Александър Романович Беляев е руски съветски писател на научна фантастика.

Роден е в Смоленск. Учи в местната духовна семинария и след това в Демидовския юридически лицей в Ярославъл.

Дълго време не може да работи, защото заболява от костна туберкулоза. Оздравява, занимава се с различни неща в Смоленск и през 1923 г. се преселва в Москва, където работи в пощите и в министерство на просветата.

През 1925 г. излиза разказът му „Главата на професор Доуел“ („Голова профессора Доуэля“), който по-късно е издаден като роман. След този момент той става популярен като писател на научна фантастика.
Беляев обича и още по-фантастични фабули: изчезването на гравиацията на земята („Над бездната“); изчезването на въздуха на земята („Продавач на въздух“); младеж който се научава да лети („Ариел“); младеж, който след хирургия може да живее под вода („Човекът амфибия“); изобретател опитващ се да завладее света чрез машина за управляване на съзнание („Борба в ефира“); място в океана в което течението събира различни кораби от столетия, където се заражда странна цивилизация („Островът на изгубените кораби“).

Александър Беляев умира от глад в Пушкин през 1942 г. по време на окупацията от нацистите. 

Среди наиболее известных его романов: «Голова профессора Доуэля», «Человек-амфибия», «Ариэль», «Звезда КЭЦ» и многие другие (всего более 70 научно-фантастических произведений, в том числе 17 романов).
Человек - Амфибия.

«Челове́к-амфи́бия» — научно-фантастический роман о человеке, способном жить под водой, написанный Александром Беляевым в 1927 году.
https://www.youtube.com/watch?v=VJqMWgFA4P8