Коста Църнушанов е роден на 24 януари 1903 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва философия и история в Белград. Църнушанов е един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. През 1928 година е в чужбина, за да осведомява европейската общественост за Скопския студентски процес. Във Виена издава вестник „Освобождение“. През 30-те години се премества в София. В 1929 година редактира органа на ВМРО „Свобода или смърт“.^[2] В 1935/1936 година е учител в Стара Загора, в 1936 - 1938 година в Шумен и в 1940/1941 в София.

„Загребските другари“ Коста Църнушанов, Панче Хаджитрайков, Кирил Кузманов, Константин Татарчев, Борис Андреев, Иван Бояджиев, Георги Донев и др. 24 май 1925 година.^[3]

Завръща се в Македония при установяването на българска власт в областта в периода 1941-1944 като училищен инспектор на Битолска област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо“.^[4] Отделно е член на Управителния съвет на Областния народен съвет в Битоля.^[5]

Включва се активно в дейността на възстановения през май 1990 година Македонски научен институт. Той е един от възстановителите на института. Активно сътрудничи на списание „Македонски преглед“. 

• Сборник „Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943“, Скопие, 1943 година
• „Добрите сръбско-български взаимоотношения в миналото“, 1947, Дирекцията на изкуствата при министерството на информацията и на изкуствата, 150 с.
• „Учебник по сърбохърватски език“, 1954, ДВИ, 448 с. (в съавторство с Любен Божинов)
• „Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци“, 1966, Изд. на Национал. Съвет на Отечествения фронт, 187 с.
• „Македонски народни песни“, I изд. С., Издателство на БАН, 1956 г. Глава „Галичка сватба", с. 352-359.
• „Българските народни говори и единството на българския език", София, 1968 г.
• „Участие на българското население от Македония в Априлското въстание“, София, 1976, Съюз на македонските културно-просветни дружества в България, Централно ръководство, 56 с.
• „Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония“, 1978, Окръжен музей Благоевград, Благоевград, 108 с.
• „От Шар до Пирин“, 1979, Издателство на Отечествения фронт, 223 с.
• „Автобиография“, София, 1984 година
• „Солунските атентатори“, София, 1987 година
• „Македонски народни песни“, II изд. С., Издателство Музика, 1989 г.
• „Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете“, 1991 г.
• „Коста Църнушанов. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев", 1992 г.
• Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 533.
• „Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи“, Изд. Македония, София, 1992
• "Историческият образ на Старозагорския митрополит Методий (Тодор) Кусев", София, 1992 година
• „Димитър Талев в моите спомени“, София, 1992, Изд. Македония, 188 с.
• „Никола Каранджулов“, София, 1993, Изд. Златовръх, 112 с.
• „Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация“, МНИ, София, 1996 г.Глава „Отношението на автономната ММТРО към българското управление в освободена Македония, с. 413-439.
• „Родословие на фамилията Тошовци“, София, 1980 година
• „Никола Каранджулов“, София, 1994 година
• "Историческият профил на Иван Михайлов", сп. "Пиринска Македония днес: илюстровано месечно списание за политика, икономика, култура и бит", Благоевград, бр.1, год. I, 1994 година

https://www.youtube.com/watch?v=BEwbkZn5W3M