Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2022 12:34 - Бактрия бактрийския език Тохарски езици
Автор: panazea Категория: Тя и той   
Прочетен: 234 Коментари: 2 Гласове:
2



Бактрия: Греческое царство в Средней Азии

Названието тохарски езици е предложено за пръв път от немския учен Мюлер през 1907 и от Сиг и Сиглинг през 1908 г. Името twxry се среща в предговора към староуйгурския превод „Maitrisimit nom bitig“ на будисткото съчинение „Maitreyasamiti-Nāṭaka“, който споменава, че някой си гуру Āryacandra е превел от индийски на езика twxry това съчинение, което от своя страна е преведено от езика twxry на тюркски от някой си Prajсarakṣita. Сиг и Сиглинг приемат, че названието на езика на междинния превод (twxry) е еднакво с това на средноазиатския народ, споменат от гърците като Τόχαροι, а познат в Индия като Tukhāra. Макар че това название днес се смята за неточно (понеже названието тохари се отнася до ираноговорещите бактрийци), то продължава да се употребява поради липса на заместващ термин.

В тохарските езици се откриват заемки от средноиранските езици (бактрийски, хотаносакски), но липсата на тохарски заемки в средноиранските езици сочи, че между двете езикови общности едва ли е имало пряк контакт. От бележката в „Maitrisimit nom bitig“ става ясно, че в очите на уйгурите тохароговорещото население в Средна Азия се нарича twxry. Това название не се среща в тохарските текстове. В тохарски А вероятен кандидат за самоназвание е ārśi[1], докато в тохарски Б се среща прилагателното kuśiссe/kucaссe, производно на kuśi (kuci), което е име на династия и държава в Таримската котловина, познати от китайски и тюркски източници под формата kьšдn[2].

Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.

Областта става известна през древността (Античността) под наименованието Бактрия по името на нейния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски и арабски се нарича Бахтар, на староирански — Пактра, на китайски – Дася.

Независимото елинистическо Гръко-бактрийско царство със столица в Бактра (дн. Балх) започва съществуването си от 255 г. пр.н.е. и до 10 век гръко-бактрийски владетели управляват териториите, завладени от него в Индия.

Бактрийският език През XIX в. названието бактрийски (нем. baktrisch, altbaktrisch, фр. bactrien) се употребява неправилно като означение за езика на Авестата, сборник от зороастрийски богослужебни химни. В недалечното минало погрешно се употребява названието „етеотохарски език“ (фр. eteo-tokharien)[1], тъй като тохарските езици всъщност не принадлежат към иранската група. Установено е, че част от народите, наречени в гръцки, латински, персийски и индийски източници тохари, говорят на източноирански език и нямат нищо общо с население, оставило паметници на тохарски езици А и Б в няколко оазиса в Таримската котловина[2]. Тези наименования на бактрийския език вече не са актуални.

Употребата на иранския бактрийски език вместо гръцки за административни нужди е въведено от император Канишка от Кушанската династия. Затова бактрийският език се нарича от някои автори още „гръко-бактрийски“ или „кушански“.

Надписи на бактрийски език са намерени в Афрасиаб, Кара-тепе, Самарканд (Узбекистан), Балх, Газни, КабулКундуз (Афганистан), Исламабад (Пакистан) и в Китай.

През първата половина на 20 век бактрийският език е известен само от легендите на монети и печати, които съдържат много ограничени данни, а по-късният местен бързописен вариант на гръцката азбука остава неразчетен заради липса на сравнителен материал.

