Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2022 12:23 - Исторически вести за Чавдар войвода
Автор: panazea Категория: Тя и той   
Прочетен: 756 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Историческите вести за Чавдар войвода са известни18 и ще си позволим да ги припомним най-вече за да очертаем необходимия ни контекст при по-сетнешното разглеждане на фолклорните мотиви.

Най-ранен по време е документ на Битолския съд от 16-25 март 1638 г., който представя обвинение срещу заловения разбойник-хайдутин "Константин, наречен "Чавдар войвода", рая от с. Сопотниче" (в Битолската каза, нахия Демир-хисар; дн. в общ. Мургашево, Битолско; разположено е на р. Черна в близост до ман. Св. Никола Топлички край с. Жван, стенописван 1537-43 г.) - според свидетелите той бил крадец и харамия, облечен с ямурлук от червена чоха, а на главата си носел сергуч (шапка с пера); присъдата е смърт [Цветкова Б., 1971, с. 126-127 (док. № 54)]19.

Втори по време е султански ферман (преписан за Битолския съд на 6-15 апр. 1705 г.), в който се описват деянията на няколко разбойници - Синан от с. Невеска, каза Лерин; Чавдар от нахия Хрупище; Божко и Коста от каза Битоля; Шарко от с. Любане, нахия Костур; Аледхин (?) от каза Бихлище. Всеки от тях водел дружина от по 25-30 души, с която препречвали пътищата, ограбвали и убивали хора, нападали богатите собственици на чифлици и мюлкове. Отбелязва се също, че тези дружини били много подвижни, често се местели от един край в друг, а освен това се криели по села и зеямети. Както отбелязва по повод на тоя документ Х. Поленакович [1969], активността на разбойниците-хайдути може да се свърже с австро-турската война, при която австрийските войски навлезли в Македония и достигнали до Велес (1689/90 г.).

Трети по време е документ от 13-22 септ. 1721 г. В него става дума за мерките на властта, взети срещу някой си Чавдархан, който с група "от около 20-30 души хайдути и разбойници са се събрали и тръгнали да бродят с байрак из Софийската каза и някои други места", а по-късно се пръснали и скрили на различни места; един от тях, хванат в с. Ченгел край Истанбул (неуточн.), разказал за нападения на дружината в Софийско (турски дом в с. Ислимниче, дн. Сливница), в Карлово (където убили и ограбили спахия) и в някакво село "при горния край на Загра-и Атик" (вер. край Стара Загора); пак той допълва за своя предводител: "Нашият байрактар е неверникът на име Чавдархан; сега той се намира между държавните овчари; част (от хайдутите) са между държавните овчари в Докуз-агач" (неясно - местност или селище, срвн. с. Кара-агач, дн. Брестник, Пловд.?); пленникът дава и важна информация за състава на дружината ("това са неверниците Мехмед от Едрине, Стойко Чавдар (вер. същия Чавдархан), Иван Кулук, Панчар Иван, Бел Караджа, Канлъ, Лазар, Кара Петре, Бързак, Кара Бела и Согна. Имената на останалите не знам" [Цветкова Б., 1971, с. 324-325 (док. № 250)]20.

Очевидно в трите посочени документа става дума за различни личности, назовани с името Чавдар - тяхната идентификация не е допустима нито във времето (1638, 1705, 1721; между първия и последния има цели 83 г.!), нито в пространството (Битолско : Софийско ~ Карловско ~ Старозагорско). В два от случаите споменатите лица носят по две имена (Константин - 1638, Стойко - 1721), от които името Чавдар се явява по-скоро като знак за тяхната функция - войвода на хайдушката дружина (срвн. Чавдархан). Тъкмо по тези причини е особено наложително най-сетне да се промени изследователската оптика и да се приеме очевидното - името Чавдар е по-старо от исторически фиксираните личности от периода на турското робство, то е термин на фолклорната култура, който по традиция е бил свързван с функцията на водач на военизирана дружина от юноши (момци). Тъкмо песните с персонаж Чавдар превръщат това име в символичен антропонимен код, който задава презумптивна легитимност на войводата не само в очите на дружината, но и на фолклорната общност.

