Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2022 13:00 - Песни за Чавдар и Лалуш
Автор: panazea Категория: Тя и той   
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Обръщането към досега оповестените ранни архивни записи на български фолклор предлага няколко песни за Чавдар и Лалуш. През 1925 г. А. П. Стоилов оповестява съдържанието на интересната архивна фолклорна сбирка на Найден Геров (съхранявана от неговия племенник Т. Панчев)10. В нея освен събраните лично от Геров песни (на брой 82) се откриват няколко по-ранни фолклорни песенни сбирки на други наши възрожденци - Р. Попович (8 п.), Ст. Тошкович (38 п.), Никола Геров (50 п.), В. Априлов (167 п.), П. Р. Славейков (128 п.) и Захарий Ик. Круша (17 п.). Посочената фолклорна сбирка е интересна за нас, защото изнася нови варианти на интересуващите ни основни мотиви за Чавдар и Лалуш: 1. Сестра (кумица) предава войвода - 5 варианта [Стоилов А. П., 1925, с. 193, № 232: варианти - 1.1. сб. на В. Априлов, № 31, 73 стиха (Чавдар); 1.2. сб. на В. Априлов, № 46, 78 стиха (Лалуш); 1.3. сб. на Найден Геров, № 57, 70 стиха (Лалуш); 1.4. сб. на Найден Геров, № 58, 64 стиха (Чавдар); 1.5. сб. на П. Р. Славейков, № 3, 77 стиха (Лалчо)]; 2. Чавдар войвода и Милчо (вер. сгрешено от ръкописно Лалчо) - 1 вариант [Стоилов А. П., 1925, с. 193, № 233: вар.: 2.1. сб. В. Априлов, № 54, 53 стиха]. Накратко, тук са представени 6 варианта на песните за Чавдар от ръкописните сбирки на Априлов (3 п.), Геров (2 п.) и Славейков (1 п.).

Още една група песни, свързани с името на Чавдар войвода, се откриват в сборниците на Л. Каравелов и Ст. Веркович, които са били подготвени за печат още през 60-те години на ХІХ в., но в крайна сметка, след един продължителен престой в руските архиви, са публикувани от П. Лавров съответно през 1905 (Каравелов)11 и 1920 г. (Веркович)12. Тъкмо защото до Освобождението тези сбирки са били всъщност "архивни" (по своя статут), ние ще извлечем за нашите нужди само мотивите, свързани с Чавдар (и Лалуш): 1. Войвода пленен с измама пленен в град и хвърлен в тъмница (племенникът му го освобождава) - 1.1. Карав.-Лавр., с. 92-93, № 103, Лясковец, зап. П. Калянджиев (Чавдар войвода, Лало; песента е симбиоз на два мотива - "Племенник /байрактар/, изпратен в град да вземе барут" и "Войвода, затворен в тъмница, вика на помощ своя племенник"); 1.2. Верк.-Лавр., с. 191-193, № 102 (Чавдар войвода, Стоян; подлъган в Битоля)]; 2. Стадото на овчар измира през тежка зима (след което той повиква племенника си и стават хайдути) - 2.1. Карав.-Лавр., с. 91-92, № 102, Лясковец, зап. П. Калянджиев; Чавдар, плем. Лало; социалният акцент във финала на песента (ще спечелят кяр и ще платят на ратаи) липсва във всички други варианти, което подсказва съзнателна намеса в духа на възрожденското отношение към Чавдар войвода (от Каравелов?); 3. Греховен хайдутин - 3.1. Верк.-Лавр., с. 141-143, № 72 (Чавдар лежи болен три години - като войвода на 300 юнака завързал семейство на две дървета и подпалили огън); за тази песен вж. и: Лавров П. А., 1908, с. 1341. И така, в тази втора група архивни записи, песните за Чавдар са представени чрез 4 варианта.

Изнесените материали дават една непълна представа за популярността на песните за Чавдар войвода (и Лалуш) през Възраждането - без съмнение посочените 13 варианта (3 печатани и 10 архивни) са само част от събраните песни, която при работа в различни архивни сбирки със сигурност ще бъде разширена. За съжаление при голямото любопитство към хайдушката тема по време на цялото Възраждане, посочените мотиви не са били използвани пълноценно не само в народоведските трудове, но и в белетристиката и поезията. Както е известно, за Г. С. Раковски хайдутството е оная форма на организирана народна съпротива срещу поробителите, която може и трябва да се подчини на национално-освободителната идея; въпреки че докъм края на 1858 г. той вече притежава ръкописните сборници на В. Априлов и на П. Р. Славейков (в които, както вече знаем, има песни за Чавдар)13, никъде в неговите художествени творби и изследвания след тая година няма отпратки към посочените мотиви. От друга страна, в известната Ботева поема "Хайдути" (за жалост останала публикувана единствено с първата си част - във в. "Дума на българските емигранти", год. І, бр. 3, Браила, 8 юли 1871 г.) името Чавдар определено не се свързва с която и да е от известните фолклорни творби за тоя герой, макар да е свидетелство за нарасналата популярност на това име14 - дотолкова, че и самият поет да го приеме за свой псевдоним15.

Ако след този полезен обглед на интереса към Чавдаровата тема се върнем отново към публикацията на П. Р. Славейков за Чавдар войвода от 1890 г., ще трябва да признаем, че нашият възрожденец се интересува главно от мотива за подлъгването и пленяването на хайдутина в София (който към посочената година има вече 4 записани варианта, от които само 1 публ.). Сам Славейков признава, че тази тема го заинтригувала, защото вече бил "чул и чел", че по време на Първото търновското въстание (1595 г.) "едновременно 2000 хайдуци с отряд сърби нападнали внезапно на главния румелийски град София и го разграбили" (тук Славейков цитира К. Иречек16), след което се пита: "Кой знае, да не е бил Чавдар или Лалуш в тая чета." [Слав., Съч. 3, с. 272]. В така подготвения исторически контекст въпросът сякаш има предопределен отговор и от тая година насетне в редица исторически и народоведски изследвания се появяват твърденията, че известният от песните Чавдар войвода е живял в Македония - роден в Лакавешко, а хайдутувал в Кожух планина17. Така се потвърждава една отдавнашна нагласа на фолклористичната наука да приема като подразбираща се от само себе си тезата за реалистичността на хайдушките песни, т.е. за историческата коректност на фолклорното мислене.

https://liternet.bg/publish/tmollov/chavdar.htm

Чавдар през гора вървеше

Песен за Чавдар войвода Изпълнява Петкана Захариева Чавдар войвода е роден в Щипско по долината на река Лакавица. В края на XVI век застава начело с дружина от 300 юнаци, която действа из планината Кохуж, Македония и Софийско и Трънско. Предполага се, че Чавдар войвода взима участие в нападението над София през февруари 1595 година. В османски документ от 1638 година се говори за хайдутин Константин, наречен Чавдар, от село Сопотница. Информация за личността на воеводата и неговата дейност се черпи предимно от легенди и предания. Във всичи тях той е представен като народен закрилник. Чавдар войвода е възпят в поемата „Хайдути“ на Христо Ботев. На негово име е наречен полуостров Чавдар на Земя Греъм в Антарктика.

https://www.youtube.com/watch?v=3qku5xmiHuI 






Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5396191
Постинги: 3675
Коментари: 11400
Гласове: 54580
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031