Пизистрат, син на Хипократ, [8] е роден в Атина около 602 г. пр.н.е. [9] Той е представител на благородническа фамилия, която води произхода си от имигранти от кралското семейство на Нелеидите, избягали от Пилос в Атика по време на дорийското нашествие. Най-големият син на цар Нестор, Пизистрат, се счита за далечен прародител на атинския тиранин[10]. Пизистратидите са роднини на атинските царе от династията Кодрид-Медонтид и вероятно са били част от тяхното обкръжение[9]. През 669/668 пр.н.е. д. представител на този род на име Пизистрат е бил едноименен архонт. 

Според легендата, предадена от Херодот, някога бащата на Пизистрат, Хипократ, дори преди раждането на сина си, е бил в Олимпия по време на спортни игри. Когато принасяше жертви, котлите с жертвено месо внезапно пламваха сами, без никакъв огън. Спартанецът Хилон, който присъства, съветва Хипократ да се въздържа от деца. Хипократ не се вслушал в съвета и след известно време се родил синът му Пизистрат

Между 565 и 560 г. пр.н.е. д. Пизистрат командва атинските войски в Атино-мегарската война и нанася редица поражения на мегарците [12] [16]. По-специално той превзе Нисей, мегарското пристанище в Сароническия залив. Успешната експедиция допринесе за увеличаването на популярността на Пизистрат. Въпреки това, след известно време, атино-мегарският спор беше предаден на арбитражния съд на Спарта[17]. Правата на атиняните бяха защитени от роднина на бъдещия тиранин Солон. Той успява да постигне признаване на правата на Атина върху остров Саламин (заради което започва войната), но Нисей е оставен на мегарците.

През 560 г. пр.н.е. д. Пейзистрат влиза в атинската агора в каруца, целият ранен, и заяви, че политически опоненти са се опитали да го убият, когато язди в полето [21]. На публично събрание Пизистрат предложил да му даде отряд от телохранители[12][22]. Древните автори пишат, че той се е ранил, за да завземе властта по-късно с помощта на стражи.

Пизистрат получи отряд от телохранители, въоръжени с тояги. Размерът на отряда варира в източниците: от 50 до 300 души. Скоро с тяхна помощ Пизистрат свободно окупира Акропола и става тиранин.

Акрополът имаше важно религиозно и символично значение; някога в него се помещаваше дворецът на микенските царе . 

Когато тиранията била установена, Солон се опитал да убеди съгражданите си да се противопоставят на Пизистрат, но не успял [21]. В писмо до Солон Пизистрат се опита да успокои гнева на първия и дори го покани да се върне от изгнание, обещавайки защита

Аристократичните лидери Мегакъл и Ликург, очевидно, все още не са били силно разтревожени от това и са останали в полиса[27]. Тогава те се обединиха и с общи усилия изгониха тиранина от Атина.

След известно време между паралиите и педиите започнали раздори и Мегакъл се обърнал за помощ към Пизистрат. Те се съгласиха Мегакъл да допринесе за връщането на Пизистрат на власт, а последният да се ожени за дъщерята на първия Кесира. Вероятно Мегакъл е очаквал Пизистрат да стане послушен инструмент в ръцете му. 

За завръщането на Пизистрат Мегакъл намерил жена с висок ръст и величествен вид на име Фия (по-късно станала съпруга на сина на Пизистрат Хипарх); облякъл я в броня, така че тя трябвало да изобразява богинята Атина, и придружен от нея, сякаш под закрилата на самата богиня, Пизистрат тържествено влязъл в града[30][31][32]. Херодот смята този трик за глупав трик и се чудеше как атиняните, смятани за най-хитрите от гърците и свободни от „глупави суеверия“, могат да се поддадат на такава измама [33]. Аристотел също го намира за странно

Пейзистрат възпроизвежда древния и авторитетен религиозен и културен модел на "свещения брак" на героя с богинята, където самият Пейзистрат играе ролята на героя (най-вероятно Херкулес).

Пизистрат идва на власт за втори път и се жени за дъщерята на Мегакъл. Той вече имаше възрастни синове, на които искаше да прехвърли властта, и затова не искаше да придобива потомство от нова съпруга. Възможно е също Пизистрат да не е искал да се опетни с жена от „осквернено“ семейство (виж Килон)[37]. Според Херодот той е живял с Кесира по "неестествен начин". Когато Мегакъл разбра за това, той се сметна за опозорен и реши да си отмъсти. Той сключи мир с Ликург и те планираха отново да свалят тиранина. Без да чака да бъде свален, Пизистрат отива в изгнание[30][38]. Втората му тирания не продължи дълго - по-малко от година; важна роля в управлението по това време играят Мегакъл и Алкмеонидите

Второто изгнание на Пизистрат продължава десет години (556-546 г. пр.н.е.)

Пизистрат отишъл в Еретрия, след което основал селище на брега на Термаикос Рекел [41], където започнал да разработва сребърни мини и започнал да събира помощ от своите съюзници. За десет години изгнание той натрупа голяма сума пари и започна да се подготвя за кампания срещу Атина. С тези средства Пизистрат набра отряд от наемници и освен това получи помощ от съюзниците: пари му бяха изпратени от Тива; от Наксос неговият поддръжник Лигдамид отплава с пари и хора; отряд от воини дойде от Аргос и аристократични конници се присъединиха към него в Еретрия

През 546 г. пр.н.е. д. Отрядът на Пизистрат акостира в района на Маратон.

