FILME Maria Antonieta (DUBLADO) PT-BR

Мария Антоанета (на френски: Marie-Antoinette, по рождение Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия, на немски: Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen; на френски: Marie Antoinette Josиphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine, 2 ноември 1755 – 16 октомври 1793) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Тя е майка на Луи XVII, който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция.

Мария-Антоанета е родена в двореца Хофбург, Виена, като ерцхерцогиня Мария Антония Йозефа Йоана фон Хабсбург-Лотарингия, ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и Тоскана (на немски: Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen). Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и императрица Мария Терезия.

По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си – Антоанет, има трудно детство. Императрица Мария Терезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в личния живот, който протича в няколко замъка – забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в Малкия Трианон.

 При първата официална поява на Мария-Антоанета в Париж на 8 юни 1773 г., в двореца Тюйлери, се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие

На 11 юни 1775 г. в катедралата на Реймс Луи Огюст официално е коронован за крал на Франция под името Луи XVI. Мария-Антоанета става кралица на Франция,

На 19 декември 1778 г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря – Мари Терез Шарлот.

второто посещение на император Йоазеф II във Франция под предлог, че императорът идва, за да потвърди добрите отношения между Австрия и Франция и да види сестра си, поражда безпочвената мълва, че Мария-Антоанета отклонява средства от държавната хазна в полза на брат си

На 22 октомври 1781 г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола – Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, който получава титлата „херцог Дьо Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които Луи XVI записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!“

Мария-Антоанета сама поема грижите за образованието и възпитанието на децата си, което е необичайно за традициите на френския двор. По традиция кралицата не се разпорежда с „децата на Франция“, както наричат кралските деца, които били поверявани в ръцете на различни възпитатели и гувернанти. За гувернантка на децата си Мария-Антоанета назначава своята фаворитка, херцогиня Дьо Полиняк. 

През май 1782 г. кралският двор е обзет от суматоха, в Париж пристигат граф и графиня Дю Норд – псевдоними, използвани от великия руски княз и бъдещ император Павел и съпругата му Мария Фьодоровна, които пътуват инкогнито из Европа. Френският кралски двор не пропуска да ги приеме и да демонстрира разкоша и величието си пред бъдещата руска императорска двойка. Първоначално Мария-Антоанета е притеснена от присъствието на техни имперски височества, тъй като е чувала за изключителния интелект на великата княгиня и за злъчния характер на съпруга ѝ. Въпреки това Мария-Антоанета се справя блестящо в ролята си на домакиня, която трябва да забавлява гостите: в тяхна чест тя отваря вратите на Трианон; в театъра на кралицата е представен балетът „Земир и Азор“ от Андре Гретри, дадена е празнична вечеря, а кулминацията на нощта се оказват илюминациите в пищно украсените градини на двореца. 

Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание

Политическото раздвижване на кралицата слага край на влиянието на херцогиня Дьо Полиняк, чиито огромни разходи не допадат на Мария-Антоанета, тъй като са тежест за финансите на короната. През май херцогинята напуска Франция и се установява в Англия, оставяйки децата си във Версай. Същия месец кралят назначава за финансов министър архиепископа на Тулуза, който е един от най-доверените хора на Мария-Антоанета.[48] Под негов натиск дворът предприема съкращаване на разходите. Архиепископът обаче не успява да се справи с финансовите затруднения на страната, което рефлектира върху отношението към кралицата като негова покровителка.

Лошият финансов климат в страната става причина за разпускането на нотабилите на 25 май поради неспособността им да вземат нужните за страната решения. Всъщност вина за ситуацията имат скъпите войни, които Франция води през 18 в., и големите разноски на огромното кралско семейство, които далеч надхвърляли личните разноски на кралицата, както и нежеланието на аристократите да се разделят с част от средствата си, като бъдат обложени с данъци. Въпреки това голяма част от обществото обвинява кралицата за свръхразходите на двора, което ѝ спечелва прозвището „Мадам Дефицит“

по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до Англия, където публикува множество скандални слухове за френската кралица.

Общественият натиск върху краля да свика Генералните щати най-накрая дава резултат и с декрети от 8 юли и 8 август 1788 г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през 1614 г.[50] Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от туберкулоза. Тя обаче притежава личен принос за връщането на Жак Некер на поста финансов министър на 26 август 1788 г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на 1788 – 1789 г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април Луи XVI едва не умира, след като пада от покрива.

аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите,

 депутатите от третото съсловие се провъзгласяват за Национално събрание, показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На 20 юни залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат конституция. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи,

Напрежението в Париж ескалира до връхната си точка в началото на юли 1789 г., когато Националното събрание започва да иска все повече права, а кралят категорично отказва, опитвайки да потисне Третото съсловие. След уволнението на Жак Некер на 11 юли 1789 г. и последвалия крах на парижката борса Париж е залят от бунтове, чиято кулминация е превземането на Бастилията на 14 юли.[52] Веднъж отприщени, насилията стават трудно контролируеми дори от страна на Националното събрание. В този момент кралят проявява разсъдливост и не хвърля войските срещу въстаналия Париж. Заедно с Мария-Антоанета, и под бурните дюдюкания на тълпата, кралят се явява в Парижкото кметство, където получава от новоизбрания парижки кмет Байи трицветна кокарда, символ на „съюза между народа и монарха“, станала по-късно и знаме на Франция.

Вестта за събитията в Париж отприщва трупания с векове гняв на селяните в провинцията и през следващите дни жертва на този гняв стават десетки провинциални аристократи. В следващите седмици много аристократи като братът на краля граф Д"Артоа и херцогиня Дьо Полиняк напускат Франция от страх пред гнева на тълпите. Кралицата остава, за да подкрепя съпруга си в опитите да въдвори ред в страната, въпреки че прерогативите му са намалени от Учредителното събрание, което започва да управлява Париж, сформирайки и собствена Национална гвардия. На 20 август е приета „Декларацията за правата на човека и гражданина“, която е първа стъпка към конституционна монархия във Франция. Без да си позволи открито да отхвърли Декларацията, кралят продължава да спазва старите дворцови церемонии, демонстриращи абсолютната власт на короната.

Високореалистичен портрет на Мария-Антоанета, нарисуван около 1791 г. от Александър Кучарски

През септември 1789 г. мълвата, че след един банкет кралицата била стъпкала с крака трицветната кокарда, служи като повод една разгневена тълпа да се отправи на поход към Версай с искане за хляб и за преместване на краля и кралицата в Париж. Тълпата щурмува двореца и нахлува в апартаментите, като отправя заплахи към Мария-Антоанета. Ужасена, кралицата през таен проход търси спасение в апартамента на краля. Дворцовата стража изтласква тълпата на двора, но хората настояват кралят да се появи на балкона заедно с кралицата. Омразната фигура, олицетворение на монархията, в този момент не е Луи XVI, а Мария-Антоанета. Тя излиза на балкона с децата си в ръце, но тълпата крещи: „Никакви деца, никакви деца!“. Кралицата оставя децата, остава на място без да трепне .

На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под конвоя на тълпата. През следващите три години живеят в скромния и неудобен дворец Тюйлери, където са на практика под домашен арест.[53]. По време на този труден за Мария-Антоанета период кралицата не престава с обичайните си занимания: благотворителност, посещение на религиозни церемонии и всеотдайна грижа за децата. Въпреки опитите да остане извън фокуса на общественото внимание, обещавайки си, че повече няма да се меси в политиката, тя продължава да бъде одумвана от някои среди, които сега ѝ приписват интимна връзка с маркиз Дьо Лафайет. Мария-Антоанета всъщност го мрази заради либералните му възгледи и ролята му за преместването на кралското семейство в Тюйлери.

На 21 септември 1792 г. монархията официално е отменена и е обявена Първата френска република. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, Луи XVI е отделен от семейството си и през декември 1792 г. е изправен пред Конвента, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на 21 януари 1793 г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга ѝ, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота ѝ оттук нататък стават грижите за живота на децата ѝ. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина ѝ за крал на Франция под името Луи XVII от емигриралите роднини на кралското семейство

На 3 юли 1793 г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.

На 1 август вдовицата Капет е преместена от Тампл в Консиержери[60] като затворник номер 280. На 14 октомври 1793 г.[60] бившата кралица е изправена пред Революционния трибунал по обвинения в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на Орлеанския херцог. За разлика от съпруга ѝ, на когото е било дадено време да подготви защитата си, делото на кралицата е манипулирано от якобинците и тя има по-малко от ден, за да подготви своята защита. Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно. С блестящите си отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата, които очаквали да видят една празноглава жена. Най-сериозното обвинение, отправено срещу Мария-Антоанета, е че заедно с мадам Елизабет тя е блудствала с малолетния си син. Като доказателство за това обвинението представя изтръгнатите с насилия показания на малкия Луи-Шарл, който уж доброволно обвинил майка си. Мария-Антоанета реагира остро, произнасяйки толкова емоционална реч, че присъстващите в залата жени започнали да апелират в нейна защита.

Тъй като изходът на процеса срещу бившата кралица на Франция е предварително решен в Комитета за обществено спасение, никой не е изненадан, че в ранната сутрин на 16 октомври 1793 г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране.[60]

Мария-Антоанета е екзекутирана по-късно на същия ден, в 12:15 ч. – облечена в семпла бяла рокля – две седмици и половина, преди да навърши 38 години. Свидетелите на екзекуцията са впечатлени от спокойния вид и самообладанието, с които Мария-Антоанета изминава пътя до гилотината.
https://www.youtube.com/watch?v=lhHyQQf0Xzw