Ваалов, на Ваал — бог на небето, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина през II и I хилядолетие пр. н.е ти еси боъ нашъ. иже водоѭ и огнемь. при илии избави илѣ льсти ваалови
Валкирии – (в ед.ч. „валкирия“ – др.-исл. valkyrja, „избираща мъртвите, убитите“), в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на бог Один и участващи в разпределянето на победите, определящи кой да умре и кой не в битките и грижещи се посмъртно за заслужилите слава, с героичните си военни подвизи и проявената чест. Небесните валкирии заедно с норните определят съдбата на всички хора при раждането и съставят категорията на низшите женски божества – диси.

Според вярванията на викингите, валкириите отвеждат падналите в бой храбри воини във Валхала, където им прислужват и изпълняват ролята на виночерпки (подобно на богинята Хеба в древногръцката митология). В някои героични песни те имат черти на жени-воини и участници в битките - например възлюбените герои Хелге и Велунда. Валкирията Сигрдриву се отъждествява с Брунхилда, популярен образ от германския епос за нибелунгите. Один я наказва (повече не може да участва в битки и трябва да се омъжи), защото не го е послушала и не е дала победа на Гунару (комуто богът е обещал победа), а на Агнару.

Валхала (на Староскандинавски/Нордически: Valhǫll – Дворец на загиналите) е небесен чертог, намиращ се в Асгард (един от деветте свята в скандинавската митология, в който живеят боговете аси), в който според древните скандинавски митове живеят ейнхерерите (einherjar – ед.ч.) – повалените в битка доблестни воини.

Валхала се управлява от Один, седнал на трона Хлидскялв. Той избира половината от воините, паднали в боя, а валкириите ги водят във Валхала, където са посрещани от бог Браги. Другата половина от загиналите се насочва към Фолкванг (Fуlkvangr – „хорско поле“) при богинята Фрейя.

вакханки, са изобразявани като жени, които тичат след Дионис с развети коси, полуголи, държат в ръка тирс и проглушават гори и планини с викове.

Валпургиева нощ (Walpurgisnacht на немски и нидерландски, valborgsmдssoafton на шведски, или Valborg на фински, volbriцц на естонски, valpurgijos naktis на литовски, Valpurģu nakts или Valpurģi на латвийски, čarodějnice или Valpuržina noc на чешки, chуdotypalenje на долнолужицки, chodojtypalenje на горнолужицки и Valpurga nokto на есперанто) е празник, празнуван в нощта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция.

Walpurgis Night Die Walpurgisnacht

Влъхва (мн.ч. влъхви, стб. влъхвъ) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското влъхвъ е в основата на думата влъшьба (вълшебство) и

влъшьбникъ (вълшебник).

Влъхви са се наричали древните славянски жреци, които, освен че служели на боговете, извършвали и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще били оръдие на боговете, спомагали за съблюдаването на върховния божествен закон Правда и имали силно изразени шамански функции.

(1.1) czarodziej, czarownik Чародей

Врач Врачове Врачка

старобълг. врачь „лекар“ ἰατρός (Зогр., Мар., Асем., Супр., Остром.). Южнослав. vračь (сърбохърв. врач „прорицател“, словен. vrбč „лекар“

ведать вѣдать вѣдалъ ведьма