Последното е особено показателно за нас, затова в очертания контекст ще си позволим да привлечем още едно (четвърто) сведение от турските извори, в което се споменава името Чавдар. Според документ на Битолския съд от 13-22 юли 1695 г. селата от цялата каза потвърждават, че са решили да съберат сума за своята охрана от нападенията на хайдути-разбойници, като за целта възлагат на някой си Чавдар от с. Ислепча (дн. Слепче), Битолско, да бъде мартолос-баши, т.е. войвода на 40 души добре въоръжени (с пушки) мартолоси; Чавдар се заклел пред всички в съда, че приема поръчението [Цветкова Б., 1971, с. 280-281 (док. № 215)]. Този документ е привличан досега най-вече в плана на историографските уплътнения на хайдушката тема - особен интерес буди споменаването на мартолосите като средство за самозащита на населението от хайдутите-разбойници (Ал. Матковски, Б. Цветкова, Х. Поленакович). Според нас тук обаче се фиксира един случай, който е изключително важен и заслужава особеното ни внимание - човекът, приел да пази битолските села, носи името Чавдар, което пък отпраща към времето, когато той най-вероятно е бил хайдушки войвода. Най-вероятно тъкмо името му е задало оня нужен за селските първенци семантичен ореол, който внушава доверие и е истинската гаранция за възможностите му да се справи със ситуацията.

От достъпните днес исторически извори не става ясно имало ли е и други, различни от посочените четирима хайдути (1638, 1695, 1705, 1721), които са носели символично натовареното име Чавдар, макар това да е напълно възможно - първият от тях живее само 43 г. след известното и на Славейков хайдушко нападение на София (1595 г.), а най-вероятно към края на ХVІІІ в. (срвн. Чавдар от 1721 г.) живее още един Чавдар, за когото знаем от преданията в с. Ургари, Бургаско21.

В контекста на разглеждания проблем за специфичните "взаимодопълнителни" отношения между фолклорния образ и исторически фиксираните хайдушки войводи, тук трябва отново да обърнем внимание на двойната номинация на реалните хайдушки войводи, която има пряко съответствие във фолклорните песни. В посочените по-горе два основни исторически извора (1638, 1721), както и в един доста по-късен (1841), първите имена на войводите са семантично-фонетични варианти на идеята за "устояването" (устойчивостта) - Константин, Стайко, Стоян. Тезата, че името Стоян е емблематично за българските хайдути, е широко известна, но може би тъкмо П. Р. Славейков пръв се докосва до реалните механизми, по които това име се утвърждава първо в българските обществени нагласи, а чрез тях и във фолклора. В своя ръкописен очерк "България под турците" (писан вер. след 1880 г., вариант на публикувания през 1887 г. "Един поглед към миналото") той обръща внимание на появата и разпространението на името Стоян в народната култура, като го свързва с падането под турско робство, избиването (или избягването) на болярите и беззащитното състояние на народа; по тази причина неколцината "местни юнаци", които "са се явявали като частни отмъстители и защитници" били наречени с името Стоян и са били възпявани в народните песни. "С това име народът е искал да каже, че е оставен от всички избягали, а само е Стоян, добър юнак, този, който е останал с тях и стои за тях, та по възможност ги брани. Затова той е възпявал Стояновците, и името Стоян, толкоз рядко чувано изпърво, се дотолкоз размножило изпосле измежду народа." [Съч. 3, с. 445-446].

Един поглед върху мотивите, в които присъства името Чавдар, ще ни убеди, че то е най-устойчиво в мотива "Пленен и затворен в тъмница", а в останалите мотиви вместо Чавдар често срещаме името Стоян. Последните изследвания на българските хайдушки песни показват убедително, че посочените мотиви имат пряко отношение към задължителното посветително изпитание на юношата. В случая то се представя като подвиг, извършен от млад персонаж (племенник - дете-пеленаче или хайдутин-байрактар), пряко обвързан с фигурата на Войводата (вуйчо и/или кръстник) - цели неговото предупреждение и/или освобождение от затворено пространство (градска тъмница; манастир). Още тук правят впечатление някои присъщи на тези мотиви "класификационни" ограничения - от една страна те се отнасят до пространствените локуси на описваното "събитие" (обвързването на мотива с концепта "град/градеж" и пренебрегването на класификационната единица "село"), а от друга, касаят нравствено-етичната му "оценка" от страна на фолклорната общност (тъкмо в песните за Чавдар и Лалуш липсва обикнатата тема за кървавия "грях" на войводата спрямо племенника и/или сестрата - мъчения, печене на огън и др. под.). При това посочените по-горе мотиви се оказват в специфични "огледално-корелативни" опозиции - град : манастир; долу : горе; затворено : отворено (пространство); не-свобода : свобода; паша : кумица/сестра (не-кръвно & кръвно родство), малко дете (пеленаче) : юноша, и т.н.

