На тъмно пее. Като чуе стъпки или види светлина , млъква.

През деня се опитавам да го изнеса в градината. Хващам го с ръце , за да го пренеса , а той започва да ми изучава пръстите , напоени със сок от праскова. Много интересно е усещането да станеш приятел с Щурец. Не знам дали си пийва от сока , или само разузнава .

Все пак го пускам в градината , където му е обичайното обкръжение. 
Предпочитам го  жив!