Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2021 19:40 - Ана на шия
Автор: panazea Категория: Тя и той   
Прочетен: 1157 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.12.2021 20:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тази повест и този филм бяха познати на майка ми.
Когато искаше да каже , за пропадане на нравите  и водене на безполезен живот , майка казваше "Ана на шия".
Чак по-късно гледах филма и разбрах , какво е имала в предвид майка ми .


Анна на шее (1954) фильм смотреть онлайн

Антон Чехов пише в историята, която е в основата на сценария на картината, за 18 годишно момиче Анна, която, искайки да помогне на бедното си семейство, е принудена да се съгласи на брак с 52-годишна стар чиновник Модест Алексеевич. След смъртта на майка й, баща й, учител по калиграфия и рисуване в гимназията, Пьотър Леонтич започва да пие; Петя и Андрюша, по-малките братя гимназисти, дори нямат ботуши. „Но дамите, които ги познават, започнаха да се суетят и започнаха да търсят добър човек за Аня. Скоро беше намерен този Скромен Алексейч, не млад и не красив, но с пари.

„Когато получи орден „Света Анна” от втора степен и дойде да благодари (съпругът обичаше да си спомня една случка с Анна), Негово Превъзходителство се изрази така: „Значи сега имате три Ани: едната в бутониера, две на врата.” По това време съпругата му тъкмо се беше върнала в Косоротов. Надявам се, че когато приема Анна от втора степен, негово превъзходителство няма да има причина да ми казва същото...“.

Аня постоянно си мислеше, че макар да се омъжи за богат мъж, „тя все още нямаше пари и когато баща й и братята й я изпратиха днес, тя видя по лицата им, че нямат и стотинка“.

Двойката започва да живее в държавен апартамент. Аня свиреше на пиано по цял ден, или плачеше от скука, или четеше романи и модни списания. Модест Алексейч на вечеря говореше за политика, за назначения и награди, за факта, че семейният живот не е удоволствие, а задължение. В обществото Модест Алексейч принуди Аня покорно да се поклони на хора с високи рангове. Той беше алчен, когато Аня го помоли да й купи нещо. Когато Аня дойде да посети баща си и братята си, тя почувства, че са смутени и не знаят как да се държат. Слабият и мил баща Пьотър Леонтич свиреше на стария хармониум по празниците и все още пиеше. А братята „Петя и Андрюша, слаби, бледи момчета с големи очи, взеха от него графинчето и казаха объркано: „Недей, тате… стига, тате…““.

След брака й семейството на Аня стана още по-зле с парите. Само веднъж Пьотър Леонтич поиска от съпруга на Аня 50 рубли. Скромният Алексейч даде пари, но заплаши, че това ще бъде за последен път, тъй като Пьотър Леонтич пие, и това е срамно. И братята, които дойдоха да посетят Аня, също трябваше да слушат инструкциите на съпруга на Аня: „Всеки човек трябва да има своите отговорности!“ Скромният Алексейч не даде пари, но даде на Аня бижута, като каза, че е добре да има тези неща . И той често проверяваше дали всички неща са непокътнати.

Много преди Коледа Модест Алексейч започна да подготвя Аня за традиционния зимен бал и дори й даде 100 рубли за рокля. Беше време . Аня блесна, очарова и най-безразличните мъже. Аня била забелязана от самото Негово превъзходителство и я поканиха да води благотворителен базар. Нещата от ръцете на Аня бяха много търсени. „Дойде Артинов, богат човек. Без да откъсва поглед от Аня, той изпи чаша шампанско и плати сто рубли, след това изпи чай и даде още сто. Аня „разбра, че е създадена изключително за този шумен, брилянтен, засмян живот с музика, танци, фенове“. Започваше да се срамува от баща си: „вече я беше срам, че има толкова беден, толкова обикновен баща“.

На сутринта след нейния триумф Артинов дойде при Аня с посещение, а след това - Негово Превъзходителство. Когато съпругът й Модест Алексеич дойде, „и той застана пред нея сега със същото раболепно-уважително изражение, което тя беше свикнала да вижда в негово присъствие в присъствието на могъщи и благородни. И с наслада, вече уверена, че няма да получи нищо за това, тя каза, ясно произнасяйки всяка дума: „Махай се, идиот!”.

