От лъчите на Слънцето зреят ягоди и череши. Гарги и косове вдигат врява и се борят за надмощие над черешата , обсипана с плод. Една тъпа сойка кълве врабче , вместо череши. Колкото е пъстра , толкова е и глупава.
Зимата бях сложила торбичка с брашно и олио за храна на птиците. Врабчетата и синигерите веднага я откриха и се подхранваха , а глупавите сойки така и не разбраха.
Едно младо косче се плацика в близката локва старателно и се разхлажда под мишниците. Гледам безбрежното небе и си мисля. Какво му трябва на човек?
Такива мисли ми изпрати тази заран Слънцето със своите лъчи!

Панацея