Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2022 13:46 - Анабазис на Александър от Ариан II век н.е.по времето на Хадриан
Автор: panazea Категория: Тя и той   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

 anabase -Ascension de l’esprit - Възнесение на духа, Expйdition militaire-Военна експедиция

Du grec ancien ἀνάβασιςanбbasis (« montee »), de ἀνάana « en haut », et βάσιςbasis « marche ». 

Анабазис на Александър (на старогръцки Ἀλεξάνδρου Ἀνάβασις) е историческо произведение на Ариан. Известен също като Историята на походите на Александър Велики. Работата е съставена въз основа на доста надеждни, вече изгубени източници, внимателно и добросъвестно. Анабазис е редактиран от предишни издания на Бланшар и Гроновиус от Шмидер (Лайпциг, 1798), Еленд (2 тома, Кьонигсберг, 1832), Крюгер (2 тома, Берлин, 1835, 1848; текст с критични забележки през 1851 г.; с обяснителни бележки през 1851), Geyer (Лайпциг, 1851), Sintenis (с бележки, 3-то изд., Берлин, 1860; текст през 1867), Abicht (2 издания, Лайпциг, 1871-1875, текст само през 1876) и др. Композицията разказва за похода на Александър Велики срещу персите.

Първо, Александър умиротворява траките и племена, достигайки до Истра. След това отива в Хелеспонт, Илион, Лампсак. След битката с персите той окупира Сарди, след това Ефес и Милет. От Кария отива във Фригия, където разрязва Гордиевия възел. Освен това пътят му минава през Галатия и Кападокия. В Киликия Александър се разболява сериозно, след като му е станало студено, докато пресича река Киднус (Тарсус). Това не попречи на Александър да спечели битката при Исус. След това той отива във Финикия и превзема Тир. Александър продължава към Египет, като по пътя превзема Газа. Персийският гарнизон на Египет не устоя на войските му. Александър пътува до Мемфис и основава град Александрия. Оттам той се върща и премина през Финикия до Ефрат, където най-накрая побеждава персийския цар Дарий при Гавгамела. Тогава Александър триумфално влиза във Вавилон. След това той се премества в Суза и Персеполис и след това се връща към Медия, за да преследва Дарий. Дарий е убит от своите сътрудници. Поради опасения, че бактрийският сатрап Бес ще поведе съпротивата срещу войските му, Александър се премества в Централна Азия, завладявайки Хиркания, Бактрия и Согдиана. Премахвайки бактрийския сатрап, Александър пресича Хиндукуш и нахлува в древна Индия (съвременните земи на Афганистан и Пакистан в басейна на река Инд). Тук той сприра в град Таксила, чийто раджа призна властта на му. Друг индийски раджа Пор обаче оказва яростна съпротива на Александър. Войските му вече отказват да отидат по-нататък и Александър трябва да се върне обратно на запад, през пустините на Гедрозия към Месопотамия. В Суза Александър се жени за Роксана. Той пуска 10 000 войници в родината им, а самият той е готов за нови походи, пирувайки във Вавилон и все повече и повече прониквайки в персийските обичаи. Александър умира след пир на 32 години. В тясна връзка с тази работа на Ариан е неговият труд за Индия, който, присъединявайки се към докладите на Ератостен за тази страна и нейните жители, съдържа 4 книги и извлечение от описанието на Неарх за неговото пътуване (публикуван от Schmider, Galle, 1798 г. , а също и в Geographi Graeci minores" от К. Мюлер, том 1, Париж, 1855 г.). Това по същество е продължение на историята на Александър, разказваща за първите години след смъртта на Александър. От тази творба е оцелял само фрагмент.

 image

«Анабасис Александра» (др.-греч. Ἀλεξάνδρου Ἀνάβασις) — историческое сочинение Арриана. Известно также как «История походов Александра Великого».

Сочинение составлено на основе вполне достоверных, ныне утраченных источников, тщательно и добросовестно.
image

«Анабазис» был обработан по прежним изданиям Бланшара и Гроновия Шмидером (Лейпциг, 1798), Эллендтом (2 тома, Кёнигсберг, 1832), Крюгером (2 тома, Берлин, 1835, 1848; текст с критическими замечаниями в 1851; с объяснительными примечаниями в 1851), Гейером (Лейпциг, 1851), Синтенисом (с примечаниями, 3-е изд., Берлин, 1860; текст в 1867), Абихтом (2 выпуска, Лейпциг, 1871—1875, только текст в 1876) и др.

В тесной связи с этим сочинением Арриана стоит его сочинение об Индии, которое, примыкая к сообщениям Эратосфена об этой стране и её жителях, содержит 4 книги и извлечение из описания Неарха о его поездке (издано Шмидером, Галле, 1798, а также в «Geographi Graeci minores» К. Мюллера, т. 1-й, Париж, 1855). Это по сути продолжение истории Александра, повествующая о первых годах после смерти Александра. От этого сочинения сохранился лишь отрывок.

Сочинение повествует о походе Александра Македонского против персов.

Сначала Александр усмирил фракийцев и трибалов, дойдя до Истра. Далее он пошел в Геллеспонт, Илион, Лампсак. После боя с персами он занял Сарды, потом Эфес и Милет. Из Карии он пошел во Фригию, где разрубил гордиев узел. Далее его путь лежал через Галатию и Каппадокию. В Киликии Александр тяжело заболел, переохладившись во время переправы через реку Кидн (Тарсус). Это не помешало Александру выиграть битву при Иссе.

Дальше он отправился в Финикию и захватил Тир. Затем Александр направился в Египет, попутно захватив Газу. Персидский гарнизон Египта не сопротивлялся македонянам. Александр побывал в Мемфисе и заложил город Александрию.

Оттуда он повернул назад и через Финикию пошел к Евфрату, где окончательно разгромил персидского царя Дария при Гавгамелах. Затем Александр победоносно вступил в Вавилон. Далее он двинулся в Сузы и Персеполь, а затем повернул в Мидию, чтобы преследовать Дария. Однако Дарий был убит своими соратниками. Из-за опасений, что бактрийский сатрап Бесс возглавит сопротивление македонянам, Александр двинулся в Среднюю Азию, покоряя Гирканию, Бактрию и Согдиану. Покончив с бактрийским сатрапом, Александр пересек Гиндукуш и вторгся в древнюю Индию (современные земли Афганистана и Пакистана в бассейне реки Инд). Здесь он остановился в городе Таксила, раджа которого признал власть македонян. Однако другой индийский раджа Пор оказал Александру отчаянное сопротивление. Дальше македоняне уже отказывались идти и Александру пришлось повернуть обратно на запад, через пустыни Гедросии в Месопотамию.

В Сузах Александр женился на Роксане. 10 000 македонских солдат он отпустил на родину, а сам был готов к новым походам, пируя в Вавилоне и все более проникаясь персидскими обычаями. Умер Александр после пира в возрасте 32 лет.

Alexander the Great - The Rise of a Legend - Season 1 Complete - Ancient History https://www.youtube.com/watch?v=vkgAbspQ4f0    




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5419471
Постинги: 3692
Коментари: 11409
Гласове: 54633
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728