Когато в Атина дойде новината, че Пизистрат се е придвижил към града, един отряд атиняни излезе да го посрещне. И двете войски се срещнаха на мястото на Паленида, където се намираше светилището на Атина. Там Пизистрат получил благоприятно предсказание и преминал в атака. По това време атиняните почиваха след закуска: някои спяха, а други играеха на зарове. Нападението ги изненада и те започнаха да бягат. Пизистрат, за да не им позволи да се съберат отново, ги изпрати след синовете си на кон, който призова бегълците да не се страхуват и да се приберат у дома. Атиняните се подчиниха и се разпръснаха.

Херодот пише, че е взел за заложници децата на своите политически опоненти, които не са имали време да избягат от страната с Алкмеонидите, и ги е изпратил в Наксос при Лигдамид

Алкмеонидите, водени от Мегакъл, отиват в изгнание. Зад тях много аристократи, натежали от тираничния режим, напуснаха атинската политика

Въпреки това тиранинът препоръча на народа своите привърженици за длъжността архонт[51]. Силата на Пизистрат не е била юридически формализирана по никакъв начин. Той управляваше като признат харизматичен лидер. Идеологическа основа за неговата власт е религията и моделът на древната царска власт[53]. Древните царе (базилеи) са имали три основни функции: военно лидерство, съдия и култ

Аристотел пише, че Пизистрат е давал заеми на бедните, за да могат да се изхранват чрез земеделие[55]. Според него това било направено, за да нямат време, нито желание да се занимават с политика те, заети с домашни задължения извън града[56]. Аристотел вижда в това целия смисъл на вътрешната политика на тиранина; това се потвърждава и в друг негов разказ, който казва, че след като дойде на власт, Пизистрат разпусна народното събрание и завърши речта си с призив към всички да се приберат по домовете си, да си гледат работата и да го оставят да се грижи за обществените дела[46]. Според философа Пейсистрат се стреми да отвлече вниманието на хората от политиката и по този начин да осигури тяхната безопасност. Поради това той дава заеми на селяните и със същата цел въвежда институцията на „съдиите по деми“, така че селяните да не се отвличат от селската работа и да не отиват в града заради дребните си искове [57]. Мотивацията за деполитизацията на гражданите може да бъде много полезна за тиранина, тъй като подкрепяйки селячеството, той създава солидна социална база за себе си и като отвлича вниманието на хората от политиката, той укрепва властта си. Пизистрат като цяло покровителства селяните[58]. Аристотел пише, че Пизистрат събира десятък от всички доходи в страната[59]. Най-вероятно този десятък е бил начислен преди това от местните аристократични лидери и Пизистрат „го е прехвърлил на себе си.

Пизистрат покровителства и други слоеве от народа. Широката строителна дейност на тирана дава работа и доходи на градската беднота, а сеченето на собствена монета с образа на Атина стимулира стоково-паричното обръщение в страната. Развитието на паричната система има положителен ефект върху създаването на вътрешен пазар и е от полза за търговско-занаятчийските слоеве. Вероятно е водил протекционистична политика спрямо тях[61]. При Пизистрат атинската икономика процъфтява и Атика става основен износител на зехтин и занаятчийски изделия. Керамичното производство е в разцвета си. 

Пизистрат подпомага финансово селяните, осигурява доходи за градската беднота, води протекционистична политика спрямо търговията и занаятите и установява добри отношения с аристократите[1]. Управлението на Пизистрат често е наричано „епохата на Кронос“, тоест „златната епоха“. Пейсистрат установи мир в обществото и допринесе за растежа на общественото благосъстояние, при него значително се подобри положението на селяните и други слоеве от обикновените хора, а градът постигна икономически просперитет. Пизистрат установява политическото равенство на гражданите под формата на равенство на всички пред закона.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82

Писистрат, сын Гиппократа[8], родился в Афинах около 602 года до н. э.[9] Он был представителем знатной семьи, возводившей своё происхождение к иммигрантам из царского рода Нелеидов, бежавших из Пилоса в Аттику во время дорийского вторжения. Старший сын царя Нестора, Писистрат, и считался дальним предком афинского тирана[10]. Писистратиды являлись родственниками афинских царей династии Кодридов-Медонтидов и, возможно, входили в их окружение[9]. В 669/668 г. до н. э. представитель этого рода по имени Писистрат был архонтом-эпонимом[11]. 

Согласно легенде, передаваемой Геродотом, однажды отец Писистрата, Гиппократ, ещё до рождения сына, находился в Олимпии во время спортивных игр. Когда он приносил жертвы, котлы с жертвенным мясом вдруг вспыхнули сами собой, без всякого огня. Присутствовавший при этом спартанец Хилон посоветовал Гиппократу воздержаться от рождения детей. Гиппократ не послушался совета, и спустя какое-то время у него родился сын Писистрат

Между 565 и 560 годами до н. э. Писистрат командовал афинскими войсками в афино-мегарской войне и нанёс мегарянам ряд поражений[12][16]. В частности, он захватил Нисею, мегарскую гавань в Сароническом заливе. Успешная экспедиция способствовала увеличению популярности Писистрата. Однако через некоторое время афино-мегарский спор был вынесен на третейский суд Спарты[17]. Права афинян отстаивал родственник будущего тирана Солон. Ему удалось добиться признания афинских прав на остров Саламин (из-за которого и началась война), но Нисея была оставлена мегарянам[15].

В 560 году до н. э. Писистрат въехал в повозке на афинскую агору, весь израненный, и заявил, что политические противники пытались его убить, когда он ехал в поле[21]. На народном собрании Писистрат предложил дать ему отряд телохранителей[12][22]. Античные авторы писали, что он сам себя изранил, чтобы потом захватить власть с помощью охранников 

поэмы Гомера передавались устно, поскольку автор жил в бесписьменное время, было высказано ещё в древности; поскольку имелись сведения, что в VI веке до н. э. афинский тиран Писистрат дал поручение выработать официальный текст гомеровских поэм. Аттика в эпоху Писистрата