След това Аня вече нямаше нито един свободен ден, тъй като участваше в пикник, след това в разходка, след това в пиеса. Тя се прибираше у дома всеки ден сутрин. Тя се нуждаеше от много пари, но тя изпращаше само сметки или бележки на съпруга си: „Дайте на този дарител 200 рубли“. На Великден Модест Алексейч получи Анна от втора степен. Негово превъзходителство каза на това: „И така, сега имате три Ани: една в бутониера, две на врата“. Модест Алексейч отговори: „Сега остава да очакваме раждането на малкия Владимир. Смея да помоля Ваше превъзходителство да бъде получателят." Той намекна за Владимир IV степен и вече си представи как ще говори за този свой каламбур навсякъде.

А Аня яздеше на тройки, ходеше на лов с Артинов и все по-рядко посещаваше баща си и братята си. Пьотър Леонтич пиеше повече от преди, нямаше пари, а хармониумът отдавна беше продаден срещу дълг. И когато по време на разходки те срещнаха Аня в тройка с Артинов, „Пьотър Леонтич свали цилиндъра си и щеше да извика нещо, а Петя и Андрюша го хванаха за ръце и казаха умолително:“ Няма нужда, татко ... ще бъде, татко...”.

Просяката 18-годишна красавица Анна се омъжва за богат 52-годишен чиновник, за да помогне на баща си и братята си. След смъртта на майката бащата пие, братята гладуват. В името на семейството си тя е готова на всичко, дори да стане съпруга на възрастен, груб, вулгарен и мразен Модест Алексеевич. Но със скъперник й е още по-трудно, отколкото у дома, където беше бедно, но се чувстваше свободна. И се оказа невъзможно да се помогне на семейството - съпругът не позволява. Сега обаче Аня е богата: съпругът й дава пръстени, гривни, брошки, скъпи тоалети, докато наскоро тя се срамуваше от евтината шапка и дупките на ботушите, намазани с мастило. И сега Анна се появява за първи път във висшето общество ...

Антон Чехов пишет в рассказе, положенном в основу сценария картины, о 18-летней девушке Анне, которая, желая помочь своей бедствующей семье, вынуждена была согласиться на брак с 52-летним чиновником Модестом Алексеевичем. После смерти матери её отец, учитель чистописания и рисования в гимназии, Пётр Леонтьич запил; у Пети и Андрюши, младших братьев-гимназистов, не было даже сапог. «Но вот знакомые дамы засуетились и стали искать для Ани хорошего человека. Скоро нашёлся вот этот самый Модест Алексеич, не молодой и не красивый, но с деньгами».

«Когда Косоротов получил орден Святой Анны второй степени и пришёл благодарить (любил супруг припоминать Анне один случай), то Его сиятельство выразился так: „Значит, у вас теперь три Анны: одна в петлице, две на шее“. В то время к Косоротову только что вернулась его жена, особа сварливая и легкомысленная, которую звали Анной. Надеюсь, что когда я получу Анну второй степени, то его сиятельство не будет иметь повода сказать мне то же самое...».

Аня постоянно думала о том, что хотя она и вышла замуж за богатого, «денег у неё всё-таки не было, и, когда сегодня её провожали отец и братья, она по их лицам видела, что у них не было ни копейки». Супруги стали жить на казённой квартире. Аня целыми днями играла на рояле, или плакала от скуки, или читала романы и модные журналы. Модест Алексеич за обедом говорил о политике, о назначениях и наградах, о том, что семейная жизнь есть не удовольствие, а долг. В обществе Модест Алексеич заставлял Аню подобострастно кланяться людям, имеющим высокие чины. Жадничал, когда Аня просила его что-либо купить ей. Когда Аня приходила навестить отца и братьев, то чувствовала, что они смущаются и не знают, как себя вести. Слабый и добрый отец Пётр Леонтьич по праздникам играл на старой фисгармонии и по-прежнему пил. А братья «Петя и Андрюша, худенькие, бледные мальчики с большими глазами, забирали у него графин и говорили растерянно: „Не надо, папочка… Довольно, папочка…“».

