Голяма градинарка съм , ей !

Еша си немам!

Казват хората , на Разпети петък не работи ! Ама аз отбирам ли?

Реших да си режа плета , дето е от жълтия храст. Режа и сада. И така навсякъде пролетес да ми е жълтичко. Добре ама съседът ми го режеше така , че хич да не прокара и да не се разклони . Какво му пречеше да е голям храст целия в жълти цветчета? И аз да си го спася от ръцете му , все си го дърпах към мен , та да не може да го стигне с ръцете си. И храстът оцеля. То пък и съседът нещо се поболя , та не ми го реза напоследък. Не че съм си помислела нещо лошо за него! Хич , бива ли! И така , жлътна ми се онзи храст , не му знам купешкото име и аз реших да си пресаждам клонки , за да ми е хубаво. Добре, ама стеблото станало дебело и изкривено. Пък аз криви работи не обичам. Взех рафия , вързах храста и опънах към дирека. Добре ама то нещо изпука. Ти на мен ли ще се противиш , му рекох! Той тъжно изпука , рафията се скъса и като ме шибна през лицето . Хе хе , още ходя като че ли котка ме е драла. Тичам аз при моите и викам:

-Божке , зъбите ми ще счупи проклетия му клон.

Както и да е , размина ми се и този път . И си викам : Щом хората казват , че не се работи , трябва да го спазвам. Ама пусто в това хубаво време стои ли се у къщи?

На връх Великден реших да се поразходя из двора и да се порадвам на цветята. Пък те  милите , само чакат да махна старите листа и клечки и пак да разцъфнат. Едни ми ти срамежливи теменужки , едни жълтурчета . Всичко разцъфтяло : минзухари , зюмбюли , иглика , нарциси. Сега чакам момината сълза и лалетата. И реших да пресадя малката череша. Имаше череша на времето , ама тя изгни и аз не позволявах на момчетата да се катерат по дървото , за да не отидат зян. Момчетата де , много ме е еня за черешите. И рекох да се отреже. Пък то , от якия корен подкара млада черешка . Добре , ама на пътя. И аз си викам. Ще изкопам един трап и после ще помоля момчетата да ми преместят черешката. Намерих сгодно място , грабнах казмата и почнах. Добре ама , цялата полянка в иглика , на туфи: бели , жълти , червени и лилави. И мен ми е грехота да ги тъпча. Затова изкопах две и тръгнах да ги пресаждам. Грабнах кирката и така силно замахнах, аз си не знам силата , че кирката навлезе дълбоко и аз си ударих лявата ръка в пъна на старата череша. Свитки ми излезнаха пред очите. Прежълтях и тичам със студена вода да си лекувам двата пръста. Брех , викам си ! Казват хората , на връх Великден да не се работи , ама аз , нали съм голям акъл , глей сега каква беля направих. Ами ,ако съм си счупила пръста. То и без този пръст мога да си работя , ама що да се осакатявам зорлем. Натопих си ръката в канче със студена вода и болката премина. И сега така пиша. Лявата ръка е натопена в студена вода , а пък с дясната пиша. Излезе буря и аз прекратих моите геройски опити в градината. Само сега оставаше някой клон да ми падне на главата.

Благодарих на Господа , че и този път ме предпази , въпреки че съм толкова неразумна   .

И така драги мои , пак ще се върна за известно време към книжките и компютрите . Там си ми е силата. То се видя каква работница съм.

И ако казват хората , че не се работи – не работете!  Яжте , пийте и се веселете!

Бъдете здрави ! Панацея