.

Нашата теза, относно етническото положение на Западна Тракия, е много ясна. Западна Тракия е отъ патримониума на българския народъ, независимо отъ етническитѣ промѣни, които сѫ станали въ нея при и веднага следъ турското нашествие. Известно е, че българскитѣ славяни още презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ проникнали въ нея и сѫ я плътно населили, чакъ до морето, като сѫ правили набѣги и въ островитѣ. Въ последствие, въ разни времена, областьта е била включвана въ предѣлитѣ на българската държава. Споредъ изследванията на проф. Ст. Младеновъ, западнотракийскитѣ славяни сѫ били компактно продължение на южномакедонскитѣ славяни, които сѫ дали езика на Св. Св. Кирила и Методия, защото въ тѣхния езикъ и до сега още сѫ запазени нѣкои думи, които се срещатъ само въ най-старитѣ славянски преводи на свещеннитѣ книги (напр. думата „ланита”, която означава „буза” и т. н).

 21

Турското нашествие е обезлюдило равнинитѣ, българитѣ се запазили като раи въ дебритѣ на Родопитѣ и тѣхнитѣ разклокения, а голѣма часть е приела мохамеданството. При турското господство сѫ били заселени и турци, а може би повечето тия „турци” сѫ били заселени тукъ още къмъ края въ българо-византийско време, т. е. това ще да сѫ не „османски” турци, а откѫснати части или остатъци отъ селджуци и др. Що се касае за малкото гръцко население, то нѣма нищо общо съ елинската или византийската епохи. Часть отъ него сѫ преселени гърци презъ XVI и XVII в. отъ Мала Азия, какъвто е случая напр. съ гръцкитѣ села въ Димотишка околия и другаде, но по-голѣмата часть отъ него бѣха погърчени българи, поради общото положение на християнитѣ и българитѣ презъ турското робство, подвластни на гръцката патриаршия. Известни ни сѫ гръцкитѣ теории за „българофони”, за „албанофони”, за „туркофони” и още за други „фони” елини.

http://macedonia.kroraina.com/kalojan/ar/ar_2.htm