В малко китно селце с италианско небе

живяхме трима братя с една сестра.

Всеки беше с талант и добър музикант

и пеехме на всички празненства.

На китарата – аз, Сандро – на контрабас,

а Джорджо – с мандолината във ръка.

Щом запееше тя, Джиджи, наш"та сестра,

пленяваше селцето с песента.

И щом пристигне тя, посрещат я с цветя.

Пристига хубавата Джиджи –

с добро сърце, засмяно лице, с коси от злато.

Хубавата Джиджи – тя пее за нас с вълшебен глас

и пленява сърцата.

Забравяхме за нашата тъга, когато пее тя „"O sole mio“.

Пристига хубавата Джиджи…

Джиджи Джозефина, но всички я наричаха хубавата Джиджи. И всички момчета бяха луди по нея. Учителят, този момък, оставяше понякога учениците си, за да я види. Шивачът, който никога не излизаше – освен когато Джиджи пееше. Морякът, ха-ха, да, и морякът слезе от кораба, защото хоризонта скриваше от погледа му Джиджи.

Но пристигна веднъж от Америка мъж

и както казва, бил милионер.

От гласа ѝ пленен, този стар джентълмен

предложи да я снима в Холивуд.

Всички ний сутринта на перона с цветя

изпращахме Джиджи със свити сърца.

Колко горда бе тя –заминава сега,

за първи път със влак, и то сама.

И щом замина тя, селцето опустя.

Замина хубавата Джиджи –

с добро сърце, засмяно лице,

с коси от злато.

Хубавата Джиджи – замина тя със песента

да пленява сърцата.

Без нея всичко тука опустя,

че няма кой да пее „"O sole mio“.

Замина Хубавата Джиджи…

Джиджи… Когато влакът се изгуби, всички се върнахме у дома. На другия ден селцето вече не беше същото. Учителят не се появи в класа. Шивачът изчезна и никой повече не го видя, а морякът отново се загуби зад хоризонта. Нямаше я песента, нямаше я Джиджи. 

Преминаваха дни,без мечти, без игри,заглъхнаха и селските тържества.

Всеки тук остаря,всеки тук побеля,забравиха на Джиджи песента. 

Само ние в нощта –трима братя, с тъга си мислихме за нашата сестра.

Но къде ли е тя?Може би е сама.И пее ли на някой песента? 

Засмяно лице,с коси от злато… 

Джиджи… 

Джиджи? Това си ти, там в тъмното. Ти се върна, Джиджи! А Америка? Ех, не ти провървя там, а? Америка, Америка… Но Джиджи, ти си Джозефина Лука Сантини и ти си неаполитанка! Джиджи… Чуй, Джорджо взе китарата. Джиджи, Сандро също е тук! Пей, Джиджи! Пей за нас! Това е твойта публика, Джиджи! Ти тук си у дома, Джиджи! Ний те очаквахме, Джиджи! Пей, Джиджи! Пей за мен, пей за тях! Пей, Джиджи! Това е твойта публика, Джиджи! Пей, Джиджи, пей! 

(Ч2):

Пристига хубавата Джиджи –

с добро сърце,засмяно лице,с коси от злато.

Хубавата Джиджи,тя пее за насс вълшебен гласи пленява сърцата.

Забравяхме за нашата тъга,когато пее тя „"O sole mio“.

Текст и аранжимент: Емил Димитров
Музика: Орландо (Бруно Джилиоти)