ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
"АВТОБИОГРАФИЯ"
 
16.

Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиева народний подвиг , но го почнахме глухо . Времето още не беше сгодно. Гърцизмът в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл . Българин българина наричаше „шоп”. Българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сръбска. Учени мъже уверяваха , че българите немат писмен език. Обвинителите на Миладиновци,тогава скоро наградени с ордени,беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си.

            В дукяна на Ангела Групчев ,който служеше как читалище, се научих на българско чтение и язик. Си помагахме взаимно: он ни изясняваше българските непонятни нам думи , а ние нему – европейските. Прочетохме българската история и разказвахме в училището и по къщи ,дето требаше,най-потрясающите й страници и мъченическата смърт на Миладинови. Често разправяхме на учениците и на родителите им , но не всем, колко е труден елинский и колко по-сладко и по-лесно е да се учат на майчин си язик. Много псалми , преведени на македонско наречие,се четяха по църквите и вдъхваха свещен ужас на християните. Когато четецът не ми се аресваше , сам ставах четец. Силно се Богу молехме: но същевременно и работехме. Орахме ден и нощ да си подготвим почва за сеене.

http://macedonia.kroraina.com/gp/avtob_16.html