И отново стоя на брега на реката

и загледал водата замислен мълча.

Тишина и мъгла бавно скапват душата,

младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,

аз не искам във кал да прекарам живота си.

И не искам тъй ням да стоя край брега

да очаквам промяна и все да мълча.

Как искам да живея в един различен свят!

Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!

Моят път не е твоя, нека сам да вървя!

Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!

Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

https://www.youtube.com/watch?v=304mywDzN_w