Македония. Етнография и статистика

.

В. Кѫнчовъ (I изд. Бълг. Книжовно Д-во, София, 1900;

                                                    II фототипно изд. "Проф. М. Дринов", София, 1996)

Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

Частъ първа. Етнография.

Общи бѣлѣжки за разселението на народитѣ по Балканския Полуостровъ.

За да бѫде по-ясно онова, което има да кажемъ за народитѣ въ Македония, потрѣбно е да фърлимъ бързъ погледъ върху разселението на народитѣ по цѣлия Балкански Полуостровъ.

Отъ тритѣ голѣми южно-европейски полуострова Балканскиятъ стои най-близу до старитѣ културни страни на прѣдна Азия и Африка. Прѣходътъ отъ него къмъ Азия е билъ всѣкога лесенъ и още въ най-старитѣ врѣмена цѣлъ редъ народи сѫ минували отъ една страна къмъ друга. При това сѣверната часть на тоя Полуостровъ е много открита. Сѣверни войнствени народи лесно нахлували въ неговитѣ прѣдѣли и сѫ изтиквали по-старитѣ обитатели. Части отъ побѣденитѣ народи остаяли дома си и се сливали съ побѣдителитѣ. Други части намирали убѣжища по недостѫпнитѣ планински области на страната и се упазвали дълго врѣме.

Ни едно господство на Балканския Полуостровъ не е било всеобщо и въ сѫщо врѣме доста продължително и силно физически и културно, за да може да слѣе ведно всички заварени народни пластове и да даде еднакъвъ етнографски ликъ на цѣлата страна, както е станало въ старо врѣме въ Италия, прѣзъ срѣднитѣ вѣкове въ Англия и Франция и както става въ ново врѣме въ Русия. Една важна причина на това е вѫтрѣшното географско разположение на Полуострова. Той е прошаренъ съ високи планини, които го разчленяватъ извънредно много. Колкото се отива отъ изтокъ къмъ западъ, разчленяваньето става все по-голѣмо и по-голѣмо. Дѣто има по-голѣмки равнини, тамъ отъ врѣме на врѣме се появявало и по-продължително еднородно господство, както напр. въ Тракийската Низина, въ Дунавската Равнина и въ южно-македонското Солунско Поле.

Важна особность на повърхнината на Балканския Полуостровъ е, че между високитѣ мѫчнодостѫпни планини има добри проходи.

Външни нападатели лесно се вмъкватъ въ всички краища на страната, но ненамиратъ доста просторъ въ отдѣлнитѣ области да развиятъ мощна държава. Въ историчната епоха само римлянитѣ, навлѣзли отъ югъ, и турцитѣ отъ юго-изтокъ, успѣли за кѫсо да обединятъ страната политически; а славѣнитѣ, навлѣзли отъ сѣверъ, успѣли пакъ за кѫсо врѣме да я обединятъ етнографски. Всички рано почватъ да губятъ противуположнитѣ краища: римлянитѣ откъмъ сѣверъ, турцитѣ откъмъ сѣверо-западъ, а славѣнитѣ откъмъ югъ.

http://www.promacedonia.org/vk/index.html

карти

http://www.promacedonia.org/vk/vk_karti.htm