Особена версия на посочения мотив може да ни даде един от отговорите на въпроса за замяната на имената Чавдар и Стоян. Става дума за една добре оразличима група от хайдушки песни, които са "редуцирани" само до втората част на известната фабула - в тях героят е почти винаги Стоян, той е вече пленен (затворен в тъмница) и вика на помощ своя племенник (респ. байрактар), а липсва описание на първоначалния статут на войводата, подмамването и предупрежденията на разумния племенник22. Сравняването на двете версии показват ясно, че името Чавдар присъства само в първата, където героят е първоначално голям (велик) войвода в планината, а сетне (след подмамването с власт, пари, дрехи и т.н.) е пленен в голям град и хвърлен в тъмница, където трябва да устои (точно тази част формира отделна версия, където името е най-често Стоян) и се нуждае от помощ23. Казано другояче, в архетипа на песента двойката имена Чавдар : Стоян се разпределят в съответствие в няколкото отбелязани по-горе опозиции (горе : долу; планина : поле/град; свобода : не-свобода, и т.н.).

Изложените съображения за ранен произход на мотивите, свързани с името на персонажа Чавдар, се потвърждават и от един общ поглед за географското разпределение на някои важни топоси в песните. От една страна, вече стана ясно, че името на Чавдар войвода е почти непознато на песните от Вардарска Македония, независимо от "преданието" у Славейков, което предава т.нар. от нас "щипски" песенен вариант (дали пък Почивалеца не знае песента от периода на своите митарства по българските земи или я е научил от многобройните български заселници в Цариград по време на престоя си (докъм 1870 г.). От друга страна, противно на очакването, че песните, в които се среща името София (за града, в който е пленен героя), ще са разпространени повече в района на тоя град, оказва се, че те са известни в по-голямата част на етничното землище24.

И така, песните за Чавдар войвода имат широко разпространение в българското етнично землище най-вече в класическия за хайдушкия фолклор географски ареал, отвеждат към ранни сюжетно-фабулни структури, които са свързани с идеологията на юношеските полово-възрастови ритуали. Те обаче (подобно на юнашкия епос) са получили нов статус след периода на падане под турско робство и са се превърнали в матрици за "разпознаване", символично кодиране на реални исторически личности и събития, като по този начин получават "историческа легитимност" и спомагат за оформяне на новите явления във възрожденския идеологичен и художествен развой.

https://liternet.bg/publish/tmollov/chavdar.htm   ЧАВДАР ВОЙВОДА/ ИВАН АНДОНОВ

Песен от сборника на прочутия щипски войвода Панчо Михайлов " Български нородни песно от Македония", издадена през 1924 г.! Песента е посветена на самия Панчо Михайлов, известен и с псевдонима "Чавдар войвода"! Изпълнението на Иван Андонов е от прочутата национална телевизионна седянка "Сите българи заедно"!

https://www.youtube.com/watch?v=1bu7lBit2BU

 






Гласувай:
3



1. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
29.11.2022 15:47
Точно така е, Чавдар не е ръж, ръж е засята на главите на тези, които твърдят подобна нелепост!
Чавдар е ръководител, войвода!

Хубав ден!
цитирай
2. panazea - Благодаря , Лео , за подкрепата !
29.11.2022 16:33
leonleonovpom2 написа:
Точно така е, Чавдар не е ръж, ръж е засята на главите на тези, които твърдят подобна нелепост!
Чавдар е ръководител, войвода!

Хубав ден!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5437427
Постинги: 3705
Коментари: 11416
Гласове: 54671
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728