Монетите на Куджула Кадфис и непосредствените му наследници носят името и владетелската титла на гръцки, често с транскрипция на кхароштхи на обратната страна. Най-ранните емисии на Канишка също носят на лицевата страна името и титлата на гръцки (BAΣIΛEYΣ BAΣIΛEΩN KANHЮKOY „[монета] на Канишка, цар на царете“), докато обратната страна изобразява божества с имена на гръцки божества като ХефестХелиосСелена. По-късните емисии следват същия образец, но легендите са на бактрийски, а не гръцки, ЮAONANO ЮAO KANHЮKI KOЮANO „[монета] на Канишка Кушански, цар на царете“. [4] Многобройните божества, изобразени върху монетите на Канишка I и Хувишка носят ирански имена като АРΔОХЮО (в Авестата ašiš vaŋuhi), АΔЮО „огън“, ФАРРО „фарн“ (в Авестата xᵛarənah-), ΛPOOAΣПО (в Авестата drvāspā-), МАО „луна“, MIIPO „Митра“ (с варианти MIYPO, MIPO; в Авестата miθra-), NАNА (согдийски nny), OAΔО „вятър“, OAXЮO „Oxus, Амударя“, ОНЮО (в Авестата vayuš, слят с индийския Шива)[5], ООРМАZΔО (в Авестата ahurō mazdō), ОРΛАГNO (в Авестата vərəθraγna-) и ТЕIРО (средноперсийски tīr).

Това се променя през 1957 г., когато френски археолози откриват първият бактрийски надпис в Сурх Котал близо до БагланАфганистан. Текстът е публикуван от Андре Марик (Andrй Maricq), който разпознава няколко важни думи и изрази в надписа, включително и името на кушанския владетел Канишка. В. Б. Хенинг (W.B. Henning) установява, че надписът е строителен и отбелязва строителството на кладенец, изкопан в тридесет и първата година от ерата на Канишка, или в началото на царуването на неговия наследник Хувишка (началото на II в.). Четиридесет години след откриването си надписът от Сурх Котал остава единственият и най-важен източник за изучаване на бактрийския език. Открити са още надписи, но никой не е достатъчно дълъг или четлив, за да допринесе значително за изучаването на бактрийския език. През последните десет години корпусът на бактрийски текстове се увеличава покрай откриването на каменен надпис в Рабатак (провинция Баглан) през 1993 г. и публикуван през 1995 – 1996 г. от Дж. Криб и Н. Симс-Уилямс[6]. Надписът е на гръцка азбука и има голямо историческо значение, тъй като споменава предшествениците на Канишка и описва някои от събитията от началото на царуването му. Още по-голяма стойност за изучаването на бактрийски език са над стоте документа на гръко-бактрийски бързопис, появили се на пазара в Пешавар и на международния пазар на антики. Много от тях са в колекцията на д-р Насър Дейвид Халили в Лондон. Тези документи са писани на кожа, плат, и дървени пръчици и обхващат целия период от Сасанидската епоха (IV век сл. Хр.) до арабското нашествие през VIII в. Изглежда, че много от текстовете произхождат от долината Хулм в северен Хиндукуш, област, подвластна на владетел, посочен като владетел на Роб (съвр. Руй, Афганистан).

https://www.youtube.com/watch?v=7o9YSoGAKmQ 






Гласувай:
2



1. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
04.12.2022 12:50
На предшедстващага Кушанска империя- Согдийската ,царете са известни и са македонски, а не гръцки Гръцки е езикът ,който е наложил Александър. Така, че царството е македоно- бактрийско или Согдийско! Целият процес на създаването на двете империи е прекрасно описан в история на света от двама английски автори, дават и македонските царе на согдийската империя Публикувал съм преди години, давал съм и авторите Но, не ми се търси сега Врлочем, авторите ги дадох допълнително, в коментар!
цитирай
2. panazea - Как беше озаглавена статията ти , ще я намеря с търсачката. Благодаря !
04.12.2022 13:19
leonleonovpom2 написа:
На предшедстващага Кушанска империя- Согдийската ,царете са известни и са македонски, а не гръцки Гръцки е езикът ,който е наложил Александър. Така, че царството е македоно- бактрийско или Согдийско! Целият процес на създаването на двете империи е прекрасно описан в история на света от двама английски автори, дават и македонските царе на согдийската империя Публикувал съм преди години, давал съм и авторите Но, не ми се търси сега Врлочем, авторите ги дадох допълнително, в коментар!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5431047
Постинги: 3699
Коментари: 11411
Гласове: 54651
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728