отговор на Сандо дава Марко^[3],

Сандо се държи и брани жарко —

бре кавга и тлъстичкия кокал

от устата им почти излиза!

Криза, криза!^[4]

Опозицията се огледа:

„Ха сега е вече време, братя!…“

Врява вдигна се до небесата,

всеки търси начин за победа,

всеки устните си пооблиза:

Криза, криза!

— Две оставки вече! Пет оставки.

— Тоз ми каза! Онзи увери ме.

— Има вече криза, братя, има!

— Вярно! Даже столичните чавки

грачат на „Панах“ там от корниза:

Криза, криза!

И една прекрасна светла заран —

от надежди златни изтерзани,

към двореца двама ветерани^[5]

хукват край задрямалий стражарин,

както станали — кажи, по риза.

Криза, криза!

Сандо пък изпоти се, попъшка,

ала треската му пак премина.

Па изправи се, че като зина:

— Криза?!… Кокала държа го мъжки!

И дорде кат вас го не огриза —

няма криза!

Преди 100 години - пак същото !

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 14 от [31 март] 1922 г., с подпис: Ведбал.

Печата се със следната поправка:

Стих 21: „към двореца двама ветерани“ вм. „отвън двореца двама ветерани“. ↑

[1] Сандо — Александър Стамболийски. ↑

[2] бай Стоян — отнася се за Стоян Омарчевски. Омарчевски, Стоян (1885-1942) — виден деец на БЗНС; неколкократно избиран за народен представител; министър на народната просвета в правителството на Ал. Стамболийски (1920-1923). ↑

[3] Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби. ↑

[4] През март 1922 г. в Народното събрание се гласува закон за новия правопис, според който буквите Ъ и Ь се изхвърлят от българската азбука. Стамболийски е против наказателните санкции срещу тези, които не спазват фонетичния правопис. Стоян Омарчевски и Марко Турлаков настояват да има глоби и наказания. Обидени, те напускат Народното събрание и заявяват, че ще си подадат оставката. Очаква се министерска криза. ↑

[5] на 25 март сутринта Т. Теодоров и Ст. Костурков, водачи на блока, са поканени по телефона да се явят в двореца. Те отиват с надеждата, че царят ще им възложи да съставят новия кабинет. В двореца се оказва, че никой не ги е викал. Този случай дава повод за много шеги и оживени коментарии и в печата.

Стоян Костурков (1866-1949) — обществен и политически деец, учител. Един от основателите на Радикалната партия и неин ръководител. Министър на просветата (1918-1919) и на железниците (1931-1934); министър на просветата в правителството на ОФ (1945-1946).