Медея (на гръцки: Μήδεια) е героиня от древногръцката митология, жрица на Хеката, най-чудовищната и ужасяваща богиня, с три тела и три глави, с ужасна свита от стигийски кучета, погубва хората и праща ужаси и тежки сънища на земята. Действително за тези, които я почитат, тя дава милост и спасява от други злонамерни магически обстоятелства. Именно Медея измолва от Хеката подмладяването на Езон, бащата на Язон. Медея принася жертвоприношение – черни овце, със сложен и дълго продължаващ във времето магически ритуал. Така Медея получава милостта на мрачната богиня на тъмата и магьосничеството.

Дъщеря на океанидата Идия и Еет, царя на Колхида, а според друга версия – на богинята Хеката и Еет (Ает). Внучка е на Хелиос и е в близки роднински отношения с Кирка (Цирцея), според една от легендите е нейна сестра, а според други племенница. Влюбва се в Язон (при идването му в Колхида) и му помага да завладее златното руно, след което напуска Колхида с него. По-късно заради изневярата на Язон с Главка погубва двете си деца (Мермер и Фер) и съперницата си. Тези събития са описани в трагедията на Еврипид „Медея“.

Според специалистите различните варианти на мита за Язон и Медея разказват за времето преди Троянската война, когато гръцките племена идват на Балканския полуостров и се сблъскват с местните култури на пеласгите, егейците и анатолийците. Герои като Язон, Персей и Херакъл отразяват тъкмо този момент на сблъсък-среща между местните (стари) и прииждащите (нови) племена и култури. Случва се конфликт между старите шамански практики и ритуали, почитащи женски хтонични божества и новите слънчеви култове, които идват с Бронзовата епоха и гръцките племена.

Медея присъства в мита за Язон и Аргонавтите. Този мит е известен от една късна литературна версия, Аргонавтика, разказана от Аполоний Родоски през ІІІ век пр. Хр.

В Коринт, Язон напуска Медея заради Главка, царската дъщеря. Медея изпраща на момичето дреха и накит пропити с отрова, от която тя изгаря. Умира и Креон, царят-баща, докато опитва да спаси дъщеря си. В продължаващ пристъп на ярост и гняв, Медея убива и двамата си синове. След това дядо ѝ, Хелиос, праща златна колесница, теглена от два дракона, да я вземе и отведе в Атина.

Трагичната съдба на Медея в Коринт, изоставена от Язон е в основата на сюжета на Еврипидовата трагедия. Представена е за първи път през 431 г. пр. Хр. В тази трагедия за първи път постъпката на Медея (убийството на децата ѝ) не се тълкува като резултат от лудост или варварски произход, а като акт на отчаяние и гняв. Обсебена от желание за отмъщение, Медея Убива Главка с отровните дрехи, а Креон умира докосвайки се до тях. Медея убива синовете си тъкмо в този момент, защото се изплашва, че охраната на мъртвия цар ще ги убие особено жестоко.

В друга версия, след Коринт, Медея бяга в Тива (Беотия), при Херакъл. Там тя го очиства от убийството на Ифит. В замяна Херакъл ѝ позволява да живее в Тива. Но това не продължава дълго, защото въпреки протестите му, жителите на града я изгонват и тя чак тогава отива в Атина.

В Атина Медея се жени за Егей и има син от него – Мед. Според Хезиод, този син също е от Язон. Още веднъж не ѝ се отдава обаче да задържи щастието при себе си. Този път пречката е появата на отдавна изгубения син на Егей – Тезей. Медея се опитва да убеди Егей, че новодошлият странник е предател и опасен за царя. Тя приготвя чаша с отрова ѝ я подава на Тезей, но тогава Егей разпознава сина си по меча, който виси на пояса му, меч, който той сам е оставил при раждането му. Изтръгвайки чашата от ръцете на сина си Егей го припознава и определя за свой наследник. Тогава Медея и синът ѝ Мед отново бягат.

Има две версии: според едната магьосницата се връща в Колхида. Там разбира, че след бягството ѝ, чичо ѝ заграбва бащиния ѝ трон. Убива чичо си и възстановява царството на баща си.

Според другата версия Медея и Мед бягат в земите на Иранското плато. Там заживяват сред Арийците, които сменят името си според това на Мед и се наричат Меди или Мидийци (това е името, с което гърците са наричали персийците).