С деньгами у семьи Ани после её замужества стало ещё хуже. Только раз Пётр Леонтьич попросил у Аниного мужа 50 рублей. Модест Алексеич денег дал, но пригрозил, что в последний раз, так как Пётр Леонтьич пьёт, а это постыдно. И братья, приходившие к Ане в гости, тоже должны были выслушивать наставления Аниного мужа: «Каждый человек должен иметь свои обязанности!». Денег Модест Алексеич не давал, но зато он дарил Ане драгоценности, говоря, что эти вещи хорошо иметь про чёрный день. И часто проверял: все ли вещи целы.

Задолго до рождества Модест Алексеич стал готовить Аню к традиционному зимнему балу и даже дал ей 100 рублей на платье. Наступило время бала. Аня блистала, очаровывала даже самых равнодушных мужчин. Аню заметил сам Его сиятельство и пригласил её вести благотворительный базар. Вещи из Аниных рук расходились нарасхват. «Подошёл Артынов, богач. Не отрывая глаз от Ани, он выпил бокал шампанского и заплатил сто рублей, потом выпил чаю и дал ещё сто». Аня «поняла, что она создана исключительно для этой шумной, блестящей, смеющейся жизни с музыкой, танцами, поклонниками». Своего отца она начинала стесняться: «ей уже было стыдно, что у неё такой бедный, такой обыкновенный отец».

На следующее утро после её триумфа к Ане приехал Артынов с визитом, а затем — Его сиятельство. Когда пришёл её муж Модест Алексеич, то «перед ней также стоял он теперь с тем же холопски-почтительным выражением, какое она привыкла видеть у него в присутствии сильных и знатных. И с восторгом, уже уверенная, что ей за это ничего не будет, она сказала, отчётливо выговаривая каждое слово: „Подите прочь, болван!“».

После этого у Ани не было уже ни одного свободного дня, так как она принимала участие то в пикнике, то в прогулке, то в спектакле. Возвращалась она домой каждый день под утро. Денег нужно было очень много, но она только посылала мужу счета или записки: «Подательнице сего выдать 200 рублей». На Пасху Модест Алексеич получил-таки Анну второй степени. Его сиятельство сказал на это: «Значит, у вас теперь три Анны: одна в петлице, две на шее». Модест Алексеич ответил: «Теперь остаётся ожидать появления на свет маленького Владимира. Осмелюсь просить Ваше сиятельство в восприемники». Он намекал на Владимира IV степени и уже воображал, как он будет всюду рассказывать об этом своём каламбуре.

А Аня каталась на тройках, ездила с Артыновым на охоту и всё реже бывала у отца и братьев. Пётр Леонтьич запивал сильнее прежнего, денег не было, и фисгармонию давно уже продали за долг. И когда во время прогулок им встречалась Аня на тройке с Артыновым, «Пётр Леонтьич снимал цилиндр и собирался что-то крикнуть, а Петя и Андрюша брали его под руки и говорили умоляюще: „Не надо, папочка… Будет, папочка…“.

Нищая 18-летняя красавица Анна выходит замуж за богатого 52-летнего чиновника, чтобы помочь отцу и братьям. После смерти матери отец пьет, братья голодают. Ради своих родных она готова на всё, даже стать женой пожилого, грубого, пошлого и ненавистного ей Модеста Алексеевича. Но у скаредного мужа ей еще труднее, чем дома, где было бедно, но зато она чувствовала себя свободной. Да и семье помогать оказалось невозможно - муж не разрешает. Однако, теперь Аня богата: муж дарит ей кольца, браслеты, броши, дорогие наряды, тогда как недавно она стыдилась своей дешевой шляпки и дырочек на ботинках, замазанных чернилами. И вот Анна в первый раз появляется в высшем свете...

https://www.youtube.com/watch?v=WlqgMdjwe_4 





Тагове:   ана на шия,


Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6843574
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031