Гърците от края на 5 и началото на 4 в. пр. Хр. смятат за свои най-стари автори Орфей, музите, Хезиод и Омир. В този ред. След това гръцките автори започнали да смятат Омир за по-ранен от Хезиод.
Омир (на старогръцки: Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в. пр.н.е., на когото обичайно се приписва авторството на големите старогръцки епически поеми Илиада и Одисея,
няколко йонийски града (Хиос, Смирна, Кими или Колофон) оспорват произхода на аеда
Барбара Грациози описва как сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир, след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник).[3] Когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата „Одисея“
Според най-разпространената версия Омир е роден в йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, а умира на остров Иос.[5] Други селища, представяни за родно място на Омир, са Колофон, Пилос, Аргос и Атина.
Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е..
Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от VIII век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизиране и редактиране. Важна роля изиграва атинският тиран Хипарх, който реформира рецитацията на омировата поезия на фестивала Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.
Анализи на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели строфи. Възможно е Илиада и Одисея да са били поеми, разпространявани устно, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази. Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епоса.
Грегори Наги, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.
Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих
част от достоверността на творбите да е била изгубена при записването им на съвременен елински език, извършено през елинистичния период (III – I век пр.н.е.), т.е. около седем века след смъртта на певеца
Хезиод (на гръцки: Ησίοδος) е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия.
„Дела и дни“ (на гръцки: Ἔργα καὶ Ἡμέραι) е поема, създадена от Хезиод. Тя съдържа 828 стиха, написани в хекзаметър. Както и творбите на Омир, тя се е предавала дълги години устно и затова е претърпяла много промени. Адресирана е до неразумния брат на Хезиод Перс, на когото иска да даде урок по морал.
Оцелели са три творби, които са приписвани на Хезиод от древните коментатори: Дела и дни, Теогония и Щитът на Херакъл. Други творби, атрибутирани като негови, днес са познати само във фрагменти. Оцелелите творби и фрагменти са записани в общоприет стихотворен размер и на епичен език. Обаче Щитът на Херакъл днес се смята за по-късен фалшификат и вероятно е написан през 6 век пр.н.е
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра